Закриването на специализираните съдилища и прокуратури остава работа на следващия парламент. Едва от шестия си опит правната комисия в парламента прие на първо четене законопроекта на „Демократична България“, който предлага закриването на спецструктурите, макар и той да беше внесен още през юли при сформирането на 46-ото Народно събрание. Представителите на ДБ, ИТН, БСП и ИБГНИ, които се изказаха по време на днешното заседание на комисията, бяха единодушни, че тази реформа ще бъде продължена от следващия парламент, макар и да не е ясно каква ще е конфигурацията в него.

Членовете на комисията от ГЕРБ отсъстваха от заседанието, а тези от ДПС нито взеха думата, нито гласуваха. Така проектът на ДБ бе приет единодушно, макар и това да няма да има реални последици. Днешното заседание на комисията мина спокойно, депутатите се изказваха кратко, а от съдебната власт думата взе единствено шефката на спецсъда Мариета Райкова. Главният прокурор, който миналата седмица бе гост на правната комисия и пламенно защитаваше спецправосъдието, днес не беше в залата.

БСП препотвърждава, че подкрепя на първо четене законопроекта. Предвид предстоящия край на този парламент бихме направили предложения между първо и второ четене, защото във вида, в който е внесен, се пораждат много въпросителни. Но подкрепяме закриването, или реорганизирането на специализирания съд и прокуратура, изказа се Филип Попов от името на левицата.

Радостин Василев (ИТН) също говори, че партията му има намерение спецправосъдието да бъде реорганизирано. „Много внимателно сме се запознали с критиките на прокуратурата и на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд. Нашата идея е в следващия парламент да удовлетвори обществения интерес и очаквания – такива органи в този им вид да бъдат премахнати, да съществуват по друг начин, или по същия начин, но след реформи“, каза Василев.

Най-остро бе изказването на Атанас Славов („Демократична България“), който е и един от вносителите на проекта. Той посочи, че ДБ ще продължи да поставя въпроса в дневния ред на НС и на обществото. Той посочи още, че снимките, които депутати разпространиха в петък, как по време на заседанието на правната комисия, докато говори за независимостта на съдебната власт, главният прокурор Иван Гешев си чати с пиарката на Бойко Борисов Севделина Арнаудова, са най-голямото доказателство за нуждата от реформи. И че вместо „госпожата да бъде разследвана, тя си чати в реално време с главния прокурор“. (От Дубай Васил Божков изпрати сигнал до прокуратурата, че само за последните 3 години е предал в брой 67 млн. лева на подставени лица на Бойко Борисов, докато е министър-председателя и попита Арнаудова защо всеки месец е посещавала офиса му. Не е известно и досега Арнаудова да е разпитвана за това.)

Славов припомни как главният прокурор на Швейцария е подал оставка, след като е пил кафе с разследван – президента на ФИФА Джани Инфантино, проверяван за корупция във футбола.

Меглена Гунчева (ИБГНИ) каза, че приемането на проекта на ДБ е първата крачка към успешна съдебна реформа. Според нея в многото приказки, изговорени от главния прокурор Иван Гешев и шефа на апелативния спецсъд Георги Ушев, не е имало „сериозни аргументи, които да ни мотивират да се замислим дали спецсъдът и спецпрокуратурата следва да бъдат оставени в този вид“. Гунчева допълни, че трябва да се изчистят техническите въпроси за незавършените дела и за кариерното развитие на спецмагистратите, но е „сигурно, че тези структури следва да бъдат закрити“.

„Стана ясно, че реформа е необходима. Никой от седящите на тази маса не повдигна въпроса, че производствата следва да бъдат прекратени. От ИТН сме последователни по отношения на специализираното правосъдие – реформата е необходима и тяхното закриване се налага от това, че не виждаме достатъчна ефективност в тези органи“, закри дебата шефът на правната комисия Андрей Михайлов.

Преди гласуването се изказа и шефката на спецсъда Мариета Райкова. Тя обърна внимание на депутатите, че няма как структурата да бъде закрита за 3 дни. Спецсъдът е самостоятелно юридическо лице и не може да бъде закрито внезапно. „Единственият вариант при този законопроект е да се запечата тази сграда, за да нямат служителите без статут достъп до делата“, обясни тя. Възпротиви се и на идеята на служебния правосъден министър Янаки Стоилов по апелативни райони да има 5 отделения, които да се занимават със спецдела. По думите на Райкова няма да има съдии, които да искат да работят в тях. Като положително за спецправосъдието Райкова посочи и че са намалели разрешенията за СРС-та. Преди да се появи спецсъдът се давали 12 000 разрешения годишно, а сега те били паднали под 6000.