Някои събития в нашата страна ни напомнят мрачните предсказания и предупреждения на Оруел за властов режим, при който се извършва посегателство върху свободата на словото
През 1948 г. английският писател Джордж Оруел публикува своя роман „1984 г.“, представляващ опит да се предскаже бъдещето, в което няма свобода на словото и има Министерство на истината и Полиция на мисълта.
Главният герой Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, където обработва новини, така че да са в съответствие с представяните от властта факти.
Тече война между Океания,част от която е Великобритания и Евразия, част от която е Съветския съюз и телевизорите излъчват Двеминутка на омразата, в която се показва омразното лице на евразийският агент Емануел Голдщайн, който ругае Големия брат, настоява за незабавен мир с Евразия, проповядва свобода на словото, свобода на печата, свобода на събранията и свобода на мисълта.
Но за да се контрира празнословието на Голдщайн, гласът му постъпено се заглушава и зад неговото лице на екрана маршируват безкрайни колони на евразийската армия — редица след редица набити мъже с безизразни азиатски лица.
Някои събития в нашата страна ни напомнят мрачните предсказания и предупреждения на Оруел за властов режим, при който се извършва посегателство върху свободата на словото и правото на медиите да поднасят информация, която да не бъде цензурирана органи под контрола на управляващите.
Ето примери:
На 1 март тази година Съветът за електронни медии (СЕМ) взе решение да спре разпространението на руски телевизионни програми на територията на България, защото не представяли безпристрастно новините. Но Бетина Жотева, която внася предложението за решение и членките на СЕМ не са политическа институция, те не разполагат нито с капацитет, нито с пълномощия да оценяват пристрастността или безпристрастността на предавания на чужди, че даже и на наши телевизии.
Ако имаха това право, досега да са забранили предаванията на няколко телевизии, които изразяват пристрастия. А забраната на руските телевизии отне правото на българските зрители да чуят гледната точка и на руската страна. То бе посегателство срещу свободата на медиите и напомня онези времена на комунистическия режим, когато се заглушаваха предаванията на Свободна Европа и на БиБиСи на български език – по същата причина, гражданите да нямат достъп до друга гледна точка
Вчера, на 19 май новият СЕМ взе решение да прави занапред пълен мониторинг на отразяването на военната инвазия на Русия в Украйна във всички телевизии и радиостанции- държавни и частни. Този мониторинг ще включва профила на канените в медиите гости, както и съдържанието на изразяваните от тях становища. Предложението е на партията на премиера „Продължаваме промяната“ в лицето на нейният представител в СЕМ Симона Велева. По време на това заседание СЕМ е наложил глоба на на една кабелна телевизия за разпространяване на фалшива информация във връзка с войната в Украйна.
Това решение на СЕМ представлява брутално посегателство срещу свободата на словото. СЕМ си вменява правото да осъществява мониторинг за това как медиите отразяват едно външно политическо събитие, превръщайки се по този начин в политически орган. На какво основание СЕМ ще оценява профила на канените в медиите гости, както и съдържанието на изразяваните от тях становища?
На какво основание субективните мнения на членовете на СЕМ могат да бъдат основа за упражняване на контрол и налагане на глоби на медиите отразяващи руско- украинската война? Не се ли превръща така СЕМ в своеобразна Полиция на мисълта, в цензор, който в решенията си ще се ръководи от правилото, провъзгласено от Соломон Паси, че „Истината не е във всички гледни точки, а в добрите гледни точки“?
Не представлява ли това решение грубо нарушение на самият Правилник на СЕМ, който постановява, че „при осъществяване на своите дейности СЕМ се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори“.
Във връзка с това, че СЕМ е наложил глоба на една кабелна телевизия, която била разпространявала между другото фалшива информация във връзка с войната в Украйна, на какво основание СЕМ си присвоява правото да преценява коя информация е истинска и коя фалшива?
