Свържете се с нас

АНАЛИЗИ

Голямата игра: Русия, САЩ, Китай, Германия. Кой с кого и кой срещу кого?

Avatar photo

Публикувано

на

Експертите пишат за неизбежността на ракетния удар на Вашингтон по Сирия – Тръмп е поставен в такива условия от вътрешната политика на САЩ, че няма друг изход.

Това е напълно възможно. Искам единствено да напомня, че това ще бъде вече третият ракетен удар. Първите два, както стана известно, не повлияха никак на ситуацията. Доналд красиво се изказа в „Туитър” и се показа пред електората като як пич с железни топки. Украинците няколко дни се шегуваха над ръждивите С-400 и скорошния край на проклета Московия. А сирийската армия невъзмутимо продължи за прочиства страната от разбойници. И ето сега остана единствено Идлиб. Няма никакви основания да се смята, че ако „Томахавките” отново бъдат пуснати, последствията ще са различни и САЩ изведнъж ще се окажат в сериозен военен конфликт и конфронтация с Русия.

Защо им е?

Според мен ситуацията, както и преди се развива в изгодна за нас посока, опирайки се на постигнатите по-рано глобални договорености. Разбира се не бе трудности, но може ли без тях? Ще се опитам да демонстрирам защо смятам така, на примера на една статия на напълно заслужил експерт.

„Повече от всичко основания за недоволство с настоящия курс на САЩ имат две страни – Германия и Китай. ФРГ и КНР са подложени на особено жесток натиск от страна на Доналд Тръмп. Техните настоящи, а освен това потенциални загуби от американски протекционизъм значително превишават загубите на всички останали търговски партньори на САЩ, взети заедно… Здравият разум подсказва, че канцлерът Ангела Меркел и председателят Си Дзинпин по-добре да се държат близо един до друг – по-лесно е да се противопоставят в единен фронт на американския натиск, отколкото сами. Предвид огромния съвкупен потенциал на двете страни, трансконтиненталната ос „Берлин-Пекин” ще стане достоен стратегически отговор на безпрецедентния силен и груб натиск на САЩ. Особено ако на тази ос успеят да нанижат още няколко не на-последни столици на обширното пространство между Бранденбургската врата и площад „Тианънмън”.Включващи, разбира се, приятелска Москва.”

Като начало да погледнем глобуса. Пътят от Китай към Европа и назад лежи през Русия. Има, разбира се, и други заобиколни маршрути. Но там вече на основните логистични възли и вериги седят американците. Ако силно им се притиска Щатите всеки един момент могат да прекъснат кислорода (при това едновременно и на двата си основни икономически конкуренти), поставяйки например звездно-ивичест самолетоносач насред Малакския пролив.

Друг въпрос е ако транспортно-търговската магистрала, свързваща Китай и ЕС, преминава през Русия.Тук вече никакви самолетоносачи няма да могат да прикрият каквото и да е. Може единствено да се възмущават в ООН. Но и тази магистрала не се вижда. Разговорите около нея са много, но дотам. Очевидно Китай не иска да дава толкова много козове в ръцете на своя северен конкурент (в крайна сметка каква е разликата за него кой ще го държи за гърлото – Москва или Вашингтон).

Сега остава въпросът: може ли американците в условията на търговска война с Китай и ЕС да се скарат още и с Русия? Очевидно не. Това не е просто глупаво, а дори и самоубийствено. Нали тогава съюзът на основните континентални държави неизбежно ще се оформи. Това ще бъде непобедим алианс. Номер едно на планетата. Не звучи зле, особено за нашето патриотично ухо, в значителна степен отгледано със стереотипите на миналото, в частност противостоенето между САЩ и СССР.

Но всъщност за Русия подобно разпределение изобщо не вещае радост, но за това по-долу. Сега просто ще отбележим, че САЩ в настоящия исторически момент нямат никакви реални (икономически) причини да враждуват с Русия. Къде по-изгодно ще бъде за янките да сключат с руснаците сделка и да не допускат оформянето на голям евразийски съюз.

