Свържете се с нас

ТЕХНОЛОГИИ

Разби се мита за Силициевата долина: Чичо Сам и военните сами си основаха Big Tech

Всеки режим си има основополагащ мит – самовалидиращо се осъзнаване на произхода – който се разпространява от елита на този режим, за да му придаде легитимност. Приказно богатите предприемачи от Силициевата долина, имащи себе си за Краля-Слънце на американския просперитет, също имат история за своите „основатели“, която обичат да разказват.

Долината е представена в тази история като люлка на прогреса, поради това, че обсесивни гении овсякъде са се стекли в гаражите, за да изобретят нови технологии и да започнат стартъпи, поемайки огромен риск и обирайки само малка част от урожая, който завещават на всички нас. Техният пантеон от милиардери – Гейтс, Джобс, Цукърбърг и така нататък – представя гаражния предприемач като архетип на успеха.

Митът за „основателите“ поражда култура на превъзходство сред техно-елита, която изисква разграничаване от политическата система.

Освен самата възхвала на предприемаческия дух, Силициевата долина очаква от политиците да възприемат безрезервно нейната предпочитана бленда от саморегулиращи се пазари и ограничена държава. Тяхна е земята на „неподлежащите на регулация изобретения“ и „бързо се проваля“ всеки държавен служител, дръзнал да рискува живота на златната кокошка.

Някои от Долината отиват още по-далеч. Венчър капиталистката Катрин Бойл се застъпва за идеята тех-братството „да поеме важните задачи на правителството“, тъй като е „по-лесно важните национални проблеми да се решават чрез стартъпи“. Случаят, на който тя се опира, е Близкият Изток. „Най-доброто сравнение е, че през последните две десетиелтия“, обснява тя, „приблизително 1 трилион долара са отишли в подкрепени с венчър капитали компании в Съединените щати, докато 6 трилиона са отишли за войната срещу тероризма и неуспешното изграждане на държава в Афганистан. Резултатите са различни благодарение на стимулите, не на инвестициите.“ В крайна сметка каква разлика има между създаването на смарт приложение и създаването на държава с по-добър план за борсови опции?!

Либертарианците и последователите на пазарния фундаментализъм залагат на мита, за да продължат да градят собствен, още по-голям мит: че иновациите, прогресът и растежът са продукти на отсъствието на държавата. Според Адам Тиърър от либертарианския Mercatus Center, „Най-добрата роля, която обществената политика може да играе в този момент, е да разчисти пътя за… иновациите, премахвайки бариерите за внедряването и търговията.“ Както във всяка друга област, препоръчителната политика при иновациите е да няма политика, а в този случай либертарианците поне посочват някакви емпирични доказателства в своя полза.

И докато всички основополагащи митове съдържат преувеличения и дори измислици – точно това ги прави митове – добрите такива засилват всичко, което е от най-голяма полза за дадения режим, предоставяйки основа, върху която общността може да гради. Но основополагащият мит на Силициевата долина върви наобратно, като погрешно определя източника на властта на режима и ласкае най-лошите му инстинкти.

Силициевата долина беше продукт на агресивна обществена политика. Ключовите технологии на нашата дигитална ера не бяха плод на щастливи случайности от „неподлежащи на регулация изобретения“ в „саморегулиращия се“ пазар, а на целенасочени и продължителни действия на държавата. Властите „избраха победителите“ и определиха траекторията на технологичното развитие – от материалите, използвани в чиповете, до протоколите за мрежовите компютри. Когато Долината започна да жужи, това се дължеше на симбиозата между капиталистическя стремеж към печалба и държавния стремеж към обществени блага. Когато бе оставена със собствените си устройства, тя се превърна в ловна дружинка за „еднорози“, докато следващите вълни от иновации се случваха на други места.

Нека бъде капитал

Един по-добър мит би изглеждал приблизително така: В началото Силициевата долина бе район с овощни градини.

В края на Втората световна война регионът има едва зараждащ се технологичен сектор, обединен около Станфордския университет. Индустрията на рисковия капитал не съществуваше, а малцината предприемачи в района бяха бивши академични изследователи като Дейвид Пакард и Уилям Хюлет, които чрез изпълнение на военни поръчки се разраснаха от гаражни търговци. Пакард и Хюлет получиха престижната Армейско-Военноморска „Е“ награда за изключителност на военна продукция четири години преди да официално да се обединят в компанията „Hewlett Packard“.

Студенaта война трансформира региона, като императивите на Пентагона станаха императиви и на Долината. Натоварени с нуждата от напреднали технологични способности за модерен шпионаж и военни действия, властите мобилизираха постоянно растящата компютърна мощ на Америка, която беше съсредоточена първоначално на Източното крайбрежие. Публичните фондове спонсорираха приблизително около 25% от транзисторните проучвания на Bell Laboratories и повече от половината от работата на отдела по проучвания и разработки на IBM до средата на 50-те, а в края на 50-те години три четвърти от компютрите на нацията бяха предназначени за обществени цели.

Чичо Сам впрегна мрежа от допълнителни политически лостове, за да канализира технологичното развитие на Долината в служба на националния интерес.

Първо, федералното правителство създаде изцяло нова агенция за финансиране и координиране на съвременни изследвания и разработки. През 1958 г. в условията на паника, предизвикана от изстрелването на съветския Спутник, президентът Айзенхауер създаде Агенцията за модерни изследователски проекти ARPA. Независимата агенция, която щеше да се превърне в двигател на Космическата надпревара и иновациите на Студената война, имаше за цел да стимулира „мисълта за небе“ извън традиционната федерална система за научноизследователска и развойна дейност и военните поръчки.

