Рядко в Камарата на представителите законопроект се подкрепя единодушно от едната партия и единодушно се отхвърля от другата. САЩ са страна на контрастите и на изборите там гласуват не за партийни листи, а за конкретни хора. В резултат на това възгледите на консервативния демократ от Алабама и на либералния републиканец от Масачузетс могат да бъдат много сходни по редица въпроси, като се различават от основните в тяхната партия.
Но този четвъртък на Капитолийския хълм гласуването беше сплотено: 220 демократи в подкрепа, 210 републиканци против. Само едно „магаре“ и един „слон“ отсъстваха от вота по лични причини, а още три места в 435-местната Камара на представителите са свободни.
Така беше приета реформата на избирателната система на САЩ с най-претенциозното и не особено подходящо име – „Закон в името на народа“. Предвид обстоятелствата, можем да говорим само за половината от народа.
Според демократите реформата ще засили доверието на американците в избирателната система, ще защити техните права и ще нанесе удар по политическата корупция. За да покажем републиканската гледна точка, ето този цитат:
„Това е катастрофа. Техният законопроект драстично ще ограничи политическата свобода, ще даде на федералното правителство правомощието да предприеме мерки срещу несъгласието и ще превърне федералната избирателна комисия в партийно политическо оръжие. Освен това на практика елиминира необходимостта от лични карти за избирателите в цялата страна … Това чудовище трябва да бъде спряно. Ние се борим за оцеляването на Америка, каквато я познаваме. Това е борба. Това е ужасна, трагична, болезнена борба. “
Това каза не кой да е, а бившият президент Доналд Тръмп като част от първата му публична изява след оттеглянето му. Според него, както и на много други американски консерватори, техните противници от ляво-либералния лагер се опитват да пренастроят политическата система на страната за себе си, превръщайки се в несменяема сила на власт.
Трябва да се признае, че това много прилича на истина. Писали сме многократно за стратегията на демократите да установят еднопартийно управление. Оттогава нещата стигнаха дори до опити за въвеждане на цензура на федерално ниво, което никога досега не се е случвало. И „Законът в името на народа“ със сигурност ще допринесе за това.
В същото време няма да бъде толкова лесно за наблюдател от континентална Европа (включително Русия) да разбере за какво е суматохата, както и да открие злонамерено намерение в действията на демократите. На първо място, защото много от нововъведенията на „Закона в името на народа“ не са просто приложени – в Европа отдавна сме забравили как е без тях. В резултат на това споровете относно тяхната значимост звучат не по-малко странно от самото американско законотворчество.
За важните документи, одобрени от Конгреса, се приема колективно творчество, когато в рамките на пазарлъка и поправките към тях към тях се пришиват и други инициативи. В това, което е обявено за бюджет на Пентагона, изведнъж може да се намерите изявление в подкрепа на индианците или линия за финансиране на някоя обществена инициатива в Литва.
„Законът в името на народа“, в допълнение към специфичните разпоредби на изборната реформа, съдържа и декларации, които не са пряко свързани със случая. Например има обещание да се дадат права на щат на Окръг Колумбия (тоест на град Вашингтон и околностите му). Това е важна стъпка в установяването на еднопартийна диктатура (демократите ще получат още два гласа в Сената), но Вашингтон няма да стане щат с този закон – въпросът ще бъде решен по-късно. Що се отнася не до прокламациите, а до конкретните промени в американските избори, няколко от тях са поразителни.
САЩ нямат собствен аналог на нашата ЦИК – единен орган, който да се занимава с надзор и организиране на федералните избори. Разбира се, има някои единни правила, но всеки щат гласува според своите собствени закони и традиции.
Сега Конгресът ще поеме тази роля. Той също така обединява редица аспекти, свързани с гласуването. За един консервативен американец това е непростимата намеса на държавните служители в щатските дела. За един европеец никак не е ясно за какво става въпрос в спора, защото почти навсякъде има ЦИК, а парламентът, избран от народа, обикновено се счита за идеалния надзорен орган.
Друг пример за своеобразна революция: сега кандидатите за места в Конгреса ще получават 1200 бюджетни долара за всеки двеста събрани под формата на дарения. В републиканската картина на света това е пилеене на пари. И в същото време костта, която Демократическата партия хвърля на своето радикална „ляво“ крило: кандидатите, които се наричат социалисти, никак не се харесват нито на големите спонсори, нито на демократите.
Европа обаче не може да бъде изненадана от такъв закон. Държавно финансиране, ако не на кандидати, то на партии, има на много места, това се счита за демократична, честна и антикорупционна политика. В Русия има подобна норма: 150 рубли за всеки глас, ако партията преодолее трите процента бариера при изборите за Държавна дума.
Като цяло това не е толкова откровена стъпка за разпалване на партийна война и обявяване на пристигането на „чудовище“, както направи Тръмп.
Но трябва да разберем, че ключовият въпрос на реформата се крие зад многото съвсем справедливи и значителни нововъведения. Това може да бъде описано с една фраза: държавните органи ще бъдат задължени да предложат на гражданите алтернативна възможност за гласуване – по пощата, докато ще им бъде забранено да изискват каквито и да било документи от избирателите за удостоверяване на самоличността.
Тук отново са необходими разяснения: да, като правило не е необходимо да представяте лична карта, за да се участва на американските избори. Първото изискване да се покаже поне библиотечна карта на място се появява в Южна Каролина през 1950 г. и щатът е уникален в това през следващите 20 години. И стриктното задължение на избирателите да имат документ с цветна снимка за първи път се въвежда от щата Индиана, и това се случва съвсем наскоро – през 2006 година.
Оттогава в някои щати е необходим документ със или без снимка, в други е желателен (но може да бъде заменен, например с лична гаранция или друго средство за идентификация), а в други се изисква избирателните комисии да вярват в честната им дума.
Демократите настояват: от гражданин на САЩ да не се изисква какъвто и да е документ за самоличност, чието изискване е дискриминация, която отрязва някои уязвими групи от населението да гласуват. В Съединените щати няма толкова много граждани без никакви лични документи, но те все пак съществуват – и те обикновено гласуват за демократите (това са най-често чернокожи, млади хора, латиноси )
Този аргумент е приет от републиканците, но идеята да се предоставят на всички жители специални удостоверения за сметка на държавата по някаква причина не устройва демократите, но защо? Съществува мнение, че въпросът не е само в борбата срещу дискриминацията, но и в прикриването на възможни фалшификации – гласуване „за правилния човек“ от нелегалните мигранти и от особено мотивираните партийни активисти, които имат и достъп до базите данни с избирателите.
Това също е важно да се изясни: гласуването се извършва въз основа на бази данни, които отчитат данъкоплатците, тоест да се получи бюлетина, не е достатъчно желанието – трябва името, което сте споменали, да присъства в базата данни. Следователно или не, но доказаните случаи, когато някой в САЩ е гласувал, без да има право на това, са само тридесетина за двадесет години.
Но фактът, че масовите фалшификации, например, не са съществували преди, не убеждава републиканците, че няма да има в бъдеще. Страната е разделена, двете основни партии си нямат доверие и всъщност законът, приет от демократите, прави политическата машина, която гарантира победата на Байдън над Тръмп, част от федералната система. Някой го нарича фалшификации, но по-правилно е да се говори за политическата машина.
Под предлог на пандемия в някои (обикновено демократични и „колебливи“) щати по подразбиране бяха изпратени бюлетини до всички жители. Следователно, такава висока избирателна активност в сравнение, например, с 2016 г. Байдън не вдъхнови гласоподавателите с ентусиазъм, но пощата му осигури милиони допълнителни гласове и в същото време породи скандали, злоупотреби и подозрителни ситуации, които поставиха под въпрос честността на миналите избори.
Но при наличието на Тръмп, тоест на действащия президент, на Сената, Министерството на правосъдието, ФБР, властите на тези много скандални щати и консервативното мнозинство във всемогъщия Върховен съд на САЩ отново няма доказателства за значителни фалшификации, тогава трябва да се приеме, че фалшификации не е имало.
Наистина обаче има опити на демократите да се превърнат в несменяема партия. Те са очевидни и вече имат многобройни защитници на това, чиито обяснения се свеждат до това, че всички средства са разрешени за победата на доброто над злото (расизъм, сексизъм, корупция). Те казват, че увеличаването на броя на щатите и съдиите във Върховния съд, федералното финансиране на кандидатите и удобното гласуване по пощата на избирателите – са в името на демокрацията, а не на диктатура.
Няма нужда да обясняваме това на руснаците. Как изглежда демокрацията, когато водещата и ръководната роля принадлежи на една партия, те си го знаят по-добре от мнозина други. Но американците тепърва ще го разберат.