АНАЛИЗИ
Като сте толкова умни, защо не сте във властта?
Костовистката десница винаги е комуникирала с електората в едно трасе – антикомунизъм. Това е толкова изчерпано послание, че двата процента, които имат тези формации, изглеждат преувеличени. Комунизмът наистина си отиде, но днешните нахъсани „антикомунисти“ използват за работа с електората именно културата на страха, типична за тоталитарното общество. Парадокс, нали?!
Проблем номер 1 на тези политически актьори е липсата на фантазия как да се измъкнат от рамката на антикомунизма и да я разширят до съвременните казуси на света. Това стесняване на нишата единствено до историческа омраза, до риторика, свързана с непрекъснато вменяване на вина на цели поколения българи, на майките, бащите, бабите и дядовците ни, злобното поведение в социалните мрежи и публичните обиди срещу всички, които не изповядват култа към Костов, нелепото високомерие, просташката демонстрация на псевдоелитарност, всичко това изхвърля костовистката десница далеч от политическата реалност. Тези могат да попаднат във властта, единствено когато отвън принудят Бойко да ги прибере, както се случи последния път.
Смях буди и самоотвержената убеденост на „оргиналните“ десни, че най-важната задача на американския Конгрес е да се грижи за бляскавото благополучие на нашата страна. САЩ са силна, велика държава. Но те са такава държава, именно защото се занимават със своя интерес, а не със световния глад. Идеологията е просто фасада, зад която се води старата позната многовековна война за ресурси.
Може да се каже, че патриотичните формации се появиха като антидот на ексцесията на неолиберализма и транснационалния корпоративизъм, които направиха националните граници пропускливи за наднационалния капитал. Затова днес сме свидетели на един процес на ново политическо разслоение – политически постмодерен консерватизъм от нов патриотичен тип срещу ретрограден неолиберализъм, който фанатично се опитва да наложи някакъв буламач от полова разпуснатост, доминация на свободния избор над биологичната нормалност, фрагментация на обществото на безброй малцинствени групи, които могат да бъдат ползвани едни срещу други или пък в обща мрежа срещу някой, мултикултурализъм, унифициране на индивидите до аморфна маса, сугестирана за потребление и др.
Целта на неолиберализма е преразпределение на упражняванeто насуверенитет от националните правителства към наднационални структури. Така че, когато една държава се управлява от неолиберално правителство, то практически това означава, че то работи срещу себе си. Но при съвременните технологии за изземване на власт, това е обичайна картина. Ние също затворихме III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй“ по желание. Родното ни правителство грейнало от щастие затвори блоковете, докато експертният състав в „Козлодуй“ плачеше, защото всички знаеха какво златно съкровище губят. Апропо, единият блок не беше изчерпал дори проектния си ресурс.
Добри страни на патриотите: те проповядват, че когато някой започне да изменя нематериалните ресурси на една нация – история, памет, образование, религия, той с лекота разрушава тази нация.
Това отдавна се използва от конструкторите на нови завоевателни стратегии. Танковете създават насилие и принуда, а хората са неефективни, когато са роби; затова новите войни са за умовете на хората. Националната демократично избрана власт е обезсилена поради въвеждане на паралелна власт в публичното пространство (различни НПО, наднационални структури, съюзи, включително ЕС, НАТО и др., всевъзможни правозащитници, инфилтрация или директна собственост върху медиите и пр.). Тази паралелна власт се включва като бухалка, когато правителството взема решения в защита на националния интерес. Когато едно решение е в изгода на националния интерес, то неминуемо е в ущърб на външния фактор.И обратно. Например, няма как златото на България хем да е предоставено почти безвъзмездно на международната Дънди Прешъс Металс, хем ние да печелим. По време на предстоящата кампания за евроизборите би било достойно костовистите да отговорят публично на въпроса защо Костов подари златната мина срещу 1,5% от печалбата? Може би партийните огризки от НДСВ пък, които стягат редиците, за да влязат в новата партия на Радев, ще обяснят защо при Симеон този процент падна на 0,75?
Така че, когато днес става дума за корупцията при правителствата на Борисов, май е по-добре да видим КОИ са най-големите фокусници в тази посока. И да не забравяме мракобесните им кражби. В момента Борисов е много по-осветен и няма възможност за чак такива арогантни ходове, каквито си позволяваха онези хищници под прикритието на „десните реформи“. Днес същите протестират, стягат центристката партия на Радев (който нито знае кой е, нито накъде отива, но Иво Христов, Деса Радева и Соломон Паси ще му обяснят), конструират нови „десни“ партии, критикуват Бойко дори за собствените си погроми, борят се с комунизма, който обитава само собствените им глави и пр.!
Но да се върнем на патриотите. Империите никога не са изчезвали. Просто днес налагат властта си по-друг начин. И войни винаги ще има. Патриотичните умове знаят това. Този факт е най-голямото им предимство. Защото да не виждаш заплахите, означава да загубиш бъдещето. Не всички с етикет „патриоти“ обаче са патриоти. Сред техните лидери има и хора за психиатрията, както и откровени простаци. За съжаление подобни персонажи унищожиха богатите възможности, които предоставяше политическата линия на патриотизма. Когато превърнеш истината в бутафория, произвеждаш противници на истината. И този ефект се използва перфектно от стратезите на информационните войни.
ГЕРБ, център-дясно, това е една много жива бизнес структура, чийто ръководители определено разбират от работа по места, приобщаване на хора, създаване на бизнес-обвързаности и пр. ГЕРБ са най-стабилната партия в момента, благодарение на това, че държат отвътре и отвън силовите структури, „дават“ на своите партийни кадри, привличат непрекъснато нови хора, владеят медиите, имат гъвкава стратегия за парцелиране, въздействие и управление на процесите в останалото политическо пространство, те са конструктори. Комуникацията на ГЕРБ с електората е на ниво „средна класа“, тази партия не ползва мизерията, не ползва и претенциозните интелектуалци. Гербаджиите са активни, действащи хора, които случват живота си и се чувстват добре.
Много от жълтопаветниците, т.нар. протестъри, джендъри, либерали и др. такива се подиграват на Борисов, подценяват неговата политическа интелигентност, но ще перифразирам най-известната американска фраза, отправяна към критични лузъри: „Като сте толкова умни, защо не сте във властта?“За разлика от костовистката десница от БСП не подценяват ГЕРБ. Бесепарите ядат бой от ГЕРБ вече няколко правителства подред и като сериозна партия много добре оценяват гербаджийската политическа технология.
Недостатък на ГЕРБ: както и при всички други партии, проблемът със селекцията на хора е шоков. България е известна с лошите пътища и с това, че администрацията не работи, защото служителите са мързеливи, глупави, нелюбезни, назначени с връзки. Държавата ни ще стане по-удачна, когато управляващите започнат да назначават умни хора, а не роднини или партийни кадри.
Още няколко недостъка на ГЕРБ: 1. Избягват да решат някои много съществени вътрешни проблеми в България, като например този със здравеопазването; 2. Нямат достатъчно талантливи идеи за публичните пространства в София. Столицата би могла да бъде много по-красива; 3. Страхуват се да вземат някои верни решения за държавата, които са от стратегическо значение, но са в конфликт с интересите на САЩ. Тоест нямат достатъчно смелост да отстояват националния интерес. Макар че напоследък правят колебливи опити.
Голямото предимство на БСП, че има лоялен електорат, за който не е нужно да се бори, всъщност се оказва и големият недостатъкна тази партия. От години партията не полага грам усилия да привлече нормални млади хора, като изключим синчета и дъщерички на партийни емблематични кадри, тип семейство Пирински, които вадят мокри кърпички, с които да си избършат ръцете след като са се здрависали с електорални единици. За истеричността на младата Пиринска се носят легенди в партията, явно девойката счита че по наследство й се полагат някакви особени предимства. Базов и тежко неразрешим проблем за БСП е изключително демодираната комуникация с обществото, липсата на модерна естетика на мисълта, както и на „вкусни“ политически идеи. Тези хора трудно намират за какво да разговарят с избирателите си – то не е Димитър Благоев, то не е някаква объркана смесица от стари клишета за пролетариат, бедност, Бузлуджа, антифашизъм, пенсии, както и нови теми като Истанбулската конвенция, консервативния стил на Орбан, проблемите с миграцията и пр. БСП се люшка по един особен начин между тодорживковщината и джендъризма, между новия консерватизъм и евролевичарската свръхдосадна патетика. Всеки, който току-що е завършил европейски или американски университет, ще намери псевдосоциалистическата риторика на БСП за непознат и архаичен език. Веселко е, когато т.нар. хайверена левица заговори за нищетата, в която живее българския народ, нали?
