ПАРИ
Задава се три пъти по-мощна световна криза
Партньор на Сорос обвинява политическите и монетарни власти на САЩ, разтревожен е от социалното неравенство
През 1992 година Стенли Фримън Дръкънмилър заедно със своя партньор, приятел и колега Джордж Сорос извършиха най-успешната „спекулативна атака“ на ХХ век. Според израза на финансовите медии този дует финансисти, ръководили фонда „Куантум“, атакуваха Банката на Англия и за няколко дни спечелиха близо милиард лири от обезценяването на британската валута. По-късно пътят на Дръкънмилър, който обичал тишината и предпочитал винаги да е в сянка, и пътят на Сорос, който винаги е демонстрирал желанието си открито да се занимава със световна политика, рязко се разминали. И двамата спекуланти обаче се превърнаха в легенди във финансовия свят, защото успяха да унижат най-старата централна банка на Запада, пише РИА „Новости“.
Наскоро тайнственият и необщителен партньор на Сорос реши да даде първото за много години голямо интервю. От разговора се разбира, че той няма добри новини за световната икономика и има много лошо отношение към Доналд Тръмп.
Най-важното в интервюто обаче е неочакваното признание на Дръкънмилър, че семената на новата глобална икономическа криза не само са посети, но скоро и ще поникнат. „Ние взехме причините за миналата криза и ги утроихме“, признава Дръкънмилър. Той обаче не уточнява кого има предвид под „ние“.
Всъщност прочутият спекулант има готов списък на онези, които, според него, са виновни за бъдещата криза. Дръкънмилър е убеден, че за всичко са виновни именно политическите и монетарните власти на САЩ (за последните десет години) и никой друг.
Позицията на американския милиардер е оформена не като предупреждение, а като присъда. Той обвинява американските политици и ръководителите на американския Федерален резерв, че те в известна степен са „изопачили капитализма“, който не може нормално да работи при близо нулеви процентни ставки, и именно това изопачаване е направило следващата криза не просто неизбежна, но и далеч по-мащабна от тази през 2008-2009 години.
Милиардерът подчертава, че опитите да се решат с помощта на нови кредити проблемите, предизвикани от старите дългове, са обречени на провал. Нещо повече – той заявява, че освен икономическите въпроси, той е разтревожен от екстремното ниво на социалното неравенство, предизвикано от американската икономическа политика. „Най-голям ускорител на социалното неравенство стана програмата за количествено смекчаване (програмата на Федералния резерв, в рамките на която банките и банкерите бяха спасени от фалит за сметка на държавната хазна – бел. РИА „Новости“), тук няма какво да се спори“, смята Дръкънмилър. И веднага посочва втората причина за предстоящия социален взрив – интернет, „който транслира информацията за разрива между нивата на живот“ на всички жители на планетата. Като пример милиардерът дава собственика на компанията „Амазон“ Джеф Безос. „През последните дни имаше десетки статии за това, че състоянието на Безос е над 150 милиарда долара. Как ще погледне на това обикновеният човек?!“
Въпреки че интервюто на Дръкънмилър е публикувано на сравнително слабо известната интерент телевизия „Риал вижън“, тезата му се разпространи сред световните финансови медии със скоростта на горски пожар.
Проблемът е в това, че все по-трудно става да се обявяват пророците на приближаващата криза за глупаци, фанатици и конспиролози. Когато за наближаващата криза и социален взрив говорят авторитетни финансисти, е хубаво да се вслушаме в думите им. Нещо повече, журналистите от агенция Блумбърг, които са анализирали интервюто на Дръкънмилър, подчертават, че той далеч не е първият, който обръща внимание на предстоящите трудности за глобалната икономика. През последните месеци едновременно няколко мними влиятелни личности на Уолстрийт се изказаха по темата и представиха не по-малко мрачни прогнози.
Кенет Корделе Грифин, милиардер и мениджър на гигантския хедж фонд Citadel Investment Group, наскоро предупреди, че прекалено големите дългове ще станат „семена“ на бъдещото падение на икономиката. Citadel е компания, известна с участието си на всички финансови пазари и с колосалните си доходи. А под управлението на самия Грифин е капитал, равен на БВП на такива страни като Латвия или Парагвай. Такива големи играчи никога не правят непремислени изказвания, тъй като грешките, направени публично, влияят прекалено негативно на бизнеса им.
През юни тази година към списъка на пророците на кризата се добави още един милиардер, финансист и математик Джефри Гъндлах, който е собственик на инвестиционния фонд DoubleLine Capital. Той смята, че отправна точка на следващата криза ще е прекалено големият дълг. Гъндлах обръща особено внимание на това, че дефицитът в американския бюджет и американският държавен дълг се увеличав на фона на увеличаващите се доларови лихвени проценти и всичко това може да доведе до „фискални трудности“ за Вашингтон.
Би било грешка обаче да се смята, че прогнозиране на кризата е прерогатив само за милиардерите финансисти. Предчувствието, че след „кредитния банкет“ ще последва кризисен икономически махмурлук се появяват и в много финансови медии. „Гответе се за следващата финансова криза“, с такова заглавие влиятелният „Уолстрийт джърнъл“ зарадва читателите си на юбилея от банкрута на банката „Лемън брадърс“, с който започна кризата през 2008-а. „Начините за решаване на проблемите след 2008 г. натрупаха още повече дългове“, твърди колумнистът на най-влиятелното икономическо издание в САЩ.
А освен това съществува категория участници на финансовите пазари, които не могат публично да говорят за приближаващи кризи, но които чисто служебно са длъжни да се готвят за тези кризи и да предприемат за защита от тях конкретни мерки. Това са централните банки и западните анализатори още сега отбелязват прекалено активното увеличаване на златните резерви на Русия, Китай, Индия и други страни. Дори полската Централна банка при положение, че страната не е заплашена от каквито и да било санкции от страна на САЩ и съпътстващите ги политически рискове, изведнъж започна да купува злато, за първи път от няколко десетилетия.
Положението малко напомня „Титаник“: на палубата свири оркестърът и пътниците все още се веселят, въпреки че срещата с айсберга вече е неизбежна. В същото време най-прозорливите вече спускат на вода лодките и се бият за място в тях. Втората вълна на световната финансова криза болезнено ще удари всички. Но когато „Титаникът“ на западната икономика се срещне с айсберга, руската лодка има всички шансове да е на безопасно разстояние, пише РИА „Новости“.
Стенли Дръкънмилър е хедж фонд легенда. Той е роден на 14 юни 1953 г. в Питсбърг, Пенсилвания. Учи в ричмъндското училище The Collegiate School и го завършва с отличие по английски език и икономика. След като завършва колеж, той стартира своя Ph.D в University of Michigan.
На 28 години основава Duquesne Capital фонд, като използва макроикономически план за инвестиции. Неговата забележителна възвръщаемост привлича вниманието на Dreyfus и той е поканен да управлява някои от техните фондове. Докато управлява своя и някои от фондовете на Dreyfus, Дръкънмилър постига средно по 40% възвръщаемост за 3 месеца, което е изключително постижение.
През 1988 г. Стенли започва работа в Soros Fund Management, където е шеф стратег до 2000 година, като едновременно ръководи и своя Duquesne. През 1992 г. Стенли Дрънкънмилър прави 1 милиард долара, като заедно със Сорос залагат срещу британския паунд.
През 2000 г., Дръкънмилър напуска Soros Fund Management и се отдава на своя фонд, като от създаването си фондът отчита една-единствена година на загуба – 2010, а средната възвръщаемост е 30% годишно. През 2010 г. Дръкънмилър обявява, че закрива своя 12- милиарден фонд Duquesne Capital, защото е разочарован, че не е могъл да донесе възвръщаемост на своите клиенти. Стенли е известен също с множеството дарения, които прави през живота си, като едно от тях е дарение от 36,5 млн. долара за реконструиране на научния факултет в Боудуин.
Дългът на САЩ с нов рекорд
Държавният дълг на САЩ достигна нов рекорд от 21,5 трилиона долара, съобщи „Уошингтън икзаминер“. Американската медия отбелязва, че в края на фискалната 2017 г. дългът е набъбнал до 20,25 трилиона долара. За една година дългът се е увеличил с 1,25 трилиона долара.
Подчертава се, че за последните 11 месеца на настоящата фискална година държавните заеми са достигнали 895 милиарда долара – 222 милиарда долара повече в сравнение с година по-рано.
Продължава да се увеличава и бюджетният дефицит. До 2020 г. той ще достигне 1 трилион долара.
ПАРИ
⚠️ До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊Всичко!
До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊 Всичко!
Фирма, която подреди сметкоплана и себестойността си СЕГА, ще посрещне новото изискване готова. Фирма, която го остави разхвърляно, ще го открие късно – под натиск на краен срок от НАП. ⏳
Тук обаче е уловката, която малко хора виждат: 🔍

SAF-T НЕ анализира нищо – само ПОКАЗВА вече готовия резултат от дейността ти.
На НАП не му пука дали губиш 𝟓% или 𝟐𝟓% марж.
Той ще иска ДОКЛАД, не диагноза – скритите загуби продължават да се влачат с фирмата, невидими и за НАП, и за теб. 🙈
Ето и уловката: ако тръгнеш да си „подреждаш къщичката“ ПОСЛЕ, докато вече се отчиташ по SAF-T – промяната спрямо предишни подадени файлове ще се види веднага.
Точно това несъответствие може даже и да предизвика данъчна проверка. 😳
Затова прозорецът за промяната е СЕГА, преди да влезеш в задължението за подаване на файла в НАП, защото после самото подреждане може да стане риск, не подобрение. ✅
Ако разпознаваш ситуацията при теб – пиши ми на лично съобщение.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
🇨🇳 BYD строи морски мост към света: Китай вече не чака чужди кораби!
Китайската автомобилна индустрия отново показва какво означава да контролираш цялата верига — от батерията и конвейера до палубата на собствения си кораб.
Според морски издания BYD се готви да поръча още 10 гигантски автомобиловоза, всеки с капацитет около 9200 стандартни места (CEU). Това не е просто логистична сделка. Това е стратегически ход на държава и компания, които отказват да зависят от чужд капацитет, когато светът вече иска китайски електромобили.
Гигантите от класа на „BYD Shenzhen“ вече не са изключение, а стандарт за следващата вълна.
Ако поръчката се реализира, корабите ще бъдат построени от China Merchants Industry в корабостроителниците Дзинлин и Хаймън, с доставки между 2027 и 2029 г. Десетте нови съда ще добавят около 92 000 места към собствения флот. От осем кораба днес BYD ще стигне до 18, с общ капацитет над 130 000 автомобила на борда. Това е флот, който вече не моли за място на чужди линии.

Първият кораб — Explorer No.1 — тръгна от Китай през януари 2024 г. За по-малко от две години компанията сглоби цяла ескадра: Хъфей, Чанджоу, Шънджън, Сиан, Чанша, Джънджоу и Дзинан. „BYD Shenzhen“ с 16 палуби и 9200 места вече беше сред най-големите автомобиловози в експлоатация. Новите единици ще бъдат от същия клас — LNG двугоривни Ro-Ro съдове, по които колите се качват и слизат на собствен ход. Китай не само произвежда колите. Китай вече строи и корабите, които ги носят.
Причината е ясна и се вижда в числата. През август 2026 г. BYD е изнесла от Китай около 184 000 нови енергийни автомобила — ръст от над 130% спрямо същия месец на предходната година. За първите осем месеца износът от Китай достига приблизително 1,127 млн. единици. Ако се включат и продажбите от заводи извън страната, задграничните доставки на групата вече надхвърлят 1,16 млн. за същия период.
Това не е изолиран успех на една марка. През август целият китайски износ на леки автомобили скочи със 77,5% до около 894 000 единици, докато вътрешните продажби на дребно паднаха с около 23,7%. Китайската индустрия не се свива. Тя се пренасочва. Когато вътрешният пазар се охлажда заради ценова война и насищане, заводите не спират — те пълнят кораби.
Именно тук се вижда разликата между производител и индустриална сила. Много западни марки все още разчитат на наети линии и чужди логистични оператори. BYD инвестира в собствен флот, защото тесните места в световния автомобилен транспорт вече ограничават растежа. Според аналитици от Deutsche Bank ръководството е признало, че през тази година именно недостигът на корабен капацитет е държал износа по-ниско от възможното. Отговорът не е жалба към пазара. Отговорът е поръчка за още десет гиганта.
