ИСТОРИЯ
144 години от героичната борба на Шипка!
Едва 7500 руси и опълченци с 27 оръдия срещу 27 000 души турска войска с 48 оръдия. Руските воини и българското опълчение, донасят победа допринесла за така жадуваната свобода на българите след 500 години османско иго.
След боевете при Стара Загора, Централната османска армия с командир Сюлейман паша се насочва на север за преминаване на Стара планина. Целта е да се пробие блокадата при гр. Плевен и да се съедини с частите при Западната армия и Източнодунавската армия в четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра.
Успее ли да премине Стара планина Централната османска армия ще постави в критично положение Руската армия и крайния изход от войната остава с неизвестен край.
На 7 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при гр. Казанлък. На 8 август генерал-майор Столетов изпраша тревожна телеграма до генерал-лейтенат Радецки която гласи:
„ Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими.“
На помощ с ускорен марш са насочени подкрепления. За тяхното пристигане са необходими три дни. На 9 август започва героичната борба на Шипка.
През нощта на 8-ми срещу 9 август частите от колоната на Реджеб паша се предвижват към вр. Малък Бедек и около 7:00 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8:00 часа атакуват руските позиции на вр. Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.
Генерал-майор Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд (три роти орловци и осем опълченски роти). Около 9:00 часа колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция (главна) в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевия щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части:
„ Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо. “
Настоява се пред частите на VIII-и Армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13:00 часа колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, XXXV-и Брянски Пехотен полк (командир, полковник Александър Липински), който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците поради липса на патрони използват камъни, дървета и дори трупове на загиналите.

По този повод генерал-лейтенант Радецки заявявя на военния кореспондент на френския вестник „L’Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:
„ Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни. “
Около 18:00 часа защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили са заели изгодни позиции за атака на връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.
На следващият ден 10 август, Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака. Организира подробно разузнаване и изработва план за действие на следващия ден. Османските сили инженерно подготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия. Частите на защитниците от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка. Затишието дава възможност да се спечели време за похода на руските подкрепления към Шипченския проход.
Турските атаки на 11 август започват около 4:00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, а общия резерв връх Акри Джебел. Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часа когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление.
Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Липински с 20 войника спира отстъплението в района на кръглата батарея, полковник Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат.
Към 17:30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната, командир, генерал-майор Адам Цвецински). До 18:00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски Пехотен полк и превзема вр. Кючук Йешилтепе. Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна дивизия (командир генерал-майор Михаил Драгомиров). Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителния бой затихва по цялата линия.
Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:
„ Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение. “
Оценявайки бойните качества, проявени на 11 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява:
„ Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек. “
След няколко дни настоява:
„ Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия. “
Сутринта на 12 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 войници, е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки (командир на Южния отряд).
Възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за град Габрово. XII-и Стрелкови батальон (майор Климович) отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. XXXVI-и Орловски Пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. XVI-и Стрелкови батальон (подполковник Ходяков) отстоява вр. Кючюк Йешилтепе. При връх Узункуш е ранен командирът на XIV-а Пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването ѝ е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский. Около 14:00 часа подполковник Ходяков атакува без успех връх Йешилтепе.
В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град Габрово изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военния кореспондент на английския вестник „Daily News“, Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев:
„ Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност. “
Към 22:00 часа боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции.
На 13 август състава на Шипченския отряд се прегрупира. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-и Волински Пехотен полк руските сили достигат до 14 217 войници и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции. Около 7:00 колоната на подполковник Липински (35-и Брянски, 56-и Житомирски и 54-и Подолски пехотен полк) овладява връх Йешилтепе. Атакува от движение връх Акри Джебел, но е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша контраатакува неуспешно връх Йешилтепе. На връх Узункуш пада убит генерал-майор Валериан Дерожински— командир на Руския Габровски отряд.
На 14 август колоната на Шакир паша подновява настъплението срещу връх Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.
От османска страна общо убити и ранени: 223 офицера и 6527 войника.
Падналите за свободата на България, след боевете на Шипка, общо убити и ранени български и руски воини са: 108 офицера и 3348 войника.
„Боят на Шипка“ – худ. Васил Горанов
Вечна слава! Героите не умират! Поклон!