Това беше забележителен успех на индустриалното планиране. Вместо да строи собствени лаборатории, програмата прие децентрализирана структура, водена от опитни инженери и компютърни учени. На тези експерти-практици-ръководители-на програми беше предоставена автономия да наблюдават и насочват изследователските усилия във фирми, университети и държавни лаборатории.

Противно на твърдяното от Хайек, подобна работа не изискваше перфектно познаване на информацията, а само съгласувано виждане за бъдещето. Тъй като ценовите сигнали на пазара предлагат малко полезна информация на изследователите и предприемачите за изместването на технологичните граници, появата на бюрократите беше неизбежна. Единствено федералното правителство имаше ресурса, перспективата и мотивацията да финансира и координира академичните изследователи и частния сектор, както и да улеснява първоначалното прилагане и комерсиализиране на техните открития. Както беше забелязал Юлиус Крейн:

„Конкуренцията на цените често (макар и невинаги) работи добре за нормиране или за определяне на това кой какво ще получи в момента, което не изисква непременно поглед към бъдещето. Същото обаче не важи за инвестирането на капитал, което изисква поемане (повече или по-малко) на риск за (повече или по-малко противоречив) поглед към бъдещето. Дългосрочният инвестиционен капитал (и следователно производственият капацитет) просто не могат да бъдат разумно разпределени само въз основа на ценовите сигнали. Спонтанният ред на Хайек, в повече от един смисъл, няма бъдеще.“

Изследванията на ARPA са забележителни за една единствена агенция. В началото на 60-те г. само тази агенция финансира 70% от всички компютърни изследвания в Съединените щати. Дори и комерсиалните технологии бяха директен продукт на държавното инвестиране и планиране. Идеята за персонален компютър, включително монитор, клавиатура и електронни контролери със стрелки, наречени „мишки“, не беше измислена от Стив Джобс, а от служителите на ARPA през 1968 година. Агенцията отиде още по-нататък и финансира изследванията в Станфорд и MIT за първия графичен потребителски интерфейс с мишка и прозорец, компютърни работни станции за един потребител и Интернет протоколи.

В допълнение към формиращите индустрията иновации, собствените дейности на ARPA доведоха до изключителни пробиви. Нейната компютърна мрежа, известна като ARPANET имаше функцията на прото-интернет. По-скоро развитие на експеримента, отколкото напълно разработена услуга, тази мрежа беше отговорна за разработване на първите протоколи за комуникация, размножаващи мрежови апликации като трансфери и имейли. ARPANET са както пионери, така и разпространители на технологични пробиви, позволили по-късните разработки на NSFNET и на подкрепения от правителството проект MAG на MIT, който разви мрежите за споделяне на времето и първите Интернет протоколи.

Като втори политически лост обществените и военните власти действаха като „съвместен първи клиент“ на новите технологии. В новите области, в които не съществуваше комерсиален пазар, а капиталните изисквания за разрастване на производствените процеси бяха непосилни, федералните договори за обществени поръчки бяха жизненоважни.

Пазарът за транзистори, а по-късно за интегрални схеми, зависеше от тези правителствени поръчки. Първият договор на полупроводниците Fairchild беше с подизпълнителя на отбраната IBM, за високоволтажни силициеви транзистори, използвани в бордовите компютри на бомбардировачите В-70. По-късно, две обществени поръчки на НАСА и Военновъздушните сили за проекти за ракети с космическо насочване придвижиха чиповете в големия производствен мащаб. Само NASA представляваше 60% от пазара на интегрални схеми през 60-те години.

Клиентът винаги има право – особено когато това е Пентагонът. Освен приходите за тех-компаниите, правителствените договори формираха траекторията на технологичното развитие и ключовите параметри на ранните компютърни технологии в съответствие със специалните нужди за военно и отбранително приложение.

Община Санта Клара си спечели името Силициевата долина, вместо Германиeвата долина, само заради специфичните предпочитания на Военновъздушните сили за нови силициеви транзистори, вместо стандартните от германий.

На теория, майсторите на чипове и другите ранни технологични компании можеха да игнорират държавния пазар и да се опитат да създадат частен. Но реално не го направиха. Нямаше на кого друг да продават, защото нито един клиент не градеше бизнеса си, разчитайки на продукти, които все още не съществуваха. Нямаше от къде другаде да привлекат инвестиции, защото нито една частна институция нямаше адекватен ресурс или пък апетит за риск. Само правителството имаше мащаба и мотивите да финансира и да поръчва пробивни технологии.

Трето, федералните политици се справиха с недостига на частни инвестиции в технологиите. Когато започна да се заражда индустрията на рисковите капитали, тя беше подсилена с държавно финансиране, което беше равностойно на частните инвестиции. От началото на 1958 г. Администрацията на малкия бизнес управляваше програма за посрещане на фондове от рисков капитал, инвестирайки два долара за всеки долар рисков капитал.

Рисковият капитал остава важна, макар и малка, индустрия, стимулирана от федерални субсидии до края на 70-те години, когато регулаторни реформи отвориха огромен пул от институционален капитал за рискови капиталисти. Но преди този момент правителството вече беше финансирало основните изследователски и развойни ядра, беше спонсорирало авансово производството и улеснило комерсиализацията, което направи стартъпите атрактивни за частния капитал.

