Свържете се с нас

ФОКУС

След решението на Сената на САЩ, Путин смая света

Avatar photo

Публикувано

на

След решението на Сената на САЩ, Путин смая света: Ако аз съм военен престъпник, президентите на САЩ от Никсън насам, какви са?
Руският президент буквално смая света, след като си позволи да каже истината на глас за това какво са правели американските президенти и армията на САЩ от времето на Никсън до сега.
Според президентът на Руската Федерация, ако той ще бъде съден като военно престъпник, до него трябва да се наредят и всички президенти на САЩ, които са причинили десетки войни по света, без дори да имат право на това.
Путин изброява и войните в които САЩ участват от 1890 година досега:
Краят на XIX век
1890 (-?) г. – Южна Дакота, американските правителствени войски убиват и разстрелват 300 пленени индианци от племето Дакота.
1890 г. – Аржентина, намесата на армията на САЩ в Буенос Айрес.
1891 г. – Чили, морски пехотинци потушават въстанието на местното население.
1891 г. – Хаити, армията на САЩ потушава бунта на чернокожите в Навас.
1892 – Айдахо, армията на САЩ потушава въстанието в сребърните мини.
1893 (-?) г. – Хавай, военноморските сили на САЩ свалят правителството на Независимото кралство и заграбват държавата.
1894 г. – Чикаго, армията на САЩ брутално потушава стачката в железопътните линии, общо 34 убити.
1894 г. – Никарагуа, армията на САЩ в продължение на един месец окупира Блуфийлдс.
1894-1895 г. – Китай, военноморският флот на САЩ и морската пехота участват в китайско-японската война.
1894-1896 г. – Корея, окупацията на Сеул.
1895 г. – Панама, рейд на морската пехота на САЩ в колумбийската провинция.
1896 г. – Никарагуа, дебаркиране на морската пехота на САЩ в пристанище Коринто.
1898-1900 г. – Китай, участието на армията на САЩ в потушаване на Боксерското възстание.
1898-1910 (-?) – Филипините, военно-морските сили на САЩ свалят правителството и убиват 600 000 филипинци.
1898-1902 (-?) – Куба, военно-морските сили на САЩ се сражават по време на испано-американската война.
1898 г. (-?) г. – Пуерто Рико, окупация по време на испано-американската война.
1898 (-?) г. – Гуам, военно-морските сили на САЩ окупират острова и построяват военна база, изселват всички жители от острова.
1898 (-?) г. – Минесота, армията на САЩ унищожава племето чипева (оджибве) близо до езерото Лийч.
1898 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Сан Хуан дел Сур.
1899 (-?). – Самоа, армията на САЩ участва във войната за трона.
1899 – Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Блуфийлдс.
1899-1901 – Айдахо, армията на САЩ брутално потушава въстанието на миньорите в Coeur d’Alene.
Първата четвърт на XX век
1901 г. – Оклахома, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в Крийк.
1901-1914 г. – Панама, военно-морските сили на САЩ окупират и анексират зоната на канала.
1903 г. – Хондурас, морската пехота на САЩ потушава революцията
1903-1904 г. – Доминиканската република, армията на САЩ потушава революцията.
1904-1905 – Корея, морската пехота на САЩ участва в Руско-японската война.
1906-1909 г. – Куба, морската пехота на САЩ се намесва и потиска демократичните избори.
1907 – Никарагуа, в резултат на окупацията, е създаден протекторат в рамките на така наречената „Доларова дипломация“.
1907 г. – Хондурас, окупация от морската пехота на САЩ по време на войната с Никарагуа.
1908 г. – Панама, морската пехота на САЩ се намесва в предизборния процес.
1910 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ окупира Блуфийлд и Коринто.
1911 г. – Хондурас, армията на САЩ участва в гражданската война.
1911-1941г. – Китай, военно-морските сили и сухопътните войски на САЩ окупират страната и участват в потушаването на многобройните въстания.
1912 г. – Куба, армията на САЩ участва в гражданската война.
1912 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават въстание по време на изборите.
1912 г. – Хондурас, участие на морската пехота в защита на икономическите интереси на САЩ.
1912-1933 г. – Никарагуа, армията на САЩ осъществява 10-годишна окупация и участва във войната с партизаните.
1913 г. – Мексико, по времето на революцията армията на САЩ бяга и се евакуира.
1914 г. – Доминиканската република, военно-морските сили на САЩ се сражават с въстаниците около Санто-Доминго.
1914 г. – Колорадо, армията на САЩ брутално потушава стачката на миньорите.
1914-1918 г. – Мексико, военно-морските сили и армията на САЩ участват във военните операции против националистите.
1914-1934 г. – Хаити, армията на САЩ осъществява 19-годишна окупация след потушаване на въстанието.
1915 г. – Тексас, федералните войски брутално потушават мексикано-американското въстание, „План Сан-Диего”.
1916-1924 г. – Доминиканската република, армията на САЩ осъществява 8-годишна окупация.
1917-1933 г. – Куба, армията на САЩ осъществява окупация и създава икономически протекторат.
1917-18 г. – Първа Световна война, военно-морските сили на САЩ воюват с Германия в продължение на година и половина.
1918-1922 г. – Русия, военно-морските сили на САЩ извършват 5 дебаркации на войски за борба с болшевиките.
1918-1920 г. – Панама, армията на САЩ потушава безредиците след изборите в рамките на операция „Полицейски дълг”.
1919 г. – Хондурас, армията на САЩ и морската пехота потушават безредици по време на предизборна кампания.
1919 г. – Югославия, армията на САЩ и морската пехота се сражават срещу сърбите в Далмация.
1920 г. – Гватемала, двуседмична интервенция срещу синдикални активисти.
1920-1921 г. – Източна Вирджиния, армията на САЩ потушава въстанието на миньорите.
1922 г. – Турция, армията на САЩ воюва с националистите в Смирна.
1922-1927 г. – Китай, армията и военно-морските сили на САЩ потушават националистическото въстание.
1923 г. – Мексико, бомбардировка от военната авиация на САЩ.
1924-1925 г. – Хондурас, военна намеса на САЩ, два пъти в предизборната кампания.
1925 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават общата стачка.
В средата на ХХ век
1927-1934 г. – Китай, армията и морската пехота на САЩ окупират цялата страна.
1932 г. – Салвадор, военно-морските сили на САЩ потушават бунта на Марти.
1932 г. – Вашингтон DC, армията на САЩ потушава бонусния протест на ветераните от Първата световна война.
1941-1945. – Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града.
1943 г. – Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите.
1946 г. – Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната.
1946 г. – Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет.
1947 г. – Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия.
1947-1949 г. – Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война.
1948 г. – Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР.
1948-1949 г. – Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите.
1948-1954 г. – Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук.
1950 г. – Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе.
1951-1953 (-?)г. – Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай.
1953 г. – Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха.
1954 г. – Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците.
1954 г. – Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании.

1956 г. – Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците.
1958 – Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците.
1958 г. – Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт.
1958 г. – Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван.
1958 г. – Панама, армията на САЩ потушава протестите.
1960-1975 г. – Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г.
1961 г. – Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната.
1961 г. – Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена.
1962 г. – Лаос, военна операция по време на партизанската война.
1962 г. – Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза.
1963 г. – Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби.
1964 г. – Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала.
1965 г. – Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви.
1965-1966 г. – Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания.
1966-1967 г. – Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците.
1967 г. – Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити.
1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници.
1969-1975 г. – Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос.
1970 г. – Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран.
1971-1973 г. – Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам.
1973 г. – Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“.
1973 – Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток.
1973 г. – Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде.
1975 г. – Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници.
В края на ХХ век
1976-1992 г. – Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война.
1980 г. – Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит.
1981 г. – Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
l981-1992 г. – Салвадор – операция срещу бунтовниците.
1981-1990 г. – Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията.
1982-1984 г. – Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити.
1983-1984 г. – Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията.
1983-1989 г. – Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази.
1984 г. – Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив.
1986 г. – Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ.
1986 г. – Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“.
1987-1988 г. – Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет.
1989 г. – Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
1989 г. – Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix.
1989 г. – Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат.
1989 (-?) г. – Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити.
1990 г. – Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война.
1990-1991 г. – Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел.
1990-1991 г. – Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни.
1991 г. – Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната.
1991-2003 г. – Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади.
1992 г. – Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите.
1992-1994 г. – Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война.
1992-94 г. – Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора.
1993 г. – Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети.
1994 г. – Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство.
1996-1997 г. – Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго.
1997 г. – Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1997 г. – Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1998 г. – Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите.
1998 г. – Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството.
1998 г. – Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването.
1999 г. – Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО.
Началото на XXI век
2000 г. – Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити.
2001 г. – Македония, въвеждането на войските на НАТО.
2001 г. – САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември.
2001-? г. – Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната.
2002 г. – Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ.
2002 г. – Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао.
2003 г. – Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода.
2003-2011 г. – Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази.
2003 г. – Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната.
2004-2005 г. – Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната.
2005 г. – Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове.
2006 г. – Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците.
2008 г. – Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити.
2009 г. – Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани.
2011 г. – Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции.
2014 г. – Ирак, бомбардировки, ракетни удари.
2014 г. – Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите.
И се обръща към сената на САЩ с думите:
– Този списък не е изготвен от моята администрация, този списък е на
Д-р Золтан Гросман описва 150 военни операции, извършени от армията на САЩ, както срещу чужди държави, така и вътре в самата страна, дори и във Вашингтон.
Изводите всъщност, кои са военните престъпници, кой причинява войните по света, кой подклажда конфликтите, кой иска да подчини всички на волята си е ясен.
Русия не е участвала в 150 войни в които са избити милиони цивилни за които вие в сената на САЩ сте гласували да участвате.

ФОКУС

Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев

Avatar photo

Публикувано

на

„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)

Продължи да четеш

ФОКУС

Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?

Avatar photo

Публикувано

на

Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.

Продължи да четеш

ФОКУС

Играта приключи за петролната индустрия на САЩ

Avatar photo

Публикувано

на

Цената на петрола е твърде ниска, за да се оправдаят разходите за неговите производство (още…)

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Руската ЦИК покани наблюдатели от над 100 държави за изборите за Държавна дума

Руската ЦИК покани наблюдатели от над 100 държави за изборите за Държавна дума Централната избирателна комисия на Русия е изпратила...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

КОЛЕДАТА ПОДРАНИ В БАНКЯ! Вашингтон подписа присъдата на Борисов, време е ГЕРБ да му отреже главата!

Гледам ги гербаджийските структури по места – паника, глътнати езици и треперещи ръце държат телефоните, докато четат американския документ от...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Чутовен политически идиотизъм е ГЕРБ и ПП

🎪Чутовна политическа глупост е ГЕРБ и ПП да внасят жалба до Конституционния съд за държавния бюджет за 2026г. Не знам...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Западния агент Пашинян обяви оставката си като министър-председател на Армения.

Цялото арменско правителство ще подаде оставка тази неделя, обяви премиерът Никол Пашинян. Неговите думи бяха излъчени от информационната агенция Арменпрес...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

БОРИСОВ СЕ ОБАДИ НА РАДЕВ СЛЕД ПРОУЧВАНЕТО НА „ГАЛЪП“

Подзаглавие:Лидерът на ГЕРБ е в паника след като социолозите дадоха на “Прогресивна България” 86 мандата и само 70 на ГЕРБ!...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Защо ние сме „длъжни“ да си изпълняваме „ангажиментите“ а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени