《Поведението на САЩ засилва наглостта на Украйна》

Руското министерство на отбраната регистрира засилващата се активност на военните на НАТО близо до руските граници, а в същото време във Вашингтон се чуват все по-гръмогласни изявления за „американска подкрепа за Киев“ срещу „руската агресия“. Двете вероятно са тясно свързани и представляват заплаха от военни действия за Русия. Как точно?

Американците непрекъснато организират нагли военни демонстрации близо до руските граници.

„В момента отбелязваме значително увеличение на броя на полетите директно по източните граници на Русия. Само през 2020 г. стратегическата авиация на ВВС на Съединените щати извърши 22 полета над Охотско море, докато през 2019 г. бяха само три“, казва министърът на отбраната Сергей Шойгу.

В същото време, според министъра, американските пилоти се упражняват „да достигнат рубежа за нанасяне на крилати ракети с конвенционаен ракетен удар“.
И наскоро те отново отработваха това.
„Този месец, по време на учението на американските стратегически сили Global Thunder, десет стратегически бомбардировача практикуваха възможността за използване на ядрени оръжия срещу Русия почти едновременно от западната и източната посока“, каза Сергей Шойгу.

„Минималното разстояние от нашата държавна граница беше 20 километра“, продължи той.

Друг вариант на провокации е съсредоточаването на американската армия по западните граници на Русия, в Източна Европа.

Освен това концентрацията както на стратегически оръжия (система за противоракетна отбрана в Източна Европа), така и на конвенционални. И по думите на прессекретаря на Владимир Путин Дмитрий Песков, „те съсредоточават военния юмрук по нашите граници“.
Крайната (но със сигурност не последната) стъпка в съсредоточаването на юмрука беше решението за прехвърляне на допълнителни американски военни сили от Съединените щати в Източна Европа. Да, този път формално заради ротация – американските военни обаче не крият, че бригадите „овладяват“ театъра на военните действия. Включително и чрез ученията, които редовно провеждат там.
Тези учения разкриха редица пречки пред пълното разполагане на силите на НАТО в региона. Сред тях са както документи (необходими са много документи за преместване на военните от държава в държава), така и слабостта на инфраструктурата.

„Американската армия и нейните най-близки съюзници имат проблем. Регионът, където е вероятно да разположат най-тежките си превозни средства за високотехнологична война (което означава танкове, самоходни оръдия и други бронирани превозни средства), е осеян с крехки стари мостове, които просто не могат да понесат тежестта на тази технология “, пише National Interest .
Тоест оттам няма да минат нито американският M1 Ейбрамс, нито британският Чаленджър-2, нито немският Леопалд-2, нито дори френският Леклерк. Сега, за да се справят с тези проблеми, американската армия поръчва нови мостове, а страните-членки на НАТО инвестират в създаването на подходяща инфраструктура за американски танкове.
В Русия на тези маневри се гледа с голямо безпокойство.

„Реализацията на проекта за укрепване на настъпателния потенциал на Северноатлантическия алианс, както и разширяване на военното присъствие на САЩ в Източна Европа, заедно с практическото разработване на планове за провеждане на настъпателни операции в хода на оперативно-бойната подготовка , създават реални предпоставки за поддържане на високо ниво на военно-политическо напрежение в Източноевропейския регион“, казва началникът на Съвместния щаб на ОДКБ Анатолий Сидоров.

Може би генералът преувеличава? В крайна сметка военното присъствие на САЩ в Източна Европа е необходимо преди всичко за засилване на американския военно-политически контрол над източноевропейските страни, а чрез тях – и над целия Европейски съюз. Русия се използва тук като универсално плашило.

Освен това Съединените щати никога няма да използват нито Източна Европа, нито Централна Азия, нито която и да е друга територия за целенасочена и директна атака срещу Русия. По думите на известния филм „Това е факт, мосю Дюк“. Пряката атака включва ядрена война и гарантирано унищожаване на Съединените щати.

Да, и двете тези са верни – и последното по принцип е аксиома. Има обаче още две тези, чиято правилност също е трудно оспорима.

Първо, опасността се крие не в целенасоченото започване на война, а в увеличаването на вероятността от война поради грешка. Например онзи ден генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че американското ядрено оръжие може да се появи „на изток от границите на Германия“. Тоест в Полша, Прибалтика или Румъния. Ако се вземе това решение, то рязко ще повиши нивото на военна заплаха.
Не е изненадващо, че Москва реагира изключително негативно на думите на г-н Столтенберг.

„Тези изявления са още едно потвърждение, че базираният в Брюксел НАТО най-накрая загуби всякаква връзка с реалността. Вместо да отговори на призива на Русия за деескалация на напрежението в Европа, главният служител на Северноатлантическия алианс заявява, че НАТО ще се приближи още по-близо до границите на страната ни по отношение на ядрения план “, каза възмутен ръководителят на руската делегация на преговорите във Виена за военна сигурност.

„Ако той наистина го е казал, тогава за НАТО, чийто колективен глас се явява генералният секретар, Основополагащият акт НАТО-Русия вече не съществува“, обясни руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко.
“ Защото този документ закрепва основните задължения на алианса за европейската сигурност, включително в ядрената сфера“, продължи политикът.
А под ангажименти в ядрената сфера той има предвид просто отказа на алианса да разположи ядрено оръжие на територията на новите си източноевропейски членове.
Отказ именно за да не се намали времето за полет и да се сведе до минимум рискът от започване на война поради техническа грешка или недоразумение (така че, с други думи, Москва има време да разбере ситуацията, а не веднага да натиска ядрените бутони) .

Второ, американската армия усвоява източноевропейските пространства за война. Не директно с Русия, а срещу интересите на Русия в постсъветското пространство.

Процесите, които сега протичат не без помощта на САЩ в Украйна, Молдова, Армения, както и в Грузия. Дори в Беларус те не изключват възможността за започване на сериозни граждански военни действия.

Действия, към които ще се присъединят великите сили (както при всяка гражданска война на важни театри на война). Или директно, или чрез посредници.

И ако войските на НАТО не могат и няма да атакуват Смоленск или Ростов на Дон, тогава те са напълно способни да се бият за Киев, Лвов или дори Харков. А поредица от граждански войни в руската периферия е крайната мечта на тези, които работят за отслабване на Русия.

И накрая, подкрепата за Украйна е отделен елемент от военните провокации. Материални (под формата на доставки на оръжие), морални (чрез изявления, че САЩ няма да изоставят Украйна) и демонстративни – под формата на съвместни учения и постоянно военно присъствие в Черно море.

Да, Конвенцията от Монтрьо позволява на държави извън Черно море да държат кораби във водната зона само за кратко, но американците са намерили технически начин да заобиколят подобни ограничения. Просто въртят корабите си – един излиза, а след това влиза друг.

Целите на тази подкрепа могат да варират. И в този контекст не бива да се забравят исторически примери, и то не толкова далечни.

Например 2008 г., както когато американската помощ вдъхнови Михаил Саакашвили да атакува Южна Осетия и руските миротворци. Тогава най-вероятно той не получи пряка американска инструкция – но прие думите на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс като покана за блицкриг.

Точно същите трудности при превода могат да възникнат сега за украинското ръководство. Киев очевидно се нуждае от блицкриг, включително за решаване на редица проблеми – както вътрешни (трудна икономическа ситуация), така и външна политика (нарастващата умора от неадекватното украинско ръководство в Европа). И ако войната започне, тогава вината за нейното начало ще бъде не само на украинските агресори, но и на американските провокатори.