Свържете се с нас

ПАРИ

В момента в който подпише, България ще загуби завинаги правото на самостоятелна парична политика

Avatar photo

Публикувано

на

Покрай активната пропагандна кампания около Еврозоната се опитах да подредя някои доводи „за“ и „против“ предстоящото присъединяване, което нашият (пази Боже) политически и икономически елит очаква с комсомолски плам и тупане на опашка. Ето какво излезе:
1. В момента в който подпише, България ще загуби завинаги правото на самостоятелна парична политика. В момента тя действително не провежда такава, тъй като валутният борд не допуска БНБ да определя лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари, но в същото време България притежава най-важното – притежава суверенното право да овласти БНБ да използва отново тези инструменти. Факт, който учтиво се подминава в коментарите по темата е, че решението за това (засега) е изцяло в правомощията на българския парламент. Поне до влизането в Еврозоната, когато това право ще бъде изгубено завинаги. Радетелите за скорошно присъединяване изтъкват като довод че щом като не го ползваме от толкова време, въпросното право е напълно излишно, но това е като да ви агитират да си унищожите акта за собственост, след като от години не сте упражнявали правата си да продадете или да отдадете под наем някой имот.
2. Няколко години след присъединяването ще се освободят част от буферите, които в момента гарантират стабилността на българските банки. Бидейки страна, която не е член на еврозоната България поддържа по-строги изисквания за стабилността на банките които функционират на нейна територия. Така например в края на март капиталовата адекватност на търговските банки в България е над 22% докато в Еврозоната е под 16. Подобна е и разликата при съпоставката на коефициентите на ликвидно покритие (около 260 в България срещу 160 в еврозоната). Именно намаляването на регулаторно изискуемите праговете и освобождаването на въпросните буфери е една от основните цели на банкерската гилдия. Неслучайно именно нейните представители са най-активни по темата, тъй за тях това означава ни повече ни по-малко освобождаване на ликвиден и капиталов ресурс, които след това ще бъдат вложени в друг бизнес или в разширени на настоящия. С други думи чорбаджиите в бранша ще започнат да печелят повече. Проблемът е, че по дефиниция свиването на който и да е буфер води до ограничаване на устойчивостта на банките и при един неблагоприятен развой на събитията лесно може да се стигне до фалит. Вече имахме възможност да наблюдаваме такива случаи при някои от страните от т. нар. „периферия“ и ако и България стане част от същата периферията това би бил най-вероятният сценарий и за нейните банки.
3. Ще отпаднат таксите за превалутиране от лева в евро. Причината да включа този пункт към негативите е, че веднага след това търговските банки ще компенсират отпадналите такси с налагане на нови такива или пък с увеличение на съществуващите (за откриване на сметка, за наличност, за теглене и пр.). Все пак няма банка която ще се съгласи да печели по-малко само заради това, че на българското правителство му е хрумнало да се натресе в някакъв валутен съюз, пък бил той и европейски. Проблемът е, че новите такси ще бъдат преразпределени между всички клиенти, т. е. докато сега разходите за превалутиране тежат основно на компаниите с международен бизнес (с доставки или пласмент зад граница) то компенсацията за отпадналите приходи от превалутиране ще тежи върху всички български граждани.
4. Само за няколко години ще се нагнети допълнително инфлационно напрежение и ще последва ръст на цените, който ще доведе до ограничение на платежоспособността и реалните доходи на българските граждани. Често дискусиите за ползата и вредата от влизането на България в Еврозоната се свеждат до това дали ще има инфлационен шок и това до голяма степен пречи да се стигне до същината на проблема, а именно че истинският ценови шок ще дойде по-късно и просто няма да бъде отчетен като ефект от присъединяването, но това няма да го направи по-слаб. Фактор за „следприсъединителната инфлация“ е предстоящото намаляване на изискуемите задължителни резерви от 10% на 1%, а оттам и до увеличаване на така наречения паричен мултипликатор. Това ще стимулира паричното предлагане и нарастването на парите в обръщение трайно ще изпреварва увеличението на предлаганите стоки и услуги, което пък ще доведе до тяхното обезценяване. С други думи със своите спестявания или с фиксираната си заплата след няколко години престой в еврозоната българинът ще може да си купи доста по-малко стоки и услуги, отколкото преди това.
5. Задлъжнялостта ще нарасне, поради улесненяване на достъпа до кредити (както за гражданите и бизнеса така и за българското правителство). Това всъщност е един от широко прокламираните „позитивни“ ефекти от присъединяването към Еврозоната. Често чуваме как страната ни ще получи автоматично по-благоприятен кредитен рейтинг и така желаещите да отпуснат кредит на местните стопански агенти или на нашият министър на финансите ще станат много повече. Проблемът е че веднъж започнал този процес не може да бъде спрян Достатъчно е да погледнем случилото се с Гърция, чиято задлъжнялост преди влизането в Европейския съюз беше едва 1/2 от БВП, но до 2001 г., когато страната влезе в Еврозоната вече достигна над 100%, а след това, само за няколко години – до началото на дълговете криза се увеличи двукратно. Това са кредити, изтеглени от неособено добросъвестните представители на предишните гръцки правителства от банки които са им ги предоставяли с ясното съзнание че няма да бъдат върнати по нормалния начин и сега тежат върху бъдещето на много следващи поколения гърци. N.B. често се изтъква че ЕЦБ и високите рейтинги са помогнали за „спасяването“ на Гърция, но някак удобно се пропуска че първо, Гърция изобщо не е спасена (тъй като в момента е още по-задлъжняла отколкото преди) и второ – ако тази страната не беше допуснала грешката да приеме Еврото, тя никога нямаше да задлъжнее толкова. Просто по-високите лихви и по-ниският рейтинг щяха да спрат процеса още в зародиш.
6. Ще се улеснят капиталовите потоци към и от България поради отпадането на рисковата премия, както и поради облекчението на някои регулаторни пречки които действат в момента. На пръв поглед това изглежда като чиста печалба но всъщност ще доведе предимно до напомпване на спекулативни балони, а оттам и до ерозия на стабилността на финансовата система като цяло. Като един от емблематичните примери в това отношение могат да бъдат посочени кипърските банки. Както е известно, през 2013 г. банките в Кипър държаха в структурата на активите си голям обем гръцки държавни ценни книжа, които осигуряваха доста добър доход, но и носеха риск, който беше официално подценен в рейтингите на големите агенции, тъй като Гърция беше страна-член на Еврозоната и поне на хартия не би трябвало да има проблеми с обслужването на заемите си. Проблемите за Кипър започнаха, когато в резултат от мерките по преструктуриране на гръцкия дълг, портфейлите на кипърските банки рязко се обезцениха и възникна риск от банкрут на цялата банкова система в страната. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „предложиха“ на банките в засегнатата страна да се спасяват самостоятелно !?!? Те изпълниха това предписание, „спасявайки“ се с цената на частична експроприация на средствата на своите депозанти, въпреки че Подобно решение е несъвместимо с принципа за неприкосновеност на частната собственост. Просто към онзи момент то беше единственото възможно.
7. Лихвите (вероятно) ще паднат, или ако влезем в период на покачващи се лихви, просто техният ръст ще се позабави. Това ще стимулира финансирането на всякакви безсмислени проекти с ниска добавена стойност поради простата причина че цената на това финансиране ще бъде по-ниска. С други думи, няколко години след като влезе в Еврозоната, България ще се сблъска с проблема на т. нар. зомби компании, тоест такива които могат да съществуват само благодарение на задържането на ниски лихви. По правило подобни компании не могат да осигурят достойно възнаграждение на заетите в тях и това ще доведе до допълнително стагниране на реалните доходи на българите, които бездруго и в момента са най-ниските в рамките на ЕС.
8. Ще разберем какво е „асиметрични шокове“. На собствен гръб. Подобни шокове се получават, когато макроикономическото развитие в една страна се отклонява от преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона. Това може да са и отклонения, дължащи се спекулативен приток на капитали, инфлационни процеси, бюджетни проблеми, загуба на конкурентоспособност и пр. Асиметричните шокове са проблем за който все още не е разработено практическо решение (макар на теория да е известно какво трябва да се направи), тъй като ЕЦБ трудно може да води парична политика, която едновременно да овладява риска от прегряване в някои страни и дефлационните процеси в други.
9. Всъщност най-големият проблем е липсата на предсказуемост и предвидимост. Еврозоната вече наруши повечето от старите си клетви, като например спазването на критериите от Маастрихт, или пък т. нар. „no-bail-out rule“, а тепърва ще нарушава още много, тъй като предстои коренна промяна на начина по които функционира тази общност. Чуват се все по-настойчиви гласове за обединяване на дълговете (т. нар. „момент на Хамилтън“) което означава, че от около 1/4 към БВП в момента, България може да осъмне с почти четирикратно по-голям дълг (доколкото средната задлъжнялост на еврозоната в момента е над 97%). Предстои преразглеждане на самите маастрихските критерии, увеличение на капацитета на механизмите за стабилност (което ще доведе до допълнителни разходи за страните-членки), разширение на правомощията на ЕЦБ и т. н. България няма да може да се противопостави на нито едно от тези условия, независимо колко е вредно за нея самата тъй като правото на вето по всяка вероятност скоро ще отпадне от общия регламент на ЕС, а след като започне перестройката ще отпаднат и доста други „европейски“ права.
В заключение, ако можех да перифразирам един известен американски политик, бих обобщил горните разсъждения с „майната и на Еврозоната“, обаче просто не съм такъв човек 😉

Григор Сирийски

Подходяща музика за любителите на йога.

ПАРИ

⚠️ До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊Всичко!

Avatar photo

Публикувано

на

До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊 Всичко!

Фирма, която подреди сметкоплана и себестойността си СЕГА, ще посрещне новото изискване готова. Фирма, която го остави разхвърляно, ще го открие късно – под натиск на краен срок от НАП. ⏳

Тук обаче е уловката, която малко хора виждат: 🔍

SAF-T НЕ анализира нищо – само ПОКАЗВА вече готовия резултат от дейността ти.
На НАП не му пука дали губиш 𝟓% или 𝟐𝟓% марж.

Той ще иска ДОКЛАД, не диагноза – скритите загуби продължават да се влачат с фирмата, невидими и за НАП, и за теб. 🙈

Ето и уловката: ако тръгнеш да си „подреждаш къщичката“ ПОСЛЕ, докато вече се отчиташ по SAF-T – промяната спрямо предишни подадени файлове ще се види веднага.
Точно това несъответствие може даже и да предизвика данъчна проверка. 😳

Затова прозорецът за промяната е СЕГА, преди да влезеш в задължението за подаване на файла в НАП, защото после самото подреждане може да стане риск, не подобрение. ✅

Ако разпознаваш ситуацията при теб – пиши ми на лично съобщение.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

ПАРИ

🇨🇳 BYD строи морски мост към света: Китай вече не чака чужди кораби!

Avatar photo

Публикувано

на

Китайската автомобилна индустрия отново показва какво означава да контролираш цялата верига — от батерията и конвейера до палубата на собствения си кораб.

Според морски издания BYD се готви да поръча още 10 гигантски автомобиловоза, всеки с капацитет около 9200 стандартни места (CEU). Това не е просто логистична сделка. Това е стратегически ход на държава и компания, които отказват да зависят от чужд капацитет, когато светът вече иска китайски електромобили.

Гигантите от класа на „BYD Shenzhen“ вече не са изключение, а стандарт за следващата вълна.

Ако поръчката се реализира, корабите ще бъдат построени от China Merchants Industry в корабостроителниците Дзинлин и Хаймън, с доставки между 2027 и 2029 г. Десетте нови съда ще добавят около 92 000 места към собствения флот. От осем кораба днес BYD ще стигне до 18, с общ капацитет над 130 000 автомобила на борда. Това е флот, който вече не моли за място на чужди линии.

Първият кораб — Explorer No.1 — тръгна от Китай през януари 2024 г. За по-малко от две години компанията сглоби цяла ескадра: Хъфей, Чанджоу, Шънджън, Сиан, Чанша, Джънджоу и Дзинан. „BYD Shenzhen“ с 16 палуби и 9200 места вече беше сред най-големите автомобиловози в експлоатация. Новите единици ще бъдат от същия клас — LNG двугоривни Ro-Ro съдове, по които колите се качват и слизат на собствен ход. Китай не само произвежда колите. Китай вече строи и корабите, които ги носят.

Причината е ясна и се вижда в числата. През август 2026 г. BYD е изнесла от Китай около 184 000 нови енергийни автомобила — ръст от над 130% спрямо същия месец на предходната година. За първите осем месеца износът от Китай достига приблизително 1,127 млн. единици. Ако се включат и продажбите от заводи извън страната, задграничните доставки на групата вече надхвърлят 1,16 млн. за същия период.

Това не е изолиран успех на една марка. През август целият китайски износ на леки автомобили скочи със 77,5% до около 894 000 единици, докато вътрешните продажби на дребно паднаха с около 23,7%. Китайската индустрия не се свива. Тя се пренасочва. Когато вътрешният пазар се охлажда заради ценова война и насищане, заводите не спират — те пълнят кораби.

Именно тук се вижда разликата между производител и индустриална сила. Много западни марки все още разчитат на наети линии и чужди логистични оператори. BYD инвестира в собствен флот, защото тесните места в световния автомобилен транспорт вече ограничават растежа. Според аналитици от Deutsche Bank ръководството е признало, че през тази година именно недостигът на корабен капацитет е държал износа по-ниско от възможното. Отговорът не е жалба към пазара. Отговорът е поръчка за още десет гиганта.

Същата логика важи и за целите. Reuters, позовавайки се на Deutsche Bank и Citi след среща с мениджмънта, съобщи, че BYD обсъжда износ и задгранични продажби над 2,5 млн. автомобила през 2027 г., след като целта за 2026 г. вече е вдигната до 1,9–2,0 млн. Компанията все още не е потвърдила тази цифра с официално съобщение, но посоката е недвусмислена: повече собствени кораби, повече местно производство в Унгария, Бразилия и Индонезия, по-малко зависимост от мита и чужди пристанищни опашки.

Това е китайският модел в чист вид. Батериите са собствени. Заводите са мащабни. Корабите се строят в китайски верфи. Горивото е по-чисто — LNG двугоривни системи, които отговарят на по-строгите международни норми. Дори на борда се използват технологии от собствената екосистема на BYD. Вертикалната интеграция тук не е модна дума, а способност да се пренесе милион автомобила през океана, без да се чака чужд слот.
За Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия и Австралия това означава едно: китайските електромобили няма да спрат на кейовете, защото някой друг няма свободен кораб. BYD вече строи своя „морски мост“. А зад него стои цяла индустриална система, която за няколко години превърна износа от допълнение в основен двигател.

Китай не иска разрешение да изнася бъдещето си. Той си го строи — палуба по палуба. И ако Хутите блокират на напълно входа за Европа, Китай вече имат блан Б – и той се казва Северният морски път. А кой го контролира, всеки може да се досети 😊😊😊

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

ПАРИ

🇪🇺🇸🇦 Саудитският петролен пояс е ударен. Дизелът е следващият на опашката

Avatar photo

Публикувано

на

Саудитска Арабия — най-големият износител на петрол в света — разполага със запаси за поддържане на износа през Янбу за едва около пет до седем дни.

Това не е резерв. Това е обратно броене.

Източно-западният петролопровод на кралството — основният маршрут, чрез който саудитският петрол заобикаля блокирания Ормузки проток — беше ударен с дронове и спрян. Един от източниците на Reuters оценява ремонта на до пет–шест седмици. Други допускат по-бързо или частично възстановяване на потока. Официален срок от Рияд все още няма.

Дори тръбата да бъде ремонтирана по-бързо, проблемът не приключва в Янбу. На южния изход на Червено море хутите затягат натиска около Баб ел-Мандеб и заплашват саудитските кораби.

Това вече не е просто поредният геополитически мем. Това е пряк риск за световните енергийни пазари — и особено за Европа, която е силно зависима от вноса на дизел и вече плаща рекордни премии за него.

Какво точно се случи

На 10–11 септември дронове, за които Саудитска Арабия твърди, че са изстреляни от иракска територия, удариха съоръжения по East–West Pipeline, известен още като Petroline.

Рияд спря тръбопровода като предпазна мярка. Сателитни изображения показаха пожар и щети по инфраструктурата. Ирак освободи високопоставен военен командир, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Иран. Официална отговорност за самата атака първоначално не беше поета.

Петролопроводът е дълъг приблизително 1200 километра и е построен през 80-те години именно като стратегически обходен маршрут при криза в Персийския залив.

След като войната с Иран сви трафика през Ормуз, Саудитска Арабия започна да пренасочва през тръбопровода около четири милиона барела дневно към пристанището Янбу на Червено море. Това количество се равнява на приблизително 4% от световното петролно предлагане.

Сега основният байпас е спрян.

Според източници на Reuters запасите в Янбу могат да поддържат досегашния износ само още пет до седем дни. Саудитска Арабия разполага и с ограничени количества в египетските терминали Айн Сухна и Сиди Керир, но хранилищата не са пълни и могат единствено временно да отложат проблема.

Без възстановяване поне на част от потока през Petroline износът през Червено море неизбежно ще започне да намалява. Reuters

През април същият петролопровод също беше атакуван, но пълният му капацитет беше възстановен сравнително бързо. Този път оценките се разминават драматично — от частичен рестарт в близките дни до пет–шест седмици ремонт.

За пазара разликата между „дни“ и „седмици“ се измерва в милиони барели, рекордни транспортни разходи и нова инфлационна вълна.

Вторият капан: хутите и Баб ел-Мандеб

Проблемът не свършва с тръбата.

