„Най-сигурният начин да разберете логиката на случващото се е – да проследите пътя на парите!

До няколко месеца всички държави ще бъдат принудени от обстоятелствата да изтеглят милиарди заеми. Общият дълг вероятно ще бъде няколко трилиона!
Следващият въпрос е – от къде ще дойдат тези няколко трилиона и кой ще ги отпусне? Международен Валутен Фонд (МВФ) и Световната Банка (СБ)

А от къде ще ги вземат МВФ и СБ – от Федералния резерв (Фед)

Фед печата зелени хартийки без покритие, и ги дава с лихва на САЩ, МВФ, СБ и всички васални конформистки правителства по света.
Отделно от това САЩ обмисля да съди Китай за 6 трлн. долара, заради „китайския“ вирус.
Фед е 100% частна собственост, акционери са частни банки.
Фед функционира без одобрение от Конгреса, като участва в „операции на открития пазар“.
Ето как работи: Когато правителството не разполага със средства, Министерството на финансите издава облигации и ги предоставя на дилъри на облигации, които ги продават на търг. Когато Фед иска да „разшири паричното предлагане“ (да създаде пари), той влиза и купува облигации от тези дилъри с новоиздадени долари. Тези маневри се наричат ​​„операции на открития пазар“, защото Фед купува облигациите на „отворения пазар“ от търговците на облигации. След това облигациите се превръщат в „резервите“, които банковата институция използва за възстановяване на заемите си. Същите резерви се отпускат многократно, разширявайки допълнително паричното предлагане, генерирайки лихви за банките с всеки заем.

80% от акциите на Фед са собственост на Нюйоркската банка за федерални резерви – най-мощният клон на Фед – акционерите са само осем семейства, четири от които пребивават в САЩ. Това са Goldman Sachs, Rockefellers, Lehmans и Kuhn Loebs от Ню Йорк; Ротшилдовете от Париж и Лондон; Warburgs of Hamburg; Лазардите от Париж; и Израелската Moses Seif Bank of Italy.

Десет банки контролират всички дванадесет клона на Федералния резерв. Това са: Н. М. Ротшилд от Лондон, Ротшилдската банка от Берлин, Банката на Варбург от Хамбург, Варбургската банка на Амстердам, Братя Леман от Ню Йорк, Братя Лазар от Париж, Банката Кун Льоб в Ню Йорк, Израел Моисей Сейф, Италия, Голдман Сакс от Ню Йорк и JP Morgan Chase Bank от Ню Йорк.

Уилям Рокфелер, Пол Уорбърг, Джейкъб Шиф и Джеймс Стилман притежават големи обеми акции на ФЕД, като физически лица .

Контролът, който тези банкови семейства упражняват над световната икономика, не може да бъде завишен и е умишлено обвит в тайна. Те притежават и повечето на най-влиятелните медии, чиято роля е бързо да дискредитират всяка информация, излагаща този частен картел за централно банкиране като „теория на конспирацията“. И все пак фактите остават.

Последният американски президент, който се опита да национализира Федералния резерв, беше Кенеди! Няколко дни след това той беше убит! Първото нещо, което направи следващият президент, беше да отмени национализацията на ФЕД.

Собствениците на Фед са господарите на всичко – правителства, медии, пандемии и т.н.“

Николай Райчев, Фейсбук

…

„Господарите на света“ Голдман Сакс криза не ги лови – ето как се измъкват от няколко тежки депресии

