Визитата на руския премиер Дмитрий Медведев е вторият голям провал на самодейната дипломация на Борисов спрямо Русия след миналогодишната му безплодна разходка до Москва. Разговорите между двамата премиери не се увенчаха с конкретни резултати. Няма напредък и по двата големи енергийни проекта от интерес за двете страни – „Турски поток“ и „Белене“. Колкото и да се опитват представителите на властта да представят визитата като постижение и признание за България като значим фактор на Балканите, икономическите отношения между двете страни тъпчат на място. Особено след последвалото изявление на Газпром, че няма да участва в проекта за газов хъб „Балкан“.
Провалът е консумиран, както и резилът от безпосочното блъщолевене на Борисов след разговорите. От този поток на мисълта ще се запомнят само увеселителните лафове на българския премиер – „спасиба галяма“ и „нема да се плашите, сме сила голяма“ (по повод закупуването на новите ни изтребители). Както и фамилиарното обръщение на „ти“, придружено с дърварско потупване по ръката.
През цялото време Борисов шикалкавеше и сякаш се оправдаваше пред евроатлантическите си годподари, че въобще се среща с Медведев. „Има сили, които се възползват да задават въпроса НАТО или Русия. Ние ясно сме казали, че сме в НАТО, а отношенията ни с Русия са прагматични“, натърти Борисов в задочния си диалог с неназованите критици. Нещо повече – нарече национални предатели ония, които възпрепятстват проекта „Турски поток“ и искат да останат заровени 6 млрд. евро в празни тръби. Но кои са тия злосторници и предатели на родината? Не са ли това силите, чийто говорител се явява дясната му ръка Цветан Цветанов с неговия рефрен за „руската заплаха“ и „хибридните атаки“? Или силите, които диктуват външната ни политика през абсурдната външна министърка Захариева? Сиреч, същите тия сили, които крепят самия Борисов срещу известни услуги в ущърб на обществения интерес? Какво излиза? Че Борисов гълчи сам себе си! Пореден скеч.
„Турски поток“ остава добро пожелание
Въпросът за продължението на „Турски поток“ през България остана висящ и след посещението на Медведев. От изявлението на руския премиер се разбра, че не е получил надеждни гаранции за реализацията му. България продължава да е на произвола на ЕС, въпреки тюхканията на Борисов, че тръбите ни скоро може да се изпразнят. „За по-нататъшни стъпки по отношение на „Турски поток“ ще можем да говорим след гаранция от ЕК, че за този проект няма да има прегради”, категоричен бе Медведев, който припомни печалния опит с „Южен поток“.
Борисов смутолеви нещо за „артикулацията“ ни по този въпрос, от което нищо не се разбра. Но така става, когато един политик не си принадлежи. Отговорът му никога не може да е категорично „да“ или категорично „не“, понеже не от него зависи. Други ще решават „полага“ ли ни се да транзитираме газ и да печелим. Единственото, което смътно се подразбра е, че концепцията на Русия за продължението на „Турски поток“ през България е несъвместима с борисовия фетиш за газов хъб „Балкан“ и диверсификация на източниците.
Очевидно замисълът на ЕК и Борисов е България сама да разполага с тръбата през нейна територия и сама да формира цената на транзитирания по нея газ, само дето не е ясно нито откъде ще дойде синьото гориво, нито как ще се съхранява. Тоест, един напълно илюзорен проект, който съществува само във въображението на Борисов. Маркетингов трик. Докато Русия държи да играе на сигурно. Затова и настоява за твърди гаранции. Отказът на Газпром да участва в рекламния балон, наречен газов хъб „Балкан“ показва, че руснаците нямат намерение да се съобразяват с мечтите борисови.
А по всичко личеше, че Русия възлага доста по-големи надежди на тази визита, ако се съди по състава на делегацията й. Иначе биха ли си си губили времето с екскурзии до България големите шефове на „Газпром“ и „Росатом“?
Очевидно избраната от Борисов тактика е да продължи да разиграва скечове и да баламосва руснаците поне до изборите наесен, когато ще му трябва русофилският електорат, а после я камилата, я камиларят…
Не по-големи са и шансовете на АЕЦ „Белене“
Седем години, след като сложи край на проекта за нова атомна централа в Белене, Борисов се опита да лиже там, където е плюл. Аргументите за закриването му тогава сега послужиха като аргументи за подновяването му.
Ако преди седем години Борисов твърдеше, че България не се нуждае от нови енергийни мощности, тъй като си има предостатъчно ток, сега изведнъж се оказа, че ако не построим „Белене“, след 12 години ще внасяме ток. И ако преди 7 години цената му идваше твърде висока, то сега, ако се забавим, можело да хвърлим още 20 млрд. лв. Кое е вярното? И може ли въобще да му се има вяра?
Потокът на мисълта му се разля в обичайните шеги и закачки за реакторите в „найлони“ край Дунава. По същество обаче не бе постигната никаква конкретна договореност и по този проект. Освен тази, че руската страна може да участва наравно с други в търга за „Белене“, но без никакви привилегии, понеже реакторите вече сме си ги платили и те са български, не руски. А, да, и още нещо. Ако преди година двата реактора бяха в „кашони“, днес вече са в „найлони“, което, ще признаете, не е кой знае какъв напредък.
Накрая ще се окаже, че единствената конкретна новина от посещението на Дмитрий Медведев в България е поканата към президента Румен Радев да посети икономическия форум в Санкт Петербург тази година. По този въпрос поне не се налага да питаме Еврокомисията. Но Радев ще трябва да се оправя сам с бизнеса, защото кабинетът ще стори необходимото, за да саботира участието му.
Тъй че „спасиба галяма“, Медведев! Още по-галяма на теб, Борисов!