В условията на прерасналия във война руско- украински конфликт, в страната настъпи поляризация на общественото мнение и на конфронтация между две основни групи от политици, политически коментатори и интелектуалци. Едната група, в която се изявяват политици, включително българския премиер Кирил Петков, и доста политолози с русфобски уклон, изразява мнение, че Путин/Русия извършват непровокирана агресия срещу Украйна, в опит за осъществяване на имперски амбиции и възстановяване под някаква форма на бившия Съветски съюз.
Втората група, около която гравитират русофили, посочва, че конфликтът е предизвикан от обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и от договорката между САЩ/НАТО и проамериканския режим в Киев, Украйна един ден да бъде приета в НАТО, което застрашава националната сигурност на Русия. Между тези две групи се води битка в медийното пространство.
Фактите в това отношение показват, че са налице опити от страна на първата група, да се ограничат медийните изяви на втората група, с аргумента, че с изказваните от нея мнения и твърдения се лансира дезинформация за руско- украинския конфликт, и че тази група се превръща в проводник на путинската пропагандна машина. В тази битка очевидно СЕМ взима страната на първата група, без да се съобразява, че по този начин започва да изпълнява ролята на своеобразно министерство на истината и извършва посегателство срещу свободата на словото.
Свободата на словото е свещено право. В Международния пакт за граждански и политически права приет на 16 декември 1966 г. от Общото събрание на ООН се указва, че (член 19, т.2) :
„Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид“. Аналогичен текст за това право съществува и в българската конституция (чл.39, ал.1),, като съществува и текст за Свобода на медиите (чл.40, ал.1) : „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
Това право е изключително важно, защото медиите са място за размяна на идеи и средство за формиране на обществено мнение. Допускат се ограничения на свободата на медиите само с оглед защитата на конституционно установения ред;- запазване на обществения ред и превенция на престъпността; защита на здравето и морала и – защита на репутацията и правата на другите граждани“.
Съществува също така и текст за Свобода на информацията (чл.41, ал. 1) : „Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
Това право търпи отношения, също с оглед на- защитата на националната сигурност; – запазване на обществения ред и превенция на престъпността; – защита на здравето и морала; – защита на репутацията и правата на другите граждани; – съображения за запазване на тайна“.
Видно е, че решението на СЕМ от 19 май представлява фрапантно нарушение с българската конституция, която допуска ясно постановени ограничения в упражняването на свободата на словото и на информацията от гражданите и медиите, и не включва по никакъв начин ограничения по отношение на правото на отразяване и разпространяване на информация вътрешно и външно политически събития, определяни от когото и било за „дезинформация“. Недвусмислено е казано, че медиите не могат да бъдат подложени на контрол и цензура, защото това ограничава свободата на словото.
И още нещо, което буди тревога.
На парламентарния контрол в петък от изявление на министърът на електронното управление Божидар Божанов стана ясно, че към Министерството се създава аналитично звено, което да упражнява мониторинг върху съдържанието на медии и социални мрежи и ще следи за случаи на целенасочена дезинформация. Министърът увери, че министерството се водело от един основен принцип и той бил, че „не трябва нито правителството, нито някоя голяма корпорация да решава кое е истина, кое не, нито да има правомощия да блокира нещо, просто защото така е решил“.
И тук възниква въпросът, след като министерството е част от властта, къде е гаранцията, че това негово звено ще определя безпристрастно кое е дезинформация?
След като този министерски орган уж не трябва да решава кое е истина и кое не е, как ще преценява кое е целенасочена дезинформация? Защото една такава оценка би трябвало да основава на някакво собствено определение, кое е истина, а кое не е, нали? Не е ли налице опасността, че това министерство може да се превърне и в Министерство на истината?
Противоречието е повече от очевидно. И ако никой орган не трябва да има правомощия да блокира нещо, само защото така е решил, на какво основание СЕМ блокира излъчванията на две руски телевизии и наложи глоба на една кабелна телевизия, за „дезинформация“
Решението на СЕМ и създаването в Министерството на на електронното управление на специално звено за мониторинг на медиите и социалните мрежи, което да следи за случаи на дезинформация бяха предшествани от атаката срещу свободата на словото от видни политици и личности.
