Лоши и меко казано неприятни новини връхлетяха Слави Трифонов по-малко месец преди първите избори на неговата партия.
Става въпрос за масово напускане на ПП „Има такъв народ“ от важни хора във важни структури. Монтана и Бургас са само една малка част от градовете, в които Дългия има промени. Повечето оставки са подплатени и с гневни писма, такъв е случая и в Монтана.

Георги Йорданов, областен координатор на „Има Такъв народ“ в Монтана написа следното отворено писмо, което беше разпространено в няколко медии:
„До Слави Трифонов председател на ПП „Има Такъв Народ”
Слави, Пише ти областният координатор на Монтана, Георги Йорданов.
Много мислих дали да премълча и този път, но още не мога да се опомня от заканата на Тошко Йорданов, с която започна срещата на координаторите на “Има такъв народ” в края на миналата седмица.
И ако трябваше да му отвърна подобаващо, просто трябваше да не му регистрирам листата, вашата, спуснатата листа. Но мен тук всички ме познават. Аз съм скромен и почтен човек и съм се научил да не отвръщам на подлеца с подлост, защото така ставам като него.
Когато аз и хората от Монтана дойдохме на първото и второто събрание за регистрация на партията ти, ние бяхме там в качеството си на млади и мотивирани хора, представляващи желанието на мнозина да се развиват и да живеят по-добър живот в Северозапада.
Същия онзи Северозапад, на който твоите сценаристи често се подиграват в шоуто. И не дойдохме, защото сме безработни или умрели от глад в Монтана, а защото бяхме повярвали на желанието ти да въведеш повече честност в политиката, да дадеш път на млади и уважавани хора, да имаме всички ние правото да избираме личности, а не спуснати удобни партийци.
При първата ни среща с Тошко Йорданов и Виктория Василева обещанията бяха съвсем различни от това което наблюдаваме сега – говорихме за мажоритарен вот, за личности познати в обществото, говорихме за това как ще се допитват до организациите и до нас и как заедно ще променим системата, а се оказа, че нямаме право да взимаме, каквито и да са решения.
Имаме право само да събираме членски внос, да осигурим помещения за офиси, да плащаме разходите, да агитираме и да търсим нови членове.
Ние сме местни хора, когато агитираме го правим не от екрана, а на срещи с хора.
Живи срещи, където няма сценарий и заучени реплики. Аз няколко пъти питах за програмата, защото питат и мен. Питат ме какво ще направим, как, с кого. Но не мога да отговоря, защото ми беше казано, че не е моя работа, че когато му дойде времето има кой да отговаря за политиката на партията, че програмата ще ни я обяснят, но после.
Е, как да обясня, че съм за? Хората ме питат: За какво точно си? И как и с кого ще го направите? Кой от нашите ще ни представлява там ако спечелите?
Аз съм “поел риска” да живея в Монтана – нещо с което някои хора, които вие подредихте в листите си не могат да се похвалят. А спускането на такива хора в листи е практика на онези другите партии. Защо го позволихте тогава?
В редиците на нашата партия, тази на която все още съм член, има хора от дълбините на СДС, които са били отхвърлени, има и такива, които в момента са в Народното Събрание, като експерти в определени комисии и получават заплата от същите тези, които са на власт в момента. Тоест те и днес могат да въздействат и да управляват чрез своята експертиза. Тези хора са писали нашата програма. В тях какво ново има?!
След като са имали достъп до властта до сега защо не са се възползвали и не са разработвали качествени програми? Ако вие се гордеете с тези хора – аз не се гордея, а и не им вярвам.
Когато последно питах за програмата ми беше казано, че тя ще бъде обявена в ефира на Телевизия 7/8 като изненада. Как да накарам хората да гласуват за тази партия, като идеите заложени в програмата тепърва щяха да изненадват и самия мен? Как очаквате такова сляпо доверие? Все пак вие сте певец, а онези, които ви пишат сценария отдавна са загубили връзка с реалността.
Взех решението да стана партиен член за първи път във вашата партия. Вашето отношение и онова на вашия сценарист Тошко към нас, като регион, днес ме кара да се срамувам. Заемам поста на областен координатор към момента – повече не искам да съм такъв.
Явно съм сгрешил за Вас. Все пак Ви обръщам внимание – всички казват, че ще оберете вълната и недоволството, че ще съберете много хора които ще вкарат Вас и тези около Вас в парламента. Ако някога имате възможност да направите нещо и ако някога сте бил искрен в намеренията си – обърнете внимание на това което вашето партийно ръководство допусна да се случи тук в Монтана. Живота не е телевизионно шоу.
Както казах – Монтанчани ме познават добре, затова предпочитам да изляза сега.
Подредили сте листа, без да питате местната организация, без изобщо да се поинтересувате кого и защо номинираме. Образът който се опитвате да създадете в Северозападното шоу на прости или глупави или необразовани може би Ви е подвел. А в случай, че всъщност вярвате на този образ предполагам, че сте съдили по вашите представители от този регион и начина, по който те самите се възприемат. Ние обаче сме други и искаме друго отношение.
Аз отказах да участвам в листата при номинациите в областта, но застанах зад млади, образовани и уважавани местни хора, въпреки че ми бе показано ясно, че ръководството не се интересува от мнението ни.
Дали, защото не ви събрахме исканата сума от 10 000 лева за предизборна платформа или защото, както Тошко каза: “Има много хора, на които е обещано ..” или защото смятате хората тук за глупави и отчаяни, не зная. Но вие дори и не се срещнахте и не изслушахте нашите номинации. Явно имате други ангажименти за региона ни или той изобщо не ви интересува.
Искам да знаете кое ме накара да реша да напусна партията ви и поста на областен координатор. За да разпитате какво се случва по другите области и региони и да не се залъгвате, че това, което се случва е хубаво. Няма да ви пиша за високомерното отношение на подчинените ви, нито за това, че нито веднъж не попитахте какви са проблемите на областта ни и какво бихме искали да се промени.
Ще ви дам един прост пример за това какво е да се самозабравиш само при миризмата на власт: На последната среща на областните координатори влизайки в помещението Тошко Йорданов – заплашително заяви, че ако някой има намерението да става депутат с преференции – да знае, че “ще му почерни живота”…(ДО ТУК С МАЖОРИТАРНИЯ ИЗБОР!!!)
Всъщност, може би още по-възмущаващото бе това, че никой не възрази на заканата.
Координаторите забиха погледи в земята и не издадоха и звук.
Аз никому в живота не съм позволявал да ме унижава. Помислих си какво би станало ако се завъртя и му изпратя една монтанска по самозабравилата се муцуна, но си помислих и за хората, които бях накарал да станат членове, помислих си и за ентусиазма, с който започнахме това начинание. И реших да помисля. Да събера общинските координатори и да разговарям първо с тях. Дължах им го.
Подобно отношение е недопустимо. Стана ми ясно, че вие искате да влязат в парламента тези, с които имате някакви договорки. А и такива, които мълчат и слушат. Какъв е смисъла от партия, която въвежда такива правила и дисциплина, липса на прозрачност и спускане на решенията от горе по възможно най-грубия начин? Такива партии вече си има, че и дори са по-демократични от вашата.
Няколко дни се чудих как така едно говорите, а друго става. Спомних си и за интервюто ви с Бойко Борисов и май взе да ми става ясно, че си правите експеримент с нас, ентусиастите. Страх ме е да помисля ако се окаже, че неслучайно така си правите партията ..
Затова се извинявам н а всички, които убеждавах, че “Има такъв народ” е алтернатива. И го правя днес, преди да започне кампанията. Извинявам се на своите съграждани. Аз самия съм се заблуждавал.
На господин Йорданов специално искам да кажа – рано е да започвате със заплахите. Ние сме преживяли много правителства, с които не сме били съгласни и много управляващи, с които не сме мислили еднакво. Не Вие сте ни нужни, а ние на Вас. Ако това не го разбирате жалко за хората, които успяхте да излъжете и другаде. Успех.
Без уважение, Георги Йорданов, бивш областен координатор.