Процъфтяващият технологичен сектор в Долината вървеше добре, въпреки липсата на рисков капитал. Правителствените фондове насочваха капитал към най-съвременните лаборатории и фирми, комерсиализирайки новите пробиви. Без да изтласква частните инвеститори или да изкривява стимулите на предприемачите, държавата се доказа като основен партньор в успеха на Долината. Дори след бума на рисковия капитал, правителството остана съществен инвеститор в технологиите. Федерални програми като Small Business Innovation and Research Program попълниха ключови дупки във финансирането за новоотркиващите се тех-фирми, инвестирайки там, където дори и най-дръзкият венчър капиталист не би.

Долината остава незасята

Съществен принцип на пазарния фундаментализъм е практиката на отхвърляне на всякакви примери за ефективна държавна подкрепа, за да се докаже, че нещата можеха да са още по-добре, ако политиците бяха стояли настрана. Но в случая със Силициевата долина съпоставката е катастрофално явна.

Към 80-те години федералните политици бяха стеснили фокуса си до основни и приложни изследвания, оставяйки на пазара грижата за комерсиализацията и разрастването. Без подкрепа и търсене за вътрешно производство, новите технологии мигрираха навън.

Иновативната LCD технология, лежаща в основата на плоския дисплей, е открита първо от военно финансирани изследователи в Уестингхауз, през 70-те години. Но след като Уестингхауз закри своята изследователска програма, нито една голяма компютърна компания не искаше да ги финансира без незабавен търговски резултат. Apple, Xerox, IBM, Compaq и останалите отказаха на исканията да подкрепят проекта, позовавайки се на липсата на производствени способности, нужни за създаването на плосък екран на конкурентна цена.

ARPA, междувременно преименувана през 1972 г. на DARPA (Агенция за напреднали изследователски проекти на отбраната), в крайна сметка се намеси там, където частната индустрия се провали, финансирайки изследване, което щеше да се превърне в основата на преносимия електронен дисплей. Но докато това се случи, вредата вече беше нанесена. Японците бяха поели технологията на плоския дисплей и Сейко продаваше цветни джобни телевизори в Съединените щати, в пряко нарушение на патентните права на Уестингхауз. Американската индустрия отказа да се бори, нито оспори японската кражба на интелектуална собственост, както и не започна свое производство.

Без адекватна държавна поддръжка и оставени на собствените си сили, болшинството американски компютърни компании не бяха заинтересовани от производство на собствена база за доставки на дисплеи с плосък екран и вместо това продължиха да разчитат на евтин внос от Източна Азия. И до днес всички фабрики за производство на плоски екрани се намират в Корея, Тайван, Япония и Китай. В Съединените щати няма нито една.

Други ключови по значение технологии споделиха същата съдба – дори в сектори, в които Съединените щати бяха безспорен лидер. Полупроводниците в крайна сметка станаха плячка на „пазарно основаната“ политическа програма и нейното безгрижно пренебрежение за тяхното значение за екосистемата на иновациите и информационната икономика. „Катрофен чипс, компютърен чип – каква е разликата?“, остроумничеше Майкъл Боскин, председател на Съвета на икономическите съветници на Джордж У. Буш. С отслабването на държавната подкрепа за полупроводници и появата на конкуренти в Източна Азия, индустрията започна да изнася производството и в крайна сметка големите американски производители на чипове изгубиха способността си да създават и произвеждат най-съвременни чипове.

Второ, вълната на свободния пазар от по-добри технологични постижения не успя да се материализира. Пенливият бум на фирми с леки активи, подкрепени от венчър капитали през 90-те години, имаше малка възвращаемост и беше изграден върху хардуерни иновации от предишни десетилетия. На теория бумът на това десетилетие би позволил изграждането на цифрова инфраструктура, водена от американски хардуерни компании. Но бъдещите шампиони на Америка избраха различен курс.

IBM например попълни и дори увеличи своя капитал в продължение на десетилетия. Те бяха водещ иноватор в мейнфрейм компютрите, картите с магнитна лента и персоналните компютри, но не са преживявали същински финансов бум след публичното си набиране на средства през 1980 година. Това се промени едва след смяната на хилядолетието, когато те продадоха Lenovo и придобиха PwC consulting, с което като цяло се трансформираха в консултантска фирма, която не е поддържала стоковия си капитал от близо двадесет години.

Телекомът Cisco възприе подобна стратегия. Той беше готов да изгради хардуерната инфраструктура за интернет, след въвеждането на модеми и рутер по време на разцвета на интернет през 90-те години. Това беше най-стойностната компания в света в пика на дот-ком балона. Но избра да мигрира от хардуер към софтуер и през 2003 г. започна да ерозира стоковия си капитал. Тепърва ще се възстановява. И докато Китай издигна Huawei като национален шампион, бъдещият американски телекомуникационен лидер е извършил обратно изкупуване на акции за 101 милиарда долара през последните 15 години, но е направил само 15 милиарда долара капиталови разходи за същия период.

Днес Силициевата долина се концентрира в разработката на минимални, бързо мащабируеми производни приложения и „софтуер-като-услуга“ – предвидим курс, предвид липсата на публични инвестиции, търсене, визия и координация. Това е „иновация в битове, но не и в атоми“, както се оплаква Питър Тийл.

В най-добрите времена на публично-частното партньорство през двадесети век корпоративните лаборатории на Америка спечелиха три Нобелови награди за постижения в микроелектрониката. Тех-гиганти като Google, Apple и Facebook, считани от Американския институт по предприемачество за „най-важните компании на планетата“, не са спечелили и една, нито пък някога са се стремили.

