Дори ГЕРБ се отказа да хаби сили в начинание, в което няма изглед за победа, и на практика подари втори мандат на Румен Радев

45 дни преди президентските избори почти няма кандидати срещу устремения към втори мандат Румен Радев. ГЕРБ не обявява претендент, ДБ се колебае (ДСБ натиска за кандидатура, „Да, България“ не иска), ИТН, „Изправи се!…“ плюс новите звезди Кирил и Асен отдавна заявиха, че застават зад Радев. Ще, не ще, и Корнелия Нинова добута БСП в триумфалната редичка. Единствено неизвестен все още депесар, Костадин Костадинов от „Възраждане“, Волен Сидеров, Луна и Цвета Кирилова смятат да се впуснат в бой. Всичко това представлява голяма и много интересна новина. Тя не е просто че кандидатпрезидентската сергия е бедна. Нито че Радев се очертава безалтернативен. Новината е, че цялото политическо войнство доброволно го превръща в победител. То просто отказва да играе мач срещу него.

Разбира се, отказът носи негативен оттенък единствено за ГЕРБ. Носи и отчасти за ДБ, доколкото „льотчикът“ антропологично е неприемлив за умно-красивите критерии на „градската десница“. Другите отказали се логично се строиха под протестния президентски юмрук. Скоро ГЕРБ все пак ще оповести кандидат, възможно е и ДБ. След което ще настане люта олелия как Радев ще бъде преборен.

Никой не бива да слуша!

Мачът ще е симулация. Въобще нямам предвид, че изгарят от желание той да повтори мандата. Имам предвид, че го смятат за непобедим и ще се явят проформа. Няма да хабят енергия (включително пари) в напразно състезание.

Българската „демократична“ история познава подобен аналог. През 2006 г. Георги Първанов бе точно такъв голям фаворит. В надпреварата за втори мандат той влезе с много висок рейтинг. Подкрепяха го широки граждански маси заедно с поне 4-5 основни политически формации. Като русофил той бе харесван от Русия, а като държавник, подписал присъединяването ни към НАТО – приемлив и за Запада. Цялото мироздание рисуваше негов успех, макар за десния избирател социалистът Първанов да бе неприемлив. На този фон десният блок издигна…. абсолютно неизбираемия 78-годишен Неделчо Беронов (по-възрастен от Джо Байдън дори).

Тогава ГЕРБ все още не бе учредена, конкуренти на БСП бяха ДСБ и СДС, с лидери икони – Иван Костов и Петър Стоянов. Но нито острото противопоставяне с лявото и самия Първанов, нито желанията на симпатизантите им, нито фактът, че малко преди това Първанов призна, че е бил агент Гоце от ДС…, накара иконите да изиграят сериозно мача. Те просто прецениха, че няма смисъл. Най-забавното бе, че в конкуренцията на двойката Неделчо Беронов – Юлияна Николова до балотаж с Гоце Първанов стигна трупата Волен Сидеров – Павел Шопов.

Естествено, ако ДСБ и СДС искаха да изправят истински конкурент срещу Първанов, щяха не просто да намерят избираем човек. Но и да го популяризират, да му изградят образ и т.н. (Беронов бе почтена, но неподходяща за избори личност; издигнаха го едва 2 месеца преди вота). Всичко това пряко има връзка с ГЕРБ днес. Ако партията на Борисов желаеше да влезе в бой с истински кандидат, отдавна щеше да го покаже.

Малко актуални пояснения. Точно както Първанов някога, така и Радев е добре приет на запад и изток. Няма външна конюнктура, която да помага на ГЕРБ. Но още по-трудна за партията е вътрешната ситуация. Макар да води в социологическите проучвания след пропадането на ИТН, тя е изолирана. Никой от останалите формации или по-широкият кръг избиратели няма да тръгне току-тъй да подкрепя кандидат на ГЕРБ.

Таванът е нисък, включително при втори тур

За да има шанс, ГЕРБ трябва да представи широко харесвана авторитетна личност. Тя следва да е позиционирана отвъд текущите политически реалии – за да ги преодолее. Например някой от типа на ген. Мутафчийски – много популярен, уважаван в професионални и по-широки среди. Трябваше рано да бъде оповестен такъв човек, да се запознаят избирателите с президентските му качества, да има време да контрира неминуемите удари. Тоест да се състои едно нормално издигане. Колкото и силен да е Радев, така изборите щяха да станат интересни. Целият този анализ със сигурност е направен. Но с още по-голяма сигурност следва да се отчете, че изводът е бил да се участва формално. Дори опит не бе сторен да се намери нужната фигура.

Пробва се с Петър Стоянов (пълен смях!)

Каквото и име да измисли ГЕРБ сега (Томислав Дончев, Димитър Николов…), ще е с цел втвърдяване на собствения електорат – стратегия единствено за успоредните парламентарни избори, нямаща общо с президентските.

Почти всичко от това важи и за ДБ, стига да иска да има кандидат. Атанас Атанасов няколко пъти заяви, че коалицията ще издигне „пълната противоположност на Радев“. И той симулира. Ако търсеше наистина успех, отдавна да бе намерил нужния човек. Насред всеобщото нищо, спокойно ще доживеем Луна да се нареди четвърта-пета в надпреварата.

Още малко история. През август, когато Слави Трифонов подкрепи Радев, мнозина наблюдатели направиха паралел с 2001 г. Тогава Симеон Сакскобургготски, току-що коронован за месия, но все още неориентиран, застана зад Петър Стоянов. Именно Стоянов бе големият фаворит тогава, рейтингът му бе като на Радев. Това бе другата кампания в най-новата ни история, при която стъпил на своя Олимп президент атакува втория мандат. Но Стоянов сензационно загуби от Първанов. Аналогията с днес следваше да покаже, че и сега

Радев може да падне, заобиколен от невнятна компания

Но истината е, че Стоянов не крушира заради царя. Нито конкретно поради стратегическата подкрепа на ДПС за Първанов. Стоянов загуби, първо, защото Богомил Бонев разцепи дясното. Уволнен от правителството на ОДС, също харесван от хората, година по-рано Бонев тръгна да прави партия, постилайки си за президентска кандидатура. Второ, Стоянов загуби, защото ОДС изпадна в партийна изолация; всички формации се обърнаха срещу коалицията и него. С други думи, паралелът с 2001 г. е хубав, но противоположен – той показва, че дори 2001 г. не служи за хипотеза срещу Радев. Нито нещо зад него се е разцепило, нито имаме бавно зреещи алтернативни процеси, нито е в изолация. Най-важното – тогава се състоя мач!

Останалото е сълза и смях. През изминалата седмица инициативен комитет официално издигна Радев за втори мандат, а той взе на подбив големия си враг Бойко Борисов. Призова го, вместо да сипе хули и клетви, пък и при липсата на кандидат на ГЕРБ, да вземе да се яви лично. Този добре познат ербап Бойко, духовит и обгрижващ чрез логорея всяка тема, замълча. Два дни дума не пророни! На третия Радев го призова пак. Бедният Борисов, на мезе стана… Това не е мач, а гаргара!