На 4 април 1949 г. е създадено НАТО. Целта му е да „отразява съветската заплаха“. Според първия генерален секретар на Алианса Исмей Хестингс организацията трябва „да държи руснаците вън, американците вътре, а германските долу“.

В последствие формулировката на целите се сменя, но същността остава една: да се запази военната хегемония на САЩ, нали политиците и военните от тази страна на основоположници на създаването на НАТО. С годините осъществяването на поставените задачи става все по-сложно и съвременните ръководители на Алианса в голяма степен се водят от своите страхове, нежели от формирането на нови планове и перспективи.

През 2010 г. са поставени три задача: обща отбрана, разрешаване на кризите и запазването на сигурността посредством сътрудничество. Но през 2015 г. Алиансът се връща към корените си и си поставя като основна цел борбата със заплахата този път от страна на Русия. Тя на свой ред не се придържа към агресивна политика, но все пак американците трябва да оправдават съществуването и огромното финансиране на НАТО.

Същевременно бойната мощ на Русия става все по иновативна, всяка година заема все по-високо положение на пазара на въоръженията. Затова от страна на алианса се провеждат все повече провокации като учения в страните, имащи общи граници с Русия. Литва, Латвия и Естония стават полигони и предпазни възглавници за НАТО.

Сега западните войници все по-често споделят опасенията си относно политиката на НАТО и развитието на въоръжението на Русия. Неотдавна бившият генерал от НАТО Филип Бридлав заяви по този повод следното: „Нито един НАТО-вски генерал, събудил се сутринта, със сигурност няма да ви каже, че иска да започне война с Русия“.

Един от най-ужасните страхове на НАТО, по данни на National Interest, е „въоръжен до зъби Калининград“. Там са разположени ракетни комплекси „Искандер-М“, които при нужда могат да нанесат прецизни удари по военноморските полски и прибалтийски обекти.

Алиансът на своя ред не може да противостои на тези удари, а, ако Русия задейства още и своите ВКС, в частност ракетите Х-55 и Х-10, то всяка цел в Полша ще бъде достигната, а и за количеството единици на въпросната руска военна техника не е известно нищо

И тук не говорим за морските въоръжения на Русия, които се базират в Калининград: корабите с установка за осем ракети „Калибър“, който се доказаха в Сирия, а също подводниците, миноносци, корабите тип „Неустрашими“, корветите, малките ракетни кораби и така нататък.

Затова разположението на въоръженията и войските на НАТО в пограничните на Русия страни като Полша и Литва няма да се увенчае с успех. Никой не може да противостои на калининградското комбо в случай на въоръжен конфликт.

Да не говорим за другите погранични области. Например в Псковска и Ленинградска област са разположени няколко специални бригади, в това число ракетна и противовъздушна. Има също военновъздушни бази, във всяка от които са разположени няколко десетки бойни самолети.

Още един страх за НАТО са Иран, Северна Корея и Иран. Тероризмът е една от заплахите между другото. Наистина – защо да се страхуваш от терористи, ако те се отглеждат на запад.

На Китай и на Русия не им стига приятелски съюз с Русия. Затова и в резултат се оказва, че мощта на Русия и умението на нашата страна да си сътрудничи с другите е основният страх на НАТО. Но основната идея е там, че Русия няма намерение да напада НАТО-вските войски, ние засилваме военния си потенциал за защита, а не за нападение.

Така в резултат се оказва, че в Алианса са измислили заплахата, за да оправдават разполагането на своите войски в други страни. Но това не става панацея и страхът настъпва, поглъщайки дори най-опитния войник от НАТО.

Да добавим и това, че европейските политици повече не искат да се подчиняват на САЩ и да плащат по 2% от БВП за поддържане на Алианса в „работно“ състояние. В ЕС решиха да създадат свой аналог на НАТО, а това означава, че съществуващата организация скоро ще престане да съществува като ненужност, безсмисленост и отсъствие на участници в нея. Затова, гудбай ти, НАТО!