Свържете се с нас

АНАЛИЗИ

Европейската “демокрация” умира!

Avatar photo

Публикувано

на

Политически „блиц совалки“ в разединена Европа. Жива ли е европейската демокрация?

Европейските избори в края на май преминаха в един нездрав климат на песимизъм и неяснота за бъдещето на Европейския съюз. В Европа, а и в света, демокрацията последните години преживява конфронтация и конфликти. Политическите системи в различните европейски страни ги организират, съзнателно или не, прехвърлят ги съответно на правителства и на партии, като по този начин влизат в управлението и политиките на Стария континент, една практика от векове.

Но кое накара европейците да отидат до урните?

Два са основните импулси, които предизвикаха хората да гласуват в Европа. От една страна – поляризацията, която силно се раздвижи с изяви на националисти и популисти, най-вече във Франция и Италия, където крайната десница стана първа политическа сила. А от друга – появата на нов „ековот“, който много ясно се изрази в Германия – постави „зелените“ на второ място, пререждайки социалдемократите.

Двете исторически мажоритарни партии, управляващи в тандем Европейския съюз, народните и социалистите, днес разчитат вече на подкрепата, както на либерали, така и на зелените в Европарламента за сформиране на парламентарно мнозинство и в избора на висшите кадри на европейските институции.

Антиевропеизмът на различните формации на крайната десница в Европа направи рязък завой в тази изборната кампания, съобразявайки се с трудностите на британците за изпълнение решенията по Brexit. Тези партии вече не искат да напускат ЕС, а да се възползват от бюджетите и средствата на Съюза, за да го променят и дори да го разрушат, но отвътре. Този антиевропеизъм ще тегне над ЕС, но ще разчита на недостатъчна численост от евродепутати, които ще спъват и ще блокират парламентарната активност, но няма да управляват Европейския съюз.

 

Продължава след рекламата…

Политическата личност, която най-силно бе наказана на тези избори бе френският президент Еманюел Макрон, който бе задминат от гласовете на Марин льо Пен. Но това не попречи на неговия неистов стремеж да е лидер на новия проект за европейско строителство.

Евровотът показа също и един друг важен факт, че е износена голямата коалиция, която управлява Германия, чиито компоненти, CDU-CSU y SPD, губят почти 20%. Така френско-германският тандем, който традиционно беше моторът на европейското строителство, ще трябва да се раздели вече с тази приоритетна задача след изборите и да потърси нови съюзници.

Италианският политик Матео Салвини също не постигна целта си. Лидерът на италианската Liga очакваше да победи и да оглави правителството в Италия, като по този начин получи по-силен глас в Евросъвета. Въпреки успеха си, Салвини остава назад и не може да оглави силна антиевропейска група в Брюксел, която да има управленски претенции за челни европостове.

Новата „звезда-политик“ в Европа е испанецът Педро Санчес, рекордьор в печелене на три последователни тежки избори – парламентарни, европейски и местни в рамките на един месец.

Санчес се оказа и безспорен политически стратег. Испанският и.д. премиер нито за миг не изостави премиерските си ангажименти, съчетавайки ги с напрегнатите три кампании, които се застъпваха. Твърдо решен Испания да поеме политическа отговорност в Брюксел, Педро Санчес предложи на испанските основни политически лидери важен Пакт за Държавата за гарантиране просперитета на Испания, която задължително да влезе в управленското ядро на Евросъюза. И получи тяхната подкрепа, въпреки че за кандидатурата му през юли в парламента десните партии – Народната партия и гражданската „Сюдаданос“ заявиха, че ще гласуват „против“.

“Ние изразяваме нашето съвпадение и подкрепа на Пакта за държавата, защото Испания трябва да има силна политическа позиция в Европейския съюз и ще подкрепяме кандидатурите, които ще предложи Държавата в институциите на Общността, надявайки се да са поне за два от най-важните постове.“, изтъква П. Касадо, лидер на Народната партия.

И ще попитам: А каква е българската стратегия за новите управленски институции и има ли мисъл, за изготвяне на подобен предварителен Пакт за Държавата ни за гарантиране просперитета й в Европейския съюз? Постигната ли е такава договореност, въпреки политическите различия между правителството и лидерите от опозицията? Има ли нужната чуваемост за обща политика в името на България на правителството и 17-те български евродепутати, които ще работят в Брюксел?

Новият европейски тандем Макрон-Санчес-Коща.

“Социална Европа” е по идея на бащата на ЕС, Жак Делор.

Нека припомня, че Франция винаги е проявявала активност в политиката на Европа и специално в ЕС от създаването му. Нека не забравяме в листата на Шуман, Делор и аристократът-президент Валери Жискар Д·Естен и „Конвента за бъдещето на Европа“, политически модел на ЕС от 2003г.

Лансираният преди две години Алианс „Социална Европа“ между Меркел и Макрон, днес е Алианс и между Мадрид, Лисабон и Париж.

Френският президент разясни с цел да насърчи своите колеги Коща и Санчес новата-стара идея за реформиране на Евросъюза, центрирана върху “европейския суверенитет и европейска ефикасност”.

Позицията и апетитите на Франция за новите управленски постове в Евросъюза.

Париж реагира остро: „новите важни постове в Брюксел не бива да са заради знамена, а за визия и проекти. Засега никой ”spitzenkandaten“ няма мнозинство“. Макрон все още не издава своя коз.

Брюксел отговори на Париж: „Трябва да се опитаме да спрем тази машина на престрелки и Макрон да преосмисли. Той не командва тук, Брюксел не му е Париж.“

Президентът Макрон сякаш си отдъхна след загубата от Марин льо Пен. Наблюдава се известно спокойствие във вътрешния фронт. Бурята от френската улица утихна, европейските избори консолидираха властта на либералите и катедралата “Нотр Дам” отвори опушените от пожара високи порти и макар с каски, неделна литургия отново оттекна в храма. Настъпи часът за Европа…

Френският президент изтъка цяла мрежа от алианси за амбициозната си програма за реформа на Европа през последните две години, но след последните европейски избори, той откри в лицето на Испания един от най-солидните свои съмишленици.

„Испания е най-голямата европейска страна с лидер-социалист. Педро Санчес показа силна проевропейска ангажираност, съпричастност към линията и програмата Макрон, постигна добър резултат на изборите и споделя големите европейски приоритети”, твърдят запознати от Елисейския дворец.

„Най-важно е избиране на най-добрия за нов председател на Еврокомисията, за което Франция има и амбиция, и опит и тук не е въпрос на знамена, а на проекти и на визия”, повтаря Париж.

„Съща така не е въпрос и от коя политическа фамилия ще бъде председателят на Европейската комисия, като се има предвид, че европейските избори показаха, че политическият пейзаж е наопаки, обърнат е с краката нагоре и да говорим, че винаги трябва да са същите семейства и същите страни, които решават каква да е Европа, не смятам, че е в унисон с посланието, което гражданите отправиха от урните. Става дума за европейско възраждане… ”, смята дипломат от „КЕ Д’ОРСЕ“/Quai d’Orsay/ и добавя: „Германецът Манфред Вебер “не е убедителен с нищо, че е по-добър от останалите кандидати, липсва му опит…”.

Макрон е отчаян: „Всичко ми се струва много бавно. Европа е свикнала не да действа, а да се отбранява само, очаква да настъпи нова криза с еврото, за да задейства механизмите за стабилитет”.

За да насърчи сътрудничеството и да получи подкрепа, Париж гледа към Мадрид и към Лисабон: „Можем да кажем, че сега съществува в Европейския съвет Франко-иберийски алианс, рамо до рамо Еманюел Макрон, Педро Санчес и Антонио Коща.“, казва министърът по европейските въпроси Амели де Мончален, която отбелязва, че се касае за партньорство с много общи идеи „европейски бюджет, реформа на Еврозоната, обща земеделска политика, международна търговия, обща европейска отбрана…“ За Шенген тя смята, че се налага “императивна реформа”. „Прилага се 33 години и се държи само на два крака: по-малко вътрешен контрол и повече контрол на външната граница, повече се грижим за първото и много малко за второто. Това върви само, ако има слаб външен миграционен натиск“.

„Френско-иберийският годеж“ не е перфектен, както никой годеж. „Има теми, по които не сме съгласни“, споделят испански дипломатически източници. „За присъединяване на Западните Балкани, например. Испания е за интегриране на Балканите, а Франция смята да се процедира по-бавно във времето.“

Откриването на новия Европарламент е на 2 юли с избор на председател и заместник-председатели на Парламента от новите 751 евродепутати.

Преди първото пленарно заседание депутатите трябва да се определят към някоя политическа група и коя точно. В предишния мандат имаше 8 политически групи в ЕП.

Европейските политически семейства в досегашния парламент номинираха водещите си кандидати за поста на председател на Комисията. Парламентът заяви, че няма да приеме кандидат, който не е бил номиниран като водещ кандидат от политическите партии. Именно това е разковничето и разногласието между Меркел и Макрон на последната среща на върха на 20 юни на 28-те в Брюксел.

България влезе в европарламентарна надпревара. За първи път председател и зам.председател на европейските либерали ще са евродепутати от Източна Европа. Евродепутатката от ДПС Искра Михайлова бе избрана за заместник-ръководител на либералната група. За председател фаворит е бившият еврокомисар по земеделието и експремиер на Румъния Дачиан Чолош, тъй като досегашният лидер на АЛДЕ белгиецът Ги Верхофстат се кандидатира за председател на Европейския парламент.

Брюксел, 20 юни: Деликатните преговори на срещата на върха на ЕС за избор на приемлив кандидат за председател на Европейската комисия завършиха с фиаско и безрезултатно.

„Няма мнозинство за никой кандидат. Ще се съберем отново на 30 юни. Ще продължа консултациите“, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск след петчасов маратон на дебати. „Вчера бях предпазлив оптимист. Днес съм повече предпазлив, отколкото оптимист“, написа Туск в „Туитър“ след разговора си с лидерите, Меркел, Макрон и Санчес. Кандидатът, който ще заеме на 1 ноември поста от Жан Клод-Юнкер, трябва да получи подкрепата на 21 от 28 европейски лидери и да събере мнозинство от поне 376 гласа в ЕП. ЕНП, най-голямата група в европарламента със 182 „народни“, срещу 153 социалисти и 108 либерали иска председателския пост на Европейската комисия и никой не оспорва нейните претенции, но трябва да се намери кандидат, различен от Вебер, са заявили пред АФП трима високопоставени източници.

За някои от участниците в Срещата на върха, като председателя на Еврокамарата Антонио Таяни, „кой ще ръководи ЕК, решението е да бъдат затворени 28-те европейски лидери в залата, така както кардиналите по време на конклав във Ватикана и да се отвори портата, когато се появи “белият дим”…“.

Други предполагат, че новото име на председателя на ЕК ще се появи на много отдалечено място, каквото е японския град Осака, където основните лидери на ЕС ще присъстват на световната Среща на върха Г-20 на 28 и 29 юни. На следващия ден, 30 юни, на срещата в Брюксел може да има вече наследник на Юнкер и даже имената на останалите лица за висшите постове, като председател на Европейската централна банка, председател на Евросъвета и името на Върховния представител на ЕС за външната политика. А на 2 юли Европейският парламент ще избере и свой председател, с което ще се сформира новата купола на Общността.

Жоржета Пехливанова – дипломат. Завършила Софийския университет, специализации в Сорбоната -Париж, Академия на ООН в Женева, Дипломатическа академия – Мадрид, има докторат по испанския преход. Кариерата й преминава в Министерство на външните работи и зад граница в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Avatar photo

Публикувано

на

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Avatar photo

Публикувано

на

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял ​​мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Avatar photo

Публикувано

на

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨

Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️

Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна

В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва

Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство

‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени