ФОКУС
Волгин припомни кой създаде проекта „Борисов“
„Отсега нататък ще слушаме много за неадекватните действия на предишните управляващи. Също така постоянно ще виждаме хора, заемали ключови позиции при предишното управляние, за които най-логичният въпрос ще бъде: „Как е възможно на този/тази да бъдат поверени такива отговорни функции?“ Това заяви в коментара си радиоводещият Петър Волгин в началото на предаването си „ Политически некоректно“ по БНР.
„Само че, знаете ли, когато критикуваме действията на ГЕРБ през всичките години, когато управляваха, е хубаво да не забравяме как беше създадена тази структура и кой ваеше имиджа й на партия, която е изтъкана от евроатлантизъм и най-добре ще ни опази от комунистите. Защото ГЕРБ, както и Бойко Борисов не се появиха от нищото, не са резултат от някакво спонтанно народно недоволство. Това е специален проект, създаден и направляван, поне в началото, от могъщи неправителствени организации. Най-общо можем да кажем, че доскорошният български премиер е рожба на усилията на хора, които много държат да определят себе си като „културен и цивилизационно напредничав елит“, каза Петър Волгин.
„Тези лица имат самочувствието да ни учат как да живеем, да ни казват как да се държим, ако искаме да станем част от съвършения евроатлантически свят. Огромни усилия положиха фондации като „Глобална България“, медийни кръгове като „Капитал“, „интелектуални гурута“ като Иван Кръстев, за да превърнат Бойко Борисов в народен герой. Съвети му даваха, министри му назначаваха и си въобразяваха, че той ще им бъде вечно благодарен и вечно ще защитава интересите им. Най-вече финансовите, разбира се“, заяви Волгин.
„Само че лидерът на ГЕРБ твърде скоро се еманципира от менторите си и реши, че му е по-изгодно да си играе с техните икономически противници. И тогава въпроснит „интелектуален елит“ спря да славослови Борисов и започна да го обвинява, че бил автократ, потъпквал законите и, ето го и най-страшния упрек: защитавал интересите на Русия. Изобщо много любопитна еволюция извървя целокупният „умнокрасивитет“ по отношение на Бойко Борисов. Първо го величаеха, после се въргаляха по жълтите павета в истеричен опит да го върнат във властта, след като за малко беше изпаднал от нея през лятото на 2013 г., а накрая го обявиха за илитерат и мафиот. Бих могъл да кажа, че подобни полярни оценки говорят за тежки психически проблеми на даващите ги, обаче няма да кажа това, за да не ми се обидят умните и красивите“, каза още радиоводещият.
„Никога не бих казал, че хранениците на чуждите фондации имат психически проблеми, но и никога няма да престана да им припомням колко обичаха Борисов и как го развяваха като знаме в „борбата срещу комунизма“. И казвам това не защото съм злопаметен, а защото фактите трябва да се уважават. Освен това никак не харесвам активни борци. Особено не харесвам активни борци срещу паднала вече власт. А забелязвам, че бройката им все повече се увеличава с всеки изминал ден. Хора, които до вчера са били на хранилка при ГЕРБ, сега се изкарват първи борци срещу „тоталитаризма на ГЕРБ“. Не е красиво това. Не го правете. Или поне малко по-елегантно го правете. Да не бие много на очи“, заяви още Волгин.
Според него не би трябвало да очакваме от служебното правителство да върши чудеса.
„ Добре е да помним, че назначеният от президента кабинет не е разследващ, нито наказателен орган. Но със сигурност настоящото правителство е в състояние да покаже честно моментното състояние на държавата, както и практиките в отделните министерства, които не се вписват в понятията професионализъм и почтеност. Ако това наистина стане, ние ще имаме основание отново да повярваме в държавата, която сега наблюдаваме с огромно подозрение. И, не, разкриването на порочните действия, както и отстраняването на компрометирани кадри, не е реваншизъм. Това е най-логичното връщане към нормалността“, смята Волгин…
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