В интервю по БНР на 14 март т.г. евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев заяви, че свободата на медиите, свободата на словото не е абсолютна, и че демократичните държави трябва да имат инструменти да се защитят от дезинформацията.
Вярно е, че свободата на словото не е абсолютна, но международно приетите норми за свободата на словото, а и българската конституция конкретно посочват случаите, в които свободната на словото може да бъде ограничена, и никъде не се споменава, че тя може да бъде ограничена заради политическа дезинформация. Това е така, защото такова ограничение може да бъде наложено само със закон и от съответно създаден за тази цел държавен орган.
Но създаването на такъв орган, който да определя кой изложен факт е дезинфорцация, би дало мощен инструмент на държавата да ограничава свободата на словото. Затова и призивът на Ковачев за създаване на такъв инструмент не бе нищо друго освен посегателство върху свободата на словото в трите му форми- свобода на мнение, свобода на медиите и свобода на информацията. Но по всичко изглежда, че СЕМ се превръща именно в подобен орган, какъвто предлага Ковачев, с решението си за мониторинт на медии и да се глоби кабелна телевизия за фалшива информация, или дезинформация.
Атака срещу свободата на словото и на медиите представляваше интервюто от 15 март т.г. пред сайта „Фрогнюз“на телевизионния експерт Светлана Божилова, преподавател по телевизионна журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски. В него тя се обяви срещу медийната „отвратителна и уродлива пропаганда на Владимир Путин“, която водела до тежки деформации. В България имало много партийни телевизии, които разделяли обществото. „Не може да каниш за участие в дискусия личност, която е на страната „на палача“ казва тя… „Много се спекулира и бърка в момента. Включително от Петър Волгин, за плурализма на гледните точки“.
Божилова, наред с Васко Кръпката и общо 35 български „интелектуалци и общественици“, в началото на март т.г. изпратиха отворено писмо до премиера, парламента, министри, СЕМ и главния прокурор, както и до медиите, в което настояват да се вземат адекватни мерки срещу злоупотребата със свободата на словото и използването му за недемократични цели. В писмото се говори за това, че имало много български медии и български журналисти, които от години участвали в руската хибридна война срещу България и Свободния свят.
В писмото се предлага , що се отнася до частните и партийни медии, които участват в хибридната пропагандна война на Кремъл, да бъдат задължени да предоставят пълна информация за финансирането си, както и да обозначават своите журналистически продукти с надпис „непроверена/едностранчива информация“.
Предлага се също “ Съгласно правомощията си регулаторният медиен орган да бъде натоварен да изготви и периодично да обновява списък на „хибридните медии“ по предварително уточнени критерии. СЕМ или друг оторизиран държавен орган трябва да може и да блокира уебстраниците на медии, обявени за „хибридни“.
Става страшно наистина.
В едно от своите послания от 2013 г . към обществото Евгени Дайнов, споменавайки че БНР предоставя платформа на руската пета колона у нас, писа:
„Предупредени сте…. Да няма после „Ама откъде дойде това?” когато, като украинците, някоя четвъртъчна вечер си легнете като членове на ЕС, а в петък сутринта разберете, че „в интерес на националната сигурност” вече сте членове на Русия. Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете“.
Красиво казано и ние ще си позволим да плагиатстваме част от посланието му:
Хора предупредени сте. Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете. За да не се събудите някоя сутрин в държава, напомняща онази описана от Джордж Оруел в книгата му „1984“ и да разберете, че вие и някои медии, от които черпите според информация сте включени в някакъв списък за санкциониране или „обезвредяване“ на лица- „агенти за влияние“, разпространяващи дезинформация и „хибридни“ новини.
Антон Гицов

Подходяща музика за любителите на йога.