Навремето Съединените щати събраха най-добрите си умове, за да направят научни пробиви и да овладеят инженерните предизвикателства. Днес, под знамето на „пазрно ориентираната иновация“, тези умове са свободни да насочват по-ефективно рекламите за бельо към вниманието на Instagram потребителите.

Нека разцъфнат хиляди субсидии

Приемането на закона „Чипове и Наука“, подкрепен и от двете партии това лято, е сигурен знак, че политиците започват да осъзнават, че бизнес моделът „проектирай тук, произвеждай другаде“ не работи за Америка – особено когато съответният бизнес е от ключов сектор. И въпреки че тази мярка беше необходима, нейните недостатъци подчертават колко много още трябва да направят политиците, ако Съединените щати искат да запазят технологичната си доминация, да си върнат лидерството в ключови сектори и да стимулират ново поколение иновации. Като първа стъпка те трябва да прекратят всякаква почтителност към предполагаемите гении от Силициевата долина.

Случаят на Илон Мъск е илюстративен. След като създаде своето щастливо начинание PayPal, Мъск продължи да гради репутация с лунните си в буквалния смисъл „хард-тех“ проекти Tesla и SpaceX. И двата са амбициозни, но нито един от тях не е жизнеспособен сам по себе си. Безмислостното пазарно търсене на печалбата за сметка на иновацията може да бъде победено само от „парите, по дяволите“. Е, и с малко помощ от Чичо Сам.

Източник: The American Conservative

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ТЕХНОЛОГИИ

Приключва измамата „електрически автомобил“

Тежки времена за производителите на части и елементи за електромобили в Европа

Тъмни облаци се събират над сектора, свързан с производството на елементи и части за електрическите превозни средства. Това е видно и от заглавията в много медии през последните седмици: „Ауди“ затваря производството си във фабриката за електромобили в Брюксел през февруари догодина“, „Проект за завод за рециклиране на батерии във Франция е спрян“, „Германия спира мащабен проект за изграждане на завод за чипове“, „Концернът „Мерцедес-Бенц“ е продал с над една трета по-малко електромобили през третото тримесечие“, „Дъщерна компания на „Нортволт“ е пред фалит след спиране на проект“.

Китай ли е виновен?

Има един лаф „На крива ракета и космоса и е виновен.“

Автомобилният сектор в Европа е изправен пред криза. Вместо да расте, пазарът на електромобили отчита спад на продажбите на фона на намаляващо търсене и нарастваща конкуренция от страна на автомобилни компании, базирани в Китай.

На този фон Европейският съюз наложи през тази седмица допълнителни мита върху вноса на електрически превозни средства, произведени в Китай.

Предвидено е новите мита, в размер на до 35,3 на сто, да бъдат добавени към стандартните тарифи върху вноса на китайски електрически превозни средства, които са в размер на 10 на сто, съобщи Ройтерс.

На 12 юни Европейската комисия предложи налагането на допълнителните тарифи на фона на разследване, което започна през септември 2023 г. То е свързано с огромните субсидии, които правителството в Пекин отпуска на китайските производители на електрически превозни средства.

Временните търговски защитни мерки се налагат, тъй като китайските компании са в по-привилегировано положение от конкурентите си, възползвайки се от незаконни държавни субсидии, посочи тогава Еврокомисията.

Криза на пазара на електромобили в ЕС

Въпреки субсидиите за покупка на електромобили, приети в някои държави от ЕС, продажбите им се сриват, а европейският автомобилен пазар е обхванат от криза, посочват пазарни анализатори.

През август 2024 г. в страните от Европейския съюз са регистрирани с 43,9 на сто по-малко нови коли ( 92 627 ), задвижвани изцяло от батерии (BEV), при 165 204 през същия месец на миналата година.

Сериозен срив при продажбите на нови електрически коли, задвижвани изцяло от батерии, е отчетен в Германия (-68,8 на сто) и във Франция (-33,1 на сто). Това са най-големите пазари на този вид автомобили в Евросъюза, посочва ACEA.

Ситуацията се подобрява леко през септември 2024 г., когато делът на новорегистрираните електрически коли в Евросъюза, задвижвани изцяло от батерии, нараства до 17,3 на сто от всички нови автомобили. През септември 2023 г. този дял е по-малък – 14,8 на сто.

Броят на новите електромобили, които са купени през миналия месец, обаче намалява с 5,8 на сто. Това сочат данните на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA), публикувани на сайта й в края на октомври.

Съществен е и спадът при продажбите на нови плъгин хибридни (PHEV) автомобили в страните от ЕС. През септември 2024 г. са регистрирани с 22,3 на сто по-малко коли от този клас в сравнение със същия месец на 2023 година.

Европейски производители със спад на продажбите на електромобили

Големите автомобилостроители отчитат забавяне на търсенето за електрически превозни средства до 2030 година. Това се дължи до известна степен на високите цени на повечето модели и на бавното изграждане на мрежа от пунктове за зареждане на батериите на колите, посочва Ройтерс.

Ръководството на „Ауди“ (Audi) обяви през тази седмица, че заводът на германската автомобилна компания край белгийската столица Брюксел ще бъде затворен на 28 февруари 2025 година, съобщи „Политико“.

Все още се водят преговори с потенциален купувач на предприятието, посочиха главните мениджъри на „Ауди“.

Причина за затварянето на фабриката е значителният спад при търсенето на луксозни електрически автомобили на европейския пазар и проблемите, пред които е изправена германската автомобилостроителна група „Фолксваген“ (Volkswagen Group). „Ауди“ е нейно подразделение.

Междувременно синдикалният лидер на заетите във „Фолксваген“ Даниела Кавало обяви, че концернът планира да закрие най-малко три завода и десетки хиляди работни места в Германия.

Трудната ситуация, в която се намира концернът, е видна и от финансовия му отчет за третото тримесечие на годината, представен на 30 октомври.

„Фолксваген“ отчете спад на печалбата си с 42 на сто спрямо същото тримесечие на 2023 година. Това е най-ниското й равнище от три години насам.

Концернът e продал 6,5 милиона превозни средства през първите девет месеца на годината. Това означава, че продажбите на „Фолксваген“ спадат с около 300 000 превозни средства в сравнение с същия период на 2023 година, сочи сайтът на компанията.

В Западна Европа е регистриран спад на продажбите с 1 процент.

Пазарът на автомобили в Европа се свива от пандемията от коронаврирус насам, като се продават по около 2 000 000 превозни средства по-малко, посочва Ройтерс.

Друг германски автомобилен концерн – „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz), съобщи за рязък спад през третото тримесечие на оперативната печалба на подразделението му за производство на коли. Това става на фона на срив на продажбите на изцяло електрически превозни средства през третото тримесечие, с 31 на сто по-малко спрямо същия период на 2023 година.

„Търсенето в Европа на електрически коли, задвижвани изцяло от батерии, е на много по-ниски нива от очакваните от индустрията“, посочва главният финансов директор на „Мерцедес-Бенц“ Харалд Вилхелм, цитиран от „Файненшъл таймс“.

Автомобилостроителната компания „Стелантис“ (Stellantis) също отчита спад на своите продажби. Тя пласирала на световните пазари през третото тримесечие приблизително с една пета по-малко автомобили (1,15 млн. коли) в сравнение със същия период на 2023 година. Това сочат предварителните оценки на базираната в Амстердам мултинационална корпорация, огласени в средата на октомври и цитирани от ДПА.

Сред автомобилните марки, които „Стелантис“ притежава, са „Опел“ (Opel), „Пежо“ (Peugeot), „Алфа Ромео“ (Alfa Romeo), „Ситроен“ (Citroen), „Додж“ (Dodge), „Джийп“ (Jeep), „Мазерати“ (Maserati) и други.

От своя страна шведският автомобилостроител „Волво карс“ (Volvo Cars) обяви през септември, че изоставя амбицията си да продава изцяло електрически автомобили до 2030 година. „Волво карс“ е подразделение на китайския концерн „Джийли“ (Geely).

Спадът при продажбите на нови електрически коли в Европейския съюз се отразява негативно и на производството на елементи и части, които са ключови за тяхното създаване. През последните седмици се съобщава за спиране или замразяване на проекти за производството на батерии за електромобили, както и на чипове за компютърните системи на колите.

Спират проект за голям завод за полупроводници

Германските власти обявиха в края на октомври, че спират проект за изграждането на голям завод за полупроводници на стойност около 2,7 милиарда евро. Това е пореден пример за кризата в сектора на чиповете за автомобили, посочва Франс прес.

Проектът, ръководен от американския производител на полупроводници „Улфспийд“ (Wolfspeed) и германския автомобилен доставчик Цет Еф (ZF), трябваше да бъде реализиран в провинция Саарланд, близо до границата с Франция.

„Проектът не е изоставен, но „Улфспийд“ отлага инвестицията за неопределено време в зависимост от развитието на ситуацията на пазара“, обяви премиерът на регионалното правителство на Саарланд Анке Релингер.

„Улфспийд“ в партньорство с Цет Еф, обяви през февруари 2023 г., че иска да изгради „най-големия завод в света“ за полупроводници от силициев карбид от ново поколение.

Забавянето на търсенето на електрически автомобили блокира проектите в сектора на чиповете, които са от ключово значение за производството им. Цяла Европа се сблъсква с този проблем, но той е особено отчетлив в Германия, където продажбите са в застой.

„Интел“ се отказва от завод за чипове в Германия

През септември американската компания „Интел“ (Intel) също се отказа от строителството на завод за чипове в Германия. Причина за това решение е слабото търсене на полупроводници, свързано със спада на пазара на електромобили, отбелязват анализатори.

Проектът е спрян, въпреки че германското правителство обеща да го субсидира с около 10 милиарда евро.

Този обрат блокира и амбициите на Евросъюза, който се опитва да завоюва 20 на сто от световния пазар на полупроводници до 2030 година. Секторът е доминиран от азиатски производители, отбелязват пазарни анализатори.

Дъщерна компания на „Нортволт“ е заплашена от фалит

Дъщерна компания на шведския производител на батерии „Нортволт“ (Northvolt) е подала молба за защита от фалит след отмяна на проект, по който е работела. Това сочат съдебни документи, до които агенция Ройтерс е получила достъп.

Компанията „ЕтЕкспеншън Ей Би“ (EttExpansion AB), подразделение на „Нортволт“, е натрупала дългове, които се оценяват на между 2 милиарда и 3 милиарда шведски крони ( между 194 милиона долара и 290 милиона долара). Това посочва назначеният от съда синдик пред бизнес изданието „Дагенс индустри“.

„ЕтЕкспеншън Ей Би“ отговаряше за увеличаването на производствения капацитет на фабриката на „Нортволт“ за батерии за електромобили. Управителният съвет на корпорацията обаче анулира проекта през септември.

„Това е необходима стъпка, тъй като по-нататъшни инвестиции (в проекта – бел. ред.) биха подложили на риск финансовата основа на „Нортволт“, посочва говорител на корпорацията в съобщение, изпратено до Ройтерс.

Спират проект за завод за рециклиране на батерии за електромобили

Френската минна компания „Ерамет“ (Eramet) обяви през октомври, че прекратява реализация на проекта си за изграждане на завод за рециклиране на батерии за електромобили в Северна Франция. Причината за това решение е твърде бавното развитие на европейския пазар на електрически превозни средства, посочва Франс прес.

Слабите резултати на европейските производители на автомобили показват, че преходът към изцяло електрически превозни средства може да отнеме по-дълъг период от време от очакваното, посочва „Евронюз“ .

Продължи да четеш

ТЕХНОЛОГИИ

Осем неща, които задължително трябва да проверите преди да купите употребявана кола

Осем неща, които задължително трябва да проверите преди да купите употребявана кола

Има една поговорка от съвременния бит на нашенеца, която гласи: „Стара кола и млада жена са на късмет.“ И в нея има много истина. Но въпреки това, за да избегнете ненужни разходи и разочарования при покупка на употребяван автомобил, е важно да можете да разпознавате признаците на лоша кола.

Първата стъпка при огледа на един употребяван автомобил е да разберете дали колата е била използвала като такси. Това може да се разбере по много признаци, основните от които са дупки или изрязвания по арматурното табло, оглед на боята по трудно достъпните места, едно от които е „коша на мотора“, за да се види дали не е пребоядисвана и предишният ѝ цвят да е бил жълт, кремав или зелен.

Второ, вижте колко собственици е имал въпросният автомобил. Ако те са много и са се сменяли често, то това показва, че колата най-вероятно е проблемна (счупена, удавена, компоненти не работят и т.н.).

Трето, трябва да оцените състоянието на транспортното средство по отношение на „износването ѝ“. Може да е идеално измита и полирана, но самата ѝ стойка трябва да е добра. да не изглежда „уморена“. Ако една 15-годишна кола изглежда като нова, с измит двигател и полирани фарове, явно е положен труд за връщането ѝ към живот, но той може да е само повърхностен. Елементарна сервизна диагностика ще ви даде информация за останалото.

Четвърто. Развийте капачката за пълнене на масло и вижте цвета на налепите отдолу. Колкото по-малко са те, толкова по-добре. Но капачката може да бъде измита, така че погледнете вътре в мотора и използвайте фенерче. Ако няма сериозен нагар, нещата са добре.

Пето. Стартирайте двигателя и вижте цвета на дима от ауспуха. При незагрята кола може лесно да се разбере дали има изгаряне на масло (син дим) или навлизане на антифриз в цилиндрите (гъст бял дим). Също така проверете ръба на изпускателната тръба – тук не трябва да има никакви отлагания – черен сух ауспух се счита за нормален.

Шесто. Двигателят трябва да работи тихо и гладко, без тропане и тракане, особено в студено време. При повторно палене не трябва да има бял или син дим от изпускателната тръба.

Седмо. Огледайте предното стъкло. Сравнете маркировките му с маркировките на страничните и задните стъкла – годината им на производство трябва да съвпада, освен ако стъклата не са сменени вследствие на инцидент (което също не е добре). След това оценете степента на износване на ветроупорното стъкло. Ако то е наранено от множество малки язвички, а колата е на пет години, например и километражът показва по-малко от 100 хиляди км, търговците очевидно са работили върху пробега.

Осмо. Огледайте добре гумите на автомобила за неравномерно износване. Покарайте колата по разбити пътища (такива у нас не липсват) и се вслушайте за нехарактерни шумове от окачването и задължително огледайте луфтовете между каросерийните панели. Те трябва да са еднакви.

Продължи да четеш

ТЕХНОЛОГИИ

Как да започнете да копаете криптовалута: Ръководство за начинаещи

Добивът на криптовалута се превърна в популярен начин за хората да правят пари онлайн чрез потвърждаване на транзакции в блокчейн мрежи. В замяна на изпълнение на сложни математически предизвикателства, миньорите се възнаграждават с новоизсечена валута.

Консенсусният метод на доказателство за работа (PoW) се използва при копаене на криптовалута, което изисква миньорите да решават предизвикателни математически пъзели, което затруднява злонамерените участници и запазва целостта на мрежата.

Това изчерпателно ръководство ще ви обясни как да започнете да копаете различни криптовалути, като тикери на Bitcoin BTC надолу с $67 538, тикери на Litecoin LTC надолу с $0,1225, тикери на Ether ETH надолу с 2630,66 $, тикери на Zcash ZEC надолу с 35,82 $ и тикери на Monero XMR със 156,5 $ 9 .

Как се копае биткойн

Процесът на създаване на нови биткойни и добавяне на транзакции към блокчейна е известен като копаене на биткойни. В замяна на използване на изчислителна мощност за разбиване на сложни математически пъзели, копачите получават новосъздадени BTC и такси за транзакции.

За да копаете биткойн, първата важна стъпка е придобиването на подходящия хардуер. Използването на специфични за приложението интегрални схеми (ASIC) е най-популярният и ефективен метод за копаене на биткойни. Това са специализирани устройства, създадени само за копаене на биткойни. Те са по-мощни от CPU или GPU с общо предназначение.

Биткойн миньорите имат две основни опции за копаене на криптовалута: соло копаене и копаене в басейн. Самостоятелният копаене е акт на копаене сам и извършване на автономен опит за разбиване на блокове. Въпреки че успешният копач може да получи наградата за целия блок с тази стратегия, това стана по-трудно поради огромната процесорна мощност, необходима за конкуриране в текущата среда за копаене.

Копаенето в пула обаче е най-популярната и практична опция за повечето копачи. При копаене в пула индивидите се присъединяват към колективна група, в която се използва техният комбиниран капацитет за обработка. Блоковете се решават от пула за копаене като цяло, а наградите се разпределят въз основа на изчислителната мощност на отделните членове на пула. Въпреки че стимулите са по-малки от соло копаене, копаене в пула намалява променливостта на печалбите и го прави по-надеждна опция за получаване на награди за миньорите.

Миньорите трябва да изтеглят и настроят софтуер за копаене, подходящ за техния хардуер и предпочитан пул за копаене, след като решат стратегията за копаене, която работи най-добре за тях. CGMiner, BFGMiner и BitMinter са няколко примера за софтуер за копаене. Веднъж настроени, миньорите могат да наблюдават ефективността и приходите от своята копаене операция, като гарантират, че техният хардуер е адекватно захранван и обезвъздушен.

Освен това миньорите трябва внимателно да анализират разходите за копаене на биткойн, включително разходите за електроенергия и хардуер, в допълнение към познаването на техническите аспекти на копаене. Тъй като околната среда се развива, оставането в течение на модификациите на оборудването за копаене, портфейлите, софтуера и биткойн мрежата е от решаващо значение. И накрая, за да се гарантира съответствие, миньорите трябва винаги да спазват местните закони и правила относно копаене на криптовалута.

Стъпки за копаене на биткойн (BTC)

Как да копаете Litecoin

Добивът на Litecoin включва проверка на транзакции в блокчейна на Litecoin, като същевременно печелите награди под формата на новогенерирани Litecoin и такси за транзакции. Копачите трябва първо да закупят специализиран хардуер, като ASIC копачи, които са направени за базирани на Scrypt криптовалути като Litecoin, за да започнат копаене.

След това изберете подходящ пул за копаене, тъй като самостоятелното копаене може да бъде много сложно. Пулове за копаене на Litecoin като LTC.top, F2Pool и Antpool позволяват на миньорите да обединят изчислителната си мощност и да увеличат шансовете си за спечелване на награди.

Следващата стъпка е миньорите да изтеглят и настройват софтуер за копаене, като CGMiner и BFGMiner, който е съвместим с избрания от тях хардуер и пул. След като всичко е настроено, миньорите започват да работят и добавят към комбинираната изчислителна мощност. Когато пулът успешно копае блок, се печелят награди.

След това тези награди се разделят между участниците според приноса на всеки миньор. От съществено значение е безопасно да съхранявате спечелените LTC в надежден портфейл, да следите дейността по копаене и да сте в течение за промените в мрежата и напредъка в екосистемата Litecoin.

Стъпки за копаене на Litecoin (LTC)

Как да копаете Dogecoin

Копаенето на Dogecoin валидира транзакциите в блокчейна Dogecoin, като миньорите получават компенсация с нови доджкойни и такси за транзакции. Копачите трябва да закупят специализирано базирано на Scrypt ASIC майнинг оборудване, направено за Dogecoin, преди да изберат между пул и соло копаене.

Следващата стъпка е да настроите подходящ софтуер за копаене и да се присъедините към пул за копаене на Dogecoin. Въведете подробности за пула и идентификационни данни на работника в софтуера. Worker е отделен копаен екземпляр със собствени идентификационни данни.

Могат ли тикери на Shiba Inu SHIB надолу с $0,00001797 да се копаят като DOGE? Важно е да се отбележи, че традиционното копаене не е възможно с SHIB. Това е токен, базиран на Ethereum, а не PoW криптовалута, която може да се копае. Човек може да използва борси или децентрализирани платформи, за да купува, продава или участва в децентрализирано финансово отглеждане на доходи, за да получи SHIB.

Как да копаете Ethereum

Ethereum премина от процес на консенсус на PoW към механизъм за доказателство за дял (PoS). Операциите по копаене са преустановени съгласно тази нова договореност и валидаторите допринасят за сигурността на Ethereum, като залагат своите притежания на Ether.

Със сливането Ethereum Classic стана най-голямата платформа за интелигентни договори на PoW. Тъй като и двата използват един и същ алгоритъм на ETHash, той наследява копачи от Ethereum, което прави преминаването към пулове за копаене ETC лесно. Тъй като Ethereum Classic ETC намалява с $19,05, все още е доказателство за работа, копачите могат да допринесат с хешираща мощност и да спечелят ETC в замяна.

Как да копаете Zcash

Копаенето на Zcash включва използване на изчислителна мощност за решаване на предизвикателни математически пъзели в блокчейн мрежата Zcash. Благодарение на използването на краткия неинтерактивен аргумент на знанието с нулево знание или zk-SNARK, криптографска технология, която позволява анонимни транзакции, ZEC е известен с акцента си върху поверителността.

Физическо лице се нуждае от подходящ хардуер и софтуер за копаене на Zcash. ASIC миньорите често са най-ефективният хардуер за копаене за ZEC, тъй като те ефективно извършват изчислителните процеси, необходими за копаене на Zcash.

Копачът трябва да реши дали да копае сам или в подходящ пул за копаене, като Flypool, Nanopool или Slushpool. Много копачи предпочитат пулове за копаене, защото те осигуряват по-стабилен поток от приходи. Подобно на копаенето на други криптовалути, миньорите трябва да изтеглят и настроят софтуер за копаене, съвместим с техния хардуер, и да решат пул за копаене.

Адресът на пула и идентификационните данни на индивидуалния работник на миньорите трябва да бъдат въведени в софтуера за копаене, за да започне копаене веднага щом настройката приключи. Новосъздадените ZEC и таксите за транзакции са награди за успешно копаене на Zcash блок. Тези стимули се разделят между членовете на пула въз основа на предоставения им изчислителен капацитет. За да държат ZEC, миньорите се нуждаят от защитен Zcash портфейл.

Как се копае Monero

За да копаят Monero, миньорите трябва да използват капацитета на компютъра за обработка, за да решават предизвикателни математически пъзели, добавяйки защита и поверителност към транзакциите на Monero. През 2014 г. Monero прие алгоритъма за доказателство за работа CryptoNight. С течение на времето Monero направи умишлени промени в алгоритъма, за да наруши целенасочено съвместимостта със съществуващите ASIC. В резултат на това се появиха три различни варианта — CryptoNightv1, CryptoNightv2 и Cryptonight-R.

Важно е да се отбележи, че Monero впоследствие се отдалечи от CryptoNight и неговите варианти. Monero направи огромна актуализация през ноември 2019 г., като превключи своя алгоритъм за копаене към RandomX. CryptoNight дава приоритет на устойчивостта на ASIC, докато RandomX се фокусира върху ефективността на процесора, което го прави по-малко податлив на специализиран хардуер за копаене.

Индивидите се нуждаят от хардуерни и софтуерни инструменти като lXMRig и CSminer, за да започнат копаене на XMR. Копаенето на Monero поддържа набор от конфигурации, което позволява ефективно участие, използвайки както CPU, така и GPU копачи. Постоянната възвръщаемост е по-вероятна, когато миньорите обединяват ресурсите си в пулове за копаене. Въпреки това, според проекта Monero, самостоятелното копаене със софтуер Monero помага за укрепване на мрежата.

Освен това миньорите могат да използват P2Pool, който предлага авангарден метод за копаене на XMR, който позволява на миньорите да се възползват от честите награди, като същевременно запазват децентрализацията. Тъй като функционира като peer-to-peer пул за копаене, миньорите имат пълен контрол върху своите Monero възли и операции за копаене. Превъзходните блокови шаблони от P2Pool се добавят към неговата блокова верига и действат като „споделяне“ за копачи.

След като изберат пул за копаене, потребителите изтеглят и настройват софтуер за копаене, специфичен за техния хардуер и посочения пул. Опциите за копаене на пула, налични за копаене на XMR, включват nanopool.org и supportxmr.com, между другото. По време на конфигурацията миньорите предоставят местоположението на пула и идентификационните данни на работниците.

За да допринесат с мощност за обработка на съвместните усилия на пула за валидиране на транзакции на Monero, миньорите активират своя софтуер за копаене. Успешните копачи получават като компенсация XMR, който се разпределя според това колко са допринесли в пула. След копаене на XMR е от решаващо значение безопасното съхраняване на спечелените XMR в надежден портфейл.

Основни рискове, свързани с крипто копаене и как да се справим с тях

Добивът на криптовалута включва рискове, които миньорите и организациите трябва да са наясно и да управляват успешно. Първо, тъй като страните по света разработват законодателство за криптовалута, регулаторната несигурност представлява проблем. За да намалят това, миньорите трябва да са наясно с местните закони, да плащат данъци и да обмислят копаене в райони с установено крипто законодателство.

Друг важен проблем е нестабилността на цените на криптовалутите. Екстремните колебания в цените на криптовалутите може да повлияят на доходността. Копачите могат да се справят с това, като инвестират част от печалбите си в сигурни активи, за да намалят излагането си на нестабилност на пазара.

Сигурността също е проблем, тъй като хакерите се насочват към миньорите, за да крадат криптовалути. Сигурността може да бъде подобрена чрез установяване на строг контрол за сигурност, използване на надеждни услуги за майнинг пул и поддържане на резервни копия извън сайта.

Освен това по-специално цените на електроенергията могат да намалят приходите. Миньорите трябва да оценят рентабилността на своята настройка, да разгледат възобновяемите енергийни източници и да изберат ефективен хардуер, за да намалят този риск.

Не на последно място, минното дело е силно конкурентна индустрия. Печалбите се влияят от постепенното увеличаване на трудността при копаене. За да бъдете печеливши и конкурентоспособни, е от решаващо значение да се присъедините към майнинг пулове, да сте в течение на хардуерните разработки и да оптимизирате стратегии от време на време.

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 3 дни

Президентът за Пеевски: Не трябва да сме наивни, че тази наглост на стероиди ще се осъзнае и ще изчезне от само себе си

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Борисов в пълна изолация в парламента

Народното събрание не успя да избере председател от първия път, Делян Пеевски не подкрепи Рая Назарян За пореден път Народното...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп назначи Мъск за министър

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Илън Мъск и бившият кандидат за президент – републиканецът Вивек Рамасвами, ще...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп е избрал губернаторката на Южна Дакота за министър на вътрешната сигурност

Губернаторката на щата Южна Дакота Кристи Ноем и Доналд Тръмп танцуват на песента „Уай Ем Си Ей“ („Y.M.C.A.“) на предизборна...

ПОЛИТИКАпреди 6 дни

Мокрите сънища на дъртака Борисов: „Предлагам аз да бъда премиер, за да не допускам външна намеса“

Дъртия тереперещ вече Борисов: Виждам една възможна коалиция – с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Предлагам аз да бъда премиер, за...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове

Цветан Василев пред БНР: Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове Изпадне ли от политическата система,...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени