По-рано драскачката нервозно разкритикува президента Радев

Васил Василев силно разкритикува хвалипръцката Калина Андролова за критиката й към президента Румен Радев.
По-рано тя написа в профила си във Фейсбук, че България не познава по-невеж държавен глава от Радев.
Ето и целия текст:
„Били сме всички на една лодка ! Т.е. смятате да отидем вкупом на дъното.
Така ли ?
Пардон !
Ние не сме в същата.
Вашата е една изтърбушена гемия, напоена с мърсотия, проядена от корупция, която всеки момент може да отиде на дъното. Платната ѝ са съдрани, моторът хърка, никой не знае накъде духа вятърът, а водата нахлува отвсякъде.
Паникьосани юнги и медийни прислужници запушват с телата си пробойните, но напусто. Претоварена с плячка, тя а-ха и ще загребе вода. Имате баласт, но не смеете да го изхвърлите, понеже ще излязат наяве и кирливите ризи на капитана.
Щяхме, може би, да сме в една лодка, ако г-жа Цачева беше станала президент. Разбирам, че съжалявате за тази възможност.
Какво щеше да се случи тогава ли ? По-добре ли щяхме да бъдем ? Щяхме ли да станем по-богати, по-силни, по-здрави, щяха ли да се раждат повече деца, щяхме ли да измираме по-бавно, мутрите по-малко ли щяха да бъдат, управляващите нямаше ли да са толкова некадърни, нямаше ли да крадат така истерично, нямаше ли да изнасяме злато и да внасяме боклук, щеше ли да има къща в Барселона ?
Може би тогава сестрите нямаше да се катерят по прозорците, майката нямаше да се хвърли с двете си деца под влака, баби и дядовци нямаше да умират от глад и студ ?
Така ли щеше да стане ?
Радев ли е причината? А ?
Не, разбира се ! Знаем защо и заради кого е така, но не ви стиска да го изречете. Дори Цачева да беше върховен главнокомандуващ, положението на фронта на мизерията щеше да е същото. Пенсиите все щяха да са жалки, въздухът пак щеше да е отровен, корупцията пак щеше да процъфтява, пак щяхме да сме първи в смъртността и последни в раждаемостта. Всичко щеше да е като сега.
С изключение на едно. Нямаше да я има другата лодка. Тази, която прибира на борда надеждите, която внася упование, че така няма дълго да продължава и че безпътицата има край. Там платната са устойчиви, има попътен вятър, моторът е изправен и най-важното – има посока. А, и екипажът не е оплескан в далавери.
Разбираемо е, че сравнението ви дразни. По-лошо, виждате, че ураганът, който идва, ще потопи прогнилата гемия, а здравата ще оцелее. Затова гледате да торпилирате алтернативата. Тя също да потъне, та да не сте сами на дъното.
Няма как да стане ! Крушението ще сполети този, който не се е грижил за кораба, грабил го е, разпродал е де що има за продажба, разсипал го е, блъскал го е по скалите и е управлявал с негоден екипаж. Чака него и немуподобните – слуги и съратници.
А здравата лодка ще намери сигурен пристан, не се притеснявайте.“