Хванаха убиеца на Виктория, но дали изобщо осъзнаха проблема?

„Българите си очерниха държавата по най-брутален и гаден начин. С нищо не сме заслужили като държава така да бъдем хулени“. Това емоционално изригване принадлежи на премиера Бойко Борисов. Той го направи на брифинга, на който заедно с вътрешния министър Младен Маринов и главния прокурор Сотир Цацаров обявиха, че убиецът на журналистката Виктория Маринова е задържан в Германия и са уточнени детайлите около зловещото престъпление в Русе. Нещо повече – човекът обяви, че ще привиква посланици заради това лошо отразяване, щял да има сериозни разговори с ЕНП, защото те го побъркали от „туитъри“.

Добре де, приемам възмущението на премиера от тези, които „чернят“ името на България навън, въпреки че имам ясни спомени какво правеше неговата партия в периода 2013-2014 година, когато не пожали сили, средства, емоция и интриги в това поприще. Но той принципно е прав – свръхполитизацията на една огромна трагедия е гавра преди всичко с жертвата, с нейното семейство, с близките й. Бях на бдението в памет на Виктория в София и ми стана противно от начина, по който градската десница се опита да се впие в трагедията като политически вампир. Тези хора са в състояние да унищожат всичко, до което се докоснат.

Само че тук има една много тънка линия на възприемане на събитието. Кое точно е охулване? Информацията за убийството ли? Защото трагедията е реална. Тя не е фалшива новина. Убиха млада жена посред бял ден в голям български град. Млада жена, която води телевизионно предаване. Съвсем нормално е медиите, пък били те и западни, да се заинтересуват от това събитие. Интерпретациите, че това е жестоко посегателство върху свободата на словото също трудно могат да минат в графата „очерняне“. Това не е измислено сега тълкуване, нито пък нещо, което тепърва си пробива факт като теза. Ако тръгнете да питате хората по улиците какво мислят за свободата в медиите, масово ще получите остри отговори и съмнения. Българите не си очернят държавата. Просто животът им е очернен и трудно могат да го разкажат в светли краски и бодряшки полутонове. А и честно казано – не виждам какво може да каже Борисов на чуждите посланици у нас. Ще им размахва пръст, че медиите им са отразили случая? Ще им държи сметка за написаното? Вероятно на нашия премиер му идва като сензация факта, че има страни, в които медиите не са под контрола на държавата и са напълно свободни да развиват теории, да изразяват мнения и да пишат това, което сметнат за значимо. Какво ще иска министър-председателят от дипломатите? Да наложат цензура? Да спуснат директива как може и как не може да се пише за България? Борбата с подобни статии няма как да се случи с административен и политически натиск. Тъжно и тъпо е, но контрата у е нас. България трябва да се промени, да покаже реално, че върви напред, за да спре отразяването й по този начин. Всичко останало са авторитарни фантазии и мърморения.

Изобщо цялото мрънкане за охулването е начин да се прикрие основния проблем, който убийството на младата жена разкри по болезнен и страшен начин.

Виктория Маринова не е нападната заради работата си, а става случайна жертва на брутално насилие. Не знам дали осъзнавате, но това е много по-зловещо. След като очевидно преуспяла жена като нея може да стане жертва на брутално насилие посред бял ден, това означава, че абсолютно всички са потенциални жертви. И това не е абстрактно притеснение или формулировка, а реална заплаха, която животът в България ти сервира със садистично удоволствие. Заради това съм абсолютно недоволен от брифинга на премиера, вътрешния министър и главния прокурор. Неговата цел беше чисто пожарникарска – да ни кажат, че са намерили и хванали извършителя. Това не е много успокоително. Дума не чух от вътрешния министър, например, за това, че в Русе, град с над 150 хиляди души население, има само 3 или 4 полицейски патрулки. За каква сигурност изобщо говорим? В момента, в който са заловили убиеца, хората искат да чуят от властите не само похвали, а какво ще направят, за да не се повтарят подобни случаи. Това е важният въпрос. Ще вземат ли мерки или ще чакат всичко да утихне и животът да тръгне по старому все така страшен и несигурен ? Пак да повторя – не приемам политическата злоупотреба с трагедията, но не мога да не се попитам – ако не беше целият този шум, ако не беше целият този обществен и международен натиск, щеше ли МВР да действа толкова бързо? Щяха ли да струпат толкова полицаи и разследващи органи, ако социалните мрежи не се бяха взривили от възмущение и протест? Не чух отговор на тези въпроси. А подозирам, че никой няма намерение и да отговаря и това ме плаши. Може ли всеки български гражданин да разчита на толкова мощна полицейска реакция, ако нещо се случи с негови близки? Може ли обикновеният данъкоплатец да е сигурен, че МВР ще си бъде точно така на мястото, ако той е в подобна ситуация? Не са ни виновни западните медии, че отговорите на тези въпроси могат да бъдат дадени единствено с ръмжене. Българското общество като цяло демонстрира толкова голямо недоверие към институциите и към тяхната способност за реакция, че този проблем няма как да бъде замъглен в недоволно хокане. Следващата криза на доверие вече чака зад ъгъла и при всеки скандал ще се уголемява.

Има обаче и друг притеснителен факт, който остана встрани от вниманието. Изключително контрастна е реакцията на Борисов при два случая, свързани с журналисти, които станаха в рамките на седмица. Когато „Господари на ефира“ лъжливо обявиха, че техен репортер е бит, премиерът изобщо не изчака резултати от разследване, експертиза и проверка, а направо строи прокуратурата в две редици, за да арестува „извършителите“. А при случая с Виктория изчезна от сцената като призрак. Ако приемем, че това е правилното поведение при такива тежки случаи, а подозирам, че точно така трябва да се прави, тогава бе задължително да чуем от него, че в първия случай той е допуснал огромна политическа и морална грешка. Защото случаят с Виктория не съществува сам за себе си, не се е случил във вакуум, той е част от безрадостната и кървава картина на ситуацията в България. И не очерням страната си с този извод.

А просто ми е притеснено за нея.