БЪЛГАРИЯ
Армията ни тъне в ужасна мизерия, а даваме военните си бази без пари
България е една от двете сред 150 държави, която не взима „наем“. През 2006 г. подписа „споразумение за съвместно ползване“
За армията неотдавна имаше разисквания с какво да я снабдим и как няма пари.
Още има спорове за изтребителите – колко останаха, стигат ли, не стигат ли. Покрай другото имаше парад за Гергьовден – на 6 май т.г.
И той беше най-тъжният военен парад, който съм гледал.
Една войска, която е всявала респект не само на Балканите, но и в цяла Европа, да бъде докарана до това дередже…
Една войска, пред която комшиите са треперели, че като ревне „Напред, на нож!“, те си го превеждали като „По пет на нож!“.
Една войска, командвана от капитани, която спаси делото на Съединението.
Една войска, в която при жегите край Одрин и Чаталджа бойците й събличали куртките, но забождали на голо на гърдите си ордените „За храброст“!
Една войска, при която по времето на „социализъма“ всяко изпращане на новобранец се превръщаше в празник за цялото село, защото провождаше поредния бъдещ защитник на Отечеството!
Една войска, в която, макар и с лично мърморене, беше за мен и чест, и гордост, и (вече) приятни (и приятелски) спомени да служа.
И една войска след това
Една войска (ако въобще може да се нарече с това благородно понятие), на която някакъв министър нареди да си нареже ракетите СС-300, щото му приличали на „кюнци“. „Кюнците“ сега ги купува Иран, ама „от производител“, а не нарязани като нашите, щото те сега и за кюнци вече не стават, а само за циганската любов, наречена скрап.
Една войска, която си съсипа и 3/4 от бронираната, и 5/6 от въздушната техника само за да се сложи сега пред новите отвъдокеански „продавачи“ на изостаналата им военна машинария.
Една войска, която хич не бих се учудил, ако вземе да купува и пушките М-16, докато цял свят не спира да пазарува „Калашников“. А за България, освен че го произвежда, съм гледал и реклама, на която пише „Изберете 10“. За несведущите – това беше марката на завод „Арсенал“ в Казанлък.
Една войска, която си пази луксозните камиони „Мерцедес“ купени срещу огромни комисиони, но не пропуска да „отдаде“ за нуждите на момчетата от Гранична полиция вече наистина старите ЗИЛ-131. За да може след това да твърди, че те за нищо вече не стават и й трябват нови комисиони за западна техника.
Една войска, в която срещу кратка, но добре платена школа в западни военни училища „демократичните“ офицери са готови да забравят всичко – и откъде са тръгнали, и откъде са преминали.
Една войска, която не се посвени да похарчи половин милиард евро за западни хеликоптери, но която в последна сметка и на парада този Гергьовден се „отсрами“ българският национален флаг да се вее не от „Кугар“ (апропо, къде са те), а от руски (съветски) Ми-17.
Една войска, която има за министър лице, което подсказва размисли за нови оръжейни сделки и огорчени догадки за вече договорените такива…
Спирам дотук. И продължавам с пояснения. Които обаче не изтриват и нито ред от написаното по-горе. Че даже, поне според мен, и не му противоречат.
Убеден привърженик съм на членството на България в НАТО. И от 1991 г., когато се създаде
Атлантическият клуб в България като негов активен деец не съм спирал да работя за реализацията на тази идея.
Първо, защото след разпускането на Организацията на Варшавския договор (ОВД) през същата тази година се сгромоляса цялата ни концепция за защита на националната ни сигурност. Преди това тя беше – задръжте турците и гърците (ако ни нападнат – б.р.) за 4 часа, после идваме ние (ОВД де, а иначе – руснаците). След 1991 г. обаче „ние“ вече ги нямаше…
Второ, защото, вече осиротели, но с две могъщи армии, потенциална заплаха за държавицата ни от юг, най-логичното беше да им станем съюзници. Т.е. да разчитаме на приятелството, а не на враждебността (и агресивността) на комшиите ни.
И трето, но не и по важност – ЕС беше възприел вече една много хитра (и мързелива) тактика – да използва НАТО като „кандидатстудентски“ изпит за мераклиите да влязат в него. Искате членство в европейското семейство? Я първо минете през членство в НАТО, и ако то каже да, тогава може.
А тъй като и аз исках да съм „европеец“ (каквито ние, българите, сме си били далеч преди други „европейски“ племена), логично подкрепях (и не спирам да го правя) и идеята „България в НАТО“.
Дотук добре. Обаче… Обаче първо се оказа, че всъщност НАТО си е САЩ под прикритие.
И ако понякога вземат и части от други армии (като нашата полева баня в Афганистан или „пушечно месо“ в Кербала, Ирак), то е само да легитимират едноличното си присъствие там.
Обаче и второ. Даже и Уикипедията се обърка колко са военните (сухопътни, въздушни, морски) бази по света – дали са „само“ 900, или са над 1000.
Не се обърка обаче за други две неща.
Първо, че навсякъде за тези си бази Америка плаща едни добри пари като наем. Нещо като квартиранти – на квадратен метър по толкова, за вода – толкова, за разни други услуги – толкова и т.н. Но са си пари де, и то съвсем немалко за съответния „хазяин“.
За да не ходя много далеч, още във връзка с югославската криза Унгария даде на САЩ бивши съветски военни бази. И това се отрази изключително благоприятно върху местната икономика – според сайта www.nato.int.acad. около 100 милиона годишен приход от присъствието на средно 5000 американски войници…
И тука идва второто – ние сме една от двете (наред с Австралия) сред 150 държави в света, която не получава „наем“! Защото през далечната 2006 г. България подписа със САЩ не договор за техни бази на наша територия, а „споразумение за съвместно ползване“. Демек, за гратис!
Е, не е съвсем гратис де. Циганите от Ново село ги наемат срещу скромно възнаграждение да играят терористи против американските освободителни сили. А те това си го знаят – тренират като айдуци из селата около Сливен и се поддържат във форма.
А иначе авиобазата в Безмер, Ямболско, според списанието Foreign Policy се нарежда сред шестте най-стратегически (в света!) американски военни бази. Следователно само от нея можем да изкарваме значително повече пари от унгарските „бивши съветски казарми“.
Можем, ама май не искаме. Защото и тя се води „за съвместно ползване“. България просто е пуснала безплатно американците, защото сме заможна държава и нямаме нужда от техните пари… Ами дали пък не е дошло време да спрем да се правим на заможни.
По стечение на обстоятелствата през 2016 г. изтича срокът на договора ни „за съвместно ползване“. Пак (уви!) по стечение на обстоятелствата вече се оказахме в стратегическия епицентър на геополитическата ситуация – и от север, и от юг. Която не се знае накъде ще избие… Та ако ще ни трепят, поне да не е безплатно!
Значи, от една страна, ако приложим НАТО-вските разчети за Унгария, за 10 години по 100 млн. долара излиза, че сме понесли „пропуснати ползи“ от САЩ за около милиард.
От друга страна, американците си правят устата да ни продадат ескадрила старички Ф-16 за около 800 млн. долара.
От трета страна, в техните авиобази залежават консервирани неколкостотин изтребителя.
От четвърта страна, неотдавна подариха на Гърция 400 машини от точно такава ненужна им вече техника.
От пета страна, дали пък да не се опитаме при подписването на новия договор със САЩ да поискаме същото?
Разбира се, тук има и шеста страна – че вероятно нашите храбри чиновници от военното министерство ще усетят болезнено собствените си „пропуснати комисионни ползи“.
Но нека поне веднъж и те да усетят, че да си под пагон, не е само да си на издръжка на данъкоплатците.
БЪЛГАРИЯ
Цветанов като олицетворение на корупцията. И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ
Цветанов като олицетворение на корупцията.
И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ.
Наистина висок стандарт!
Само дето германските журналисти са в грешка, че му е прекъсната кариерата. Напротив, напротив, така би било в Германия и навсякъде по света.
Не и в Мутроландия.
Хубаво е това да се прочете и от Европол, защото върху тях също пада петното.
„КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Да живееш по-хубаво, на български
Политици от най-високите постове си купиха луксозни апартаменти в столицата на цени като в Алди (нещо като Лидъл).
София – най-известният ловец на сделки в България, Цветанов, изглежда, не е измъчван от угризения или вина. Той не е извършил никакво престъпление и няма „за какво да се срамува“, увери Цветан Цветанов няколко дни преди да подаде оставка от поста на ръководител на фракции на управляващата партия ГЕРБ и да подаде оставка в парламента на София.
Прекъсването на кариерата на най-властния политик в България след премиера Бойко Борисов се дължи на съмнителен бизнес с недвижими имоти: За една четвърт от пазарната стойност е закупил шефът на предизборната кампания на ГЕРБ миналия юни, луксозен апартамент с площ 240 квадратни метра в планинския квартал Изток. В навечерието на предстоящите през май европейски избори, управляващата партия ГЕРБ бе настигната от разрастващия се корупционен скандал, който вече изложи на опасност четирима от нейните членове. Освен Цветанов министърът на правосъдието и бившата кандидат-президент Цецка Цачева, заместник-министърът на спорта Ваня Колева и зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов подадоха оставка.
Лукс на ниска цена
Причината: техните евтини покупки на жилища в компанията за недвижими имоти Артекс подозрително се доближават до корупция. Следователите подозират, че политиците от правителството са “позлатили“ подкрепата си на строежа на новия луксозен офис – и жилищен комплекс,носещ наименованието „Златен век“. Цветанов предполагаемо е заплатил само 627 евро на квадратен метър за т.нар. си евтина бърлога, въпреки че нейната действителна стойност се оценява на 2500 до 3500 евро на квадратен метър. Прокуратурата и Националната агенция за борба с корупцията в момента разследват дали бившият министър на вътрешните работи е извършил престъпление.
Претръпналият към скандали Цветанов обаче вижда себе си преди всичко като жертва. Твърденията не са нищо повече от част от преднамерената „кампания на лъжата“ в навечерието на предстоящите европейски избори. Той беше „политическото лице“, което трябваше да бъде маркирано точно преди изборите. Всъщност скандалът с „Апартментгейт“ може да струва европейските избори на неговата партия, който понастоящем води с около 35%, според проучвания на общественото мнение.
Радиостанция разкрива истината
Но това по никакъв начин не е Опозицията, както се предполага от Цветанов, а именно Радио „Свободна Европа“, след 15-годишната почивка от началото на работата си. Радиото извади на светло съмнителната сделка с недвижими имоти на ловеца на сделки на ГЕРБ. Според софийския анализатор Стойчо Стойчев скандалът едва ли ще има последствия, свързани с изборите. Много популярният в партията си Цветанов ще остане на политическата трибуна на България и особено ключова фигура на ГЕРБ.
Това изглежда се потвърждава. Цветанов си отива – и остава в същото време. Всъщност, той е отстъпил само като лидер на фракциите, но като ръководител на кампанията и заместник-шеф на партията довереникът на Борисов ще продължи да действа. Коментаторите на българските медии говорят подигравателно, след британското отлагане на Брекзит, за българския „Цвекзит“.
Богомил Бонев
БЪЛГАРИЯ
Александър Йорданов по стъпките на „Майката на нацията“
Александър Йорданов вече става проблем за кампанията на ГЕРБ, макар и тя още да не е започнала.
Шестият в общата евролиста ГЕРБ-СДС фокусира медийното внимание и общественото недоволство засега по две основни причини: ястребското му отношение към Русия, което влиза в противоречие с политиката на правителството на Борисов и подигравателното му отношение към самия премиер Борисов, когото до вчера наричаше „селски хитрец“ и премиер-мимикрия“, а днес вече е „целунал ръка“ на същия този Борисов, за да го направи евродепутат.
Това публиката не прощава!
Само за два дни, откакто се завърна на политическата сцена, бившият председател на 36-ото Народно събрание и бивш посланик в Полша и Македония, обходи всички телевизии и резултатът от изявите му е потресаващ – присмех, подигравки, окарикатуряване.
Щом Ал. Йорданов се появи в някое тв студио, водещите от вратата го почват с цитати от собствените му словоизлияния, той естествено влиза в обяснителен режим, където ту се самоопровергава и става смешен, ту пък крайно неуместно се защитава, от което в края на краищата се получава една комична сценка. Тя пък после намира своето продължение в социалните мрежи, където преливат възторзи от рода на „Днес е един смешен ден за българската демокрация“.
И оценката вече е дадена!
Никой не пита за останалите членове в евролистата, където има стойностни, млади хора, самонаправили се, красиви, утвърдили се, без политическа проекция – особено във втората половина на листата. Тях никой не ги търси, никой не ги показва. Познатите, които са на челните места, пък са скучни, защото са обиграни, а езикът им е стерилен.
Гъделът за медиите е Ал.Йорданов, защото публиката с настървение се забавлява с него. Той е камъчето в обувката на ГЕРБ.
Какво печели и какво губи ГЕРБ от тази кандидатура?
За първи път ГЕРБ влиза в предизборен съюз. Досега партията на Борисов винаги си е била самодостатъчна. Този път, вероятно умората от 10 години на власт, я някара да направи опит да обнови облика си, залагайки на романтичния спомен от миналото, когато синьото беше надежда, промяна и упование. Няма лошо!
Политиката обаче се прави за хората и от хората.
Ако споменът от миналото няма препратки към бъдещето за нещо по-добро, то той си остава само една емоция.
А Ал. Йорданов е миналото с похвалните статии за Живков, после с лупингите в зората на демокрацията, с недотам „дипломатичните“ си истории като посланик, с пещерния си антикомунизъм, с русофобството си, което отблъсква, със слагачеството си, което мнозина оприличават на ветропоказател.
Всичко това е архаизъм.
Никой не споменава заслугите му нито за демокрацията, нито за отношенията ни с Македония.
Би трябвало ГЕРБ да са си направили калкулацията – колко стари седесари ще привлекат със трибуквието СДС и колко гербери ще отблъснат с фигурата на Големия Ал, както наричаха навремето „видният отвсякъде радикалдемократ“. Може би са разчитали на образния му пиперлив език, но засега точно този език по-скоро му пречи, отколкото да му носи ползи. Може би са очаквали, че той ще предизвика умиление или някаква нова синя вълна от възторзи.
Нищо такова не се случва.
Миналото на Ал. Йорданов не носи позитив.
Точно обратното.
Така, както е тръгнал, шестият в евролистата на ГЕРБ-СДС упорито върви по стъпките на „Майката на нацията“, което предвещава резултат, който може да изненада ГЕРБ така, както се случи в нощта на 13 ноември 2016 година. Ефектът от клетвите му срещу Русия може да се сравни с ефекта от сълзите на „Майката на нацията“, бликнали от спомена ѝ за комунизма, „нанесъл“ удар върху семейството ѝ – същия комунизъм, който тя пламенно е защитавала с червената си партийна книжка.
Днес това изглежда ретро. Младите не го разбират. В Европа отдава не се говори за комунизъм-антикомунизъм.
Евроизбори 2019-а са битка за бъдещето, за нова Европа като отрицание на днешната, която изкопа новата „демократична“ бездна между елит и народ.
Цяла Европа се тресе от протести срещу статуквото, което роди възпроизвеждащата се бездушна брюкселска чиновническа армия. Навсякъде изборите се печелят от противници на това статукво. Навсякъде хората избират „неполитичните“ политици.
Дори Турция се разклати от мощната вълна на промяната. Хората си искат реалния живот – днес и сега – и изобщо не се вълнуват от сенките на миналото.
И да изправиш в тази възраждащата се Европа миналото да ти носи знамето, е липса най-малкото на далновидност.
Но, в края на краищата решават избирателите.
Те пък може да си харесат Ал. Йорданов…
БЪЛГАРИЯ
Властта засмърдя! Да сменяме пелените – започнахме на 14-ти май!
Tърпението на Възражданe свърши. Три години след учредяването на Възраждане понасяме онова, за което Макиавели предупреждава: „Инициаторът на нова система има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции.”, пишат в своя позиция от партия Възраждане.
Тази враждебност към Възраждане придоби уродливи измерения. Като се започне от неверни данни, обидни прякори, манипулирани репортажи и се стигне до физическа репресия и психотерор. Чашата преля и Възраждане няма да търпи повече подобни действия. Ще приложим силата на правосъдието върху всички разпространители на неверни твърдения, независимо от техните партийни и бизнес покровители!, пишат още от партията.
Вижте останалата част от позиията на „Ввъзраждане“:
Особено нетърпимо е изливането на мръсотия върху лидера на Възраждане – д-р Костадин Костадинов. Поне да бяха по-изобретателни авторите на клевети и прякори по негов адрес. Защото, ако д-р Костадинов е “уж свързван с Русия”, то какъв е Борисов, чиято фирма ИПОН става фактор, след като в края на 90-те години получава от руската фирма „Лукойл” договор за охрана на нейните тръби и съоръжения. (грами на Дж.Байърли, 2006 год.).
Какъв е Иван Костов, който даде „Нефтохим” – Бургас на Лукойл, когато в същото време е имало други купувачи по думите на Петър Стоянов. За получени от д-р Костадинов „митични руски пари” няма нито един аргумент. Но за милионите рубли, взети от управляващите – документи бол.
В същото време за милионерите рубладжии се мълчи точно толкова, колкото и за грантаджиите. Американските бази и самолетите F – 16, които са само на чертеж, но са платени милиарди за тях, са дребнотемие за авторите на компромати срещу Възраждане. Към престъпните мераци на политическите брокери за облагодетелстване с рубли и долари се присъединяват и евромилионерите. С къщи за гости, хотели, обществени поръчки. А напоследък и с ваксините за Ковид 19.
Всичко това се замита под килима, но за Възраждане е впрегнат целият репресивен апарат – Сметна палата, ГДБОП, СДВР, МВР и медии. Ще посочим само два от многобройните случаи на репресия срещу лидерите на Възраждане. Инж. Николай Дренчев, организационният секретар на Възраждане, е офицер от българската армия, бивш военен пилот на изтребител МиГ-23 МЛД, успешен предприемач и баща на шест деца. На 28-ми март 2020 г. от 10.00 ч. беше призован за разпит в ГДБОП. После на 5 май 2020 г. в СДВР. И за двата разпита поводът е един -фейсбук статус, в който споделя преживяванията на симпатизант на „Възраждане”, опитващ се да получи медицинска помощ в три големи столични болници.
На 30-ти март тази година е призован за разпит в СДВР и д-р Костадин Костадинов – председател на Възраждане. Причината – изказана позиция по политическа тема в предаването „Делници с Николай Колев“ по телевизия „Евроком”. И още, и още…
Върхът на наглостта беше репортажа на така наречения „разследващ” журналист Васил Иванов. Манипулативни кадри, показващи огромен имот, а всъщност домът на д-р Костадинов е само единият ъгъл на огромната постройка. За кредита даже няма и да говорим. Само ще отбележим, че шест /!/ пъти Възраждане е одитирано от Сметната палата. И няма нито едно закононарушение в разходите, направени от субсидията! Ето защо Възраждане очаква въпросният журналист да направи със същото настървение репортаж за къщата в Барселона, сараите на Доган, имотите на депутати – бизнесмени. Бивши и настоящи.
Възраждане е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина заради организирания национален протест на 14-ти май. Заради заканите, че Възраждане няма да работи под диктата на Вашингтон, Москва и Брюксел! Че ще работи с тях под условие – ако е защитен българският интерес ! И ако българите дадат доверието си на Възраждане. Заради системното и целенасочено дискредитиране срещу нас, Възраждане слага край на търпението.
От този момент нататък всяка клевета, всеки компромат, всяко деяние, уронващо авторитета на д-р Костадинов, на неговите колеги, на самата организация, ще срещнат отпор с документи и факти, които притежаваме. С всеки автор на зловредни послания, снимки, публикации, твърдения – ще се срещнем в съда. За предприетите от Възраждане действия българската общественост ще бъде информирана.
Възраждане вярва в справедливостта на съда, в инстинкта на българите да разпознават честния от подлеца, както и в тържеството на истината, което рано или късно настъпва. Възраждане споделя казаното от неизвестен автор, че „Общото между политиците и пелените е, че и двете трябва да бъдат сменяни редовно и то по една и съща причина”.
Сегашното управление твърде много засмърдя ! Време е да сменяме пелените !Започваме на 14-ти май! И ще продължим, докато не се разнесе тази зловредна политическа миризма ! .
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