Ню Йорк, САЩ

Осемте най-богати семейства в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман контролират всичко. Те притежават всичко. Това смятат мнозина хора по света – от средите на най-бедните до богатите и известните. Що се отнася до името, в случая с “Голдман Сакс” наистина става въпрос за господари на света. И истинско олицетворение на израза “твърде голям, за да се провали”, пише „Труд“. Арогантното мото на големите инвестиционни банки от „Уолстрийт”, които с „Леман Брадърс” начело повлякоха през 2008 г. световната финансова криза. За разлика от жертвеният агнец „Леман” обаче, с които ще закрием поредицата следващата седмица, „Голдман Сакс” не само не фалира, но и не пострада – излезе от големия срив и продължаващата криза с печалби от десетки милиарди долари. Навремето едновременно възползвайки се от различните програми за спасяване от правителството на САЩ и практикувайки успоредно манипулации на ипотечния пазар, които допълнително ощетиха милиони обикновени американци. Разкриването на тези практики през 2010 г. накърниха не малко имиджа на банката, но не и колкото да притеснят ръководството й. Глобата от американските власти тогава беше “само” някакви си 550 милиона долара, което за финансова институция със средна годишна печалба от около 32 милиарда, си е буквално еквивалента на ухапването от бълха. Сравнени с еквивалентите си на „Уолстрийт” и основните им конкуренти от „Морган Стенли”, освен твърде големи, „Голдман Сакс” са и твърде безскрупулни, за да се провалят. Самото олицетворение на банковата акула. Навързани като… Иначе има нещо много вярно в наблюдението, че „Голдман Сакс” са сред тези, които „контролират всичко”. Да го кажем така – за последните три десетилетия трима бивши високопоставени директори в банката са били назначавани за министри на финансите на САЩ – Робърт „Боб” Рубин при президента Бил Клинтън, Хенри Полсън при Джордж Буш-младши и настоящият Стивън Мнучин. Знаете при кой американски държавен глава. И ако за Мнучин все още не сме сигурни какво ще остави след себе си като наследство, в качеството си на бивш изпълнителен директор на „Голдман Сакс” и последният финансов министър във втория мандат на Буш-младши, Хенри Полсън беше архитектът на плана на американското правителство за спасяването на банките от „Уолстрийт” през 2008 г. с трилиони долари от държавния бюджет. А Боб Рубин, бившият финансов министър на Клинтън, след общо 26 години прекарани в „Голдман Сакс”, бе в ръководството на „Ситигруп”, когато банката получи от Полсън едни 300 млрд. долара от парите на американците данъкоплатци, за да не потъне като „Леман” онзи пагубен септември. Как беше онази народна приказка за свинските черва?! Във вихъра на скандала с разкритите практики на „Голдмън Сакс” през 2010 г., редакторът и политически наблюдател на списание „Ролинг Стоун” Мат Тайби написа: „Първото нещо, което трябва да знаеш за “Голдман Сакс” е, че са навсякъде”. И че „от стойността на акциите на технологичните компании до високите цени на горивата, „Голдмън Сакс” стоят зад всяка пазарна манипулация от Великата депресия насам”. Пакостите на “Голдман Сакс” продължават и до днес със замесването по-рано този месец на името на банката в огромен международен скандал за пране на пари през държавния инвестиционен фонд на Малайзия между 2009 и 2012 г.. Става въпрос за измама в размер на десетки милиарди долара. В началото на ноември т.г. американското правосъдие повдигна обвинения за съучастие в международна мрежа за пране на пари срещу двама бивши ръководни кадри в „Голдман Сакс”, тихомълком оттеглили се от банката след първоначалното избухване на скандала в Малайзия през 2015 г. Предвид че е отнело три години за да стигнат до тях, вероятно разследването тепърва ще се задълбочава. Но да започнем отначало. Първо отпада Голдман. Както с “Кун, Льоб” и “Лазард”, и в управлението на “Голдман Сакс” в наши дни не участва никой представител на оригиналната фамилия, основала бизнеса и дала името на банката. И е така от близо век. Всичко обаче започва с Маркус (роден Марк) Голдман, който идва на бял свят на 9 декември 1821 г. в Трапщад, Бавария. В ранните си години получава образованието си в синагогата във Вюрцбург, където се запознава с бъдещия си дългогодишен приятел Йозеф Сакс. Маркус Голдман имигрира в САЩ през 1848 г. с началото на Пролетта на народите, която разтърсва из основи Стария континент. Първоначално работи като амбулантен търговец във Филаделфия, преди да понатрупа състояние и през 1869 г. да се премести в Ню Йорк, където открива скромен лихварски бизнес под името „Маркус Голдман и ко.” От петте деца които има, най-младата му дъщеря Луиза се омъжва за сина на добрия му приятел Йозеф, Самуел Сакс (роден на 28 юли 1851 г.), който през 1882 г. е привлечен да работи за компанията. Три години по-късно за младши партньори в „М. Голдман и ко.” са взети синът на Маркус, Хенри и друг негов зет, Лудвиг Драйфус и фирмата приема името „Голдман Сакс и ко.”. През 1894 г. братът на Самуел, Хенри Сакс също става равноправен партньор, а през 1896 г. банката излиза на Нюйоркската борса. С идването на новия век Маркус Голдман решава да се оттегли от вече успешния бизнес на банката през 1904 г. малко преди смъртта му, управлението е прехвърлено в ръцете на сина му Хенри и Самуел Сакс. По този повод от името на фирмата отпада “ко”-то. Същата година Самуел вкарва двама от синовете си в управлението на банката – Артур и Пол, току-що завършили Харвардския университет, на който баща им е един от най-големите благодетели за времето си. Пол Сакс се оттегля от семейният бизнес няколко години по-късно, за да се отдаде на страстта си – музейното изкуство и се смята за автор на една от първите студии по въпроса в САЩ. Но така или иначе банката е в сигурните ръце на баща му Самуел и брат му. В началото на века “Голдман Сакс” започва да се специализира изключително в гарантирането на първичното публичното предлагане (ППП) на акции на компании, излизащи на фондовата борса и прави няколко успешни удари, като с веригата „Уулуърт” (днес “Венатор Груп”), смятани за пионери на съвременните магазини за търговия на дребно, и с „Континенталната консервна компания”, която ще се превърне във важен компонент в американските военни усилия през Втората световна война. Но преди това е Първата. През 1917 г. Хенри Голдман е подложен на натиск от партньорите да се оттегли от управлението на банката, според някои източници заради откритите му позиции в подкрепа на Германия и Централните сили, които вредяли на публичния й имидж. Какъвто и да е поводът, той се съгласява и контролът преминава изцяло в ръцете на фамилията Сакс. Самуел ръководи банката като неин директор до оттеглянето си през 1928 г., когато щафетата поема най-младият му син Уолтър Сакс, който я превежда през трусовете на Голямата депресия, последвала срива на Нюйоркската борса на следващата година. Оттогава са датирани и първите големи обвинения срещу “Голдман Сакс”, че с манипулации на цени на акции и търговия с вътрешна информация е създала балон, спукването на който е повлякло след себе си лавина от фалити. За да излезе цял от кризата само един. “Голдман Сакс”. Господин “Уолстрийт” С накърнен имидж, но с човек, който да го изчисти. Буквално. Назначеният за директор на “Голдман Сакс” през 1930 г. Сидни Вайнберг започва кариерата си в банката като помощник-чистач с позиция ваксане на обувки и изтупване на шапки. Бъдещият “Господин Уолстрийт” е роден през 1891 г. и едва може да чете и пише, когато попада в полезрението на Пол Сакс, който го взема под крилото си и плаща за образованието му. През 1925 г. “Голдман Сакс” купува за Вайнберг място като брокер на Нюйоркската борса, а две години по-късно го приема за равноправен партньор. Като директор на банката, застъпил в смутни времена, Сидни Вайнберг се ангажира с политиката. През 1932 г. се сприятелява с бъдещия президент Фраклин Д. Рузвелт, като набралият най-много средства в неговата подкрепа спонсор на Демократическата партия. Разбираемо на следваща година Рузвелт избира Вайнберг за посредник между него и “Уолстрийт” в прокарването на идеите на Новия курс, с който между 1933 г. и 35 г. да извадят САЩ от дълбоката икономическа криза. Идентична роля изиграва старшият партньор в “Голдман Сакс” и по време на Втората световна война, когато спомага за организирането на различните индустриални отрасли в частния сектор в съвет за координирано подпомагане на военните усилия на САЩ. По това време Вайнберг завързва и много близки приятелски отношения с Хенри Форд-ІІ, най-големият правнук на едноименния изобретател, който поема контрола на компанията през 1943 г. След края на войната, изправена пред сериозни проблеми с преориентирането си от военния към цивилния сектор, “Форд” започва да изпада във все по-дълбоки финансови затруднения. С помощта на Вайнберг Хенри Форд реорганизира ръководството на компанията и участва в подготовката на публичното й предлагане на борсата през 1956 г. Набраните средства в първия ден възлизат на близо 700 милиона долара – около пет милиарда в днешни пари. Член на борда на директорите на компании от типа на “Форд Мотор Ко.”, “Дженерал Електрик”, “Би Еф Гуудридж”, “Дженерал Фууд” и др. Стенли Вайнберг управлява “Голдман Сакс” до смъртта си през 1969 г. Под вещото ръководство на различни старши партньори в следващите десетилетия банката продължава да се разраства в трайна тенденция, трупайки активи и влияние, за да се издигне до позицията на най-влиятелната американска банка в навечерието на ипотечната криза в САЩ от 2007 г., повлякла след себе си големия трус от 2008 г.