Същата логика важи и за целите. Reuters, позовавайки се на Deutsche Bank и Citi след среща с мениджмънта, съобщи, че BYD обсъжда износ и задгранични продажби над 2,5 млн. автомобила през 2027 г., след като целта за 2026 г. вече е вдигната до 1,9–2,0 млн. Компанията все още не е потвърдила тази цифра с официално съобщение, но посоката е недвусмислена: повече собствени кораби, повече местно производство в Унгария, Бразилия и Индонезия, по-малко зависимост от мита и чужди пристанищни опашки.
Това е китайският модел в чист вид. Батериите са собствени. Заводите са мащабни. Корабите се строят в китайски верфи. Горивото е по-чисто — LNG двугоривни системи, които отговарят на по-строгите международни норми. Дори на борда се използват технологии от собствената екосистема на BYD. Вертикалната интеграция тук не е модна дума, а способност да се пренесе милион автомобила през океана, без да се чака чужд слот.
За Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия и Австралия това означава едно: китайските електромобили няма да спрат на кейовете, защото някой друг няма свободен кораб. BYD вече строи своя „морски мост“. А зад него стои цяла индустриална система, която за няколко години превърна износа от допълнение в основен двигател.
Китай не иска разрешение да изнася бъдещето си. Той си го строи — палуба по палуба. И ако Хутите блокират на напълно входа за Европа, Китай вече имат блан Б – и той се казва Северният морски път. А кой го контролира, всеки може да се досети 😊😊😊
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
🇪🇺🇸🇦 Саудитският петролен пояс е ударен. Дизелът е следващият на опашката
Саудитска Арабия — най-големият износител на петрол в света — разполага със запаси за поддържане на износа през Янбу за едва около пет до седем дни.
Това не е резерв. Това е обратно броене.
Източно-западният петролопровод на кралството — основният маршрут, чрез който саудитският петрол заобикаля блокирания Ормузки проток — беше ударен с дронове и спрян. Един от източниците на Reuters оценява ремонта на до пет–шест седмици. Други допускат по-бързо или частично възстановяване на потока. Официален срок от Рияд все още няма.
Дори тръбата да бъде ремонтирана по-бързо, проблемът не приключва в Янбу. На южния изход на Червено море хутите затягат натиска около Баб ел-Мандеб и заплашват саудитските кораби.
Това вече не е просто поредният геополитически мем. Това е пряк риск за световните енергийни пазари — и особено за Европа, която е силно зависима от вноса на дизел и вече плаща рекордни премии за него.

Какво точно се случи
На 10–11 септември дронове, за които Саудитска Арабия твърди, че са изстреляни от иракска територия, удариха съоръжения по East–West Pipeline, известен още като Petroline.
Рияд спря тръбопровода като предпазна мярка. Сателитни изображения показаха пожар и щети по инфраструктурата. Ирак освободи високопоставен военен командир, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Иран. Официална отговорност за самата атака първоначално не беше поета.
Петролопроводът е дълъг приблизително 1200 километра и е построен през 80-те години именно като стратегически обходен маршрут при криза в Персийския залив.
След като войната с Иран сви трафика през Ормуз, Саудитска Арабия започна да пренасочва през тръбопровода около четири милиона барела дневно към пристанището Янбу на Червено море. Това количество се равнява на приблизително 4% от световното петролно предлагане.
Сега основният байпас е спрян.
Според източници на Reuters запасите в Янбу могат да поддържат досегашния износ само още пет до седем дни. Саудитска Арабия разполага и с ограничени количества в египетските терминали Айн Сухна и Сиди Керир, но хранилищата не са пълни и могат единствено временно да отложат проблема.
Без възстановяване поне на част от потока през Petroline износът през Червено море неизбежно ще започне да намалява. Reuters
През април същият петролопровод също беше атакуван, но пълният му капацитет беше възстановен сравнително бързо. Този път оценките се разминават драматично — от частичен рестарт в близките дни до пет–шест седмици ремонт.
За пазара разликата между „дни“ и „седмици“ се измерва в милиони барели, рекордни транспортни разходи и нова инфлационна вълна.
Вторият капан: хутите и Баб ел-Мандеб
Проблемът не свършва с тръбата.
Хутите достигнаха стратегическия остров Перим, известен още като Маюн, в самия пролив Баб ел-Мандеб. Сили на международно признатото йеменско правителство са се изтеглили от острова и от намиращия се срещу него крайбрежен район Дубаб.
Това не означава, че проливът вече е напълно затворен — корабите все още преминават. Но хутите предупредиха, че могат да атакуват саудитски плавателни съдове. Самата заплаха е достатъчна, за да повиши застраховките, фрахта и риска за всяка компания, която реши да използва маршрута. Reuters
Обиколният път около Африка може да добави около 22 дни към плаването. Междувременно цените за наемане на танкери вече достигат рекордни равнища, а корабното гориво също поскъпва.
Така Саудитска Арабия се оказва притисната от три посоки:
* на изток — силно ограниченият Ормузки проток;
* във вътрешността — спреният East–West Pipeline;
* на запад — нарастващата заплаха около Баб ел-Мандеб.
Това не е пълна физическа блокада на кралството, но е най-тежкото едновременно изпитание за трите му основни експортни направления.
Защо Европа трябва да гледа към дизеловата колонка
Европа не зависи от Персийския залив за целия си суров петрол. Норвегия, САЩ, Казахстан и други доставчици осигуряват значителна част от вноса.
Ахилесовата пета на Европа е другаде — в дизела и останалите средни дестилати.
След прекратяването на прекия внос на руски горива Близкият изток се превърна в един от основните заместители. Но през 2026 г. предлагането се свива едновременно от няколко страни:
* доставките от Персийския залив са ограничени от войната и затрудненото корабоплаване;
* руските рафинерии са засегнати от украински удари;
* Москва ограничи износа на дизел, за да стабилизира собствения си вътрешен пазар;
* европейската рафинерийна система не разполага с достатъчно свободен капацитет;
* маршрутите стават по-дълги, по-скъпи и по-рискови.
Резултатът вече се вижда. Европейският дизелов „крек“ спред — премията на дизела спрямо суровия петрол — премина границата от 100 долара за барел. Това е сигнал, че проблемът не е само високата цена на петрола, а реалният недостиг на конкретния рафиниран продукт.
Брентът вече се върна над 107 долара за барел, но дизелът поскъпва още по-бързо. Reuters
Ако саудитският петролопровод остане спрян седмици, под въпрос ще се окажат потоци, равняващи се на около 4% от световното предлагане. Това не означава, че утре на пазара автоматично ще има с 4% по-малко дизел. Последицата е по-сложна — и потенциално по-опасна:
* по-малко суровина достига до работещите рафинерии;
* свободните количества се пренасочват към онзи, който плаща най-висока цена;
* танкерите пътуват по-дълго и струват повече;
* застрахователната премия се вгражда във всеки превозен барел;
* Европа, Азия и Африка започват да наддават за едни и същи товари.
Точно така една далечна атака срещу помпена станция се превръща в по-скъп транспорт, строителство, земеделие и храна в Европа.
Дизелът не е просто гориво за автомобили. Той движи камионите, тракторите, строителната техника, резервните генератори и огромна част от индустриалната логистика.
Следващата спирка: колонката
В началото на септември средната цена на дизела в Европейския съюз вече беше около два евро за литър, като в редица държави стойностите бяха значително по-високи. В България различните седмични източници поставяха средната цена приблизително около 1,81–1,84 евро за литър.
Това все още е под равнищата в голяма част от Западна Европа, но посоката е ясна. Последните официални данни могат да бъдат проследени в седмичния петролен бюлетин на Европейската комисия.
Ако ремонтът на Petroline отнеме седмици, а заплахата в Баб ел-Мандеб остане, пазарът ще добави нова рискова премия. Подобни сътресения достигат до бензиностанциите със закъснение — първо се движат цените на едро, след това договорите с доставчиците и накрая таблата на колонките.
Затова въпросът вече не е дали Европа ще усети удара.
Въпросът е колко силно — и колко дълго.
Европа има стратегически резерви и по-диверсифицирани източници на суров петрол от много азиатски икономики. Но остава структурно уязвима при дизела.
Точно затова атаката срещу саудитския байпас не е просто поредната новина от Близкия изток. Тя удря най-чувствителната точка на европейския енергиен баланс — горивото, което движи реалната икономика.
Саудитският спасителен пояс е пробит.
Европа вече чака на опашката.
А петдневният буфер в Янбу не е запас.
Това е обратно броене.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











