Отстраняването на професор Михаил Мирчев от университета подсказва какво ни чака под ударите на политкоректни я фашизъм

Финалът на сатанинската 2020 година донесе едно събитие, което не трябва да отмине по реда си като част от преливащата медийна хроника. Нямам предвид компрометираните президентски избори в САЩ, истерията покрай вируса иколонизаторската кампания за натрапването на американските ваксини. За момент оставям настрана и натиска на началниците от Вашингтон и Брюксел за отстъпление от Националната българска позиция спрямо нахалниците от Скопие. Забравям за малко даже Бойко Борисов и неговата шайка.

Думата ми е за уволнението на професор Михаил Мирчев от Софийския университет. Според донос на будни студенти, бдящи върху евроатлантическите ценности.

Ведомост за еничарите

Накратко, ако някой случайно е пропуснал скандала, професорът бе от страна от Алма-матер, след като някакви онлайн активни борци се оплакаха публично от расизъм и ксенофобия в лекциите на социолога. А конкретният повод е била реплика на преподавателя за циганския произвол у нас, посипана с пиперливата подправка на публицистична метафора за необходимата диктатура здрава държава.

Боже мой, добре че не съм катедрала, защото Сатана Сорос и Ко от различни фондации общества и комитети като нищо щяха да ме качат на кладата за еретици. Защото думите на Мишо Мирчев звучат като нежна закачка в сравнение с написаното и изреченото от моя милост по казуса за циганската диктатура в България. Както и да е. Какво е важното в тази абсурдна на първо четене ситуация? Най-напред трябва да си дадем сметка до каква степен някои от съвременните български младежи са се отдалечили от собствения си народ или поне най-настъпателните ариеристи, драпащи със зъби, нокти и лакти да се докопат до ведомостта на външни НПО-та чрез стипендии за чуждестранни университети или чрез всевъзможни проекти у нас у нас.

Най-атрактивните и най-безскрупулните пък се целят в политиката и сладките държавни служби. Трябва да се заслужат и точно по тази причина еничарите са готови да продадат баща и майка, род и Родина, като цитират като китайски хунвейбини по време на културната революция преди половин век директивите на глобалната неолиберална догма. В случая с професор Мирчев в употреба бе пуснато клишето за идентичностите равноправието и включването, покрай което през последните години бяха разпределени и присвоени близо 10 милиарда долара от Сорос и други подобни филантропи.

Хубаво, ама какво да сторим след като една от основните черти на циганската идентичност е криминалната престъпност, често достигаща до чудовищни посегателства срещу личността, убийства, изнасилвания, блудства с деца и стари хора, осакатявания, грабежи. Вярно престъпността няма етнос и раса, но има съдебна статистика, която все пак извежда закономерностите за подчинение.

Програмирани за подчинение

Наясно съм с ограничени интелектуален капацитет на повечето от дигиталните аборигени, които по всяка вероятност са стигнали до университета чрез плащане. А може и безплатно, ако си дадем сметка, че в умираща България местата във вузовете са повече от чалгаджиите, излизащи от средните училища. Тези ходещи смартфони с изтръгната втора мисловна и морална система, като в същото време са програмирани за подчинение и маршируване.

Тук е моментът да признаем, че американският консенсус отлично си върши работата от три десетилетия насам, налагайки Матрицата на невежеството и стадния манталитет, характерни за най-голямата Демокрация. Да отставим другите на спокойствие.

Бедата е, че будното някога в Българско студентство, вървящо в авангарда на обществото преди и след девети септември 1944-та, в момента е превърнато в аморфна маса от полуграмотни лумпени, на които новите учебни програми, нерядко финансирани от Сорос и Ко, стълпяват изкривена и извратена представа за историята и за Турското робство, наречено съжителство, и за Кобургите, обрисувани като патриотична династия, въпреки двете национални катастрофи по техниягерб, и за антифашистката съпротива, окачествена като тероризъм, и за Втората световна война, спечелена от …САЩ и за 45 години комунизъм у нас, анатемосани като първобитно мракобесие, без значение от Социални постижения, здравеопазване, образование, култура, наука и спорт.

Без това плитките мозъци на евроатлантическите хунвейбини са трансплантирани по такъв начин, че всеки инакомислещ априори е етикетиран като комунист, популист, путинист, а напоследък и като тръмпист. Аналфебетите едва ли са наясно, че Мишо Мирчев е син на някогашния идеолог на БКП Стоян Михайлов, редом до Александър Лилов, но за будните съвести е достатъчно това, че социологът е казал нещо нередно според Библията с ценностите , спуснати от „Министерството на истината“ по Оруел.

Доускам, че не един и двама от евроконсулт и те споделят тезата на преподавателя на циганските безчинства, но няма как удрят крак ,за да вървят в такт с директивата.

Това е само началото

Оттук нататък ще се сблъскваме с нови и нови рецидивисти на политкоректния фашизъм. Постмодерното, неолиберално Гестапо ще преследва всеки неудобен с публичен глас.

Нищо чудно да стигнат и до анонимните участници в социалните мрежи след като дигиталните чудовища от типа на Microsoft Google Фейсбук и други вече разполагат със софтуер за разкриване на „източниците на омразата“. Тоест всеки различен, несъгласен, налтернативен, автоматично влиза в графата за опасните за обществот. А представяте ли си какво ни чака, когато фашизоиди с милиарди от породата на Бил Гейтс наложат чрез подопечните си правителства ваксиниране, чипиране, класифициране и контролиране под знака на covid-19.

Не пропуснем идеологията на джендъра, вървяща ръка за ръка с агресията на тероризма и вируса. В една посока, а именно стресиране, индоктриниране и зомбиране на човечеството, докато бъде изтръгнат и последния корен на критичното социално мислене. И така двуногите „бели мишки“ с маски и номера в картотеката окончателно загубят своята лична и колективна идентичност, за да не пречат на богоизбраните от двете страни на Атлантика окончателно да въведат мечтания от нацистите нов световен ред.

Осем десетилетия след Хитлер концлагерите отново са налице – този път, скрити зад мъглата на изолацията, дистанцията и превенцията. Простосмъртните постепенно биват лишавани от правото на труд, събиране и движение, а след това по логическата верига следва конфискация на имущество и изолиране на неудобните – едни заради език на омразата като Мишо Мирчев, други за агитация срещу ковид и неговите изобретатели от „дълбоката държава“.

Трети за ирония срещу всесилната партия на обратните. Четвърти за критика срещу тунеядците от Брюксел, борещи пандемията с голи хора на гейове и проститутки. Ако нормалните хора не хванат тоягата, лошо ни се пише.

Автор: Георги Атанасов