Започна капитулацията на нацистите от полка „Азов“, блокиран в завода „Азовстал“. През първия ден, според работещите там журналисти, над двеста души са излезли с вдигнати ръце. Половината от тях са ранени.

В същото време командирът на „Азов“ Денис Прокопенко без „пушкала“, без „броня“, без отличителни знаци, леко жалко изглеждащ, на „чист“ лвовски (чешко-полско-цигански-унгарско-украински) език, който половината украинци не разбират, избъбри объркваща, нервна и неясна реч за своите „съмнения“, „отговорност“, „критично мислене“, „план Б“ и куп от други неща, а накрая каза: „За да се спаси човешки животи, целият мариуполски гарнизон изпълнява одобреното решение на висшето военно командване и се надява на подкрепата на украинския народ…“

Какво решение е било това, вечерта Зеленски обясни на украинците също толкова неясно: „Денят не е лесен. Но този ден, както всички останали, е насочен към защита на нашата страна и нашия народ. Благодарение на действията на украинските военни – въоръжените сили на Украйна, разузнаването, както и преговорната група, Международния комитет на Червения кръст и ООН, се надяваме, че ще успеем да спасим живота на нашите момчета. Искам да подчертая, че Украйна се нуждае от живи украински герои. Това е нашият принцип. Мисля, че всеки адекватен човек ще разбере тези думи“.

Думите „предаване“ така и не излязоха от устата му. Но всички разбраха. В Украйна се нададе вой и скърцане със зъби. „Зрада!“ И азовците веднага щастливо излязоха с вдигнати ръце. Оказа се, че „героите“ вече не искат да умират за Украйна. В ефира на „Времето ще покаже“ с Артьом Шейнин казах, че „Азов“ ще се дърпа като щука на въдица – до пълно изтощение, а след това просто ще бъдат изтеглени за хрилете в лодката .

Ние не щурмувахме „Азовстал“. Би било твърде ценен подарък за тези герои – смърт в битка. Затова президентът на Русия нареди да не щурмуват завода. Нацистите просто бяха вкарани в мазетата, като духове в крипта, и започнаха да ги потискат с огън и стомана. Три седмици по-късно те излязоха да се предадат.

И живите, предали се, жалки бойци са страшен удар за легендата за железния „Азов“, другарски срам и презрение. Все пак „Азов“ беше елитната гвардия на бандеровски Киев. Елитът на елитите. С който винаги се сравняваха, на който подражаваха, да служиш в който беше особено почетно. „Азов“ беше един вид олекотена версия на СС на бандеровска Украйна. Цяло движение. Култ с пълен набор атрибути, догми и дори собствени „символи на вярата“.

Именно тук, в Мариупол, започва тяхната военна история, през всичките тези години Мариупол е бил столица на Азов. И безславният край на „Азов“, позорното предаване в плен – отново в Мариупол, е пълен крах на целия им Култ. Писах, че в „Азовстал“ „Азов“ бяха притиснати като усойница във ведро, от което не може да се измъкнат. И сега настъпи развръзката.

Сега ги чакат разпити и мнозина – арести. Сега те патетично и цинично ще се борят за живота си, ще предават своите командири, ще се отричат от извършените престъпления, ще искат милост и снизхождение. Сега ги чакат публични процеси, на които ще трябва да погледнат в очите на измъчваните от тях хора, които са били тормозени. И в това има някаква висша справедливост! Донецки Нюрнберг.

Някога на летището в Донецк също толкова непринудено и спокойно сложиха край на легендата за „киборгите“, с които половин година се носеше упоритият бандеровски „украинизъм“, сега приключваме с легендата за „Азов“. Тя се топи във въздуха, оставяйки след себе си характерната миризма на сероводород, излизащите от мазетата „герои“ с вдигнати ръце, които на практика доказват един от основните лозунги на Бандера „Героите не умират…“ . Да! Те се предават на милостта на победителите.

Подходяща музика за любителите на йога.