ФОКУС

След решението на Сената на САЩ, Путин смая света

След решението на Сената на САЩ, Путин смая света: Ако аз съм военен престъпник, президентите на САЩ от Никсън насам, какви са?
Руският президент буквално смая света, след като си позволи да каже истината на глас за това какво са правели американските президенти и армията на САЩ от времето на Никсън до сега.
Според президентът на Руската Федерация, ако той ще бъде съден като военно престъпник, до него трябва да се наредят и всички президенти на САЩ, които са причинили десетки войни по света, без дори да имат право на това.
Путин изброява и войните в които САЩ участват от 1890 година досега:
Краят на XIX век
1890 (-?) г. – Южна Дакота, американските правителствени войски убиват и разстрелват 300 пленени индианци от племето Дакота.
1890 г. – Аржентина, намесата на армията на САЩ в Буенос Айрес.
1891 г. – Чили, морски пехотинци потушават въстанието на местното население.
1891 г. – Хаити, армията на САЩ потушава бунта на чернокожите в Навас.
1892 – Айдахо, армията на САЩ потушава въстанието в сребърните мини.
1893 (-?) г. – Хавай, военноморските сили на САЩ свалят правителството на Независимото кралство и заграбват държавата.
1894 г. – Чикаго, армията на САЩ брутално потушава стачката в железопътните линии, общо 34 убити.
1894 г. – Никарагуа, армията на САЩ в продължение на един месец окупира Блуфийлдс.
1894-1895 г. – Китай, военноморският флот на САЩ и морската пехота участват в китайско-японската война.
1894-1896 г. – Корея, окупацията на Сеул.
1895 г. – Панама, рейд на морската пехота на САЩ в колумбийската провинция.
1896 г. – Никарагуа, дебаркиране на морската пехота на САЩ в пристанище Коринто.
1898-1900 г. – Китай, участието на армията на САЩ в потушаване на Боксерското възстание.
1898-1910 (-?) – Филипините, военно-морските сили на САЩ свалят правителството и убиват 600 000 филипинци.
1898-1902 (-?) – Куба, военно-морските сили на САЩ се сражават по време на испано-американската война.
1898 г. (-?) г. – Пуерто Рико, окупация по време на испано-американската война.
1898 (-?) г. – Гуам, военно-морските сили на САЩ окупират острова и построяват военна база, изселват всички жители от острова.
1898 (-?) г. – Минесота, армията на САЩ унищожава племето чипева (оджибве) близо до езерото Лийч.
1898 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Сан Хуан дел Сур.
1899 (-?). – Самоа, армията на САЩ участва във войната за трона.
1899 – Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Блуфийлдс.
1899-1901 – Айдахо, армията на САЩ брутално потушава въстанието на миньорите в Coeur d’Alene.
Първата четвърт на XX век
1901 г. – Оклахома, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в Крийк.
1901-1914 г. – Панама, военно-морските сили на САЩ окупират и анексират зоната на канала.
1903 г. – Хондурас, морската пехота на САЩ потушава революцията
1903-1904 г. – Доминиканската република, армията на САЩ потушава революцията.
1904-1905 – Корея, морската пехота на САЩ участва в Руско-японската война.
1906-1909 г. – Куба, морската пехота на САЩ се намесва и потиска демократичните избори.
1907 – Никарагуа, в резултат на окупацията, е създаден протекторат в рамките на така наречената „Доларова дипломация“.
1907 г. – Хондурас, окупация от морската пехота на САЩ по време на войната с Никарагуа.
1908 г. – Панама, морската пехота на САЩ се намесва в предизборния процес.
1910 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ окупира Блуфийлд и Коринто.
1911 г. – Хондурас, армията на САЩ участва в гражданската война.
1911-1941г. – Китай, военно-морските сили и сухопътните войски на САЩ окупират страната и участват в потушаването на многобройните въстания.
1912 г. – Куба, армията на САЩ участва в гражданската война.
1912 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават въстание по време на изборите.
1912 г. – Хондурас, участие на морската пехота в защита на икономическите интереси на САЩ.
1912-1933 г. – Никарагуа, армията на САЩ осъществява 10-годишна окупация и участва във войната с партизаните.
1913 г. – Мексико, по времето на революцията армията на САЩ бяга и се евакуира.
1914 г. – Доминиканската република, военно-морските сили на САЩ се сражават с въстаниците около Санто-Доминго.
1914 г. – Колорадо, армията на САЩ брутално потушава стачката на миньорите.
1914-1918 г. – Мексико, военно-морските сили и армията на САЩ участват във военните операции против националистите.
1914-1934 г. – Хаити, армията на САЩ осъществява 19-годишна окупация след потушаване на въстанието.
1915 г. – Тексас, федералните войски брутално потушават мексикано-американското въстание, „План Сан-Диего”.
1916-1924 г. – Доминиканската република, армията на САЩ осъществява 8-годишна окупация.
1917-1933 г. – Куба, армията на САЩ осъществява окупация и създава икономически протекторат.
1917-18 г. – Първа Световна война, военно-морските сили на САЩ воюват с Германия в продължение на година и половина.
1918-1922 г. – Русия, военно-морските сили на САЩ извършват 5 дебаркации на войски за борба с болшевиките.
1918-1920 г. – Панама, армията на САЩ потушава безредиците след изборите в рамките на операция „Полицейски дълг”.
1919 г. – Хондурас, армията на САЩ и морската пехота потушават безредици по време на предизборна кампания.
1919 г. – Югославия, армията на САЩ и морската пехота се сражават срещу сърбите в Далмация.
1920 г. – Гватемала, двуседмична интервенция срещу синдикални активисти.
1920-1921 г. – Източна Вирджиния, армията на САЩ потушава въстанието на миньорите.
1922 г. – Турция, армията на САЩ воюва с националистите в Смирна.
1922-1927 г. – Китай, армията и военно-морските сили на САЩ потушават националистическото въстание.
1923 г. – Мексико, бомбардировка от военната авиация на САЩ.
1924-1925 г. – Хондурас, военна намеса на САЩ, два пъти в предизборната кампания.
1925 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават общата стачка.
В средата на ХХ век
1927-1934 г. – Китай, армията и морската пехота на САЩ окупират цялата страна.
1932 г. – Салвадор, военно-морските сили на САЩ потушават бунта на Марти.
1932 г. – Вашингтон DC, армията на САЩ потушава бонусния протест на ветераните от Първата световна война.
1941-1945. – Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града.
1943 г. – Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите.
1946 г. – Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната.
1946 г. – Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет.
1947 г. – Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия.
1947-1949 г. – Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война.
1948 г. – Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР.
1948-1949 г. – Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите.
1948-1954 г. – Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук.
1950 г. – Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе.
1951-1953 (-?)г. – Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай.
1953 г. – Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха.
1954 г. – Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците.
1954 г. – Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании.

1956 г. – Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците.
1958 – Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците.
1958 г. – Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт.
1958 г. – Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван.
1958 г. – Панама, армията на САЩ потушава протестите.
1960-1975 г. – Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г.
1961 г. – Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната.
1961 г. – Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена.
1962 г. – Лаос, военна операция по време на партизанската война.
1962 г. – Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза.
1963 г. – Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби.
1964 г. – Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала.
1965 г. – Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви.
1965-1966 г. – Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания.
1966-1967 г. – Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците.
1967 г. – Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити.
1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници.
1969-1975 г. – Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос.
1970 г. – Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран.
1971-1973 г. – Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам.
1973 г. – Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“.
1973 – Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток.
1973 г. – Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде.
1975 г. – Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници.
В края на ХХ век
1976-1992 г. – Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война.
1980 г. – Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит.
1981 г. – Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
l981-1992 г. – Салвадор – операция срещу бунтовниците.
1981-1990 г. – Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията.
1982-1984 г. – Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити.
1983-1984 г. – Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията.
1983-1989 г. – Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази.
1984 г. – Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив.
1986 г. – Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ.
1986 г. – Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“.
1987-1988 г. – Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет.
1989 г. – Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
1989 г. – Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix.
1989 г. – Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат.
1989 (-?) г. – Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити.
1990 г. – Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война.
1990-1991 г. – Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел.
1990-1991 г. – Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни.
1991 г. – Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната.
1991-2003 г. – Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади.
1992 г. – Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите.
1992-1994 г. – Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война.
1992-94 г. – Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора.
1993 г. – Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети.
1994 г. – Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство.
1996-1997 г. – Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго.
1997 г. – Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1997 г. – Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1998 г. – Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите.
1998 г. – Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството.
1998 г. – Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването.
1999 г. – Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО.
Началото на XXI век
2000 г. – Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити.
2001 г. – Македония, въвеждането на войските на НАТО.
2001 г. – САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември.
2001-? г. – Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната.
2002 г. – Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ.
2002 г. – Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао.
2003 г. – Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода.
2003-2011 г. – Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази.
2003 г. – Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната.
2004-2005 г. – Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната.
2005 г. – Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове.
2006 г. – Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците.
2008 г. – Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити.
2009 г. – Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани.
2011 г. – Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции.
2014 г. – Ирак, бомбардировки, ракетни удари.
2014 г. – Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите.
И се обръща към сената на САЩ с думите:
– Този списък не е изготвен от моята администрация, този списък е на
Д-р Золтан Гросман описва 150 военни операции, извършени от армията на САЩ, както срещу чужди държави, така и вътре в самата страна, дори и във Вашингтон.
Изводите всъщност, кои са военните престъпници, кой причинява войните по света, кой подклажда конфликтите, кой иска да подчини всички на волята си е ясен.
Русия не е участвала в 150 войни в които са избити милиони цивилни за които вие в сената на САЩ сте гласували да участвате.

Post Views: 681

Свързани теми:featured trending фокус

Следва

Кой стои зад нацизма и мафията в Украйна?

Не пропускай

След добре режисираната от пиарите на Зеленски

Продължи да четеш

ФОКУС

Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален

Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.

В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.

Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!

Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.

Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.

Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.

И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.

Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.

Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.

Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 42

Продължи да четеш

ФОКУС

Смъртоносната хватка на Дракона

Китай очевидно избягваше вторият акт в търговската война, но след като Съединените щати внезапно наложиха забранителни тарифи върху ключови групи китайски стоки, Пекин отговори неочаквано агресивно и незабавно премина в контранастъпление.

Докато широката общественост обсъждаше кой има по-високи мита, Китай наложи ограничения върху износа на полупроводници и свързани с тях продукти за Съединените щати. И за да е сигурно, че никой в чужбина няма да пропусне отговора, за десерт беше наложена пълна забрана върху износа на седем ключови редкоземни метала и на магнити, създадени на тяхна основа.

Първото нещо, което трябва да се подчертае, е радикалната промяна в тактиката на Китай. Последният път, а именно в периода 2018-2019 г., Пекин последователно въвежда контратарифи, но не се говори за блокиране на износа като цяло или в определени области.

Когато Вашингтон започна да се огражда с тарифни бариери от китайските стоки, последните бързо започнаха да текат по алтернативни канали – през Виетнам, Индонезия, Малайзия и, колкото и да е странно, Япония. Стоките са или директно пререгистрирани, или закупени от фиктивни фирми, като по този начин се променя формалната им собственост. САЩ, разбира се, бяха наясно с това, но нуждата от китайски стоки все пак надделяваше, така че стоките с лека надценка лесно преминаваха през митническата граница в Съединените щати.

На официалната арена страните шумно обявиха прекратяване на доставките на различни стоки, но зад кулисите Китай продаваше, а САЩ купуваше. До известна степен това действаше и в обратната посока. Например забраната за внос на американска соя продължи един месец, докато вносът на въглища беше възобновен след 90 дни.

През 2025 г. сценариите се промениха драматично. Този път Китай наистина спира продажбата на своите продукти или прави сивите експортни схеми изключително сложни.

Пекин не е наложил забрана в пълния смисъл на думата върху полупроводниците и продуктите, базирани на тях, но сега китайските митници изискват отделно лицензиране, а китайски източници пишат, че механизмът за получаване на лицензи за износ е само в етап на разработка. Най-новата бариера е издигната по пътя на седем редкоземни метала.

Сега се изискват лицензи за износ на покупката и за износ през китайските пристанища на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, итрий и скандий. Както и постоянните магнити – както конвенционални (на базата на желязо, кобалт и цинк), така и специални, създадени на елементна база от споменатите редкоземни елементи.

Всеки знае, че Китай контролира до 90 процента от световното производство и обогатяване на редкоземни метали, но, за огорчение на Съединените щати, китайската индустрия доминира световните пазари за продукти, базирани на принципа на магнетизма, в същата пропорция.

Десетте най-големи компании в индустрията, включително Ningbo Zhaobao Magnet Co., Hengdian Group DMEGC Magnetic Limited, Ningbo Jinji Strong Magnetic Material Co., Baotou Tianhe Magnetics Technology Co., произвеждат девет от десет магнита, които заобикалят всеки от нас. Включително и всеки американец.

Лъвският пай от производството е концентриран около Гуанджоу в провинция Гуангдонг. Още през 2020 г. Си Дзинпин, откривайки тук „магнитен клъстер“, отбеляза, че индустрията е ключова за гарантирането на националната сигурност на Китай и че отбраната и наукоемките индустрии на Запад ще зависят все повече от китайския производствен капацитет и добрата воля на Пекин.

Най-общо казано, асиметрията на действията и дълбочината на китайското стратегическо планиране предизвикват заслужено уважение.

В днешно време малко хора си спомнят събитията от преди 15 години. През 2010 г. Пекин внезапно наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония, предизвиквайки истинска паника там. По националните телевизионни канали японски политици и служители предупредиха, че това може да доведе до колапс на ключови индустрии, особено в електронната индустрия.

Това предизвика не по-малко удивление в САЩ, тъй като Япония е основният доставчик на полупроводници. Ембаргото продължи точно седем седмици, през което време Пекин прочисти всички частни посредници с железен юмрук, организаторите на контрабандните канали отидоха в затвора, а цялата индустрия беше практически монополизирана под покрива на China Rare Earth Holdings Ltd.

След 15 години САЩ и Япония успяха само частично да заменят китайската елементна база чрез закупуване на аналози от Австралия, но общата тенденция само се влоши. Например миналата година китайските компании представляват 87 процента от глобалното производство на неодим и празеодим, ключови компоненти за производството на мощни магнити. Малайзия допринася с още осем процента, Виетнам – с 1,5 процента. Тоест повече от 95 процента само в тази зона се контролира от страни, срещу които САЩ вече са наложили санкции, за да пресекат паралелния китайски внос.

Е, и да стигнем до най-важното, защо магнити и каква е тяхната тайна сила.

Постоянните магнити, направени от редкоземни сплави, са модерно научно преосмисляне на конвенционалните магнити, където основният елемент е желязото. Най-често използваните сплави са неодим и самарий, но са възможни и други комбинации. Получените магнити, въпреки че са значително по-малки по размер, са поне два до три пъти по-силни от техните феритни или керамични аналози. Магнит, базиран на чист самарий, е шест пъти по-силен, а магнит, базиран на чист неодим, е десет пъти по-силен от своите „железни“ колеги.

Обхватът на приложенията на редкоземните магнити е толкова широк, колкото е и понякога неочевиден.

Те се използват в минни и преработвателни предприятия за масово извличане на полезни рудни компоненти, а магнитите се използват за почистване на пистите на летища от опасни метални отпадъци. Без тях работата на апаратите за ЯМР, създаването на вятърни генератори и електрически превозни средства е невъзможна; мощни неодимови магнити се монтират и в кормилните системи на автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Магнитите повдигат отливки в цеховете за производство на стомана, държат листове и заготовки на конвейери за автоматично заваряване на каросерии на автомобили, улавят чужди частици във фармацевтични разтвори и създават ефект на магнитна левитация, поради което съществуват високоскоростни влакове.

И, разбира се, без магнитите от ново поколение е невъзможно да се произвеждат дронове, промишлени и бойни роботи, ударни и космически ракети, сателити, изтребители и всичко останало, което оформя концепцията на съвременния свят и особено на съвременната война.

Съединените щати заемат скромна ниша в тази област: по-малко от два процента. И ако Китай сериозно затегне винтовете на износа, тогава след известно време, когато текущите складови резерви започнат да се изчерпват, проблемът с попълването на запасите от сложни електронни оръжейни системи ще възникне с пълна сила.

Пекин ясно демонстрира на Вашингтон, че за да се победи вражеска армия, изобщо не е необходимо да се води ръкопашен бой. Достатъчно е да премахнете тези смешни, на пръв поглед, магнити от общата формула.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

Продължи да четеш

ФОКУС

Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Имоти, коли, банкови сметки: Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Даниел Иваничков – директорът в АПИ, отговорен за убийственото в буквалния смисъл на думата поддържане на пътната мрежа, довело до смъртта на 12-годишната Сияна и на хиляди други, е натрупал някои и друг имот през последните две-три години, установи разследване. Да припомним, че господинът е наричан от подчинените си с колоритния прякор Дани Касичката.

Вярно, имотните му придобивки – описваме само тези, които са официално вписани в Имотния регистър, не са кой знае колко бляскави, но пък и той е едва на 34 години. При това, за да си купи голям апартамент не му се е наложило да тегли банкови заем. А това си е направо постижение при космическите цени на имотите в София. Освен това той е в АПИ едва от 2017 г. като старши експерт, а през 2022 става директор на „Поддържане на пътната инфраструктура”.

Майка му Калинка, която е родена в Плевен, но живее в столицата, също е понатрупала някой и друг имот, като е пазарувала успоредно със сина си, установи таблоидът. Можем само да предполагаме до какви резултати би стигнала проверка, но истинска и задълбочена, извън официалния Имотен регистър, на Антикорупционната комисия.

И друго интересно съвпадение – имотите са купени, когато в АПИ избухва грандиозен скандал – в чекмеджето на Иваничков са открити сертификати за 140 млн. лева, които не са разплатени на фирми за пътна поддръжка. Защо ли директорът е държал тези важни платежни документи в бюрото си? Официален отговор на този въпрос няма засега.

Нека обаче проследим имотното замогване на семейството на младия пътен директор. Навремето той и майка му разполагат само с малко панелно апартаментче от 54 квадрата във „Фондови жилище” . След това през 2016 г. Калинка и Даниел получават по половин къща и стопански постройки в търновското село Дъскот. Този имот обаче им е прехвърлен от дядото на Даниел. Да уточним, че бащата на Иваничков е бил таксиметров шофьор, но е починал през 2002 г.

През 2015 г. майката на бъдещия пътен директор купува гарсониера от 44 квадрата в „Разсадника”. Само че за тази панелна придобивка й се налага да плаща ипотека цели 6 години. Успява да я погаси чак през 2021 г.

След като синът се издига в йерархията на АПИ, и трудните времена остават зад гърба на двамата. Майката и синът вече показват вкус и възможности да се сдобият с далеч по-големи имоти, за които не им се налага да сключват ипотеки.

През май 2024 г. Даниел си взема апартамент от 105 квадрата, ново строителство, както и два гаража – от 35 и от 17 кв. в „Разсадника”. Колко точно е платил за луксозния имот, той си знае, но по същото време агенции за недвижими имоти предлагат подобни жилища в района за над 200 000 евро.