Трябва все пак да се признае, че Корнелия Нинова прави някакъв опит за съживяване на партията. Макар и не особено успешен. Причините са, че тя не умее да създаде група от реактивна интелектуална сила около себе си, работи сама, във вакуум и на парче, което на моменти разклаща позициите й. Още един сериозен проблем за Корнелия е липсата й на организационен талант. Тя не желае да се занимава с организациите на БСП по места, а в същото време не намира и хора, които биха могли да вършат наистина ефективно тази дейност. Обграждането й с няколко младежи без опит не е признак за подмладяване на партията. Младостта сама по себе си не е предимство. Предимство е интелигентността, както и още редица качества, необходими за партийна дейност. Скоро бях свидетелка в един град на следния случай: шеф на градската организация на БСП ще става младок от джендъристки тип, който ще трябва да общува с членовете, които биха могли да са негови прабаби и прадядовци. Учудих се на какъв език ще разговарят помежду си. Не е достатъчно внукът на някой важен местен партиен функционер просто да бъде инсталиран да оглави дадена организация на БСП. Трябва да се гради общност, общение. В същия този град БСП отдавна губи тежко от ГЕРБ. Когато дойдат парламентарни избори, БСП спуска своя водач на листа от София, който няма нищо общо с града, никой не го познава, нито той познава някого. А в листата на ГЕРБ първите трима са местни хора. Схващате ли разликата?!
Един от най-важните играчи в българската политика – Движението за права и свободи, често е обвинявано, че е мракобесно, че яде малки български деца на закуска, че изнудва всички останали партии, че лидерът му Ахмед Доган е невъобразимо богат, че са преяли с власт завинаги, че са агентура на Турция, или на Русия, че подпомагат ислямистки радикални доктрини и т.н. Всъщност ДПС (точно както и БСП) има електорат по подразбиране. Това прави движението по-уверено, на моменти по-арогантно в политическите сделки, но в никакъв случай не мислете, че на Доган му е лесно. Определено към Движението за права и свободи има много голям интерес от страна на службите на най-малко няколко държави. Доган винаги може да стане мишена и това е ясно най-вече на самия него. Но, помислете, държавата ни в какво приключение може да попадне, ако Доган наистина е толкова зъл персонаж, за какъвто го нарочват враговете му. Има някакво несъответствие.
Доган е отличен въжеиграч. Той може да събори всяко правителство. И разбира се, той конвертира тази своя сила. Дотук нищо особено, нищо по-различно от всички други партии (ако те биха имали неговата електорална постоянност). Но представете си хаоса, който би могъл да настъпи, ако избирателите на Доган си ушият по едни жълти жилетки и блокират магистралите на България, като поставят всевъзможни искания от малцинствено-дискриминационен характер, които да обиколят световните медии. (Достатъчно е дори само турските медии да вдигнат нескончаем глобален шум). Ама ще кажете, това са пълни глупости, ние си живеем дружелюбно с турците! Това няма абсолютно никакво значение. Въпросът е, че подобна ситуация е възможен инструмент. И Доган знае това. Но както винаги, връзката е двупосочна. Те са зависими от него, но и той от тях. Нима Доган ще остане лидер на ДПС, при това жив и на свобода, ако си позволи да бъде един безразсъден радикал?! Все пак, при цялата ни разруха, ние също имаме служби. Така че симбиозата е налице.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











