ПАРИ
Защо преименуваха капитализма на „пазарна икономика“
„Капитализмът е удивителната вяра, че най-лошите постъпки на най-лошите хора по един или друг начин служат за общото благо“.
Джон М. Кейнс, английски икономист.
„Едва ли ще се намери и една внушителна интелектуална фигура, било то романтик или реалист, просветител или расист, вярващ или атеист…, който да застане в защита на трезвите, негероични разсъдливи интереси на буржоазния свят“.
Даниел Бел, американски социолог.
Днес живеем в общество, което от гледна точка на своето социално-икономическо устройство може да се нарече еднозначно капитализъм. Това е модел на обществото, в който най-висша цел на човешкия живот се смята обогатяването (натрупването, увеличаване на капитал). При това целта може да се постигне по всякакъв начин, дори и по такъв, който нарушава и противоречи на елементарните норми на морала и нравствеността. Това е общество, в което се насажда духа на потребителството, егоизма, индивидуалността. Общество, в което действа принципа „човек за човека е вълк“.
На Запад капитализмът смени обществото, което в учебниците обичайно се нарича феодализъм. Всъщност отличителна черта на това традиционно общество е доминирането на християнските норми на живота, които сдържат развитието у човека на животинските инстинкти, не му дават да се превърне във вълк.
Ако се започне от първите буржоазни революции (в Холандия през втората половина на XVI век и в Англия в първата половина на XVII), то капитализмът е на около четири века. За тези векове той напълно прояви своята човеконенавистническа, можем да кажем, сатанинска природа. Дори най-ярките привърженици на капитализма (тоест, които са особено обсебени от страстта за обогатяване) се стараят да не акцентират върху неговите отрицателни страни.
За да успеят по някакъв начин да „облагородят“ и оправдаят капитализма, основните бенефициенти от буржоазните революции (тогавашните капиталистически олигарси) започват да поощряват развитието на нужната им „наука“. Започва бурно развитие на философията, на политическата икономика, на социологията, които започват да изпълняват „социалните поръчки“ на буржоазните „стопани на живота. В частност сред политикономистите на това време са англичаните Уилям Пети, Адам Смит и Дейвид Рикардо.
От една страна, работата на тези учени трябва да способства разрушението на традиционните ценности на християнството, които пречат на развитието на капиталистическите отношения. Прави се всичко възможно, за да може духовната власт на църквата да се замени с авторитета на така наричаните науки, който всъщност е маскирана секта.
От друга страна така наречената наука трябва да оправдава и обосновава капитализма, да изброява неговите достойнства. Но дори най-ярките апологети на капитализма от това време са принудени да признаят едни или други „несъвършенства“, „недостатъци“ и „издръжки“ на капитализма. Видите ли, капитализмът като способ за организацията на обществото не е идеален, но другите форми на обществото са още по-малко идеални. Или изобщо са ужасни. Така в Новото време започва да се създава легендата за „мрачното средновековие“, която за съвременния неизкушен човек е станала аксиома.
Към XIX век ужасите, античовешката природа на капитализма се проявява толкова явно, че неговата безпринципна апологетика става затруднена. Освен това се появява жанрът на публицистиката и даже на „научната“ критика на капитализма. Неговите адепти най-малкото предлагат внасянето на сериозни корективи в съществуващия капитализъм, а като максимум замяната му като строй. Най-популярните алтернативи стават социализмът и комунизмът.
В Англия такъв критик става Робърт Оуен (ярък представител на утопичния социализъм и колкото и да е парадоксално – един от най-едрите капиталисти и един от най-богатите хора в страната). В континентална Европа най-ярки изобличители на капитализма стават Пиер-Жозеф Прудон (Френски политик, публицист, икономист, основоположник на анархизма) и Фердинанд Ласал (немски политик, икономист, идеолог на държавния социализъм) и т.н.
Но най-тежкият удар по капитализма се нанася от Карл Маркс в серията от свои трудове, сред които основен става трудът под името „Капитал“ (чийто първи том излиза през 1867 г.). Щафетата на унищожителната критика на Маркс на капитализма се подхваща от неговите последователи, които започват да се наричат „марксист“. Най-видният от тях става В.И.Ленин (Улянов). Най-голям принос в критиката на капитализма той прави в труда си „Империализмът като най-висш стадий на капитализма“.
Направих толкова обширно предисловие, за да покажа парадоксалната ситуация, която се налага през ХХ век. От една страна капитализмът продължава да се развива (макар и да преживява периодични кризи и други катаклизми) и се разпространява по цялата планета. От друга страна той се дискредитира толкова силно, че става трудно и дори невъзможно идейно да се защитава.
За това интересно и убедително пише известният американски икономист Джон Кенет Гилбрайт (1909-2006) в своята последна книга „Икономиката на невинната измама“ от 2004 г. Този икономист пише, че окончателното дискредитиране на капитализма се случва, след като през октомври 1929 г. се случва сривът на фондовата борса в Ню Йорк, след което започва икономическа криза, която след това прераства в продължителна депресия.
За Америка 30-те години на миналия век са истински кошмар. Кошмарът е особено тежък (в политически и морален план) за властите в Америка защото в това време в Съветския съюз се случва истинско „икономическо чудо“ (индустриализация). На думата „капитализъм“ се налага негласно табу. Неписаните правила на американската политическа коректност забраняват на журналистите, университетските професори и политици да използват „капитализъм“-. Опитват се да намерят алтернативи под формата на думите „конкурентна икономика“, „пазарна икономика“, „пазарна система“ и т.н.
Впрочем, и в днешните учебници по икономика няма да намерите думата „капитализъм“. Вместо него се използва словосъчетанието „пазарна икономика“, „пазарна система“. Както справедливо отбелязва Джон Гилбрайт, „словосъчетанието „пазарна система“ няма смисъл, то е лъжливо, неизразително и крехко“. Впрочем и аз съм писал за тази абракадабра. Защо абракадабра? Защото пазарът в това определение, което се дава в учебниците по икономика, не съществува в природата.
Известният американски социолог Даниел Бел много точно забелязва ахилесовата пета на капитализма – неговата идейна, духовно-нравствена непривлекателност: „Едва ли ще се намери и една внушителна интелектуална фигура, било то романтик или реалист, просветител или расист, вярващ или атеист…, който да застане в защита на трезвите, негероични разсъдливи интереси на буржоазния свят“.
Мнозина държавни и политически дейци са принудени със свито сърце да признаят несъвършенствата на капитализма. Така английският министър-председател Уинстън Чърчил е принуден да констатира, че капитализмът е зло, но че той (Чърчил) го избира, защото капитализмът е по-малката от двете злини: „Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата, вроденото достойнство на социализма е равното разпределение на нищетата“.
Така че, от началото на 30-те години на миналия век, западните икономисти са ангажирани не толкова в налагането на „руж“ върху капитализма, колкото в търсенето на начини да го „излекуват“. Почти всички предписания за „лечение“ предполагат засилване на ролята на държавата в икономиката.
Пристигналият през 1933 г. в Белия дом американски президент Франклин Рузвелт взема на въоръжение икономическа политика, получила името „Кейнсианство“. Тя се основава на идеите на английския икономист Джон Мейнард Кейнс. Това е световно известен икономист, който доста критично се изказва за капитализма, развенчавайки наличните в икономическата литература митове. Той в частност заявява, че капитализмът е „удивителната вяра, че най-лошите постъпки на най-лошите хора по един или друг начин служат за общото благо“.
След Америка следват и други страни, засилващи намесата на държавата в икономиката въз основата на рецептите на Кейнс. В следвоенно време на Запад кейнсианството продължава да се използва още по-последователно. Чак до 70-те години, когато на мястото му идва идеологията на икономическия либерализъм.
Икономическият либерализъм предполага отказа на държавата от непосредствено участие в стопанския живот, приватизацията на държавните предприятия, премахването на държавната регулация на икономиката и социалните програми, ликвидиране или смекчаване на антимонополното законодателство, демонтаж на всички бариери за трансграничното движение на валути, капитали, стоки, работна сила и т.н.
Идеологическата основа за икономическия либерализъм стават работите на такива „икономически гении“ като Фридрих фон Хайек и Милтън Фридман. Фактически зад „икономическия либерализъм“ се крие апологетиката на добре познатия капитализъм, свободата да се правят пари. Хайек, в частност, говори: „Надпреварата за печалби е единственият начин с който хората могат да удовлетворяват потребностите на тези, които те изобщо не познават“.
За придаването на авторитет на техните „научни“ разсъждения за вредата на държавата в икономиката са им връчени премии от Банката на Швеция „Алфред Нобел“ (през 1974 и 1976 г. съответно). Тези награди погрешно (или умишлено) започват да ги наричат „Нобелови награди“. Оттогава държавните дейци на различни страни, вземайки решения за премахването на държавното участие в икономиката, смятат за необходимо да се позовават на мнението на посочените „Нобелови лауреати“.
Но има и още един адепт на „икономическата свобода“ на ХХ век, ролята на който в изменянето на идеологията на западното общество е дори по-голяма от указаното от „нобеловите лауреати“ взети заедно. Освен това, този адепт е много по-смел от Хайек, Фридман и другите. Както вече споменах, в медиите, университетите, академичната наука избягват употребата на думата „капитализъм“. Той може да се подразбира, но не може да се споменава. Сред „нобеловите гении“ ние почти няма да намерим тази дума, а виж, най-основният адепт на „икономическата свобода“ не се бои от това. И дори обича думата капитализъм. Няма повече да държа читателя в очакване. Става дума за Айн Ранд. Но за нея в следващата статия.
ПАРИ
⚠️ До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊Всичко!
До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊 Всичко!
Фирма, която подреди сметкоплана и себестойността си СЕГА, ще посрещне новото изискване готова. Фирма, която го остави разхвърляно, ще го открие късно – под натиск на краен срок от НАП. ⏳
Тук обаче е уловката, която малко хора виждат: 🔍
SAF-T НЕ анализира нищо – само ПОКАЗВА вече готовия резултат от дейността ти.
На НАП не му пука дали губиш 𝟓% или 𝟐𝟓% марж.
Той ще иска ДОКЛАД, не диагноза – скритите загуби продължават да се влачат с фирмата, невидими и за НАП, и за теб. 🙈
Ето и уловката: ако тръгнеш да си „подреждаш къщичката“ ПОСЛЕ, докато вече се отчиташ по SAF-T – промяната спрямо предишни подадени файлове ще се види веднага.
Точно това несъответствие може даже и да предизвика данъчна проверка. 😳
Затова прозорецът за промяната е СЕГА, преди да влезеш в задължението за подаване на файла в НАП, защото после самото подреждане може да стане риск, не подобрение. ✅
Ако разпознаваш ситуацията при теб – пиши ми на лично съобщение.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Китайската автомобилна индустрия отново показва какво означава да контролираш цялата верига — от батерията и конвейера до палубата на собствения си кораб.
Според морски издания BYD се готви да поръча още 10 гигантски автомобиловоза, всеки с капацитет около 9200 стандартни места (CEU). Това не е просто логистична сделка. Това е стратегически ход на държава и компания, които отказват да зависят от чужд капацитет, когато светът вече иска китайски електромобили.
Гигантите от класа на „BYD Shenzhen“ вече не са изключение, а стандарт за следващата вълна.
Ако поръчката се реализира, корабите ще бъдат построени от China Merchants Industry в корабостроителниците Дзинлин и Хаймън, с доставки между 2027 и 2029 г. Десетте нови съда ще добавят около 92 000 места към собствения флот. От осем кораба днес BYD ще стигне до 18, с общ капацитет над 130 000 автомобила на борда. Това е флот, който вече не моли за място на чужди линии.
Първият кораб — Explorer No.1 — тръгна от Китай през януари 2024 г. За по-малко от две години компанията сглоби цяла ескадра: Хъфей, Чанджоу, Шънджън, Сиан, Чанша, Джънджоу и Дзинан. „BYD Shenzhen“ с 16 палуби и 9200 места вече беше сред най-големите автомобиловози в експлоатация. Новите единици ще бъдат от същия клас — LNG двугоривни Ro-Ro съдове, по които колите се качват и слизат на собствен ход. Китай не само произвежда колите. Китай вече строи и корабите, които ги носят.
Причината е ясна и се вижда в числата. През август 2026 г. BYD е изнесла от Китай около 184 000 нови енергийни автомобила — ръст от над 130% спрямо същия месец на предходната година. За първите осем месеца износът от Китай достига приблизително 1,127 млн. единици. Ако се включат и продажбите от заводи извън страната, задграничните доставки на групата вече надхвърлят 1,16 млн. за същия период.
Това не е изолиран успех на една марка. През август целият китайски износ на леки автомобили скочи със 77,5% до около 894 000 единици, докато вътрешните продажби на дребно паднаха с около 23,7%. Китайската индустрия не се свива. Тя се пренасочва. Когато вътрешният пазар се охлажда заради ценова война и насищане, заводите не спират — те пълнят кораби.
Именно тук се вижда разликата между производител и индустриална сила. Много западни марки все още разчитат на наети линии и чужди логистични оператори. BYD инвестира в собствен флот, защото тесните места в световния автомобилен транспорт вече ограничават растежа. Според аналитици от Deutsche Bank ръководството е признало, че през тази година именно недостигът на корабен капацитет е държал износа по-ниско от възможното. Отговорът не е жалба към пазара. Отговорът е поръчка за още десет гиганта.
Същата логика важи и за целите. Reuters, позовавайки се на Deutsche Bank и Citi след среща с мениджмънта, съобщи, че BYD обсъжда износ и задгранични продажби над 2,5 млн. автомобила през 2027 г., след като целта за 2026 г. вече е вдигната до 1,9–2,0 млн. Компанията все още не е потвърдила тази цифра с официално съобщение, но посоката е недвусмислена: повече собствени кораби, повече местно производство в Унгария, Бразилия и Индонезия, по-малко зависимост от мита и чужди пристанищни опашки.
Това е китайският модел в чист вид. Батериите са собствени. Заводите са мащабни. Корабите се строят в китайски верфи. Горивото е по-чисто — LNG двугоривни системи, които отговарят на по-строгите международни норми. Дори на борда се използват технологии от собствената екосистема на BYD. Вертикалната интеграция тук не е модна дума, а способност да се пренесе милион автомобила през океана, без да се чака чужд слот.
За Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия и Австралия това означава едно: китайските електромобили няма да спрат на кейовете, защото някой друг няма свободен кораб. BYD вече строи своя „морски мост“. А зад него стои цяла индустриална система, която за няколко години превърна износа от допълнение в основен двигател.
Китай не иска разрешение да изнася бъдещето си. Той си го строи — палуба по палуба. И ако Хутите блокират на напълно входа за Европа, Китай вече имат блан Б – и той се казва Северният морски път. А кой го контролира, всеки може да се досети 😊😊😊
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Саудитска Арабия — най-големият износител на петрол в света — разполага със запаси за поддържане на износа през Янбу за едва около пет до седем дни.
Това не е резерв. Това е обратно броене.
Източно-западният петролопровод на кралството — основният маршрут, чрез който саудитският петрол заобикаля блокирания Ормузки проток — беше ударен с дронове и спрян. Един от източниците на Reuters оценява ремонта на до пет–шест седмици. Други допускат по-бързо или частично възстановяване на потока. Официален срок от Рияд все още няма.
Дори тръбата да бъде ремонтирана по-бързо, проблемът не приключва в Янбу. На южния изход на Червено море хутите затягат натиска около Баб ел-Мандеб и заплашват саудитските кораби.
Това вече не е просто поредният геополитически мем. Това е пряк риск за световните енергийни пазари — и особено за Европа, която е силно зависима от вноса на дизел и вече плаща рекордни премии за него.
Какво точно се случи
На 10–11 септември дронове, за които Саудитска Арабия твърди, че са изстреляни от иракска територия, удариха съоръжения по East–West Pipeline, известен още като Petroline.
Рияд спря тръбопровода като предпазна мярка. Сателитни изображения показаха пожар и щети по инфраструктурата. Ирак освободи високопоставен военен командир, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Иран. Официална отговорност за самата атака първоначално не беше поета.
Петролопроводът е дълъг приблизително 1200 километра и е построен през 80-те години именно като стратегически обходен маршрут при криза в Персийския залив.
След като войната с Иран сви трафика през Ормуз, Саудитска Арабия започна да пренасочва през тръбопровода около четири милиона барела дневно към пристанището Янбу на Червено море. Това количество се равнява на приблизително 4% от световното петролно предлагане.
Сега основният байпас е спрян.
Според източници на Reuters запасите в Янбу могат да поддържат досегашния износ само още пет до седем дни. Саудитска Арабия разполага и с ограничени количества в египетските терминали Айн Сухна и Сиди Керир, но хранилищата не са пълни и могат единствено временно да отложат проблема.
Без възстановяване поне на част от потока през Petroline износът през Червено море неизбежно ще започне да намалява. Reuters
През април същият петролопровод също беше атакуван, но пълният му капацитет беше възстановен сравнително бързо. Този път оценките се разминават драматично — от частичен рестарт в близките дни до пет–шест седмици ремонт.
За пазара разликата между „дни“ и „седмици“ се измерва в милиони барели, рекордни транспортни разходи и нова инфлационна вълна.
Вторият капан: хутите и Баб ел-Мандеб
Проблемът не свършва с тръбата.
Хутите достигнаха стратегическия остров Перим, известен още като Маюн, в самия пролив Баб ел-Мандеб. Сили на международно признатото йеменско правителство са се изтеглили от острова и от намиращия се срещу него крайбрежен район Дубаб.
Това не означава, че проливът вече е напълно затворен — корабите все още преминават. Но хутите предупредиха, че могат да атакуват саудитски плавателни съдове. Самата заплаха е достатъчна, за да повиши застраховките, фрахта и риска за всяка компания, която реши да използва маршрута. Reuters
Обиколният път около Африка може да добави около 22 дни към плаването. Междувременно цените за наемане на танкери вече достигат рекордни равнища, а корабното гориво също поскъпва.
Така Саудитска Арабия се оказва притисната от три посоки:
* на изток — силно ограниченият Ормузки проток;
* във вътрешността — спреният East–West Pipeline;
* на запад — нарастващата заплаха около Баб ел-Мандеб.
Това не е пълна физическа блокада на кралството, но е най-тежкото едновременно изпитание за трите му основни експортни направления.
Защо Европа трябва да гледа към дизеловата колонка
Европа не зависи от Персийския залив за целия си суров петрол. Норвегия, САЩ, Казахстан и други доставчици осигуряват значителна част от вноса.
Ахилесовата пета на Европа е другаде — в дизела и останалите средни дестилати.
След прекратяването на прекия внос на руски горива Близкият изток се превърна в един от основните заместители. Но през 2026 г. предлагането се свива едновременно от няколко страни:
* доставките от Персийския залив са ограничени от войната и затрудненото корабоплаване;
* руските рафинерии са засегнати от украински удари;
* Москва ограничи износа на дизел, за да стабилизира собствения си вътрешен пазар;
* европейската рафинерийна система не разполага с достатъчно свободен капацитет;
* маршрутите стават по-дълги, по-скъпи и по-рискови.
Резултатът вече се вижда. Европейският дизелов „крек“ спред — премията на дизела спрямо суровия петрол — премина границата от 100 долара за барел. Това е сигнал, че проблемът не е само високата цена на петрола, а реалният недостиг на конкретния рафиниран продукт.
Брентът вече се върна над 107 долара за барел, но дизелът поскъпва още по-бързо. Reuters
Ако саудитският петролопровод остане спрян седмици, под въпрос ще се окажат потоци, равняващи се на около 4% от световното предлагане. Това не означава, че утре на пазара автоматично ще има с 4% по-малко дизел. Последицата е по-сложна — и потенциално по-опасна:
* по-малко суровина достига до работещите рафинерии;
* свободните количества се пренасочват към онзи, който плаща най-висока цена;
* танкерите пътуват по-дълго и струват повече;
* застрахователната премия се вгражда във всеки превозен барел;
* Европа, Азия и Африка започват да наддават за едни и същи товари.
Точно така една далечна атака срещу помпена станция се превръща в по-скъп транспорт, строителство, земеделие и храна в Европа.
Дизелът не е просто гориво за автомобили. Той движи камионите, тракторите, строителната техника, резервните генератори и огромна част от индустриалната логистика.
Следващата спирка: колонката
В началото на септември средната цена на дизела в Европейския съюз вече беше около два евро за литър, като в редица държави стойностите бяха значително по-високи. В България различните седмични източници поставяха средната цена приблизително около 1,81–1,84 евро за литър.
Това все още е под равнищата в голяма част от Западна Европа, но посоката е ясна. Последните официални данни могат да бъдат проследени в седмичния петролен бюлетин на Европейската комисия.
Ако ремонтът на Petroline отнеме седмици, а заплахата в Баб ел-Мандеб остане, пазарът ще добави нова рискова премия. Подобни сътресения достигат до бензиностанциите със закъснение — първо се движат цените на едро, след това договорите с доставчиците и накрая таблата на колонките.
Затова въпросът вече не е дали Европа ще усети удара.
Въпросът е колко силно — и колко дълго.
Европа има стратегически резерви и по-диверсифицирани източници на суров петрол от много азиатски икономики. Но остава структурно уязвима при дизела.
Точно затова атаката срещу саудитския байпас не е просто поредната новина от Близкия изток. Тя удря най-чувствителната точка на европейския енергиен баланс — горивото, което движи реалната икономика.
Саудитският спасителен пояс е пробит.
Европа вече чака на опашката.
А петдневният буфер в Янбу не е запас.
Това е обратно броене.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Защо във Фантастико заплатите са изключително малки?
🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“
Хутите атакуваха Саудитска Арабия
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Капризното нещо наричащо се Брижит Макрон отново направи Еманюел за смях
Отива си още една легенда
Отива си още една легенда
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Ще се стовари ли с пълната си сила делото „RICO“?
И доказалата, че е неграмотна Ризова падна жертва на Барбароса
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Василев взриви Пеевски: Върни парите в КТБ за Техномаркет, София прес, Булгартабак и издръжката на Левски!
ИЗВЪНРЕДНО! МЛАДЕН МАРИНОВ: ВСИЧКИ ПРОТЕСТИРАЛИ ДНЕС В СОФИЯ ЩЕ БЪДАТ ГЛОБЕНИ ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА МЕРКИТЕ, А ОРГАНИЗАТОРА НА СЪБИТИЕТО ЩЕ БЪДЕ ПОДВЕДЕН ПОД СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ!
Борисов, ЦК, министрите и депутатите си върнаха мазните заплати!
Повечето медии останаха „глухи“ и „слепи“ за многохилядния протест
Хиляди викат ”Оставка” под прозорците на Борисов, а ”Мафия” под тези на Горанов
ЕКСКЛУЗИВНО! Борисов подава ОСТАВКА! Ето кой ще е новият премиер
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...
Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна
В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...
Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва
Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...
ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство
‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...
САЩ и Китай на прага на сериозен конфликт
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️
ОБАМАГЕЙТ: Тръмп с обвинения за най-голямото престъпление в историята на САЩ
Съдейки по изявленията, САЩ се готвят за война с Русия
„Защо вие, украинците, просто не свалите режима на Зеленски и не сложите край на войната?“
Народа в Щатите се вдигна с оръжие в ръка!
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!