ИСТОРИЯ
Разсекретен разпит на нацистки дипломат разкрива плановете на Хитлер за България през 1944 година
Представяме на Вашето внимание изключително ценна историческа находка – един от протоколите на разпитите, които съветските власти провеждат с пленените германски дипломати и военни в България след 1944 година.
През 2011 година Русия разсекрети част от тези документи, а интересът към тях от страна на българската академична общност изненадващо не е голям. Сред документите откриваме и разпита на нацисткия посланик в България Адолф-Хайнц Бекерле за последната му среща с Хитлер.
Преводът е предоставен от доц. Борис Попиванов – преподавател в катедра „Политология“ в Софийския университет. Приятно четене!
Източник: ЦА ФСБ России. Н-20808. Л. 167—175. Заверенная машинописная копия.
2 ноември 1950 г.
Москва
Бекерле, Адолф, роден през 1902 г., жител на гр. Франкфурт-на-Майн (Германия), германец, германски поданик, член на НСДАП, бивш германски посланик в България, обергрупенфюрер от СА.
Разпитът е започнат в 12 ч.
Въпрос: Разкажете за своето последно посещение в главната квартира на Хитлер.
Отговор: На 23 август 1944 г. научих за държавния преврат в Румъния и самоубийството на германския посланик в Букурещ Манфред фон Килингер.
Още преди да се случи това, бях повикан от Рибентроп в главната квартира на Хитлер да докладвам лично на последния за положението в България. Свалянето на Антонеску правеше посещението ми изключително необходимо, тъй като в българското правителство се забелязваха известни колебания, насочени към излизане на България от войната.
И така, на 23 август 1944 г. отлетях от София към главната квартира на Хитлер в Източна Прусия. На 24 август бях в Берлин, а оттам специален влак ме отведе към главната квартира, която се намираше в гората Мауервалд близо до Растенбург.
На 25 август пристигнах в местността Щайнрот в същия район, където в замъка на граф Лендорф, екзекутиран за участието си в заговора срещу Хитлер, беше отседнал Рибентроп. За почивка ми беше определена стая в хотел „Егерхее“ на брега на езерото Мауерзее. Скоро бях приет от Рибентроп.
Йоахим фон Рибентроп както винаги изглеждаше спокоен, и само мъртвешката му бледост издаваше объркването, което му причиняваше разгромът на германската армия в южната част на Източния фронт.
Той разсеяно изслуша краткия ми доклад за положението в България. По вида му личеше, че добри новини от мен не е очаквал. След като направи няколко незначителни забележки от типа на това, че трябва да се избегне поголовното бягство на немци от България, защото ще предизвика паника в прогерманските кръгове, Рибентроп внезапно махна безнадеждно с ръка и каза: „Впрочем, решението на въпроса за България е изцяло в компетенциите на фюрера. Ние всички се уповаваме на провидението му“.
Разбрах, че положението е катастрофално. Рибентроп веднага се свърза по телефона със своя представител при Хитлер, посланик Хевел, и чрез последния се договори за аудиенция точно в 11 ч. вечерта. Точно в 11 ч. Рибентроп и аз пристигнахме в главната квартира „Волфшанце“.
С голямо вълнение прекрачих прага на наново построената дървена барака, където само преди месец Щауфенберг бе извършил покушение срещу Хитлер. Това беше благоустроена сграда с голям брой стаи, приемни, където се тълпяха адютанти и представители на всички родове войски, и голяма продълговата зала, където Хитлер и военните му съветници, Кайтел и Йодл, обсъждаха положението по фронтовете.
Рибентроп влезе в залата, оставяйки ме в приемната. Някъде след половин час адютантът ме покани и мен в залата. Влизайки, видях следната картина: до стената, с гръб към мен, на един стол седеше Хитлер, вперил поглед във висящата на стената огромна карта на Русия, а на почтително разстояние от него стояха Кайтел и Йодл, които отвреме-навреме отдаваха шепнешком указания на адютантите.
Зад дългата маса, отрупана с карти, седяха трима офицери от Генералния щаб и няколко висши офицери от войските на СС начело с Фегелайн. Отстрани, изолиран, седеше шефът ми Рибентроп. Аз седнах до него.
В продължение на 8-10 минути Хитлер не ми обърна никакво внимание. Той диктуваше на висок глас разпореждания на Кайтел, като понякога се обръщаше с въпроси към седящите на масата офицери, а те му даваха необходимите справки. Порази ме това, че в главната квартира на Хитлер се обсъжда въпросът, дали да се даде на един или друг командващ на Източния фронт батальон от резерва. По-късно разбрах, че без разрешение от Хитлер нито един фронтови генерал няма правото да използва батальон или полк от резервните войски. Признавам, че това обстоятелство ми направи тежко впечатление.
Внезапно влезе един от адютантите и доложи на Хитлер, че е обявена въздушна тревога. Тогава Хитлер прикани всички присъстващи да отидат в бункера.
Напуснахме дървената барака, изминахме около 20 крачки по алеята, покрита отгоре с маскировъчни мрежи, и влязохме в бункера, който на вид беше като огромен конгломерат с яйцевидна форма. Вътре имаше ярко осветено кръгло помещение с бюро и кресло за Хитлер и няколко неголеми кръгли масички и обикновени столове за останалите.
Хитлер се обърна към Рибентроп с въпроса какво има да доложи. Рибентроп ме представи и каза, че посланик Бекерле лично ще доложи за положението в България. Едва тогава за първи път можах да разгледам Хитлер както трябва.
Той седеше прегърбен, опрял треперещи ръце на коленете си и вперил съвършено неподвижен взор през мен в пространството.
Успях да кажа само няколко изречения и тъкмо преминавах по същество към доклада си, когато Хитлер ме прекъсна и се обърна към адютанта: „Донесете писмото, което изпратиха българските регенти. Посланик Бекерле ще им отнесе отговор“.
По изражението на Рибентроп разбрах, че за първи път чува за съществуването на такова писмо. Адютантът се върна с писмото и Хитлер разпореди на Рибентроп да го прочете на глас.
Съдържанието на писмото, подписано от регентите княз Кирил, Филов и Михов, имаше следния характер. Регентите уверяваха Хитлер в своите верноподанически чувства, но заедно с това посочваха, че България вече не е в състояние да носи тежестите на войната. Регентите молеха Хитлер да им разреши България да излезе от войната и посочваха, че една такава стъпка ще им даде възможност да се разправят с недоволните елементи в самата страна и по такъв начин да „оздравят България“.
Веднага след прочита на писмото Хитлер продиктува на стенографа отговор.
Отговорът беше пълен с обичайните за фюрера демагогски твърдения за мощта на Третия райх, който ще се сражава до пълна победа. Заедно с това Хитлер плашеше регентите, че предават себе си и своите довереници в ръцете на руските болшевики.
Стенографът излезе и Хитлер се обърна към мен. Повишавайки неприятно предрезгавелия си глас, той поиска от мен да осъществя натиск върху регентите, а ако това не помогне, да извърша метеж и да установя военна диктатура.
Тук той даде указание на Фегелайн да прехвърли в района на Скопие една дивизия от войските на СС. После подписа донесеното от адютанта писмо и ми го връчи.
Две-три минути преминаха в мълчание. След това, докато гледаше с тежкия неподвижен поглед на изпъкналите си очи, Хитлер започна да говори с монотонен глас. Той говори без прекъсване повече от два часа. Това беше несвързан монолог, по време на който Хитлер ту се оплакваше, че генералите крият истината от него, ту заплашваше всички недоволни с разправа.
Отвреме навреме той извикваше стандартните си фрази за бъдещата победа, а в други моменти, понижавайки глас, разправяше, че притежава самолети-ракети, с помощта на които ще унищожи противника. Двучасовото изстъпление биваше внезапно прекъсвано от дълги цифрови пресмятания за снаряжението на дивизии, запасите от гориво и т.н.
Йодл се поклащаше на стола си; Кайтел седеше неподвижно и само често примигваше с почервенели клепки, а Хитлер все така говореше.
В два и половина Хитлер явно забеляза, че вниманието на събралите се видимо е намаляло. Той рязко сложи край на речта си, стана и, вземайки ръкавиците и фуражката си, даде да се разбере, че приемът е приключен.
Всички присъстващи се изправиха.
Хитлер мълчаливо ми подаде ръка, изгледа ме в упор още за миг и без да каже нито дума излезе от бункера.
След него излязохме Рибентроп и аз. Рибентроп ме покани в своята кола и се отправихме към резиденцията му.
Това беше последната ми среща с Хитлер.
Въпрос: Какви указания получихте от Рибентроп?
Отговор: Когато слязохме от колата в двора на замъка, Рибентроп, без да ме покани да вляза, още в колата заяви: „И така, сега най-важното е незабавно да излетите за София. Указанията са ви дадени от фюрера“.
Възразих, че собствено никакви конкретни указания не съм получил. „Как да не сте получили?“, продължи недоволно Рибентроп, „ако не успеете да повлияете на регентите, организирайте преврат и поставете за диктатор Цанков. Той няма да ни подведе.“
После Рибентроп ме попита имам ли достатъчно бойни части за провеждане на метеж. Отговорих, че с такива части не разполагам. Тогава Рибентроп ме посъветва да маневрирам, да трупам сили и, главното, да не губя контрол над правителството, както това се е случило, по думите му, в Румъния.
От заключителните думи на Рибентроп разбрах, че окончателни указания ще последват.
Рибентроп също добави, че трябва да поддържам тесен контакт с германското командване на Балканите и че последната дума в крайна сметка ще имат военните, които най-добре ще определят срока и плана за метежа.
Разпитът е приключен в 18 ч.
Протоколът на разпита съдържа точно моите думи и ми беше преведен на немски език.
БЕКЕРЛЕ
Провел разпита: Ст[арши] оперативен пълномощник на Следотдела на 2-о Гл[авно] Управление на МГБ на СССР майор КОПЕЛЯНСКИ
Вярно: КОПЕЛЯНСКИ
ИСТОРИЯ
‼️Кой всъщност построи градовете на Северното Черноморие? 🗺️🏰
Ако разгърнем старите географски карти отпреди няколко века, на мястото на днешните конфликти ще видим едно огромно, празно пространство, наричано от картографите „Дивото поле“
📜. Самата дума „украйна“ в древните славянски летописи не е означавала държава, а буквално „покрайнина“ – гранична зона, буфер между империите, където са бродели номади и казаци ⛺️🐎.
Но как тази безлюдна степ се превръща в гъсто населен индустриален и културен център? Истината е, че градовете там не възникват естествено, а са резултат от грандиозни имперски проекти, започнали още през XVII век и завършили с индустриалната революция ⚙️.
И тук идва най-интересното – в този грандиозен геополитически пъзел е вплетен и българският ген 🇧🇬, по начин, който малцина днес осъзнават.
Крепостите на спасението и Цар Алексей Михайлович 🛡️
През 1630-те и 1650-те години десният бряг на Днепър е арена на жестоки гонения. За да спаси бягащото православно население ☦️, руският цар Алексей Михайлович отваря границите и започва да строи защитни крепости. Така, като убежища за бежанци, се раждат Харков (1656 г.) и Суми (1655 г.) 🏰. Това не са били просто градове, а военни форпостове, които да пазят новите заселници. Далеч по-назад във времето пък ни връща Чернигов – древен руски град от X век, който след тежки разрушения се връща окончателно в пределите на
Русия през 1654 г. ⚔️
Мечтата на Екатерина Велика и Княз Потьомкин 👑
Истинският бум обаче идва век по-късно. Екатерина II и нейният фаворит Григорий Потьомкин решават да превърнат тези диви земи в „Новоросия“ – процъфтяваща територия и военноморска база ⚓️.
През 1776 г. е основан Днепропетровск (първоначално наречен Екатеринослав – „Славата на Екатерина“) 🏛️. През 1778 г. се ражда Херсон, за да стане люлка на новия руски флот, а малко по-късно през 1789 г. изниква и Николаев, където е спуснат на вода легендарният кораб „Свети Николай“ ⛵️.
Кримският полуостров също е преобразен – през 1783 г. Потьомкин гради Севастопол, а година по-късно и Симферопол 🌊.
През 1794 г. на брега на Черно море е поставено началото на Одеса – перлата на империята, замислена като южния еквивалент на Санкт Петербург
💎. А малко по-наизток, още през 1778 г., е основан Мариупол – специално създаден като сигурно пристанище за православните гърци, бягащи от Крим ⚓️.
Индустриалните титани 🏭
Когато настъпва ерата на метала и въглищата, обликът на региона се променя отново
⛏️. Луганск се ражда през 1795 г. около първия чугунолеярен завод, построен по указ на Екатерина. Донецк пък се появява доста по-късно – през 1869 г. при цар Александър II, когато около металургичния завод на британеца Джон Хюз изниква селището Юзовка 🚂.
Българската следа в имперските градове 🇧🇬❤️
Докато руските царе строят тези градове, те имат нужда от лоялно, трудолюбиво и православно население, което да ги облагороди. И тук на сцената излизат българите 🤝.
Бягайки от османските кланета през XVIII и XIX век, стотици хиляди българи са поканени да се заселят именно в тези новосъздадени територии.
Знаете ли, че Одеса де факто става първата столица на Българското Възраждане? 📖
Там забогателите български търговци (като Васил Априлов и Николай Палаузов) създават Одеското българско настоятелство. Именно с пари, изкарани в Одеса, се финансира отварянето на първото светско училище в Габрово! 🏫
Великият Христо Ботев също живее, учи и преподава в тези земи (в Задунаевка) 🪶.
А какво да кажем за Мариупол и Приазовието? Там се заселват т.нар. таврийски българи, които превръщат пустата степ в плодородни житни поля 🌾 и до ден днешен пазят архаичния български език. Тези градове не са били просто геополитически трофеи – те са били люлка на нашето собствено Възраждане и спасение за десетки хиляди наши предци 🙏.
Историята не е черно-бяла ⚖️
Днешната трагедия е, че земя, която векове наред е била убежище за бежанци – малоруси, руснаци, гърци и българи, и в която са инвестирани геният и трудът на толкова много народи, днес е сцена на разруха 🏚️.
Историята трябва да се помни и уважава, за да не се повтарят грешките. Като човек, който чете и мисли, аз вярвам само в едно: тази земя, напоена с кръвта и потта на предците ни, има нужда от мир 🕊️.
А България, заради дълбоките си исторически връзки и с двата народа, има една-единствена правилна позиция – пълен неутралитет, дипломация и призив за мир! 🕊️✌️❤️🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА
НЯМА ДА ЧУЕТЕ И ДУМА ПО ТЕЛЕВИЗОРА ЗА ТОВА
149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА
НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПРЕДИ 149 ГОДИНИ НАСЕЛЕНИЕТО В ГРАДА Е НАД 25500.
САМО СЛЕД ПЕТ ДНИ ЩЕ ОСТАНАТ ПО-МАЛКО ОТ 1000 ЖИВИ БЪЛГАРИ.
ТОВА НЕ Е АНТИ-ТУРСКА ПРОПАГАНДА. ДНЕШНИТЕ ТУРЦИ НЯМАТ ВИНА ЗА ЗВЕРСТВАТА НА ТЕХНИТЕ ДЕДИ!
ТОВА Е САМО ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ.
Турската армия и башибозука на Сюлейман паша (евреинът Соломон Леви) избиват 14 500 българи от града и селата, а други 10 000, млади момчета, девойки и жени са отвлечени живи в Турция (не се чудете от къде са русите и бели актьори из турските сериали). Значителен брой българи са избити и в селата по пътя към Стара Загора. Напълно е избито населението на Раднево (4000 души) и с. Любенова махала (1000 души). Подобна е съдбата на Нова Загора и други селища в района.
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали и кърджалии, които били подпомагани от евреите в града. Според записки на очевидци, хора са одирани живи, печени на кол, приковавани и разпъвани на кръст. На бременни са разпаряни коремите и са вадени неродените деца.
По заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер на мястото на днешния паметник на Свети Георги, където войниците дни наред изнасилвали заловените жени, млади момичета и деца и измъчвали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голи хоро и садистично се гаврели и забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Цариград и Одрин.
(Документите и разказите на очевидци са събрани в сборника „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, Донка Йотова.)
В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Тогавашните съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ!
ПРОСТЕНИ ДА СА УБИЙЦИТЕ!
СИЛНИЯТ НАРОД ПОМНИ И ПРОЩАВА!
Има и едно положително следствие от клането в Стара Загора.
Известно е, че Сюлейман паша имал за задача да прехвърли Балкана и да отиде на помощ на Осман паша, обкръжен от руската армия в Плевен. Това, ако е било осъществено, войната би свършила с тотално поражение за Русия, а Плевен и повечето български градове, щяха да последват съдбата на Стара Загора. Милиони българи щяха да бъдат изклани както бяха изклани арменците през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.
Но Сюлейман разбира, че малкия отряд от български опълченци се укрепва на Шипка. Той е можел спокойно да избере да мине през други два неохранявани прохода, като дори този към Троян е по-бърз нисък и по-удобен за преминаване с оръдия.
Обаче, той се подвел по лесната победа и пировото клане в Стара Загора, и нарочно тръгва към Шипка, за да изколи останалите разбунтували се неверници. Смятал го е за толкова лесно, че дори пише писмо до султана, че вече е прехвърлил Балкана. Но в Шипка удря на камък.
Може да се каже, че жертвите в Стара Загора спасяват жителите на Плевен от клане и нещо повече – със спирането на Сюлейман при Шипка се дава време на русите да превземат Плевен, и така се обръща хода на войната изцяло в полза на руската армия.
Българи
ИСТОРИЯ
Разстреляха мафиоза пред очите на сина му
Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…
А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.
С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише „Телеграф“. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.
Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел „Струма“ в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд“ до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред „Струма“, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко „Ауди Б4“, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и „Бърза помощ“. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница „Рахила Ангелова“, а след това го закарали в „Пирогов“. Той обаче издъхнал още по път.
„Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си“, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в „Пирогов“ в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс „Мултиплейс“ в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно „Килърите 3“, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.
Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