ИСТОРИЯ
‼️Кой всъщност построи градовете на Северното Черноморие? 🗺️🏰
Ако разгърнем старите географски карти отпреди няколко века, на мястото на днешните конфликти ще видим едно огромно, празно пространство, наричано от картографите „Дивото поле“
📜. Самата дума „украйна“ в древните славянски летописи не е означавала държава, а буквално „покрайнина“ – гранична зона, буфер между империите, където са бродели номади и казаци ⛺️🐎.
Но как тази безлюдна степ се превръща в гъсто населен индустриален и културен център? Истината е, че градовете там не възникват естествено, а са резултат от грандиозни имперски проекти, започнали още през XVII век и завършили с индустриалната революция ⚙️.
И тук идва най-интересното – в този грандиозен геополитически пъзел е вплетен и българският ген 🇧🇬, по начин, който малцина днес осъзнават.
Крепостите на спасението и Цар Алексей Михайлович 🛡️
През 1630-те и 1650-те години десният бряг на Днепър е арена на жестоки гонения. За да спаси бягащото православно население ☦️, руският цар Алексей Михайлович отваря границите и започва да строи защитни крепости. Така, като убежища за бежанци, се раждат Харков (1656 г.) и Суми (1655 г.) 🏰. Това не са били просто градове, а военни форпостове, които да пазят новите заселници. Далеч по-назад във времето пък ни връща Чернигов – древен руски град от X век, който след тежки разрушения се връща окончателно в пределите на
Русия през 1654 г. ⚔️
Мечтата на Екатерина Велика и Княз Потьомкин 👑
Истинският бум обаче идва век по-късно. Екатерина II и нейният фаворит Григорий Потьомкин решават да превърнат тези диви земи в „Новоросия“ – процъфтяваща територия и военноморска база ⚓️.
През 1776 г. е основан Днепропетровск (първоначално наречен Екатеринослав – „Славата на Екатерина“) 🏛️. През 1778 г. се ражда Херсон, за да стане люлка на новия руски флот, а малко по-късно през 1789 г. изниква и Николаев, където е спуснат на вода легендарният кораб „Свети Николай“ ⛵️.
Кримският полуостров също е преобразен – през 1783 г. Потьомкин гради Севастопол, а година по-късно и Симферопол 🌊.
През 1794 г. на брега на Черно море е поставено началото на Одеса – перлата на империята, замислена като южния еквивалент на Санкт Петербург
💎. А малко по-наизток, още през 1778 г., е основан Мариупол – специално създаден като сигурно пристанище за православните гърци, бягащи от Крим ⚓️.
Индустриалните титани 🏭
Когато настъпва ерата на метала и въглищата, обликът на региона се променя отново
⛏️. Луганск се ражда през 1795 г. около първия чугунолеярен завод, построен по указ на Екатерина. Донецк пък се появява доста по-късно – през 1869 г. при цар Александър II, когато около металургичния завод на британеца Джон Хюз изниква селището Юзовка 🚂.
Българската следа в имперските градове 🇧🇬❤️
Докато руските царе строят тези градове, те имат нужда от лоялно, трудолюбиво и православно население, което да ги облагороди. И тук на сцената излизат българите 🤝.
Бягайки от османските кланета през XVIII и XIX век, стотици хиляди българи са поканени да се заселят именно в тези новосъздадени територии.
Знаете ли, че Одеса де факто става първата столица на Българското Възраждане? 📖
Там забогателите български търговци (като Васил Априлов и Николай Палаузов) създават Одеското българско настоятелство. Именно с пари, изкарани в Одеса, се финансира отварянето на първото светско училище в Габрово! 🏫
Великият Христо Ботев също живее, учи и преподава в тези земи (в Задунаевка) 🪶.
А какво да кажем за Мариупол и Приазовието? Там се заселват т.нар. таврийски българи, които превръщат пустата степ в плодородни житни поля 🌾 и до ден днешен пазят архаичния български език. Тези градове не са били просто геополитически трофеи – те са били люлка на нашето собствено Възраждане и спасение за десетки хиляди наши предци 🙏.
Историята не е черно-бяла ⚖️
Днешната трагедия е, че земя, която векове наред е била убежище за бежанци – малоруси, руснаци, гърци и българи, и в която са инвестирани геният и трудът на толкова много народи, днес е сцена на разруха 🏚️.
Историята трябва да се помни и уважава, за да не се повтарят грешките. Като човек, който чете и мисли, аз вярвам само в едно: тази земя, напоена с кръвта и потта на предците ни, има нужда от мир 🕊️.
А България, заради дълбоките си исторически връзки и с двата народа, има една-единствена правилна позиция – пълен неутралитет, дипломация и призив за мир! 🕊️✌️❤️🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА
НЯМА ДА ЧУЕТЕ И ДУМА ПО ТЕЛЕВИЗОРА ЗА ТОВА
149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА
НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПРЕДИ 149 ГОДИНИ НАСЕЛЕНИЕТО В ГРАДА Е НАД 25500.
САМО СЛЕД ПЕТ ДНИ ЩЕ ОСТАНАТ ПО-МАЛКО ОТ 1000 ЖИВИ БЪЛГАРИ.
ТОВА НЕ Е АНТИ-ТУРСКА ПРОПАГАНДА. ДНЕШНИТЕ ТУРЦИ НЯМАТ ВИНА ЗА ЗВЕРСТВАТА НА ТЕХНИТЕ ДЕДИ!
ТОВА Е САМО ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ.
Турската армия и башибозука на Сюлейман паша (евреинът Соломон Леви) избиват 14 500 българи от града и селата, а други 10 000, млади момчета, девойки и жени са отвлечени живи в Турция (не се чудете от къде са русите и бели актьори из турските сериали). Значителен брой българи са избити и в селата по пътя към Стара Загора. Напълно е избито населението на Раднево (4000 души) и с. Любенова махала (1000 души). Подобна е съдбата на Нова Загора и други селища в района.
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали и кърджалии, които били подпомагани от евреите в града. Според записки на очевидци, хора са одирани живи, печени на кол, приковавани и разпъвани на кръст. На бременни са разпаряни коремите и са вадени неродените деца.
По заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер на мястото на днешния паметник на Свети Георги, където войниците дни наред изнасилвали заловените жени, млади момичета и деца и измъчвали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голи хоро и садистично се гаврели и забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Цариград и Одрин.
(Документите и разказите на очевидци са събрани в сборника „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, Донка Йотова.)
В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Тогавашните съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ!
ПРОСТЕНИ ДА СА УБИЙЦИТЕ!
СИЛНИЯТ НАРОД ПОМНИ И ПРОЩАВА!
Има и едно положително следствие от клането в Стара Загора.
Известно е, че Сюлейман паша имал за задача да прехвърли Балкана и да отиде на помощ на Осман паша, обкръжен от руската армия в Плевен. Това, ако е било осъществено, войната би свършила с тотално поражение за Русия, а Плевен и повечето български градове, щяха да последват съдбата на Стара Загора. Милиони българи щяха да бъдат изклани както бяха изклани арменците през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.
Но Сюлейман разбира, че малкия отряд от български опълченци се укрепва на Шипка. Той е можел спокойно да избере да мине през други два неохранявани прохода, като дори този към Троян е по-бърз нисък и по-удобен за преминаване с оръдия.
Обаче, той се подвел по лесната победа и пировото клане в Стара Загора, и нарочно тръгва към Шипка, за да изколи останалите разбунтували се неверници. Смятал го е за толкова лесно, че дори пише писмо до султана, че вече е прехвърлил Балкана. Но в Шипка удря на камък.
Може да се каже, че жертвите в Стара Загора спасяват жителите на Плевен от клане и нещо повече – със спирането на Сюлейман при Шипка се дава време на русите да превземат Плевен, и така се обръща хода на войната изцяло в полза на руската армия.
Българи
ИСТОРИЯ
Разстреляха мафиоза пред очите на сина му
Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…
А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.
С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише „Телеграф“. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.
Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел „Струма“ в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд“ до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред „Струма“, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко „Ауди Б4“, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и „Бърза помощ“. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница „Рахила Ангелова“, а след това го закарали в „Пирогов“. Той обаче издъхнал още по път.
„Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си“, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в „Пирогов“ в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс „Мултиплейс“ в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно „Килърите 3“, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.
Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











