ФОКУС
Две новини стартират деня.
#МиТуу подхващат Илън Мъск с кон за масаж. Няма начин това да не е знак за предупреждение за линч към Мъск от страна на глобалистите! Ситуацията е безпрецедентна, защото имаме явна връзка между думите на Мъск в последните дни и моментална реакция от резервоара със змиите. Той каза няколко неща, които явно не е трябвало да казва, най-вече, че смята да гласува вече за републиканците, а не за демократите, поради несъгласие с политиката им. Ох, колко много неща има в това изказване!
Първо, Мъск има милиони хора след себе си, такова изказване може да предизвика изборно цунами, а на есен ще има избори за Конгрес. (Как се еманципирахме, вече и вътрешните американски дела гледаме, не само турски сериали) Да приказва така, това си е удар по клинтънитите отвсякъде. И хоп, явява се на сцената веднага стюардеска, която внезапно си спомня, че той и предложил да и купи кон в замяна на еротичен масаж. Ехааа, жестока идея!
Между другото, аз съм силно възмутена от липсата на реакция на #МеToo България, което мълчи грозно пред лицето на страшна гавра с женската същност, осъществена от някакво безумие, наречено Ергенът, в което някакъв коч си избира жена по телевизорите, сякаш сме на сергия в Рияд!? М?!? Were are you, #MeTooooo?
Но да се върна на неволите Мъскови.
Второ, той каза, че може и да не купи Туитър, ако се докаже, че над 40% от спрените акаунти в мрежата, са спрени по политически причини. Ми че то други причини няма! И сега той как си позволява да обсъжда изобщо такава клауза, я веднага една спомнила си жертва на еротичните му стремежи!
Тя пък искала кон, завидях, и аз много обичам коне, егати!
Въпросът е, за втори път го задавам, преминава ли Илън Мъск от другата страна и това преминаване свързано ли е със загубите на глобалистите по всички квадратчета на шахматната дъска? На мен ми прилича на бягство от „реалността“ и влизане в действителността, където байдънчетата яко губят позиции, подкрепа, доверие и успех. Все пак за Мъск последното, което може да се каже е, че не умее да надушва успеха.
Разбира се имам и подвъпроси. Като например, има ли Мъск разговори с хора от антиглобалисткия свят и по-специално с военните от други държави? Но не очаквам отговор.
Важното е, че му лепнаха стюардеска!
Ту са секретарки, ту са стюардеси, всекиму каквото трябва.
Другата новина разбира се идва от Русия.
Обявено изнасяне на съдържанието на Азовстал и край на съпротивата в град Мариупол. В резултат Азовско море вече не е украинско, стана си отново руско. Русия на Каспийско, Азовско и Черно море означава уайлд кард за световен хегемон. Но само за който чете историята, който не, вярва на Александър Йорданов и неговите „Украински уроци“.
Какво ще става сега, ще видим.
Ще свалят ли западните кукловоди Зеленски до понеделник, ще видим.
Тактически и стратегически Русия осъществи най-тежката част от операцията си – превзе Мариупол. Военните казват, че операцията в Азовстал е била в определение „невъзможна“ поради изключителната сложност на условията. Как са успели, те си знаят, ще разкажат.
У нас.
Божанчо Аналитичния нещо се възпали, щял да ни спасява от дезинформацията. Нямам какво да кажа, Богомил Бонев е прав, нищо друго не трябва да се прави освен да се изчисти БНТ, БТВ и НОВА. Нищо друго. Нито е сложно, нито скъпо. Даже ще спестят разходи.
Впрочем, случващото се с Мъск, каквото и да е то точно, показва, че има аспект, който не бях взела впредвид в борбата със злото. А именно, че винаги е възможно враговете да преминават от другата страна и че винаги това показва кой е победителя.
Имаше там нещо за един кораб и мишките му….
Подходяща музика за любителите на йога.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











