ФОКУС
Новият месия е, той е… Кирил Петков
Вече е ясно, че служебният министър ще се превърне в твърде важен редовен политик
Понякога политическите събития получават динамика в неочаквана посока. Очакваше се скуката около предизвестения провал по съставяне на кабинет да бъде разнообразен от спринт на Кирил Петков – до Букурещ, за да вземе от канадското консулство документа, туширащ спора за гражданството му. Оказа се, че въобще не е имал намерение да ходи, но пък друг екшън бясно се завъртя край него – за новата му партия. Преди седмица партийният проект на служебния министър на икономиката бе на кота „няма да гледам отстрани политиката, ще намеря начин да остана, умувам какъв“. Днес вече не кой да е, а премиерът Стефан Янев се е заел да разшифрова неопределеността. Той каза, че новата партия може да се яви още тази есен на избори, би гласувал за нея, да се включи лично… БСП, „Демократична България“ (ДБ) и наблюдатели открито вече обсъждат последствията. Самият Петков, а и сподвижникът му Асен Василев, обещаха новини около 15 септември.
Няма връщане назад, колелото се е завъртяло.
Въпросът е точно партия ли ще роди Петков, кога ще бъде създадена, ще участва ли наистина на предстоящите избори. Ясно е, че за самостоятелно явяване на вота няма време. Но пък може да се ползват листите на вече съществуваща формация (примерно ДБ кандидатира Петков и Василев), или пък да стане чрез регистрацията на налична маргинална партия (при структуриран цялостен проект).
Предвид факта, че Петков среща изключителен хорски възторг, граничещ с обич, че Василев е вторият най-одобряван министър, а ментор им е друг неоспорим народен любимец – Румен Радев, е ясно, че всичко това не е обикновен проект. Това е начинание с потенциал кардинално да промени политическия пейзаж у нас. По стандартите на българската народопсихология то може да роди нов месия. Не бива да се забравя и още един факт – Радев и Петков са единствените публично споменавани имена на български политици от американския президент Джо Байдън (чрез видеовръзка им благодари за икономическия форум през лятото в София). С една дума, Радев спокойно може да бъде смятан за всестранно ръкоположен за втори президентски мандат; Петков пък – така да се завъртят нещата около него, че да се изпълни мечтата на стотици хиляди българи в социалните мрежи – да стане премиер на редовно правителство.
Неизвестностите правят ситуацията трудно прогнозируема. Но няколко неща може да се кажат още сега по повод превръщането на Петков от служебен в редовен политик:
1. В момента има вълна на народно обожание спрямо Петков. Тя ескалира, тоест процесът е в подем. Но все някога ще стигне пик, след което ще почне да пада. А покрай спихването на рейтинга на „Има такъв народ“ (ИТН) стана ясно, че българите не обичат да чакат. Те бързо разлюбват някого, който им обещава „да промени България“, а-ха да тръгне да го прави, пък нищо не прави.
Нищоправене би се отразило зле и на Петков.
Той, разбира се, може да си остане служебен министър. Но скок на цените, какъвто вече има, а и се очаква още по-голям, няма да се отрази добре на икономическия министър. Моментът Петков да се впусне в политиката е точно сега. Наистина сега, когато все още няма никакво значение лъже или не за документа в Букурещ – хората просто го харесват и това е. Динамиката от последните дни показва, че процесите най-вероятно няма да се бавят.
2. Петков е учредител на „Да, България“, но досега не разчиташе на кариера чрез нея. Връщането му би означавало челен сблъсък с Христо Иванов. Партийният лидер няма как да живее в сянката на най-големия харизматик. Затова политическа реализация през ДБ е малко вероятна. Но пък структуриране на нова партия, която само за месец да пробие в парламента, е невиждано предизвикателство. Всичко това предполага реализирането на проекта да се превърне в маратон. Но отново стигаме до важността на настоящия момент. Сега трябва да се действа, защото социологически сондажи вече показват първо място за ГЕРБ.
Протестът губи битката.
Включвайки се във вота, Петков ще го презареди с нова енергия. Освен това не бива да се забравя, че не може да се ходи непрекъснато от избори на избори. Партийна листа с името на Петков, която и да е тя, ще раздвижи нещата отвъд ступора.
3. Изключително важно е в кой точно спектър ще се позиционира сегашният министър. Ако под някаква форма е в дясно, каквато до момента е политическата му и житейска биография, това ще означава ръст на дясното и… удар във все пак нисък таван. Ако обаче направи центристка партия, обърната към всички избиратели, възможностите стават неизчерпаеми. Това вече ще е реализация на стратегическата идея „няма ляво, няма дясно“, която политтехнолози предричат отдавна като начин за трайно отстраняване на ГЕРБ. Роля в тази стратегия има и президентът Радев, твърде успешна досега. Петков вече каза, че с две ръце ще подкрепи държавния глава за втория мандат. Ако наистина той направи партия и е центристка, тя ще черпи от харизмата на президента. И всичко това е вече нещо много голямо. То ще засегне кардинално пейзажа. БСП например, след срива си, опитва да се възстанови, лепната за издигнатия преди 5 години от нея Радев. Но какво ли ще стане, ако партията на Радев е вече партията на Петков?
4. Независимо какви точно са конкретните планове на Петков,
ситуацията е вече уникална
След неговите маневри се появи безпартиен служебен премиер, който не изключва да стане партиец. След цар – премиер, охранител – премиер, като нищо може да имаме служебно правителство, превърнало се в партия.
Как ще завърши всичко това в период на президентски и парламентарни избори, е толкова неясно, че никой не би заложил пари на прогноза. Петков тепърва ще понася всестранни удари, начинанието му е изключително рисково. Но е факт, че има предпоставки да се случи нещо голямо.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











