ЗАКОН
Седмо осъдително решение в Страсбург заради Цветанов
България е осъдена в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург заради действия на бившия вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за седми път. Решението е факт от днес.
То е по жалбата на бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов и съпругата му срещу ареста на Попов преди шест години. Тогава се водеше разследване за подкуп срещу Попов, бившия министър на отбраната Николай Цонев и съдията Петър Сантиров. Делото завърши с оправдателни присъди.
Българската държава е нарушила пет текста от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи, гарантиращи, забраната за унизително третиране, презумпцията за невиновност, защитата на дома и личния живот и правото на ефективни правни средства за защита, констатира ЕСПЧ в решението си от днес.
Държавата ще трябва да плати общо 19 хил. евро на жалбоподателите.
Делото Цонев, Сантиров, Попов
Тенчо Попов беше задържан на 1 април 2010 г. заедно с Николай Цонев и Петър Сантиров. След ареста им бившия зам.-градски прокурор Роман Василев заяви: „Днес ще разпнем трима – един съдия от Софийски градски съд, един бивш министър и един бивш главен секретар на Министерството на финансите при предишното правителство“.
Прокуратурата обвини Сантиров и Попов, че са посредничили на Цонев да предаде подкуп на следователя Петьо Петров, който водел разследването за обществена поръчка за системата за свързаност на армията „Странджа-2“. Петров е основен свидетел на обвинението и записва срещите си с двамата посредници.
На 1 април тримата са зрелищно задържани, а МВР разпространява кадри от арестите им. Николай Цонев е проснат на колене под дулата на пистолетите, а Роман Василев заявява – „вие сте абсолютен престъпник“
Тенчо Попов е задържан в нотариалната кантора на жена си, когато според разследващите е трябвало да предаде част от подкупа на Петьо Петров. От разпространените две видеа (едно от пресцентъра на МВР и друго от охранителните камери на кантората) се вижда, че секретарката отива да отвори вратата, когато маскирани полицаи се опитват да нахлуят, тя се опитва да затвори вратата. От клипа се вижда как Тенчо Попов се насочва към вратата, но полицай го хваща за врата, удря главата му във вратата и после го събаря на земята.
По разследването са допуснати серия от грешки и манипулации, в които е замесен и сегашния главен прокурор Сотир Цацаров. Той издава разрешение за прилагане на СРС като председател на Окръжния съд в Пловдив.
В началото на 2015 г. Върховния касационен съд оправда окончателно тримата подсъдими и констатира, че поведението си прокурорския свидетел Петьо Петров е класически пример за провокация към подкуп.
Предмет на постановеното днес решение на ЕСПЧ са действията на полицията при ареста на Тенчо Попов, коментарите от зам.-градския прокурор Роман Василев, премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов.
Неадекватен арест
Методите използвани от полицията и начина по който са провели операцията по задържането на Тенчо Попов не са оправдани предвид естеството на случая, приема Съдът в Страсбург. Попов е трябвало да бъде задържан за подкуп, а нотариалната кантора да бъде претърсена, за да бъдат иззети доказателства, свързани с разследването. ЕСПЧ подчертава, че Попов не е бил заподозрян в престъпление свързано с насилие, нито е имало данни, че той е склонен на такива прояви.
Магистратите обясняват действието на Тенчо Попов да тръгне към входната врата с факта, че секретарката на нотариалната кантора, която е отворила вратата е извикала, след като е видяла четирима облечени в черно и маскирани мъже, че се случва обир.
В същото време начина, по който Попов е бил обездвижен от полицията (хванат за врата и проснат на земята) е непропорционален, тъй като полицаите са имали специални умения и са били четирима, смята съдът. Именно заради непропорционалния подход се е стигнало до нараняването на главата на Тенчо Попов.
Да нахълташ без съдебно разрешение
Историята, която рисува жалбата на Тенчо Попов е следната: Действието се разиграва в нотариалната кантора на Антония Попова, която в този момент отсъства. В нея тогава се намират Тенчо Попов и двете деловодителки (на същото място би трябвало да е и Петьо Петров). Към 11 ч. работната обстановка е нарушена от писъци: „ВИКАЙТЕ ПОЛИЦИЯ, ОБИРАТ НИ“. Маскирани мъже нахлуват в кантората, а Тенчо Попов се спуска към коридора, за да види какво се случва. В следващия момент току-що появилите се мъже го хващат, разбиват главата му в касата на вратата и той губи съзнание. Маскираните си правят победоносни снимки до троснатото му тяло, а Попов се буди се от гласа на зам.-градския прокурор на София Роман Василев: „Ти мене ме познаваш май, а?“.
Действието е достойно за нискобюджетен трилър (и дори да е заснето и излъчено като такъв), но всъщност това е една от многото подобни шумни операции под ръководството на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Полицаите, нахълтали в нотариалната кантора не носят опознавателни знаци, влизат с маски и дори не съобщават, че са такива. Съдебно разрешение не е получено, макар акцията да е била планирана пет дни по-рано. Деловодителките са третирани като част от потенциалната престъпна група. Маскираните мъже правят опити дори да изземат нумизматичната колекция на Тенчо Попов, но жена му с последни усилия успява да я спаси. Подобни акции са проведени и в дома на съдия Петър Сантиров и във Военна болница, където е задържан Николай Цонев. Задържанията на двамата също са документирани с видео, а при това на Цонев се вижда как полицаите го карат да коленичи, докато зам.-градският прокурор Роман Василев изчита присъдата му преди съда: „Г-н Цонев, ще бъдете арестуван и обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник… колеги, както за всеки един престъпник – както трябва. Долу на земята, на колене!“
Полицаите искат да заснемат Тенчо Попов, но той се обръща така, че на камерата да се види разбитото му лице. Това не се харесва на оператора, който му зашлевява шамар. След самата акция Попов подава и жалба до Софийска районна прокуратура заради третирането му от страна на полицаите. СРП възприема безумната теза, че Тенчо Попов се е насочил към униформите с разперени ръце, поради което и е бил неутрализиран заради условия „близки“ до неизбежната отбрана. Освен това, допълват от прокуратурата, впоследствие полицаите са го настъпвали по ръцете, но не използвали цялата си тежест, поради което и отношението им е било щадящо спрямо Попов. Всичко това се оказва неистина след прожектирането на записите от охранителните камери на кантората в съда. Цялата акция е проведена без съдебно разрешение, макар да е била планирана пет дни по-рано
Кадрите на МВР от ареста на Тенчо Попов, Николай Цонев и Петър Сантиров. Голяма част от ключовите моменти са изрязани, като например как полицаите принуждават Цонев да коленичи, след като той отказва.
Неадекватно разследване на полицейското насилие
Съдът коментира , че обстоятелствата около полицейската акция по задържането на Тенчо Попов не са били проучени от българските власти. Прокурорското разследване по случая е прекратено заради изтичане на давностния срок.
Разследването по случая е започнало след като зам.-градски прокурор на София е изпратил видеозаписите от ареста на районна прокуратура. На 9 май Софийска районна прокуратура започва предварителна проверка, но два месеца по-късно отказва да образува разследване срещу полицейските служители, тъй като няма данни те да са извършили престъпление, като приемат, че Тенчо Попов си е ударил главата във вратата случайно. Попов обжалва пред съда отказа за образуване на разследване и с решение от март 2012 г. съдът отменя прокурорския отказ. След месец СРП започва разследване срещу неизвестен извършител, като през следващата година са проведени разпити. В крайна сметка става ясно, че служител с инициали В.С. е влязъл първи в кантората. Следователят, водещ разследването изпраща делото в прокуратурата с мнение за прекратяване, тъй като няма достатъчно данни полицаят умишлено да е наранил Попов. През лятото на 2013 г. разследването е спряно, тъй като авторът на престъплението, не може да бъде установен. След два месеца районният съд отменя постановлението на прокуратурата с указания да продължи разследването. На 21 март 2014 г. прокурор от районна прокуратура прекратява преписката поради изтекла давност.
Съдът приема, че продължилото от 9 май 2011 до 21 март 2014 г. прокурорско разследване е забавено прекомерно дълго, въпреки че случаят не е сложен – трябвало е единствено да се установи служителят, който е хванал Попов за врата, да се събере информация за нараняванията на задържания, да бъдат разпитани свидетелите и да бъдат анализирани кадрите от ареста. ЕСПЧ констатира, че в резултат на процедурния пинг-понг (отказ за образуване на разследване, образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител, спиране на разследването, възобновяване и т.н.) се е стигнало до изтичане на давностния срок.
Поразяващата уста на Цветанов
На следващо място съдът приема, че в интервю за агенция „Фокус“ вътрешният министър Цветан Цветанов е нарушил презумпцията за невиновност на Тенчо Попов. Става дума за изказването му: „Очевидно става въпрос за вече изградена схема за решаване на съдебно дело в предварително определена посока. Парите, които е носил в себе си Тенчо Попов, е трябвало да стигнат до съдията, за да бъде решено делото на бившия министър Николай Цонев по удобен за него начин.“
В същото време съдиите приемат, че изказванията на зам.-градския прокурор Роман Василев и министър-председателя Бойко Борисов са били насочени срещу Николай Цонев, а не срещу Тенчо Попов.
Съдът констатира, че кантората на съпругата на Тенчо Попов е била претърсена без съдебно разрешение (нито предварително, нито последващо), което е нарушение на защитата на дома и личния живот.
Подобно на другите дела от тази група, съдът отново приема, че българската държава е нарушила чл. 13 от Конвенцията, който гарантира правото на всеки, чиито права и свободи са нарушени, да има ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти.
Това е седмото осъдително решение в Страсбург заради Цветанов. Заради идентични нарушения държавата беше осъдена по делата заведени от Борислав Гуцанов и Данаил Славов (задържани в операция „Медузите“), Алексей Петров, Антон Петров и братята Пламен и Йордан Стоянови (задържани в операция „Октопод), Тони Костадинов (задържан в операция „Касоразбивачите“). Съдът в Страсбург отхвърли жалбата на Николай Цонев, тъй като прие, че адвокатът му е изнесъл тайна от преговорите за доброволно споразумение с държавата в интервю за националното радио.
ЗАКОН
Не всяка сива маса има нещо общо с мозъка
„…той овладя умението да говори, без да се слуша
какво казва, и усвои до съвършенство изкуството да бъде негоден за нищо“.
Волтер
За някои хора това е голямо щастие – че не се чуват какво говорят. Представяте ли си да се чуят?! Може да се стигне дори и до самоубийство в някои крайни случаи, като Данаил Кирилов например. При него словото редовно прави бай пас на разума и единственото спасение е в това, че разумът изобщо не научава за словото.
Реших да драсна два-три реда за министър Данаил Кирилов, макар че нямам какво ново да ви кажа за него. Освен да ви обърна внимание на поредната му блестяща мисъл, която да си запишете в лексикона. Ако успеете да я запомните, с нея можете да постигнете много неща. Можете да вкарате в сериозен размисъл всеки, чието IQ е над 100 (средният за българите). Можете и ново гадже да си хванете дори.
Последния път, когато ви занимавах с него, беше по повод знаменитото му изречение “Никак правно прецизно не е синтактичното тълкуване на морфемите.” Ако е изречение, де. Поставям това под съмнение, защото изречение имаме тогава, когато струпването на думи на едно място носи някакъв смисъл. При Кирилов това не винаги е така. Ето тия дни рекъл: “Към момента ние сме в обема, в който държавата би могла да се отклони без да нарушава тези права. Към момента не сме в сериозно отклонение, в сериозна непропорционална диспропорция спрямо тази ситуация на извънредното положение.”
Това не е просто новият Цецерон! Това не е просто негов достоен заместник! Това е бъдещ шампион!
„Непропорционална диспропорция“!
Равнис! Мирно!
Първото значение на думата „диспропорция“ е „липса на пропорционалност. И тогава излиза, че Дани Бой е рекъл: Към момента не сме в сериозна непропорционална липса на пропорционалност…
Еволюцията засрамена се скрива зад ъгъла.
Е как, кажете ми, да повярваме, че господин министърът е наясно за какво става дума, когато говори за дерогация на нотификация на конвенция?! (“Евентуално за нотификация с варианти евентуално за дерогация”…)
Не мога, честно си признавам! Ще си остана с резерви и относно изследването на практиката на Европейския съд и направения в министерството на правосъдието „сериозен, прецизен, задълбочен“ анализ.
“Консолидирахме се, че не се нарушават три, четири или пет неосновни права, а бихме могли да имаме притеснение, че би могло да има негативна реакция евентуално за правото на придвижване, но то не е основно право.”
Консолидирахме се!
Знаете ли, викам вече да не викам „не съм единодушен“, а „не съм консолидиран“. Как мислите, дали ще бъда разбран?
Аристотел твърдял, че мозъкът съществува единствено, за да охлажда кръвта и не е свързан с процеса на мисленето. По принцип не споделям този възглед на великия философ. Но някои срещи с хора и мисли ме карат да се съмнявам дали пък не е прав. Каквото и да е това сивото в главата на министър Кирилов, то не винаги служи за мислене. Всъщност, моят настолен приятел Станислав Лец твърди, че „не всяка сива маса има нещо общо с мозъка“.
Когато говорим за министър Кирилов и неговото сиво вещество, има и друга хипотеза. Хора, които са го доближавали, споделят, че, като седиш близо до него, усещаш течението, което става в неговата интерналност.
Сигурно при всяка възможност си задавате въпроса как може господин Кирилов да е министър и то на правосъдието! Ако питате него, това се дължи на неговите усилия, способности, познания. Както биха се изразили психолозите, той има вътрешен локус на контрола. Но, ако питате мен, тук имаме класически външен локус на контрола. Станало е по неизбежност, като принципа на рекрутиране на лидери сред ослепените самуилови войни.
Но това е изборът. По върховете на държавата изпълзяха екземпляри, които биха изглеждали нормално само на мястото на изгубеното звено между ардипитекус рамидус и австралопитекус афаренсис…
Четете, братя, четете! Сега поне имате време. Четете, за да не приличате на тях. Защото както въздухът и слънцето са нужни за всяко живо същество, така и книгата е нужна за всяко сиво вещество.
Някога Мартин Лутер нарича откритието на Гутенберг “най-висшия Божи акт на благоволение”. От откриването на пресата все по-големи обществени слоеве получават достъп до знание. Кой да допусне, че и обратния процес е възможен?!
И знаете ли какво? Главният проблем не е в това, че днес живеем зле. А в това, че утре ще живеем още по-зле. Но з утре ще мислим други ден, не ли?
Не всяка сива маса има нещо общо с мозъка
ЗАКОН
ИНА ЛУЛЧЕВА: ПАЗАРЪТ НА НАРКОТИЦИ Е ПОД ЧАДЪРА НА ДЪРЖАВАТА
《Държавата, това съм аз, многократно го заяви Борисов!》
Общественото обсъждане след убийството на Милен Цветков е непълноценно, най-малкото защото е непрофесионално, заяви адвокат Ина Лулчева в „Тук и сега със Светла Петрова“. Реакцията бе мигновена – беше поискано увеличаване на санкциите за камикадзета, които карат под въздействие на наркотици, но това едва ли ще помогне – санкцията и сега е висока, до 15 г., смята Лулчева.
Много по-важно е как се контролира движението по пътищата и как се борим срещу разпространението на наркотиците, заяви тя. Без съдействието на полицията контрабанда и разпространение наркотици не е възможно, категорична е адвокат Лулчева. Само под чадъра на държавата е възможно това да се случи и това е важният, големият разговор, който не се състои, допълни тя.
Лулчева остро разкритикува прокуратурата за действията й по случая с Милен Цветков. Атакуването на майката е недопустимо, никой родител не тика детето си да стане наркоман, въобще не е важно в случая чия е колата и с какви пари е купена тя. Това е поредното доказателство за липсата на обективност на прокуратурата, за стихийност в действията й. Това е демонстрация на сила, показване на някаква активност, убедена е Ина Лулчева.
Обществото не вярва в системата – това е ясно. Но да не допуснем да ни затворят очите с това, че са обвинили 4 души за престъплението. Това е безсмислена реакция. Никой родител не приема с радост новината, че имат син – наркоман. Това е част от трагедията на семейството. Специализираният съд определя някакви гаранции от рода на 20-30-50 хил, милион – все едно няма никаква представа какво са парите. Истината е, че 97-98% от обвинителните актове приключват с влязла в сила присъда – българският съд не само осъжда, но даже осъжда понякога повече, отколкото трябва, смята адвокат Лулчева.
* Ина Лулчева е един от най-добрите наказателни адвокати в България с над 30 годишна практика.
https://www.facebook.com/vestniksega/videos/155538045898478/
ЗАКОН
Това е сплашване“. Съдия Здравка Калайджиева за методите на Иван Гешев
„Конституцията оставя възможност на президента да прецени дали ще се съгласи с този избор (на Иван Гешев за главен прокурор – бел.ред.), който беше извършен по странен начин, или да се съгласи с аргументите на хората извън сградата на ВСС, които са и днес по площадите“.
Това каза пред БНР съдия Здравка Калайджиева – правозащитник и бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 2008 до 2015 г. Според нея пред президента Румен Радев стои само моралният избор дали да върне, и то мотивирано – като обясни защо той не е съгласен, или да потвърди, било то с мотиви или без мотиви, избора на Висшия съдебен съвет.
„Проблемът е дали някога някой ще инициира сериозна реформа, която да елиминира тази хегемония на прокуратурата и методите, с които тя се ползва, включително и безнаказаност“, каза Здравка Калайджиева.
По думите ѝ в изявленията на Иван Гешев е имало много заявки за непознаване на правата на човека и гаранциите, които българското правосъдие трябва да предостави за тяхното спазване.
„Станахме свидетели на нападки срещу плурализма, срещу правото на защита, на пряко нарушаване на презумпцията за невиновност, посочване на лица, които ще бъдат мишени на правосъдието. Бяхме свидетели на погазване на основни принципи на Конституцията“, уточни тя в интервю за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“.
По думите ѝ това е тревожно, защото главният прокурор е методически ръководител на всички прокурори в страната. Той би трябвало да насочва работата на прокуратурата в посока на спазването на правата на човека, а не на тяхното пренебрегване в интерес на работата на прокуратурата.
Според съдия Калайджиева единодушната номинация за Гешев от всички членове на Прокурорската колегия във ВСС е било заявка, че няма да приемат друг кандидат. Тя припомни множеството писма, изпратени от различни организации и структури, в подкрепа на Гешев. „Тези пози напомнят на партийни събрания на БКП по месторабота. Не смятам, че това може да бъде лицето на прокуратурата, защото представата за железния юмрук на партията, който беше характерен за еднопартийните условия преди 1989 г., в многопартийни условия може и лесно се превръща в инструмент, бухалка за разправа с политически и икономически опоненти. Това не е борба за законност, това е сплашване“.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











