„…той овладя умението да говори, без да се слуша какво казва, и усвои до съвършенство изкуството да бъде негоден за нищо“.
Волтер

За някои хора това е голямо щастие – че не се чуват какво говорят. Представяте ли си да се чуят?! Може да се стигне дори и до самоубийство в някои крайни случаи, като Данаил Кирилов например. При него словото редовно прави бай пас на разума и единственото спасение е в това, че разумът изобщо не научава за словото.
Реших да драсна два-три реда за министър Данаил Кирилов, макар че нямам какво ново да ви кажа за него. Освен да ви обърна внимание на поредната му блестяща мисъл, която да си запишете в лексикона. Ако успеете да я запомните, с нея можете да постигнете много неща. Можете да вкарате в сериозен размисъл всеки, чието IQ е над 100 (средният за българите). Можете и ново гадже да си хванете дори.
Последния път, когато ви занимавах с него, беше по повод знаменитото му изречение “Никак правно прецизно не е синтактичното тълкуване на морфемите.” Ако е изречение, де. Поставям това под съмнение, защото изречение имаме тогава, когато струпването на думи на едно място носи някакъв смисъл. При Кирилов това не винаги е така. Ето тия дни рекъл: “Към момента ние сме в обема, в който държавата би могла да се отклони без да нарушава тези права. Към момента не сме в сериозно отклонение, в сериозна непропорционална диспропорция спрямо тази ситуация на извънредното положение.”
Това не е просто новият Цецерон! Това не е просто негов достоен заместник! Това е бъдещ шампион!
„Непропорционална диспропорция“!
Равнис! Мирно!
Първото значение на думата „диспропорция“ е „липса на пропорционалност. И тогава излиза, че Дани Бой е рекъл: Към момента не сме в сериозна непропорционална липса на пропорционалност…
Еволюцията засрамена се скрива зад ъгъла.
Е как, кажете ми, да повярваме, че господин министърът е наясно за какво става дума, когато говори за дерогация на нотификация на конвенция?! (“Евентуално за нотификация с варианти евентуално за дерогация”…)
Не мога, честно си признавам! Ще си остана с резерви и относно изследването на практиката на Европейския съд и направения в министерството на правосъдието „сериозен, прецизен, задълбочен“ анализ.
“Консолидирахме се, че не се нарушават три, четири или пет неосновни права, а бихме могли да имаме притеснение, че би могло да има негативна реакция евентуално за правото на придвижване, но то не е основно право.”
Консолидирахме се!
Знаете ли, викам вече да не викам „не съм единодушен“, а „не съм консолидиран“. Как мислите, дали ще бъда разбран?
Аристотел твърдял, че мозъкът съществува единствено, за да охлажда кръвта и не е свързан с процеса на мисленето. По принцип не споделям този възглед на великия философ. Но някои срещи с хора и мисли ме карат да се съмнявам дали пък не е прав. Каквото и да е това сивото в главата на министър Кирилов, то не винаги служи за мислене. Всъщност, моят настолен приятел Станислав Лец твърди, че „не всяка сива маса има нещо общо с мозъка“.
Когато говорим за министър Кирилов и неговото сиво вещество, има и друга хипотеза. Хора, които са го доближавали, споделят, че, като седиш близо до него, усещаш течението, което става в неговата интерналност.
Сигурно при всяка възможност си задавате въпроса как може господин Кирилов да е министър и то на правосъдието! Ако питате него, това се дължи на неговите усилия, способности, познания. Както биха се изразили психолозите, той има вътрешен локус на контрола. Но, ако питате мен, тук имаме класически външен локус на контрола. Станало е по неизбежност, като принципа на рекрутиране на лидери сред ослепените самуилови войни.
Но това е изборът. По върховете на държавата изпълзяха екземпляри, които биха изглеждали нормално само на мястото на изгубеното звено между ардипитекус рамидус и австралопитекус афаренсис…
Четете, братя, четете! Сега поне имате време. Четете, за да не приличате на тях. Защото както въздухът и слънцето са нужни за всяко живо същество, така и книгата е нужна за всяко сиво вещество.
Някога Мартин Лутер нарича откритието на Гутенберг “най-висшия Божи акт на благоволение”. От откриването на пресата все по-големи обществени слоеве получават достъп до знание. Кой да допусне, че и обратния процес е възможен?!
И знаете ли какво? Главният проблем не е в това, че днес живеем зле. А в това, че утре ще живеем още по-зле. Но з утре ще мислим други ден, не ли?