Депутатите окончателно гласуваха промените в Изборния кодекс, внесени от „Има такъв народ“. Това стана след 13 часа дебати и много скандали в пленерна зала. Новите изборни правила ще важат за очакваните предсрочни парламентарни избори през юли.

Вотът ще бъде организиран от нова Централна избирателна комисия, в която ще участват само 15 членове (вместо досегашните 20 човека), предложени от шестте партии в 45-ия парламент и назначени по процедура на президента.

В секциите с 300 и повече избиратели ще се гласува само с машини. В малките секции, които са основно в селата, както и при непредвидени обстоятелства, ще се гласува с хартиени бюлетини.

Машини ще има и в големите секции зад граница. В чужбина обаче няма да има гласуване по пощата, нито възможност за избор на депутати от конкретна листа, тъй като няма да има специален избирателен район. Но ще има нови правила за образуване на секции, заради които трябва да отпадне ограничението за 35 секции в страни извън ЕС. След няколко скандала обаче се разбра, че има противоречие в текстовете на Изборния кодекс, които не са променени при гласуване и разкриването на повече секции в чужбина може да не стане факт.

Поставените под карантина заради коронавирус ще могат да гласуват от мястото, на което са изолирани, както и да подават заявления за гласуване с подвижна урна и в деня на вота. Заявленията за гласуване по настоящ адрес вече ще се подават не в общините, а в ГРАО и то онлайн.

Видеонаблюдение на отчитането на резултатите ще има, но само от застъпници, тъй като при гласуванията някои от текстовете бяха отхвърлени и вероятно няма да се включват камерите в училищата.

Ето и подробности за промените, дебатите и скандалите при гласуването на на промените в Изборния кодес в четвъртък:

Пропорционалната система за избори за депутати до произвеждането на първите редовни избори

Парламентът прие предложението на ПГ „Има такъв народ“ пропорционалната изборна система за избори за народни представители да се прилага до произвеждането на първите редовни избори за народни представители след влизането в сила на този закон.

ГЕРБ предложи мажоритарен вот още на следващите парламентарни избори, но предложението беше отхвърлено. Мотивът срещу него беше, че това не може да се направи за един ден.

Несериозно е в „Преходни и заключителни разпоредби“ да се променя цяла система за гласуване, коментира Хамид Хамид от ДПС.

Според БСП мажоритарната система не е подходяща за България. Вие внасяхте тези закони така, че да не се приемат, обърна се Крум Зарков към ГЕРБ, които за пореден път повториха, че отдавна предлагат мажоритарен вот, за какъвто са се обявили хората на референдума от 2016 година.

Депутатите приеха в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон президентът да назначи нови членове на Централната избирателна комисия. Мандатът на членовете на ЦИК се прекратява от деня на назначаването на новите членове.

Народните представители отхвърлиха възможността за гласуване по пощата. Те не приеха предложението на вносителите от ПГ „Има такъв народ“, с което се регламентира гласуване по пощата. Предложението на вносителите бе отхвърлено от депутатите в пленарната зала със 74 гласа „за“, 87 – „против“, и 57 – „въздържал се“.

Текстът по вносител предвиждаше: на първите избори за народни представители, след влизането в сила на този закон, Централната избирателна комисия, ако е възможно да организира, съвместно с Министерството на външните работи, гласуване по пощата извън страната за избиратели с настоящ адрес в държава, в която се гласува по пощата. При съмнения за сигурността и честността на изборния процес, Централната избирателна комисия да може да прекратява пощенското гласуване, предвиждаха отхвърлените текстове.

Радомир Чолаков /ГЕРБ-СДС/ посочи, че с това предложение вносителите признават, че не вярват, че е възможно да има гласуване по пощата, и не вярват, че гласуването по пощата може да бъде честно.

Без гласуване в чужбина, въпреки че го създадоха

Народните представители отхвърлиха първото експериментално дистанционно електронно гласуване да се проведе на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2021 г. Те отхвърлиха на второ четене текста от промените в Изборния кодекс и при прегласуването със 67 гласа „за“, 9 – „против“, и 137 – „въздържал се“.

Народните представители не подкрепиха и методиката за определяне на резултатите и разпределение на мандатите, която уреждаше броя на мандатите от район „Чужбина“. Предлагаше се броят на гласувалите извън страната на последните избори за Народно събрание да се разделя на тежестта на един мандат и изборният район извън страната да получава толкова мандати, колкото е цялата част на полученото при делението частно. Предложените разпоредби бяха отхвърлени със 67 гласа „за“, 8 – „против“, и 139 – „въздържал се“.

Казано с думи прости – не се създава район „Чужбина“, обясни на практика заместник-председателят на Народното събрание Татяна Дончева при подлагане на гласуване на предложената методика, която не се подкрепя от правната комисия.

Парламентът реши да работи в грях

Преди това депутатите отхвърлиха предложение за прекратяване на заседанието и продължиха с второто четене на промените в Изборния кодекс, внесени от ПГ „Има такъв народ“.

„От 18 часа по канон вече е Разпети петък. И всеки православен християнин в залата на може да работи без да изпадне в грях“, посочи Любен Дилов-син /ГЕРБ-СДС/ и предложи пленарното заседание да бъде прекратено.

На два пъти обаче неговото искане бе отхвърлено. В подкрепа на Дилов и християнските канони гласуваха само депутатите от ГЕРБ-СДС.

Заместник-председателят на Народното събрание Татяна Дончева, която в момента ръководи заседанието, първо отказа да подложи предложението на гласуване, тъй като преди няколко часа парламентът е решил да работи до изчерпване на дневния ред, но след възражения в залата го подложи на гласуване.

Искането за прекратяване на заседанието беше отхвърлено и при прегласуването със 76 гласа „за“, 97 „против“ и 31 „въздържал се“ и депутатите продължиха да гласуват промените в „Изборния кодекс“.

Два часа дебатиха за машинното гласуване

Преди това депутатати подкрепиха въвеждането на изцяло машинно гласуване в избирателни секции в страната с над 300 души. Гласуването с хартиена бюлетина ще се допуска само по изключение. Предложението за машинно гласуване бе прието със 115 гласа „за“, 73 – „против“, и 32 – „въздържал се“. Дебатираха по текстовете бяха в продължение на близо два часа.

Христо Гаджев /ГЕРБ-СДС/ заяви, че с тези разпоредби, в страната, в секции с над 300 избиратели, ще гласуваме с машини, а в големите секции в чужбина с над 300 подадени заявления ще се гласува с бюлетини.

В хода на заседанието, след направена техническа бележка от председателя на парламента Ива Митева /“Има такъв народ“/, текстовете за чужбина бяха прегласувани. Народните представители приеха машинното гласуване да бъде регламентирано и за секциите извън страната с над 300 избиратели.

По време на разискванията депутатите от ПГ ГЕРБ-СДС остро възразиха срещу отнемането на правото на избор на избирателя да гласува с хартиена бюлетина. Анна Александрова /ГЕРБ-СДС/ бе категорична, че отнемането на правото на хартиен вот, е противоконституционно.

ПГ на ДПС подкрепи предложението на „Има такъв народ“, но защити възможността за гласуване с хартиени бюлетини, като предложи редакционна поправка, с която избирателите устно да могат да изразят волята си да гласуват с хартия. Предложението бе направено от Хамид Хамид, но не бе прието в пленарната зала.

Тошко Йорданов, председател на ПГ „Има такъв народ“, заяви, че ако се приеме предложението на ДПС, нищо няма да се промени.

Или трябва да има стопроцентно машинно гласуване, което слага край на контролирания вот, или остава старият вариант, в който има контролиран вот. Тук има две партии, които искат да има хартия, гражданите могат да си правят изводите сами, каза той.

Любен Дилов /ГЕРБ-СДС/ попита, какъв е проблемът да може да се гласува и с хартия, и с машина. Например, ако религията не ми позволява да пипам машина, какво правим? – попита Дилов. Ако съм пастафарианец, какво правим, попита той.

Любомир Каримански /“Има такъв народ“/ засегна въпроса с дигитализацията и инсталирането на суперкомютър в България. Имам усещането, че някак си тук, в средната част на залата, имате чип от „Правец 82“, изостанал такъв, който не може да премести поне една стъпка напред нещата с машинното гласуване, заяви Каримански.

Даниел Митов /ГЕРБ-СДС/ заяви, че и най-напредналата държава в процеса на дигитализация, не е лишила гражданите си от правото да гласуват с хартиени бюлетини.

Председателят на ПГ на ДПС Мустафа Карадайъ цитира данни от последните парламентарни избори на Централната избирателна комисия, според които, там, където е имало възможност да се гласува с машини, по-малко от 30 процента от избирателите са гласували с тях. Карадайъ настоя парламентът да се съобрази с волята на избирателите и да даде възможност да има и хартиено гласуване.

Мартин Димитров /“Демократична България“/ отговори на думите на Карадайъ и посочи, че в деня на изборите, в цели области в страната машинното гласуване е било спряно.

Ако искаме да променим България, да има по-голяма представителност, хората да гласуват, трябва да поемем по пътя на дигитализацията, коментира Димитров. Той посочи, че в 16 държави от ЕС има гласуване по пощата. Според него следва да се постигне консенсус за стъпките на дигитализацията, която да започне с въвеждането на машинно гласуване, след което да се въведе гласуване по пощата и дистанционно електронно гласуване.

Мария Капон /“Изправи се!Мутри вън!“/ коментира, че ако има дори един български гражданин, който не може да се справи с машината, е нормално да се мисли да има вариант и за хартиена бюлетина.