Няма интрига, констатира в колонката си Димитри Иванов. Нито в избора на генерални директори на БНР и БНТ, нито в онова, което ще последва в двете обществени медии. Промяната към по-лошо вече била видна. Тя беше видна и преди две/три години, но носителите й бяха избрани. Сега единият не получи дори гласченце от онези, които го бяха направили шеф, а другият не довърши мандата си, осъдиха го. Няма как да се търси интрига, ако регулаторите само са предрЕшени като независими и ако организираните от тях конкурси са предрешени.

Но в какво ли и къде ли вече има интрига?! Свика се цял конгрес, за да се свали вторият човек в първата по влияние партия. Всички знаеха, че изходът е предрешен, затова форумът, само предрЕшен като демократичен, приключи за около час. С което припомни вица за подобни събития от предишното време: шушу-мушу и хоп! – един в казана. Само че сега не посмяха дори да шушу-мушат, предпазиха се от каквито и да е изказвания. Единствено лидерът използва случая, за да ги инструктира в пространен стил, родеещ се по-скоро с набиване на канчетата, ако ни е позволено да заимстваме този изящен израз. И всичко приключи с убедителна победа на правата линия, очаквано препотвърдена с над хиляда „за“. Имаше и десетина „против“, колкото да ни подсетят на кой точно герой Вазов е посветил последните редове на „Под игото“.

ПредрЕшените като демократи практически спряха партийните субсидии, свеждайки ги до лев на глас. И не само разрешиха на бизнеса да издържа политическите формации, но и не поставиха никаква горна граница на даряваните суми. Които всъщност са изнудвани, защото който не се отчита, няма да го огрее обществена поръчка. Можеха направо да забранят БСП, а не да предрешават съдбата й с финансови удари. Не го сториха. Може би защото на повечето от предрЕшените бившата им партия е БКП и още не са забравили колко силна може да бъде тя, когато я принудят да излезе в нелегалност.

Все същите, предрЕшени този път като радетели за честни избори, се гласят да отменят току-що въведеното машинно гласуване. На евровота само една четвърт се били възползвали от тази възможност. Вижда им се малко, макар че като за първи опит то е не само окуражително, но и далеч над очакванията. Ама Мадуро бил избиран с машини, мотивира се предрЕшеният като правосъден министър. Железен аргумент, но единствено за оногова, който не само възприема заглавието на култовия албум „Machine Head“ твърде буквално, но и го чувства съвсем близко. Дотолкова, че му се вижда невероятно в други страни машините да са дали други резултати.

Но, говорейки за други държави, виждаме как предрЕшеният като велик международник предреши съдбата на кандидата за председател на ЕК Франс Тимерманс. Покани го на среща, за да го убеди в небрежно сексуален сленг, че няма значение кой е отгоре, кой – отдолу, важното е да се постигне сделка. И уж разговорът беше на четири очи, пък беше излъчван на живо във Фейсбук профила на домакина, докато гостът разбра това и се възпротиви. Късничко обаче – тази придобила публичност уговорка сигурно ще срине шансовете му за ЕК.
Липсата на интрига не означава непременно скука. Бихме могли дори да се забавляваме, ако не бяхме потърпевши, че и виновни. Да, тъкмо виновни, защото не друг, а ние даваме власт на предрЕшените да предрешават.