ПАРИ
От млякото до iPhone – енергийната криза в Китай удари всичко
Ударът от енергийната криза в Китай започва да се разраства по цял свят, като покосява всичко – от автомобилния гигант Toyota до австралийски овцевъди и производители на картонени кутии. Мащабният недостиг на електроенергия, причинен от скок на цените на въглищата в най-големия износител в света, ще навреди на собствения растеж на Китай, а значителното въздействие върху веригите на доставки би могло да попречи на глобалната икономика по пътя ѝ към възстановяване от пандемията.
Времето не можеше да бъде по-лошо, тъй като корабоплавателната индустрия вече се сблъсква със задръстени пристанища, които забавят доставките на дрехи и играчки за празниците в края на годината. Той също идва точно когато в Китай започва да се прибира реколтата, което поражда опасения за рязко поскъпване на хранителните стоки.
Ако недостигът на електроенергия и съкращенията на производството продължат, те биха могли да се превърнат в още един фактор, причиняващ глобални проблеми от страна на предлагането, особено ако започнат да влияят върху производството на експортни продукти“, казва Луис Куйс, старши азиатски икономист в Oxford Economics.
По-бавен растеж
Икономистите вече предупредиха за по-бавен растеж в Китай. В Citigroup индексът на уязвимост показва, че износителите на суровини за китайския производствен сектор рискуват да отслабят втората по големина икономика в света. Съседи като Тайван и Корея са чувствителни, както и износителите на метали като Австралия и Чили, а ключови търговски партньори като Германия също са донякъде изложени на опасност.
Що се отнася до глобалните потребители, въпросът е дали производителите и търговците на дребно ще поемат по-високи разходи или ще ги прехвърлят.
„Това изглежда като пореден стагфлационен шок за производството – не само за Китай, но и за света“, казва Крейг Ботам, главен икономист от Китай в Pantheon Macroeconomics. „Увеличението на цените досега е доста широко вследствие от дълбокото участие на Китай в глобалните вериги на доставки“.
Пекин е наредил на въглищните мини да увеличат производството и търси енергийни доставки, опитвайки се да стабилизира ситуацията. Въздействието върху световната икономика ще зависи от това колко бързо тези усилия дават резултат. Много китайски фабрики намалиха производството за празника на „Златната седмица“, а икономистите внимателно наблюдават дали недостигът на електроенергия ще се върне, когато дейността на заводите отново се увеличи.
Силният отговор на китайското правителство може да помогне за скорошното приключване на „най-лошото от тази енергийна криза, но не цялата криза“, заявиха икономисти от Societe Generale SA в бележка в петък. Все пак ограничаването на потреблението на енергия в най-енергоемките индустрии като стоманата, алуминия и цимента ще се проточи месеци и Китай ще продължи агресивно да се насочва към вноса на природен газ, добавяйки към глобалния ценови натиск, смятат те.
Някои индустрии вече са под натиск и щетите, които наблюдават, могат да се разпространят върху други сектори.
Хартия
Производството на картонени кутии и опаковъчни материали вече бе затруднено от стремително нарастващото търсене по време на пандемията. Сега моментните спирания в Китай са ударили производството още по-силно, което е довело до възможно намаляване на предлагането от 10 до 15% за септември и октомври, според Rabobank. Това ще добави допълнителни усложнения към бизнеса, който вече страда от глобалния недостиг на хартия.
Храна
Веригата за доставки на храни също е изложена на риск, тъй като енергийната криза прави сезона на прибиране на реколтата по-предизвикателен за най-големия земеделски производител в света. Глобалните цени на храните вече скочиха до 10-годишен връх, а притесненията, че ситуацията ще се влоши, растат, докато Китай се бори да обработва култури от царевица, соя и фъстъци до памук.
През последните седмици няколко завода бяха принудени да затворят или да намалят производството, за да спестят електроенергия. Сред тях са например преработвателите на соя, които раздробяват боба, за да произвеждат брашно за храна за животни и масло за готвене. Цените на торовете, един от най-важните елементи на селското стопанство, скачат неимоверно, като удрят фермерите, които вече изнемогват под натиска на нарастващите разходи.
Преработвателната индустрия се очаква да бъде по-силно засегната от основните продукти като зърнени храни и месо, пишат анализатори на Rabobank в доклад тази седмица. В млечния сектор прекъсването на електрозахранването може да наруши работата на доилните машини, докато доставчиците на свинско месо ще се сблъскат с натиска от по-строгите доставки на хладилници.
Технологичният свят
Той също може да поеме драматичен удар, като се има предвид, че Китай е най-голямата производствена база в света за продукти от iPhone до игрови конзоли и така дефицитните полупроводници, използвани в автомобилите и редица други уреди.
Няколко компании вече се наложи да затворят фабриките си за кратко заради прекъсванията на електрозахранването. Pegatron Corp., ключов партньор на Apple, заяви миналия месец, че е започнала да приема мерки за пестене на енергия, докато ASE Technology Holding Co., най-голямата в света компания за опаковане на чипове, спря производството за няколко дни.
Цялостното въздействие върху технологичния сектор досега бе ограничено поради обичайните спирания около едноседмичната ваканция. Ако енергийната криза се влоши, тя може да удари производството преди решаващия сезон за пазаруване в края на годината. Индустриалните гиганти, включително Dell и Sony, не могат да си позволят нов шок от доставките, след като предизвиканите от пандемия сътресения предизвикаха недостиг на чипове в световен мащаб, който ще продължи и отвъд 2022 г.
Автопроизводителите
Всяко по-нататъшно влошаване на пазара на полупроводници би увеличило и главоболието на автомобилните производители. Промишлеността, която е на високо място в списъка на защитените сектори във времена на недостиг на електроенергия, досега до голяма степен оставаше пощадена от последиците от енергийната криза.
Все пак имаше някои изолирани случаи. Toyota, която произвежда повече от 1 млн. превозни средства годишно в Китай в заводи със седалище около Тиендзин и Гуанджоу, заяви, че някои от нейните операции са повлияни от недостига на електроенергия.
ПАРИ
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Двете ключови обществени поръчки за разширението на българската газопреносна мрежа са „на трупчета“. Само в рамките на седмица и търгът за строителството на отклонението на „Турски поток“ през България, и този за изграждането на компресорните станции бяха спрени от жалби до Комисията за защита на конкуренцията. Това може да доведе до неблагоприятни финансови последици за държавното дружество „Булгартрансгаз“ заради поетите ангажименти към руския доставчик „Газпром“. Предварителните планове бяха транзитът на газ по тръбопровода да започне от началото на 2020 г., а към края на следващата година той да достигне своя пълен капацитет.
Перспективите за завършването на проекта навреме засега определено не са добри. И двете жалби до КЗК като нищо могат да стигнат до Върховния административен съд, ако подателите им останат неудовлетворени от решенията на антимонополната комисия. Дори вариантът „Булгартрансгаз“ да поиска предварително изпълнение на поръчките може ще се окаже неефективен, защото не е изключено и този ход да бъде атакуван в съда.
На 13 юни стана ясно че КЗК е образувала производство по жалбата на дружеството „Дж. Кристоф Е&П Сървисиз“ СРЛ . Засега мотивите за неговото оплакване остават неясни. Според официалните документи въпросната фирма не е сред участниците в поръчката на стойност 351 млн. лв. (без ДДС). В надпреварата участват два претендента. Първият е консорциумът „Расово – Провадия КС“, съставен от българската фирма „Климатроник“, която си партнира с беларуската „Алвора“, украинската „Полтаваспецмонтаж“, които са привлекли за консултант испанците от „ТЕК-Куатро“. Техен конкурент е обединението „Ферощал Балкангаз“, в което влизат германската „Ферощал“ и „Главболгарстрой“.
На 12 юни пък антимонополистите образуваха производство по жалбата срещу самото строителство на 475-километровото трасе, оценено на 2.2 млрд. лева. Подател е отстраненият преди сключването на договора с изпълнителя саудитски консорциум „Аркад“. Официалният мотив за декласирането му бе, че той не е внесъл навреме изисканите от „Булгартрансгаз“ документи за подписването на контракта. По-конкретно, саудитците са поискали удължаване на срока за осигуряване на документите до края на май, но от газовия оператор са удовлетворили исканията им само частично.
Междувременно „Булгартрансгаз“ избра за строител консорциума „Газово разширение и развитие в България“. Той предложи намаление на цената за построяването на газопровода – 1.102 млрд. евро без ДДС. Тоест, отстъпката бе около 31 процента. В обединението участват италианската компания „Бонатти“, германската „Макс Щрайхер“ и люксембургската „Комплишънс дивелъпмънт“. Любопитна подробност е, че представител на люксембурското дружество „Комплишънс дивелъпмънт“ е Андрей Зимин. Въпросният Зимин е директор в руското дружество „Трубная металлургическая компания“ (ТМК). В началото на годината руското издание „РБК“ („РосБизнесКонсалтинг“) съобщи, че именно то е посочено от „Газпром“ за доставчик на тръбите, необходими за строителството на българска земя. Според същото издание за българското разклонение ще са необходими над 300 т тръби, а включването на руската фирма имало за цел да се работи по-бързо.
От „Булгартрансгаз“ обаче изтъкват, че забавянето на сключването на договора за строежа на газовото разширение крие опасност от неспазване на договорите с доставчиците на газ, от което може да има и финансови последици.
ПАРИ
ШАЙКАТА УБИВА ДРЕБНИЯТ БИЗНЕС
Стотици хиляди малки фамилни фирми затвориха. Много от тях фалираха, други не издържаха на конкуренцията. Сега правителството е измислило нов удар – дребните търговци – фризьорски салони, хлебарници, магазинчета и т.н., да вземат ток не от регулираният, а от свободният пазар на ток, тоест много по-скъпо. Поредният удар….
Малкият бизнес няма как да издържи. На безумното законодателство, което не позволява да се предвиди развитие и инвестиции, и което, най-лошото, е основна предпоставка за корупция. Законите се променят не за удобство на бизнеса, а за да отпаднат задължения или да се облагодетелства някой „наш“ човек. Промените са постоянни, хората не знаят утре какви ще са изискванията, данъците, осигуровките, какви документи ще им искат….Не напразно голяма част от инвеститорите избягаха.
След това плъзват проверяващите. И почти всяка проверка приключва с въпроса: И ся кво прайм?
И няма смисъл да се оплакват. Нито в полиция, нито в прокуратура, всички са навързани. Хващат се неудобните, тези, които не делят с началството или когато е нужна наказателна акция, за да се покаже борба с корупцията.
Държавата допусна банките и финансовите институции да правят каквото си искат. Неравноправни клаузи, високи лихви, привилегии при събиране на вземанията. Единични са случаите, когато хората могат да се защитят в съда и е по-скоро изключение, а не правило. Много хора загубиха имоти, жилища, бизнес….
Държавата допусна големите международни търговци да смачкат малкия български бизнес. В големите търговски вериги българските производители са поставени в неравноправни условия, за да има намаления и промоции. А бедният българин е готов на всичко, за да спести някоя стотинка, дори за сметка на качеството. А кварталните магазинчета едно по едно затварят….
На шайката им е удобно да сме бедни. Да остане само бизнесът, обвързан с управляващите, за да няма съпротива. Защото бедният човек не може да се съпротивлява. Той мисли само как да оцелее, да осигури хляб на децата си, да си плати кредита. Той няма пари да отиде в София да протестира, няма пари да си плати на медиите, да си купи вестник, за да пише каквото си иска. Бедните не могат да правят революция и протести….те мислят само за хляба.
Затова ни държат в контролирана мизерия. За да не се съпротивляваме…..а ние мислим за хляба, а не как да съборим шайката, която ни го е причинила…
Елена Гунчева
ПАРИ
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА. Българска Народна Банка официално: ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ на БЪЛГАРИЯ е 33,74 МИЛИАРДА ЕВРО или над 68 МИЛИАРДА ЛЕВА
Истината за Пунта Мара.
Българска Народна Банка официално:
Външният дълг на България (частен и държавен) в края на март 2019 г е в размер на 33.74 млрд. евро (57.1% от БВП), което е с 397.5 млн. евро (1.2%) повече в сравнение с края на 2018 година.
Дългът нараства със 100.9 млн. евро (0.3%) спрямо март миналата година, сочат предварителните данни на БНБ.
Дългосрочните задължения в края на март са 25.328 млрд. евро (75.1% от брутния дълг, 42.8% от БВП), като се увеличават със 154 млн. евро (0.6%) спрямо края на 2018-а.
Краткосрочните задължения възлизат на 8.412 млрд. евро (24.9% от брутния дълг, 14.2% от БВП) и нарастват с 243.5 млн. евро (3%) спрямо края на миналата година. Краткосрочният външен дълг нараства с 427.5 млн. евро (5.4%) спрямо март 2018-а (7.985 млрд. евро, 14.5% от БВП).
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март 2019 г. е в размер на 5.439 млрд. евро (9.2% от БВП). Спрямо края на миналата година, той намалява със 111.1 млн. евро (2%). Външните задължения на сектора се понижават с 204 млн. евро (3.6%) спрямо март година по-рано.
Външните задължения на сектор „Банки“ са 4.62 млрд. евро (7.8% от БВП), като се повишават със 17.4 млн. евро (0.4%) спрямо декември 2018 г. и нарастват с 261.5 млн. евро (6%) спрямо същия месец на миналата година.
В края на март 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12.912 млрд. евро (21.8% от БВП), като е нараснало с 352.8 млн. евро (2.8%) в сравнение с края на 2018 г. (12.559 млрд. евро, 22.8% от БВП). Показателят отчита ръст от 66.5 млн. евро (0.5%) спрямо март миналата година.
През януари-март полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1.526 млрд. евро (2.6% от БВП) при 1.309 млрд. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2018-а. От тях 40.6 млн. евро (2.7% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 231.7 млн. евро (15.2% от общия размер) за сектор „Банки“, 258.2 млн. евро (16.9%) за „Други сектори“, а 995.1 млн. евро (65.2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През първото тримесечие на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са на стойност 1.148 млрд. евро (1.9% от БВП) при 1.426 млрд. евро (2.6% от БВП) за януари-март 2018-а.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











