Свържете се с нас

ПАРИ

Китай печели търговската война срещу Тръмп

Avatar photo

Публикувано

на

Лесно може да се пропусне заявлението на САЩ за търговията в Китай, което Белият дом публикува в събота, в самия разгар на кралската сватба. Но трудно е да се скрие, че Китай изглежда, че май печели търговската война срещу Президента, засега.

В заявлението се говори, че след няколко дни преговори китайците са се съгласили „съществено да намалят дефицита на търговския баланс със САЩ в размер на 375 млрд. долара с Китай и че детайлите ще бъдат разработени по-късно. Това бе съвсем неопределено.

Обърнете внимание, че Китай не е съгласен на определената сума. В петък главният икономически съветник на Тръмп Лари Кудлоу разкритикува журналистите, че китайците са се съгласили да намалят дефицита не „по-малко“ от с 200 млрд. долара. Китай бързо опроверга това и ден след официалното заявления няма конкретна сума, което ми се струва, че е победа за китайците.

Как върви борбата за интелектуалната собственост? Реалната битка с китайците трябва да се е заключвала именно в борбата с кражбата на интелектуалната собственост, за която говори администрацията на Тръмп, която продължава години и струва на икономиката на САЩ между 225 и 600 милиарда долара годишно. Тръмп трябваше да застави китайците да прекратят кражбата на тайни и технологии в САЩ. На този фронт заявленията бяха кратки и пестеливи, сочещи, че и двете страни са се разбрали да „засилват сътрудничеството“ (дипломатичен начин да се каже, че нищо няма да се прави) и че Китай „ще проведе съответните поправки по патентното си право. Засега не е ясно дали това ще се случи (и дали Китай ще съблюдава някакви си нови закони“.

Реакцията за обявеното бе основно отрицателна, дори и сред хората, които са обичайно съюзници на Тръмп. Дан ДиМицо, бивш генерален директор на стоманолеярна, който бе голям привърженик на тарифите за стомана и алуминий на Тръмп, публикува на профила си в „Туитър“ скоро след заявлението: „Недостатъчно. Време е ръкавиците да се свалят“. А след това „Дали президентът не отстъпи? Китай и приятелите му, изглежда спечелиха“. Водещият на „Фокс Бизнес“ Лу Добс обобщи ситуацията така: „Китайците говорят, че няма сделка“.

Сенатор Марко Рубио написа в „Туитър: „Защо чиновниците в САЩ винаги се хващат на китайската хитрост“. Търговският репортер на Wall Street Journal Боб Дейвис написа, че големият извод е, че „Китайците победиха администрацията на Тръмп“.

Ето кратко изложение на многото точки, по които Китай, изглежда, че е удържал връх:

„Китайските „отстъпки“ бяха такива, които той планираше да направи при всеки случай“. Китай има една от най-бързо растящите икономики и средни класи на света. Китайските фабрики и градове се нуждаят от повече енергия, а на хората е нужно повече месо. Не е странно, че Китай заяви, че се интересува от покупката на повече енергия и селкостопанска продукция от САЩ. Администрацията на Тръмп се опитва да изобрази това като победа, защото САЩ ще могат да продават повече на Китай, но е почти сигурно, че китайците при всички случаи щяха да купуват всичко това.

Това, което Тръмп получи от китайците, е „сделка, която Китай може да предложи на всеки президент на САЩ“, заяви Бред Сецер, експерт по Китай в Съвета за международни отношения. „Китай трябва да внася определено количество енергия от някой и да внася храна за животни или месо за удовлетворяването на вътрешното си потребление“.

Съгласно данните на правителството, Китай купува около 20 милиарда долара селскостопанска продукция годишно и газ и петрол за седем от САЩ. Дори ако Китай удвои и утрои покупките на тези стоки, той не може да достигне дори близо до 200 милиарда долара за съкращаване на търговския дефицит.

САЩ са се съгласили да прекратят повишаването на тарифите. Китайските официални лица в родината си представиха преговорите като победа, съобщават държавните медии, че САЩ са се съгласили „да не започват търговска война и да прекратят въвеждането на мита един срещу друг. Китайските медии нарекоха това най-важния резултат от преговорите.

Министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин потвърди, че тарифите сега ще бъдат „преустановени“.

Да,, хубаво е, че и двете страни няма да навлизат в търговска война, но китайците щяха да загубят повече от митата. Администрацията на Тръмп се отказва от тарифната заплаха в размер на 150 милиарда долара срещу Китай – това е добра „плячка“ за китайците.

Китай има лостове за натиск преди срещата на високо равнище със Северна Корея. Тръмп иска срещата на високо равнище със Северна Корея на 12 юни да премине добре. Това би било огромен пробив за САЩ и за целия свят и значително постижение на неговата администрация. Китайците разбират, че Тръмп се нуждае от тях, за да помогнат за това и те, както се съобщават, очакваха Тръмп да бъде по-склонен за търговия, докато въпросът за Северна Корея е на предна линия. Тръмп също изрази готовност да отмени ограниченията върху китайската техническа компания ZTE, което бе неочаквано за мнозина.

„Разривът в търговията в САЩ или Китай на този етап единствено ще провали взаимния прогрес в Северна Корея“, заяви Тери Хайнс, управител на изследователската и консултантска компания Evercore ISI.

Слабо вероятно е да има нови ограничения върху китайските инвестиции в САЩ. Другата китайска цел бе да се получи възможността за повече инвестиране в САЩ. Предполагаше се, че Мнучин ще работи над силни препятствия за китайските инвестиции в Америка, още една рязка мярка, за да покаже на китайците, че ако не играят честно и не позволят на американските компании пълноценно да функционират в Китай, то Америка няма да бъде толкова открита за китайските компании и капитали.

Понеделник е крайният срок за Мнучин „да съобщи за прогреса“ по отношение на инвестиционните бариери. Сега изглежда, че тези ограничения също са преустановени, според лобист, запознат с обсъжданията, който не е упълномощен публично да говори за приетите от администрацията решения и говорещ при условия за запазена анонимност.

Дерег Сисър, експерт по Китай в Правния американски институт по предприемачество , който миналата година консултира ръководството на Тръмп за търговията с Китай, също смята, че Мнучин няма да настоява тази седмица за някакви по-нататъшни препятствия пред китайските инвестиции в САЩ.

„Мнучин никога не е имал намерение да препоръчва нещо сериозно, доколкото знам“, заяви Сисър.

Нулева вреда върху високотехнологичните планове на Китай. В заявлението в събота се говори много малко за защитата на интелектуалната собственост и нищо за промените на плановете на Китай по високотехнологичния ръст и доминиране (планът на президента на Китай Си Дзинпин „Китай 2025). Когато администрацията на Тръмп изначално представи на Китай списък искания, тя включи такива, според които Китай трябва да се съгласи да прекрати субсидирането на своите технологически компании.

Би било малко вероятно САЩ да заставят Китай да промени плана си за икономически ръст, но това е още едно напомняне, че китайците са дали някакви отстъпки в тези неща, които не са принципни за Китай.

Изглежда, че Китай побеждава, но това е само началото. Това е само първи рунд в дългите преговори между двете страни по търговията и това се подчертава от различни секретари и съветници. Дори и Кудроу заяви в неделя, че това все още не трябва да се нарича сделка. Много може да се промени, когато Си и Тръмп се срещнат лице в лице.

Но засега китайците пробутват на Тръмп „сделка“, която няма да промени силно тяхната позиция. Но има надежда, че Тръмп ще издържи и ще постигне повече.

Ще дам някои свои лични мисли по този повод.

Дайте да видим какво съм говорил по-рано за търговската война между САЩ и Китай и какво може да се прогнозира въз основа на теорията за паразитизма и матриците на енергобаланса:

САЩ и Китай са твърде силно свързани един с друг и затова не могат да преминат към истинска търговска война. При опита на Тръмп да нанесе сериозен ущърб върху американската икономика, могъщият еврейски юмрук ще го стисне за тестикулите и ще му обяснят, че по –добре да мълчи и да приема закони за Холокоста и посолствата, а не да вреди сериозно на американско-китайската търговия.„

Китай има значително по-силна позиция в преговорите, така че самата Америка е по-заинтересована от Китай в запазването на външнотърговския дефицит. Каквото и да мисли и да казва главният клоун на планетата.

САЩ физически не са способни да намалят външнотърговския дефицит с изключение на варианта за намаляването му. Ето го постоянно повдигания въпрос за търговията с интелектуална собственост. Тоест – вие както и преди ни доставяте целия спектър стоки, а ние увеличаваме доставката на продукция от Холивуд и прочее никому ненужна постиндустриална смет. Но от това щастие китайците ще се опитат да се спасят, а както и казах, позицията им на преговорите е по-силна.

Дори разговорите за увеличаването на търговията на селскостопанска продукция и месо няма да приключат почти с нищо. За да се продаде някакъв ресурс на Китай, трябва да се отнеме от някой афроамериканец или овца. А това е невъзможно, защото афроамериканците и овцете ще започнат масово да измират от това. Същото се отнася до търговията с въглища, газ и петрол. Увеличаването на американските продажби в Китай ще бъде незначително и задължително ще се съпроводи с увеличаването на разходите в самата Америка, тоест външнотърговският дефицит ще расте и в бъдеще.

Във връзка с ръста на цените на петрола, с който Тръмп няма да се бори за момента, се случва преразпределяне на „богатства“ вътре в Америка от съвършено паразитните класи към остатъците на добиващия отрасъл (частично паразитен). На този фон Тръмп не може да вдигне тарифите за китайски стоки дори не с проценти, защото това, комбинирано с ръста на цените на бензина силно и рязко ще удари по жизненото равнище на основното американско население.

Понеже външнотърговския дефицит на Америка ще расте, грубо в разрез с риториката на Тръмп, то и реалното влияние на политиката на Тръмп върху ръста на промишлеността на Америка ще бъде на равнището на статистическата грешка.

Възможно е, че реалната цел на Тръмп е шоковото падане на жизненото развитие на американското население, за да се върне конкурентоспособността на промишлеността. Мисълта като цяло е вярна, но закъсняла с 15-20 години и затова мъртвородена.„

От страни това прилича на театър на абсурда, защото Китай се бори уж напрегнато за правото безплатно да продава ресурси на Америка, а тя бяга от това щастие. Всъщност Америка се бори (безнадеждно и закъсняло) за спасението на своята промишленост и следователно за своята страна. А Китай се бори за правото да бъде прокси-страда за събиране и предаване на данъци в Америка. Голяма част от дефицита се формира не на територията на Китай, а за сметка на търговията на Китай с други страни.

След дълги преговори страните ще успеят да открият варианти, при които реалното положение на нещата няма да се промени, но така или иначе за вътрешна употреба и двете страни ще обявят своята победа. При това в средносрочна перспектива икономиката на Китай ще се развива, докато тази на Америка ще деградира.

ПАРИ

⚠️ До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊Всичко!

Avatar photo

Публикувано

на

До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊 Всичко!

Фирма, която подреди сметкоплана и себестойността си СЕГА, ще посрещне новото изискване готова. Фирма, която го остави разхвърляно, ще го открие късно – под натиск на краен срок от НАП. ⏳

Тук обаче е уловката, която малко хора виждат: 🔍

SAF-T НЕ анализира нищо – само ПОКАЗВА вече готовия резултат от дейността ти.
На НАП не му пука дали губиш 𝟓% или 𝟐𝟓% марж.

Той ще иска ДОКЛАД, не диагноза – скритите загуби продължават да се влачат с фирмата, невидими и за НАП, и за теб. 🙈

Ето и уловката: ако тръгнеш да си „подреждаш къщичката“ ПОСЛЕ, докато вече се отчиташ по SAF-T – промяната спрямо предишни подадени файлове ще се види веднага.
Точно това несъответствие може даже и да предизвика данъчна проверка. 😳

Затова прозорецът за промяната е СЕГА, преди да влезеш в задължението за подаване на файла в НАП, защото после самото подреждане може да стане риск, не подобрение. ✅

Ако разпознаваш ситуацията при теб – пиши ми на лично съобщение.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

ПАРИ

🇨🇳 BYD строи морски мост към света: Китай вече не чака чужди кораби!

Avatar photo

Публикувано

на

Китайската автомобилна индустрия отново показва какво означава да контролираш цялата верига — от батерията и конвейера до палубата на собствения си кораб.

Според морски издания BYD се готви да поръча още 10 гигантски автомобиловоза, всеки с капацитет около 9200 стандартни места (CEU). Това не е просто логистична сделка. Това е стратегически ход на държава и компания, които отказват да зависят от чужд капацитет, когато светът вече иска китайски електромобили.

Гигантите от класа на „BYD Shenzhen“ вече не са изключение, а стандарт за следващата вълна.

Ако поръчката се реализира, корабите ще бъдат построени от China Merchants Industry в корабостроителниците Дзинлин и Хаймън, с доставки между 2027 и 2029 г. Десетте нови съда ще добавят около 92 000 места към собствения флот. От осем кораба днес BYD ще стигне до 18, с общ капацитет над 130 000 автомобила на борда. Това е флот, който вече не моли за място на чужди линии.

Първият кораб — Explorer No.1 — тръгна от Китай през януари 2024 г. За по-малко от две години компанията сглоби цяла ескадра: Хъфей, Чанджоу, Шънджън, Сиан, Чанша, Джънджоу и Дзинан. „BYD Shenzhen“ с 16 палуби и 9200 места вече беше сред най-големите автомобиловози в експлоатация. Новите единици ще бъдат от същия клас — LNG двугоривни Ro-Ro съдове, по които колите се качват и слизат на собствен ход. Китай не само произвежда колите. Китай вече строи и корабите, които ги носят.

Причината е ясна и се вижда в числата. През август 2026 г. BYD е изнесла от Китай около 184 000 нови енергийни автомобила — ръст от над 130% спрямо същия месец на предходната година. За първите осем месеца износът от Китай достига приблизително 1,127 млн. единици. Ако се включат и продажбите от заводи извън страната, задграничните доставки на групата вече надхвърлят 1,16 млн. за същия период.

Това не е изолиран успех на една марка. През август целият китайски износ на леки автомобили скочи със 77,5% до около 894 000 единици, докато вътрешните продажби на дребно паднаха с около 23,7%. Китайската индустрия не се свива. Тя се пренасочва. Когато вътрешният пазар се охлажда заради ценова война и насищане, заводите не спират — те пълнят кораби.

Именно тук се вижда разликата между производител и индустриална сила. Много западни марки все още разчитат на наети линии и чужди логистични оператори. BYD инвестира в собствен флот, защото тесните места в световния автомобилен транспорт вече ограничават растежа. Според аналитици от Deutsche Bank ръководството е признало, че през тази година именно недостигът на корабен капацитет е държал износа по-ниско от възможното. Отговорът не е жалба към пазара. Отговорът е поръчка за още десет гиганта.

Същата логика важи и за целите. Reuters, позовавайки се на Deutsche Bank и Citi след среща с мениджмънта, съобщи, че BYD обсъжда износ и задгранични продажби над 2,5 млн. автомобила през 2027 г., след като целта за 2026 г. вече е вдигната до 1,9–2,0 млн. Компанията все още не е потвърдила тази цифра с официално съобщение, но посоката е недвусмислена: повече собствени кораби, повече местно производство в Унгария, Бразилия и Индонезия, по-малко зависимост от мита и чужди пристанищни опашки.

Това е китайският модел в чист вид. Батериите са собствени. Заводите са мащабни. Корабите се строят в китайски верфи. Горивото е по-чисто — LNG двугоривни системи, които отговарят на по-строгите международни норми. Дори на борда се използват технологии от собствената екосистема на BYD. Вертикалната интеграция тук не е модна дума, а способност да се пренесе милион автомобила през океана, без да се чака чужд слот.
За Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия и Австралия това означава едно: китайските електромобили няма да спрат на кейовете, защото някой друг няма свободен кораб. BYD вече строи своя „морски мост“. А зад него стои цяла индустриална система, която за няколко години превърна износа от допълнение в основен двигател.

Китай не иска разрешение да изнася бъдещето си. Той си го строи — палуба по палуба. И ако Хутите блокират на напълно входа за Европа, Китай вече имат блан Б – и той се казва Северният морски път. А кой го контролира, всеки може да се досети 😊😊😊

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

ПАРИ

🇪🇺🇸🇦 Саудитският петролен пояс е ударен. Дизелът е следващият на опашката

Avatar photo

Публикувано

на

Саудитска Арабия — най-големият износител на петрол в света — разполага със запаси за поддържане на износа през Янбу за едва около пет до седем дни.

Това не е резерв. Това е обратно броене.

Източно-западният петролопровод на кралството — основният маршрут, чрез който саудитският петрол заобикаля блокирания Ормузки проток — беше ударен с дронове и спрян. Един от източниците на Reuters оценява ремонта на до пет–шест седмици. Други допускат по-бързо или частично възстановяване на потока. Официален срок от Рияд все още няма.

Дори тръбата да бъде ремонтирана по-бързо, проблемът не приключва в Янбу. На южния изход на Червено море хутите затягат натиска около Баб ел-Мандеб и заплашват саудитските кораби.

Това вече не е просто поредният геополитически мем. Това е пряк риск за световните енергийни пазари — и особено за Европа, която е силно зависима от вноса на дизел и вече плаща рекордни премии за него.

Какво точно се случи

На 10–11 септември дронове, за които Саудитска Арабия твърди, че са изстреляни от иракска територия, удариха съоръжения по East–West Pipeline, известен още като Petroline.

Рияд спря тръбопровода като предпазна мярка. Сателитни изображения показаха пожар и щети по инфраструктурата. Ирак освободи високопоставен военен командир, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Иран. Официална отговорност за самата атака първоначално не беше поета.

Петролопроводът е дълъг приблизително 1200 километра и е построен през 80-те години именно като стратегически обходен маршрут при криза в Персийския залив.

След като войната с Иран сви трафика през Ормуз, Саудитска Арабия започна да пренасочва през тръбопровода около четири милиона барела дневно към пристанището Янбу на Червено море. Това количество се равнява на приблизително 4% от световното петролно предлагане.

Сега основният байпас е спрян.

Според източници на Reuters запасите в Янбу могат да поддържат досегашния износ само още пет до седем дни. Саудитска Арабия разполага и с ограничени количества в египетските терминали Айн Сухна и Сиди Керир, но хранилищата не са пълни и могат единствено временно да отложат проблема.

Без възстановяване поне на част от потока през Petroline износът през Червено море неизбежно ще започне да намалява. Reuters

През април същият петролопровод също беше атакуван, но пълният му капацитет беше възстановен сравнително бързо. Този път оценките се разминават драматично — от частичен рестарт в близките дни до пет–шест седмици ремонт.

За пазара разликата между „дни“ и „седмици“ се измерва в милиони барели, рекордни транспортни разходи и нова инфлационна вълна.

Вторият капан: хутите и Баб ел-Мандеб

Проблемът не свършва с тръбата.

Хутите достигнаха стратегическия остров Перим, известен още като Маюн, в самия пролив Баб ел-Мандеб. Сили на международно признатото йеменско правителство са се изтеглили от острова и от намиращия се срещу него крайбрежен район Дубаб.

Това не означава, че проливът вече е напълно затворен — корабите все още преминават. Но хутите предупредиха, че могат да атакуват саудитски плавателни съдове. Самата заплаха е достатъчна, за да повиши застраховките, фрахта и риска за всяка компания, която реши да използва маршрута. Reuters

Обиколният път около Африка може да добави около 22 дни към плаването. Междувременно цените за наемане на танкери вече достигат рекордни равнища, а корабното гориво също поскъпва.

Така Саудитска Арабия се оказва притисната от три посоки:

* на изток — силно ограниченият Ормузки проток;
* във вътрешността — спреният East–West Pipeline;
* на запад — нарастващата заплаха около Баб ел-Мандеб.

Това не е пълна физическа блокада на кралството, но е най-тежкото едновременно изпитание за трите му основни експортни направления.

Защо Европа трябва да гледа към дизеловата колонка

Европа не зависи от Персийския залив за целия си суров петрол. Норвегия, САЩ, Казахстан и други доставчици осигуряват значителна част от вноса.

Ахилесовата пета на Европа е другаде — в дизела и останалите средни дестилати.

След прекратяването на прекия внос на руски горива Близкият изток се превърна в един от основните заместители. Но през 2026 г. предлагането се свива едновременно от няколко страни:

* доставките от Персийския залив са ограничени от войната и затрудненото корабоплаване;
* руските рафинерии са засегнати от украински удари;
* Москва ограничи износа на дизел, за да стабилизира собствения си вътрешен пазар;
* европейската рафинерийна система не разполага с достатъчно свободен капацитет;
* маршрутите стават по-дълги, по-скъпи и по-рискови.

Резултатът вече се вижда. Европейският дизелов „крек“ спред — премията на дизела спрямо суровия петрол — премина границата от 100 долара за барел. Това е сигнал, че проблемът не е само високата цена на петрола, а реалният недостиг на конкретния рафиниран продукт.

Брентът вече се върна над 107 долара за барел, но дизелът поскъпва още по-бързо. Reuters

Ако саудитският петролопровод остане спрян седмици, под въпрос ще се окажат потоци, равняващи се на около 4% от световното предлагане. Това не означава, че утре на пазара автоматично ще има с 4% по-малко дизел. Последицата е по-сложна — и потенциално по-опасна:

* по-малко суровина достига до работещите рафинерии;
* свободните количества се пренасочват към онзи, който плаща най-висока цена;
* танкерите пътуват по-дълго и струват повече;
* застрахователната премия се вгражда във всеки превозен барел;
* Европа, Азия и Африка започват да наддават за едни и същи товари.

Точно така една далечна атака срещу помпена станция се превръща в по-скъп транспорт, строителство, земеделие и храна в Европа.

Дизелът не е просто гориво за автомобили. Той движи камионите, тракторите, строителната техника, резервните генератори и огромна част от индустриалната логистика.

Следващата спирка: колонката

В началото на септември средната цена на дизела в Европейския съюз вече беше около два евро за литър, като в редица държави стойностите бяха значително по-високи. В България различните седмични източници поставяха средната цена приблизително около 1,81–1,84 евро за литър.

Това все още е под равнищата в голяма част от Западна Европа, но посоката е ясна. Последните официални данни могат да бъдат проследени в седмичния петролен бюлетин на Европейската комисия.

Ако ремонтът на Petroline отнеме седмици, а заплахата в Баб ел-Мандеб остане, пазарът ще добави нова рискова премия. Подобни сътресения достигат до бензиностанциите със закъснение — първо се движат цените на едро, след това договорите с доставчиците и накрая таблата на колонките.

Затова въпросът вече не е дали Европа ще усети удара.

Въпросът е колко силно — и колко дълго.

Европа има стратегически резерви и по-диверсифицирани източници на суров петрол от много азиатски икономики. Но остава структурно уязвима при дизела.

Точно затова атаката срещу саудитския байпас не е просто поредната новина от Близкия изток. Тя удря най-чувствителната точка на европейския енергиен баланс — горивото, което движи реалната икономика.

Саудитският спасителен пояс е пробит.

Европа вече чака на опашката.

А петдневният буфер в Янбу не е запас.

Това е обратно броене.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨

Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️

Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна

В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва

Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство

‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени