„Триморието“ е измислено от Държавния департамент на САЩ, за да измести “Газпром” от Източна, Централна и Южна Европа. Основните съоръжения в проекта са терминалите за втечнен природен газ в Свиноуйсце в Полша и на хърватския остров Крък. Вярно е, че полският терминал не успя да достигне проектния си капацитет за пет години, а хърватският терминал прие първия танкер с втечнен газ едва на 2 януари 2021 година.

На 18 февруари Антъни Блинкен обяви, че новата администрация на САЩ подкрепя Инициативата и призова участващите страни да инвестират в проекта (в момента инвестира само Полша). По същото време стана известно, че в Атлантическия съвет е създадена групата на Съвета на Триморието, съпредседателствана от бившия съветник по националната сигурност на Обама генерал Джеймс Джоунс-младши и бившия посланик на САЩ в Полша Джорджет Мосбахер. Ще им помага Ян Бжежински, бивш служител на Пентагона, който сега работи за Атлантическия съвет.

Съобщението на Блинкен и създаването на групата в Атлантическия съвет предполагат, че Вашингтон ще вземе Триморието под крилото си и ще направи проекта напълно американски. Преди това беше представено като ангажимент от поляците и хърватите, сега плановете се променят, САЩ възнамеряват да управляват проекта независимо.

Вижда се и друга тенденция: „Триморието“ се трансформира от антируски проект в антикитайски. На 18 февруари беше сформиран Съветът на Триморието, а на следващия ден на уебсайта на Атлантическия съвет беше публикувана статия, в която се посочва, че администрацията на Байдън трябва да улесни присъединяването на Атина към Инициативата. Логиката е ясна: КНР притежава голямо гръцко пристанище в Пирея, което често се нарича „порта на Китай към Европа“.

Полша винаги е била двигател на Триморието. През октомври 2020 г., след поредната среща на високо равнище на инициативата, водещите медии на Полша заявиха, че мечтата на Пилсудски за Велика Полша от море до море се осъществява. Всяко изявление на администрацията на Тръмп за Триморието предизвика взрив на ентусиазъм във Варшава. Сега обаче реакцията на Блинкен беше нетипична, нейният ентусиазъм беше показен. „Важна и дългоочаквана подкрепа“, написа в “Туитър” Кшищоф Щерски, ръководител на Бюрото за международна политика в кабинета на президента. И така делото приключи.

Има две обяснения за тази реакция. Първо, Варшава все още не е разбрала напълно как Белият дом се отнася към полските власти, представени от ПП “Право и справедливост”. Президентът на САЩ не се е обадил на полския си колега и ръководителите на дипломацията на двете страни не са общували. Но Барак Обама лично се срещна с полския гей-активист Бартош Сташевски. Служителите от “ПиС” се борят с местната ЛГБТ общност от няколко години и фактът, че Обама, чиито хора сега са се върнали на власт във Вашингтон, приветства Сташевски, не е особено добър знак за полските власти.

Втората причина за малко бавния отговор във Варшава на изявленията за Триморието е, че поляците разглеждат този проект като инструмент за постигане на регионална хегемония. Въпросът е сега, че САЩ ще командват самото Триморие, а полските мечти за регионално ръководство си остават. Това се потвърждава от честването 30-годишнината на Вишеградската четворка. (Полша, Чехословакия, Унгария, Словакия).

Сега Полша председателства Четворката, а на 9 февруари колегите дойдоха да посетят Анджей Дуда. В речта си Дуда представи Вишеградската четворка като важен играч, влияещ не само върху региона, но и върху решенията на Европейския съюз и НАТО. Седмица по-късно на среща в Краков на премиерите на Полша, Чехия, Словакия и Унгария с участието на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, ръководителят на полското правителство Матеуш Моравецки отново говори за силна Централна Европа. Моравецки продължително говори за това колко силни са четирите държави, говори за „нови големи амбиции“, но ако оставим настрана словесната обвивка, успехите на Вишеградската група се ограничават до влизането на нейните членове в ЕС и НАТО.

В рамките на четирите има много разногласия. Това беше признато например от министъра на външните работи на Словакия Иван Корчок. Съществуват разногласия по въпроса за американските военни бази. Полша иска да види американски военни съоръжения на своята територия, а Словакия не. Братислава също не се вслушва в гласовете на Варшава и Будапеща, призоваващи за обединение на основата на „традиционните ценности“. Виктор Орбан казва, че Вишеградската група се нуждае от единство. Това обаче е непостижимо: Чехия и Словакия не одобряват политиката на Орбан и настояват четворката да е изключително икономически съюз; те не възнамеряват да създават блок в рамките на Европейския съюз.

С такова объркване претенциите на поляците стават илюзорни. Вярно е, че Варшава е неуморна в търсенето на покровители и флиртът с Китай стана забележим на срещата в Краков. Четирима министър-председатели заявиха готовност за сътрудничество с партньори извън Европейския съюз. Тъй като цялата група, с изключение на Унгария, няма много добри отношения с Русия, „неевропейските партньори“ могат да означават само КНР. И китайските медии не подминаха юбилея на Вишеградската четворка.

Фондация “Джеймстаун”, след като обърна внимание на маневрите на поляците, стигна до заключението, че с оттеглянето на Тръмп от Белия дом Варшава ще се опита да използва Пекин като своеобразна противовес на Вашингтон. Истина ли е това? И как ще се отрази това на американско-полските отношения? Засега в Полша няма последователност във външната политика; ако президентът Дуда участва на срещата на високо равнище на китайската инициатива 17 + 1, то външният министър Рау обяснява, че Речпосполита се намира в тази част от Европа, където се оценява американското лидерство. И очевидно Варшава не може да се измъкне от това лидерство.