През януари тази година Иваничков и майка му, заедно с още няколко лица, купуват парцел от 471 квадрата. Теренът е разположен на ул. „Памир”, а какъв градеж ще се извиси на това място, тепърва ще се види. Според източниците доскорошният държавен служител Иваничков планира да строи фамозна кооперация.

Не минава и половин година от тази покупка и през юни 2024 г. майката Калинка се насочва към морето, плаща в брой 83 квадрата апартамент в Созопол. Иначе в Търговския регистър на нейно име се води фирма за дребна търговия, но според документите е без дейност още от 2008 г. Към придобивките на сина, наричан Касичката, следва да прибавим и семейния му автопарк. Иваничков има два луксозни джипа ауди, а съпругата му Анна-Мария притежава „Алфа-Ромео” и три аудита. Наистина, за какво им е всичко това при състоянието на пътищата у нас, за чиято поддръжка отговаря именно господинът?!

Само 3 години преди майката и синът да започнат имотните си инвестиции (на името на съпругата няма нищо отбелязано в Имотния регистър) Даниел е в центъра на скандал. Той е уволнен, но после отново назначен в Пътната агенция и всичко това се случва през 2022 г. Маха го тогавашният регионален министър Гроздан Караджов, понеже в чекмеджето на Иваничков, както вече отбелязахме, са складирани сертификати за извършени, но неразплатени ремонти за 140 милиона лева.

Въпросните сертификати са много важни документи, понеже на тяхна основа след това се издават фактури за извършената работа и едва след това се получават парите. Само че едни фирми получават тези ценни разписки, след което им се плаща, за свършеното по поддръжката на пътищата, а други остават с празни ръце. Логичният въпрос в случаят е, дали за сертификатите не е искан рекет от фирмите? И дали на някой не му е кипнало и е подал сигнал до ръководството на министерството.

По същото време в страната бушува огромно недоволство сред пътни фирми, които имат да вземат огромни пари за поддръжка на шосетата за изминалата 2021 г. Както обяснява в медиите самият Гроздан Караджов дългът към пътните фирми тогава е изчислен на 800 млн. лева и доклад с тази сума е внесен в парламента.

Само че един ден при него пристигат зам.-министърът Явор Пенчев и шефът на АПИ Тодор Василев. Те му докладват, че са намерили сертификати за още 140 милиона лева в прословутото чекмедже на Иваничков. „Това вече преля чашата на моето търпение и ги помолих още в същия час той да бъде освободен” – обяснява Гроздан Караджов. Така Даниел Иваничков сдава директорския пост в АПИ.

Пред медиите Гроздан Караджов не пропуска да поясни още, че: „За много пътища, които трябваше да са в що-годе добро състояние, получавахме десетки, дори стотици жалби по всички канали. Имах много ниска оценка за работата на Иваничков. И на фона на плачевното състояние на републиканските пътища към онзи момент, ама тя и към този е подобна, пак ви казвам, това беше много над моето ниво на търпимост, освободихме го на секундата”.

Иваничков остава за кратко без работа. След като на власт идва правителството на Гълъб Донев, в което служебен регионален министър е Иван Шишков, той тихомълком е върнат обратно в пътната агенция. По думите на Шишков решението било на тогавашното ръководство на АПИ. Явно Касичката е безценен служител, комисионер, за някого в Агенцията!

Иначе Шишков го определя като „много малка пионка във всичко това”, което се случва в ремонтите и поддържането на пътищата. На свой ред Иваничков мълчи като риба и досега не е проронил и дума по чие нареждане е заключил документите в бюрото си. Чудно ли е тогава, че бързат да го върнат в Агенцията, нищо че го наричат зад гърба му Касичката.

Бащата на загиналата Сияна Николай Попов вече написа в социалните мрежи: „Даниел Иваничков! Това лице има основна вина за трагедията със Сияна, както с десетки тежки пътни инциденти в страната. През годините дори е командвал УС на АПИ с устни заповеди и заплахи. На ход е прокуратурата!” Тя обаче вече повече от 2 седмици след трагедията си прави пас.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 20

Продължи да четеш

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!