Игнорирането на тези очевидни неща при анализа на международната обстановка е невъзможно. Затова няма нищо по-логично от това да предположим наличието на Голяма сделка между Москва и Вашингтон, особено ако към оказаната основна причина прикрепим няколко реални геополитически фактора, натрупали се по време на мандата на Тръмп. Въпреки това, експертната общност предпочита да игнорира въпросните изводи.Законопроектите на наскоро почиталият сенатор или заявленията на Ники Хейли им се струват по-значими. Е, добре.

Може да се поспори, че Тръмповците си идват и отиват, а евроатлантическата солидарност (както и единството на демократичния Запад срещу заплахите на авторитарна Русия) остават. Но този извод днес е неактуален. Вече дори и Европа поема по курс да обособяване на задокеанския съсед, при това във всички сфери. А и трябва да се разбере, че действията на Тръмп не са брътвежите на слабоумно старче, а ясно изградената стратегия на стоящия зад него елит, който можем условно да наричаме „национален американски капитал”.

Именно икономиката диктува подобна политика, а по-точно настоящия глобалистки икономически модел, който доведе до кризата на американската промишленост и инфраструктура, обогатявайки най-вече тази част от елита, която условно може да се нарече „глобални финансисти”. Не случайно преди дни Доналд заяви, че споразумението за създаване на СТО (един от стълбовете на настоящия модел) „е най-лошата търговска сделка, която някога е била правена”. Затова и тръмпизмът на САЩ ще остане задълго.

Да отидем по-далеч:

„В тази нова игра, която започват да разиграват на широките простори на Евразия, Русия, за жалост няма основания уверено да претендира за главна роля. Твърде е ограничен нейният икономически потенциал, твърде скромно място тя заема в системата на налагащата се евразийска взаимна зависимост”.

Да не спорим. Многобройни авторитетни експерти-международните обичат да подчертават слабостта на Русия на фона на другите големи играчи и нейния статут на регионална държава. Няма да спорим и просто ще се съгласим, че Русия засега е още значително по-слаба и от Китай, и от ЕС, и от САЩ. По-слаба икономически. Добре. Но какво предлага авторът в такъв случай?

„Успешното развитие на китайско-германското сътрудничество би било изгодно за Москва, макар и само по причината, че подобно сътрудничество е единствената възможност Вашингтон да се лиши от настоящия му монопол при определянето на базовите правила на играта в световната икономика. Особени надежди за възстановяването на отношенията с Вашингтон в обозрима перспектива Москва няма и докато правилата се определят от САЩ, Русия ще бъде последователно изтласквана на периферията на световната икономика. Затова е лесно да се предположи, че Москва с ентусиазъм би се присъединила към изграждането на оста „Берлин-Пекин”, опитвайки се да я превърне в пълноценен равностранен триъгълник”.

Ето нещо съвсем интересно. Поради това, че със САЩ отношенията са ни лоши и няма надежда в обозрима перспектива” да променим нещата, то трябва да се промъкнем в потенциалния съюз между Германия и Китай. Това щяло да лиши американците от настоящата им глобална икономическа диктатура.

На първо място Вашингтон буквално през целия мандат на президента Тръмп е зает именно с това да разрушава „основните правила на играта в световната икономика”. Със своите ръце, или, както ние вече отбелязахме, тези правила с времето са станали причината за дълбоката криза в самите САЩ (и причина за възхода на прекия конкурент Китай). Под удари е подложена и настоящата доларова хегемония Тръмп е готов да се откаже и от нея.

А на второ място, не изглежда ли странно признаването на слабостта на Русия на фона на Германия и Китай и изведнъж да ѝ се предлага да се присъедини към тази „голяма двойка”? Няма ли да ни задуши в своите тесни обятия?

Авторът признава подобен вариант за развитие, виждайки за Русия основната опасност в това, че може да стане „трето колело” в китайско-германския съюз”. Но за да се избегне това той предлага „в този съюз да се внесат нейните уникални сравнителни преимущества. Които не трябва да се „ограничават с особеното географско положение на Русия – вариантите на китайско-германският транзит може да се намерят много на брой и не всички минават през руска територия”. Какво в такъв случай трябва да привнесем, ако търговско-транспортните коридори не са най-важното и Пекин с Берлин могат лесно да си заобиколят (а те, значи, ще ни заобиколят)? Вариантите са няколко:

Тристранни проекти за развитието на Балканите, в Централна Азия и в Афганистан

Въпросите за миграцията

Профилактика на политическия радикализъм

Предизвикателствата, свързани с новите технологии.

Прелест нали? Всъщност ни призовават да излезем на страната на Китай и ЕС в тяхното настъпващо противопоставяне със САЩ. При това нашата слабост и предизвиканите от нея рискове се осъзнават в пълна степен. Но за да ги нивелираме ни предлагат… Не, не да станем основният евразийски логистичен хъб, свързващ частите на света и затова притежаващ ключовата роля дори при относително слаба икономика.

Не. На нас ни предлагат програма, която еднозначно ще постави Русия, ако не на равнище „третият е излишен”, то някъде там. Германия и Китай ще изграждат мощно икономическо и технологическо партньорство, а ние ще гаснем в тяхната сянка, предлагайки своята помощ в борбата срещу международния тероризъм. И да развиваме Балканите и Централна Азия. Но затова пък срещу САЩ!

На много наши патриоти подобен вариант, впрочем, ще им се хареса. А на мене не. Обръщам внимание на ключовата фраза: „вариантите на китайско-германския транзит могат да се намерят много на брой и не всички те минават през руска територия”. Ето и че се връщаме там, откъдето започнахме. Инициативата „Един пояс – един път”, свързваща Пекин и Берлин, може да се размине и без Русия. И за нас това ще бъде стратегическо поражение, което фактически ще постави кръст на глобалните претенции на Кремъл, което ще бъде бавна смърт за страната, защото в такъв случай правилата на икономическото развитие ще се диктуват от нашите „партньори”. Но те не са толкова ужасни, колкото САЩ, нали? Така е, така е. И Китай, и ЕС спят и и сънуват как Русия ще застане с тях в един икономически ред.

Според мен за нашата възраждаща се империя е значително по-изгодна съвсем различна стратегия (и изглежда, че Москва се придържа именно към нея): в никакъв случай да не се месим на чиято и да е страна в битката на гигантите, а спокойно да я наблюдаваме в неутрален (понякога и полунеутрален) статут. Помагайки на тези, които губят и сдържайки тези, които печелят. И в никакъв случай да не помагаме на победата на Китай над САЩ, а значи и за формирането на китайско-германския икономически съюз. Най-малко сега това ни е неизгодно. А търговският път от Китай към Европа само през наша територия. Под наш контрол. С наша основна роля.

Послепис: Авторът експерт е прекрасен:

„Към това трябва да се добави, че разрушението на съвременния либерален икономически ред, защитата на който ще стане основа за китайско-германското сближаване, изобщо не е в интерес на Русия. Въпреки това, че терминът „либерализъм” да е придобил през последните години у нас силно изразен негативен оттенък. Москва, както и всеки друг участник в международната икономическа система, може да има много справедливи претенции към конкретните аспекти на този световен ред.

Но триумфът на протекционизма, отказа от многостранността, залезът на универсалните международни икономически организации и разделянето на света на противостоящи си взаимно търговски блокове никак няма да облекчи задачата за интегрирането на Русия в световната икономика и няма да ускори икономическото модернизиране на страната”.

Имаме забележителни експерти, според които глобализмът е върхът!

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Avatar photo

Публикувано

на

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Avatar photo

Публикувано

на

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял ​​мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Avatar photo

Публикувано

на

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨

Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️

Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна

В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва

Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство

‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени