ИСТОРИЯ
БЪЛГАРИ, БЪЛГАРИ, БЪЛГАРИ! ГОРЕ ГЛАВИТЕ, в навечерието на 3 МАРТ сме!
В други, по-добри времена, нямаше да правя специални усилия, за да Ви го спомня, но при днешната ситуация в Родината, чувствам това усилие като мой граждански дълг. Разбира се, че се извинявам на тези, които не са забравили и отдават дължимата почит към всички паднали за освобождението ни от турско робство.
Обещавам им и на тях обаче, че в дните до 3 – март, ще им дам поне зрънце познание в повече. Точно тези хора знам, че го ценят. Само искам да ги помоля, да не се уморяват да сеят истината!
…
И така…, антологията започва 5 дни преди 3 март.
Ден, в който преди 141 г. бе възстановена 3 – тата българска държава! След близо 5 века, насилствено отнета държавност, България бе на път да бъде отписана от политическата карта завинаги.
Буквално в последния възможен исторически момент, сякаш Бог реши да ни върне държавата.
Името на тоя БОГ е православна Русия!
…
И така, ще пропуснем подготовката за войната, шикалкавенето на Турция, скритата подкрепа за нея от Англия, Австро-Унгапия и Германия, очакването им, че Русия няма полезен ход, тъй като една война на Балканите, в „двора на Турция“ ще приключи с неизбежен разгром.
Изобщо другите велики сили са се настроили да гледат „сеира“ на Русия, окуражават „с дипломатически намигвания“ Турция, а в последствие и реално помагат във военните действия на Турция! Това, в кратце…
…
Войната е обявена на 12 април 1877 г.
Първият въпрос пред руското командване е, къде точно да се премине Дунава?
Турските крепости Русе, Никопол и Силистра вдъхват респект на руското командване.
Свищов е избран, тъй като е съчетавал 2 неща, от една страна висок бряг, служещ за естествена защита от десант по Дунав, но от друга, именно това обстоятелство притъпява очакванията на турците за преминаване точно тук.
Всъщност, знаете, че първото преминаване на река Дунав от руските воиски не е при Свищов, а в долното му течение, но това е отвличаща маневра, която всъщност не е заблудила никой. Пресичайки за пръв път при Галац, руснаците се изправят срещу силните турски гарнизони във Варна, Русе, Шумен и Силистра, така, че няма как да се предполага, че това ще е истинското навлизане на руската армия.
Напрежението продължава.., това преминаване е само знак, че деня Х наближава.
Съвсем естествено в руския план вниманието е насочено към Свищов, още повече, че направлението Свищов -Търново предлагало първостепенни преимущества.
Да се следва това направление за руската армия означава да бъде заплашен Одрин по най-сигурния и пряк път.
Всичко, отнасящо се до преминаването, се държи в пълна тайна до последната минута.
Източници сочат, че се стигнало до резервираност, дори към Цар Александър II, тъй като той бил непрекъснато обкръжен от военни аташета на западни държави и кореспонденти.
…
На практика, освен командващият на VIII корпус, ген. М. И. Драгомиров, никой друг не бил уведомен за избраното място.
Цялата планинска артилерия, 4-стрелкова бригада, сборна рота от гвардията, две пластунски роти и целия понтонен парк били насочени към срещуположния румънски бряг при гр. Зимнич.
Секретната заповед гласяла: „Преминаването с понтоните да започне на 26 срещу 27 юни през нощта“.
През деня всякакво движение било забранено.
Всичко започва на 26 юни през нощта.
Ген. Драгомиров издава оригиналната си заповед, превърнала се в легенда за войниците: в нея се забранява изрично стрелбата, докато не се премине на отсрещния бряг, да се пази пълна тишина и че отстъпление няма да има.
Но не толкова писмената заповед подействала на войниците.
По – силна била устната заповед на генерала, която се казвала след прочитане на писмената заповед.
А тя била: „ИЛИ В ДУНАВА, ИЛИ ОТВЪД ДУНАВА“.
От тези наистина изречени думи от генерала, винаги настръхвам.
На 26 юни в 21 часа започва спускането на понтоните на румънския бряг. Четири батальона понтонери начело с ген. Рихтер извършват подготовката.
Пехотата, се подрежда в боен ред зад върбите. Около полунощ частите на 14 дивизия, разделени на шест ешелона, се насочват към мястото на форсирането.
В два часа през нощта към българския бряг на Дунав започва поетапно придвижване на 18 000 души, 360 коня и 18 планински оръдия.
Първият понтон е забелязан от турците 200-300 метра от брега. Срещат ги изстрели на часовоите, предупреден е и конния патрул, който на галоп донася новината до табора, базиран в Свищов.
Първи стъпват на българска земя 3-та стрелкова рота под командването на щабс-капитан Фок. С ръкопашен бой заемат устието на малкия залив Текир дере.
Това е първото завоювано късче българска земя, към което се насочват дебаркиращите руски войски. Срещу прииждащите понтони с руски воини започва стрелба от турската оръдейна батарея, която се командва от чистокръвен англичанин.
Ходили сте в Свищов, нали?
Брегът там е много стръмен, което създава огромни трудности, пред приждащите руски войски. От страна на руснаците се създава светкавична организация след дебаркирането. Гвардейски стрелци и поделения на Волинския и Минския полк, започват атака на височините. След няколко часа тежки боеве турците отстъпват и освобождават позициите си, които от изток заграждали устието на Текир дере.
Така, дебаркирането започва в 2 часа, а към 6 часа сутринта турските части са отблъснати от брега на значително разстояние и дебаркирането продължава сравнително безопасно.
Напредването обаче на първите ешелони продължава с непрекъснат бой, тъй като противникът обстрелва от съседните височини долината на реката и не позволява директното изкачване на брега. Скоро две турски оръдия, система Круп, са разположени на височината срещу руския център и откриват убийствен огън. Същевременно турските табори правят опит да разделят на две руските войски, но с взаимни усилия тези атаки са отблъснати.
В 8 часа ген. Драгомиров нарежда да се спре настъплението по цялата линия и заповядва на ген. Йолшин да направи и невъзможното, но да задържи хребета на овладяната височина. Турците прекратяват атаките си в центъра и техните батареи насочват огъня си срещу кораба „Анета“, който пренасял нови войски на десния бряг.
Считайки дебаркирането за сигурно от изток, ген. Драгомиров пристъпва към основната задача – заемането на веригата от височини, които се издигат над Свищов.
В 10 часа, ген. Драгомиров и ген. Скобелев заедно преминават реката. В 11 часа започва атаката на височините – първа бригада на дивизията: 53. Волински и 54. Мински полк, стремително настъпва на изток към село Вардим. Втора бригада – 55. Подолски и 56. Житомирски полк, настъпва към Свищов, а четвърта стрелкова бригада се насочва на юг.
…
Малко след 15 часа на 27 юни, подолци и житомирци навлизат в Свищов – първият освободен град в България. Вечерта на същия ден освен 14 дивизия всички части на VIII корпус вече са на десния бряг на Дунава.
За успешното дебаркиране ген. Драгомиров изпраща рапорт до Главнокомандващия. В този документ е записано:
“Характерна черта за боя на 27 юни бе фактът, че първите части които започнаха сраженията, не образуваха цели батальони, нито роти, нито взводове; дебаркирайки, те образуваха импровизирани команди. Нашите храбри войници, водени от началници, които често не бяха техните, издържаха геройска битка без и най- малката надежда да бъдат подкрепени….Те взаимно си оказваха помощ“.
Успехът на първите форсиращи войски бил пълен, бил блестящ, а понесените загуби – 800 души, в т. ч и ранените.
…
Влизането на победителите в Свищов е много тържествено. Първи влиза в града ген. Петрушевски, който пише “…радостни, българите падаха на колене, а жените целуваха ръцете на избавителите“.
…..
Знам, че такива дълги постове във фейса не показват добра интернет култура, но пред паметта на загиналите воини, това въобще не ме интересува. Знам, че тези от вас стигнали до тук, са останали истински българи, затова просто им благодаря!
….
А, аз продължавам с посрещането на руските войски в Свищов, Това събитие няма как да предам по-добре от Вазов. Вижте какво е написал той в един не толкова известен негов очерк за онези събития. Той е писан „на крак“, като пряк очевидец на събитията, в него даже има и едно стихотворение, от чиито стихове няма как да се прозре великия талант на поета. То обаче е мерило за вълнението му, което го е хванало за гърлото. И мен ме хвана при тия думи:
„Свищов бил честит да дочака и императора Александра — една година нещо след смъртта на Ботева! — минал с лодка. Царят бил придружен от главнокомандуващия Николая Николаевича, наследника, Горчакова, Игнатиева. Възторгът бил неописуем. Викове, китки, сълзи от радост. Иконом поп Христо го поздравил с реч. Царят минал през улици, поръсени с цветя, и отишъл към черквата, яхнал на чер кон, за да благодари богу за великата победа. Разказваха ми за степента на ентусиазма тоя ден. Едни му целували стремената, майки му подавали децата си да ги помилва, момиченца, с риск да ги стъпчат конете, му поднасяли китки. Осемдесетгодишният уважаем старец Иваница Алексов застанал пред императора и извикал: „Нине отпущаеши раба твоего, владико…!“ — и същия ден умира от радост. Подир благодарствения молебен в черквата царят прегърнал и целунал брата си Николая Николаевича, а народът в полуда завикал „ура“, всичките лица били измокрени от сълзи. Царят извадил кърпата си и отрил очите си: и той заплакал! Божествени царски сълзи!“
Всъщност, прочетете тоя очерк на Вазов. Сравнително непозната част от творчеството му е. Писал го е, с ей такава буца в гърлото.
…
Така неусетно стигаме и до картините, които са се опитали да пресъздадат онези паметни събития. Нека се насладим и на тях, първите две са от преминаването на руските войски и Царя, а третата боевете за Свищов!



ИСТОРИЯ
‼️Кой всъщност построи градовете на Северното Черноморие? 🗺️🏰
Ако разгърнем старите географски карти отпреди няколко века, на мястото на днешните конфликти ще видим едно огромно, празно пространство, наричано от картографите „Дивото поле“
📜. Самата дума „украйна“ в древните славянски летописи не е означавала държава, а буквално „покрайнина“ – гранична зона, буфер между империите, където са бродели номади и казаци ⛺️🐎.
Но как тази безлюдна степ се превръща в гъсто населен индустриален и културен център? Истината е, че градовете там не възникват естествено, а са резултат от грандиозни имперски проекти, започнали още през XVII век и завършили с индустриалната революция ⚙️.
И тук идва най-интересното – в този грандиозен геополитически пъзел е вплетен и българският ген 🇧🇬, по начин, който малцина днес осъзнават.
Крепостите на спасението и Цар Алексей Михайлович 🛡️
През 1630-те и 1650-те години десният бряг на Днепър е арена на жестоки гонения. За да спаси бягащото православно население ☦️, руският цар Алексей Михайлович отваря границите и започва да строи защитни крепости. Така, като убежища за бежанци, се раждат Харков (1656 г.) и Суми (1655 г.) 🏰. Това не са били просто градове, а военни форпостове, които да пазят новите заселници. Далеч по-назад във времето пък ни връща Чернигов – древен руски град от X век, който след тежки разрушения се връща окончателно в пределите на
Русия през 1654 г. ⚔️
Мечтата на Екатерина Велика и Княз Потьомкин 👑
Истинският бум обаче идва век по-късно. Екатерина II и нейният фаворит Григорий Потьомкин решават да превърнат тези диви земи в „Новоросия“ – процъфтяваща територия и военноморска база ⚓️.
През 1776 г. е основан Днепропетровск (първоначално наречен Екатеринослав – „Славата на Екатерина“) 🏛️. През 1778 г. се ражда Херсон, за да стане люлка на новия руски флот, а малко по-късно през 1789 г. изниква и Николаев, където е спуснат на вода легендарният кораб „Свети Николай“ ⛵️.
Кримският полуостров също е преобразен – през 1783 г. Потьомкин гради Севастопол, а година по-късно и Симферопол 🌊.
През 1794 г. на брега на Черно море е поставено началото на Одеса – перлата на империята, замислена като южния еквивалент на Санкт Петербург
💎. А малко по-наизток, още през 1778 г., е основан Мариупол – специално създаден като сигурно пристанище за православните гърци, бягащи от Крим ⚓️.
Индустриалните титани 🏭
Когато настъпва ерата на метала и въглищата, обликът на региона се променя отново
⛏️. Луганск се ражда през 1795 г. около първия чугунолеярен завод, построен по указ на Екатерина. Донецк пък се появява доста по-късно – през 1869 г. при цар Александър II, когато около металургичния завод на британеца Джон Хюз изниква селището Юзовка 🚂.
Българската следа в имперските градове 🇧🇬❤️
Докато руските царе строят тези градове, те имат нужда от лоялно, трудолюбиво и православно население, което да ги облагороди. И тук на сцената излизат българите 🤝.
Бягайки от османските кланета през XVIII и XIX век, стотици хиляди българи са поканени да се заселят именно в тези новосъздадени територии.
Знаете ли, че Одеса де факто става първата столица на Българското Възраждане? 📖
Там забогателите български търговци (като Васил Априлов и Николай Палаузов) създават Одеското българско настоятелство. Именно с пари, изкарани в Одеса, се финансира отварянето на първото светско училище в Габрово! 🏫
Великият Христо Ботев също живее, учи и преподава в тези земи (в Задунаевка) 🪶.
А какво да кажем за Мариупол и Приазовието? Там се заселват т.нар. таврийски българи, които превръщат пустата степ в плодородни житни поля 🌾 и до ден днешен пазят архаичния български език. Тези градове не са били просто геополитически трофеи – те са били люлка на нашето собствено Възраждане и спасение за десетки хиляди наши предци 🙏.
Историята не е черно-бяла ⚖️
Днешната трагедия е, че земя, която векове наред е била убежище за бежанци – малоруси, руснаци, гърци и българи, и в която са инвестирани геният и трудът на толкова много народи, днес е сцена на разруха 🏚️.
Историята трябва да се помни и уважава, за да не се повтарят грешките. Като човек, който чете и мисли, аз вярвам само в едно: тази земя, напоена с кръвта и потта на предците ни, има нужда от мир 🕊️.
А България, заради дълбоките си исторически връзки и с двата народа, има една-единствена правилна позиция – пълен неутралитет, дипломация и призив за мир! 🕊️✌️❤️🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА
НЯМА ДА ЧУЕТЕ И ДУМА ПО ТЕЛЕВИЗОРА ЗА ТОВА
149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА
НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПРЕДИ 149 ГОДИНИ НАСЕЛЕНИЕТО В ГРАДА Е НАД 25500.
САМО СЛЕД ПЕТ ДНИ ЩЕ ОСТАНАТ ПО-МАЛКО ОТ 1000 ЖИВИ БЪЛГАРИ.
ТОВА НЕ Е АНТИ-ТУРСКА ПРОПАГАНДА. ДНЕШНИТЕ ТУРЦИ НЯМАТ ВИНА ЗА ЗВЕРСТВАТА НА ТЕХНИТЕ ДЕДИ!
ТОВА Е САМО ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ.
Турската армия и башибозука на Сюлейман паша (евреинът Соломон Леви) избиват 14 500 българи от града и селата, а други 10 000, млади момчета, девойки и жени са отвлечени живи в Турция (не се чудете от къде са русите и бели актьори из турските сериали). Значителен брой българи са избити и в селата по пътя към Стара Загора. Напълно е избито населението на Раднево (4000 души) и с. Любенова махала (1000 души). Подобна е съдбата на Нова Загора и други селища в района.
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали и кърджалии, които били подпомагани от евреите в града. Според записки на очевидци, хора са одирани живи, печени на кол, приковавани и разпъвани на кръст. На бременни са разпаряни коремите и са вадени неродените деца.
По заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер на мястото на днешния паметник на Свети Георги, където войниците дни наред изнасилвали заловените жени, млади момичета и деца и измъчвали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голи хоро и садистично се гаврели и забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Цариград и Одрин.
(Документите и разказите на очевидци са събрани в сборника „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, Донка Йотова.)
В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Тогавашните съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ!
ПРОСТЕНИ ДА СА УБИЙЦИТЕ!
СИЛНИЯТ НАРОД ПОМНИ И ПРОЩАВА!
Има и едно положително следствие от клането в Стара Загора.
Известно е, че Сюлейман паша имал за задача да прехвърли Балкана и да отиде на помощ на Осман паша, обкръжен от руската армия в Плевен. Това, ако е било осъществено, войната би свършила с тотално поражение за Русия, а Плевен и повечето български градове, щяха да последват съдбата на Стара Загора. Милиони българи щяха да бъдат изклани както бяха изклани арменците през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.
Но Сюлейман разбира, че малкия отряд от български опълченци се укрепва на Шипка. Той е можел спокойно да избере да мине през други два неохранявани прохода, като дори този към Троян е по-бърз нисък и по-удобен за преминаване с оръдия.
Обаче, той се подвел по лесната победа и пировото клане в Стара Загора, и нарочно тръгва към Шипка, за да изколи останалите разбунтували се неверници. Смятал го е за толкова лесно, че дори пише писмо до султана, че вече е прехвърлил Балкана. Но в Шипка удря на камък.
Може да се каже, че жертвите в Стара Загора спасяват жителите на Плевен от клане и нещо повече – със спирането на Сюлейман при Шипка се дава време на русите да превземат Плевен, и така се обръща хода на войната изцяло в полза на руската армия.
Българи
ИСТОРИЯ
Разстреляха мафиоза пред очите на сина му
Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…
А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.
С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише „Телеграф“. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.
Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел „Струма“ в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд“ до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред „Струма“, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко „Ауди Б4“, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и „Бърза помощ“. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница „Рахила Ангелова“, а след това го закарали в „Пирогов“. Той обаче издъхнал още по път.
„Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си“, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в „Пирогов“ в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс „Мултиплейс“ в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно „Килърите 3“, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.
Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