Хутите достигнаха стратегическия остров Перим, известен още като Маюн, в самия пролив Баб ел-Мандеб. Сили на международно признатото йеменско правителство са се изтеглили от острова и от намиращия се срещу него крайбрежен район Дубаб.

Това не означава, че проливът вече е напълно затворен — корабите все още преминават. Но хутите предупредиха, че могат да атакуват саудитски плавателни съдове. Самата заплаха е достатъчна, за да повиши застраховките, фрахта и риска за всяка компания, която реши да използва маршрута. Reuters

Обиколният път около Африка може да добави около 22 дни към плаването. Междувременно цените за наемане на танкери вече достигат рекордни равнища, а корабното гориво също поскъпва.

Така Саудитска Арабия се оказва притисната от три посоки:

* на изток — силно ограниченият Ормузки проток;
* във вътрешността — спреният East–West Pipeline;
* на запад — нарастващата заплаха около Баб ел-Мандеб.

Това не е пълна физическа блокада на кралството, но е най-тежкото едновременно изпитание за трите му основни експортни направления.

Защо Европа трябва да гледа към дизеловата колонка

Европа не зависи от Персийския залив за целия си суров петрол. Норвегия, САЩ, Казахстан и други доставчици осигуряват значителна част от вноса.

Ахилесовата пета на Европа е другаде — в дизела и останалите средни дестилати.

След прекратяването на прекия внос на руски горива Близкият изток се превърна в един от основните заместители. Но през 2026 г. предлагането се свива едновременно от няколко страни:

* доставките от Персийския залив са ограничени от войната и затрудненото корабоплаване;
* руските рафинерии са засегнати от украински удари;
* Москва ограничи износа на дизел, за да стабилизира собствения си вътрешен пазар;
* европейската рафинерийна система не разполага с достатъчно свободен капацитет;
* маршрутите стават по-дълги, по-скъпи и по-рискови.

Резултатът вече се вижда. Европейският дизелов „крек“ спред — премията на дизела спрямо суровия петрол — премина границата от 100 долара за барел. Това е сигнал, че проблемът не е само високата цена на петрола, а реалният недостиг на конкретния рафиниран продукт.

Брентът вече се върна над 107 долара за барел, но дизелът поскъпва още по-бързо. Reuters

Ако саудитският петролопровод остане спрян седмици, под въпрос ще се окажат потоци, равняващи се на около 4% от световното предлагане. Това не означава, че утре на пазара автоматично ще има с 4% по-малко дизел. Последицата е по-сложна — и потенциално по-опасна:

* по-малко суровина достига до работещите рафинерии;
* свободните количества се пренасочват към онзи, който плаща най-висока цена;
* танкерите пътуват по-дълго и струват повече;
* застрахователната премия се вгражда във всеки превозен барел;
* Европа, Азия и Африка започват да наддават за едни и същи товари.

Точно така една далечна атака срещу помпена станция се превръща в по-скъп транспорт, строителство, земеделие и храна в Европа.

Дизелът не е просто гориво за автомобили. Той движи камионите, тракторите, строителната техника, резервните генератори и огромна част от индустриалната логистика.

Следващата спирка: колонката

В началото на септември средната цена на дизела в Европейския съюз вече беше около два евро за литър, като в редица държави стойностите бяха значително по-високи. В България различните седмични източници поставяха средната цена приблизително около 1,81–1,84 евро за литър.

Това все още е под равнищата в голяма част от Западна Европа, но посоката е ясна. Последните официални данни могат да бъдат проследени в седмичния петролен бюлетин на Европейската комисия.

Ако ремонтът на Petroline отнеме седмици, а заплахата в Баб ел-Мандеб остане, пазарът ще добави нова рискова премия. Подобни сътресения достигат до бензиностанциите със закъснение — първо се движат цените на едро, след това договорите с доставчиците и накрая таблата на колонките.

Затова въпросът вече не е дали Европа ще усети удара.

Въпросът е колко силно — и колко дълго.

Европа има стратегически резерви и по-диверсифицирани източници на суров петрол от много азиатски икономики. Но остава структурно уязвима при дизела.

Точно затова атаката срещу саудитския байпас не е просто поредната новина от Близкия изток. Тя удря най-чувствителната точка на европейския енергиен баланс — горивото, което движи реалната икономика.

Саудитският спасителен пояс е пробит.

Европа вече чака на опашката.

А петдневният буфер в Янбу не е запас.

Това е обратно броене.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨

Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️

Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна

В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва

Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство

‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени