Проекторезолюция показва как се сриват журналистическите стандарти в Европа
Рядко явление можеше да се наблюдава снощи в Европарламента в Брюксел: нито един евродепутат, освен докладчика, не пожела да вземе отношение по точка, която би трябвало да засяга всички държави. Дебатът за свободата на медиите, който трябваше да изрази тревога от заглушаването на критиката в медиите и от нападенията срещу журналисти в ЕС, започна при равнодушие в залата и завърши само за 9 минути. След като се изказа вносителката на проекторезолюцията Магдалена Адамович (ЕНП, Полша) – вдовица на убития през 2019 г. кмет на Гданск Павел Адамович, – думата взе по служебно задължение комисарката за финансовите услуги и капиталовите пазари Марей Макгинес (Ирландия), която така или иначе присъстваше в залата заради други дебати по стопански въпроси. С това темата се изчерпа.
Магдалена Адамович защити свободата на словото в Европа въпреки болката си от словото на омразата в медиите, което според нея е било подбудителят за посегателството над съпруга й. Тя изтъкна, че медийният плурализъм е изложен на риск в няколко държави членки на ЕС (без да ги назове поименно) и предупреди за нарастващия натиск и тормоз, пред които са изправени журналистите.
Предложената от нея проекторезолюция, която ще бъде гласувана утре, поставя акцент върху политическата намеса, защитата на журналистите от заплахи, сред които разпространението на подбуждащи към омраза изказвания и дезинформация, както и ролята на интернет платформите. Подчертават се „опитите на правителствата на някои държави членки да заглушат критичните и независими медии“ и се настоява, че парите на ЕС не бива да се насочват към контролирани от правителствата издания или за финансиране на пропаганда.
Това явление е типично за България, където под предлог за комуникационни програми се насочват еврофондове от министерствата към проправителствени медии. „Парите на ЕС не могат да се изразходват за контролирани от държавата медии и за медии, които разпространяват политическа пропаганда“, пише в документа.
Въпреки липсата на поименни разобличения, някои от тестовете в проекторезолюцията несъмнено визират България. Така например във въведението се цитира Световният индекс за свобода на печата за 2020 г. на „Репортери без граници“, като се казва, че „индексът разкри значителни различия между отделните държави членки, някои от които заемат челни места в световната класация, докато други са сред последните, с разлика от над 100 места между държавите членки с най-добри и тези с най-лоши резултати“. Очевидно става дума за разликата между Финландия, Дания, Швеция и Холандия, които са в първата петица (изпреварени само от Норвегия) и България, която е на 111-то място.
Като цяло е „налице проблем не само с насилието, сплашването и тормоза над журналисти, но и с липсата на наказателно преследване на извършителите на подобни престъпления; съгласно доклад на ОССЕ е налице ширеща се безнаказаност, тъй като например едва под 15% от убийствата на журналисти в държавите, членуващи в ОССЕ, биват разкривани“. По-нататък се казва, че „в някои държави членки държавната помощ за медиите не се предоставя прозрачно, което застрашава сериозно тяхната независимост и надеждност“. Във връзка с това ЕП „предупреждава за опитите за непрякото подчиняване на такива медии чрез финансово покровителство и осъжда по-специално опитите за контрол върху обществени медии; изразява съжаление по повод на факта, че в някои държави членки общественото радио- и телевизионно разпръскване се е превърнало в пример за проправителствена пропаганда“. Такава е картината в България, която превръща огромна част от медиите в глашатаи на властта.
Документът „настоятелно повтаря призива си към Комисията да разглежда опитите на някои правителства на държави членки да навредят на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС, залегнали в член 2 от ДЕС; поради това приветства намерението на Комисията да включи в годишния си доклад относно положението на правовата държава в рамките на ЕС специална глава във връзка с наблюдението на свободата и плурализма на медиите; предлага в този контекст подход „отдолу нагоре“, отразяващ гласа и многообразието на отделните хора, за да се гарантира ефективното отразяване на предизвикателствата, пред които са изправени журналистите и медийния сектор; освен това призовава в тази глава да бъдат включени специфични за отделните държави препоръки и ефективни решения, както и оценка на прозрачността на собствеността и на равнището на намеса от страна на правителствата и на частни лица в държавите – членки на ЕС“.
От Еврокомисията се изисква да представи правна рамка за осъществяване на контрол над дейността на доставчиците на обществени медийни услуги, включително проверки дали се изпълняват критериите за разумно управление и финансиране и дали услугите им отговарят на очакванията за основана на факти, справедлива и етична журналистика“. Така например, медиите, контролирани от депутата Делян Пеевски, не признават националния Етичен кодекс на българските медии от 2004 г. и твърдят, че си спазват свой кодекс (от 2013 г.), по който обаче никога не са огласявани решения за техни публикации, сякаш са безупречни.
Следващата точка също сякаш е писана за България, защото се казва, че „на практика съществуват политически мотивирани ограничения на информацията, като например отказ на достъп до данни от обществен интерес, използване на тактика на отлагане, неоправдано стесняване на обхвата на информацията, която е била поискана, забрана за журналистите да посещават обществени места, включително парламенти, ограничаване на възможностите на журналистите за провеждане на интервюта с политици и членове на правителства, както и избягване на даването на интервюта в медии, които не симпатизират на правителството, дори и в такива със значителен национален обхват“.
Отделно се изразява „дълбока загриженост относно увеличаващите се политически атаки срещу медиите и съжаление относно липсата на защита на журналистическите източници“. Държавите са призовани да „определят минимални общи стандарти, за да се гарантира високо равнище на защита за лицата, които подават сигнали за нарушения“.
Относно тормоза над журналисти чрез злоупотреба със съда се казва, че Европарламентът „осъжда използването на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, за заглушаване или сплашване на разследващи журналисти и медии и за създаване на климат на страх във връзка с предоставянето на информация по определени теми; призовава настоятелно Комисията да изготви всеобхватно предложение за законодателен акт, с който в ЕС да се установят минимални стандарти срещу практиките на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“.
За България и други държави, които продължават да преследват журналисти по Наказателния кодекс с клаузите за обида и клевета, се казва: „Законодателството, свързано с клеветата и дискредитирането, действа разубеждаващо по отношение на евентуалното предоставяне на информация за корупция“. Затова ЕП „отново отправя своя призив към всички държави членки да премахнат санкциите за клевета и дискредитиране в своите правни системи, поне в случаите, когато са налице твърдения за организирана престъпност, корупция и изпиране на пари в държавите членки и в чужбина“. България е единствената държава в ЕС, която е наблюдавана едновременно за организирана престъпност и корупция на високо равнище.
Забелязана е и нова тенденция във връзка с пандемията. ЕП „изразява угриженост във връзка с опитите пандемията от COVID-19 да бъде използвана като претекст за налагане на наказания на независими и критични медии и за въвеждане на ограничения върху достъпа на медиите до правителствените решения и действия и върху тяхното наблюдение, като механизмите за прозрачност на институциите се потискат или отслабват чрез приемане на извънредни мерки“. Еврокомисията и държавите са призовани „незабавно да въведат на равнището на ЕС и на национално равнище пакети за спешно възстановяване с цел защита на работните места и поминъка на журналистите и работещите в медиите, оказване на подкрепа на дружествата и финансиране на обществените медии в периода на кризата, причинена от COVID-19, при пълно зачитане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията“. Новост е предложението „за създаването на постоянен Европейски фонд за журналистите в обхвата на следващата МФР (2021-2027 г.), преразгледана вследствие на кризата с COVID-19, който да предлага пряка финансова подкрепа за независимите журналисти и за лицата, работещи в медиите на свободна практика или като самостоятелно заети лица; подчертава, че финансирането следва да се управлява от независими организации, за да се избегне всякаква намеса в процеса на вземане на редакционни решения, и че подкрепа следва да се предоставя само за онези публични и търговски медии, които са наистина независими и при които няма намеса от страна на правителство“.
В мотивите към предложената резолюция г-жа Магдалена Адамович подчертава, че монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията все по-често се използват като инструменти за засилване на социалната поляризация, която на свой ред се използва за политически цели. „Крайната цел е насаждането на омраза към дадена група, идея или институция, така че това да се превърне в толкова чувствителен въпрос в обществото, че емоционалната реакция да придобие превес пред привързаността към правилата на демократичната държава, ръководена от принципите на върховенството на закона и правата на човека. По този начин става възможно печеленето на социална подкрепа за авторитарни правителства. Монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията понастоящем са основните инструменти, използвани в процеса на авторитаризация, т.е. въвеждането на авторитарно управление, като същевременно се запазва формалният облик на демократичните избори.“
При обсъжданията в комисии на ЕП досега трима български евродепутати са изразили отношение към проекторезоюцията. Асим Адемов от ГЕРБ и Елена Йончева от БСП са я подкрепили, а Андрей Слабаков от ВМРО е гласувал против.

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!