АНАЛИЗИ
Американците искат да потопят Близкия изток в терор и хаос по отработена схема
Подмятането на информацията, че по отношение на противниците на Башар Асад е употребено химическо оръжие и сега може да се говори за американски удар по Сирия, удачно съвпадна по време с юбилея на свалянето от власт на Саддам Хюсеин. Сега е особено полезно да си спомним колко лесно Вашингтон пристъпва към манипулации с оръжие за масово поразяване и към какво водят неговите методи на действие в Близкия изток.
Точно преди 15 години оглавяваната от САЩ коалиция свали „кървавия диктатор“ Саддам Хюсеин и избави света от заплахата Ирак и „Ал Кайда“ да използват оръжия за масово поразяване. Наистина в последствие оръжията така и не бяха открити, връзките между Багдад и международния тероризъм не бяха изяснени, населението при „кървавия диктатор“ живя обективно по-добре, а терористичните организации действат активно именно сега в Ирак.
Когато американските танкове влязоха в Багдад, целият свят бе обиколен от кадрите на свалянето на паметника на Саддам Хюсеин на централния площад „Фардус“. Но историческото снимане не започна от самото начало: камерите запечатват как веригата на „шията“ на скулптурата е хвърлена от американски войници, те също така „украсяват“ паметника с звездно-ивичестия американски флаг. Режисьорите на пропагандното действие смятат, че това е неправилно. Американското знаме е прибрано, а на негово място се закача иракско, а „щастливите освободени жители на Багдад“ залепиха нелепо тънка връвчица върху металната верига.
„Режимът на Саддам Хюсеин е свален“, обявиха силите на коалицията. Демонстративното сваляне на паметници и разрушаването им пред телевизионните камери в последствие се повтаряше често.
„Прогресивният арабски политик“
Започвайки военна кампания срещу Ирак през 2003 г., президентът на САЩ Джордж Буш-младши се обръща към американските военнослужещи на живо в ефир: „От вас зависи мирът, на вас лежат надеждите на угнетения народ! Тези надежди няма да са напразни… Ние ще отстоим нашата свобода. Ние ще донесем победа на другите“.
Вашингтон още няколко години се придържаше към пропагандистката конструкция със свободата и демокрацията, донесени на американски щик. През 2006 г. Буш, оценявайки ситуацията в Ирак, нарече предишните години „изумителни“ за страната. Междувременно там вече повсеместно се водеха религиозни кланета, а американските сили и новото правителство се барикадираха в „зелената зона“ на Багдад.
Саддам Хюсеин наистина може да се нарече диктатор, установил в страната си режим на лична власт. Епитетът „кървав“ по негово отношение също може да се приложи: операцията срещу кюрдите в Северен Ирак, при която бе използвано химическо оръжие попада под определението престъпление срещу човечеството. Но тогава, през 80-те години на ХХ век, Западът не се стреми да проведе разследване по горещите дири, не свиква международни трибунали и не формира коалиции за сваляне на тиранина. Обяснението е просто: в този момент Саддам бе подкрепян от САЩ и „световната твърдина на демокрацията“ не вижда в случващото се нищо особено.
Хюсеин дълго време се смята от Запада за „прогресивен арабски политик“. Преди началото на своето президентство през 1979 г. той е един от лидерите на управляващата в Ирак панарабска Партия на арабското социалистическо възраждане („Баас“). При неговото непосредствено участие в страната е национализиран петролният отрасъл, доходите от който стават да се влагат в електрификацията и строителството на пътища. Паралелно се провежда модернизация и механизация на селското стопанство, осъществява се програма за промишлено развитие.
В рамките на борбата срещу неграмотността по цялата страна се строят училища и университети. Създадена е една от най-ефективните в Близкия изток системи за здравеопазване. Към началото на 80-те години Ирак се превръща в развита държава, където се насочват трудови мигранти от целия Близък изток. Популярността на Саддам Хюсеин расте с невиждани темпове.
„Наш кучи син“
През 1972 г. Саддам Хюсеин посещава Москва. Скоро на ответно посещение в Багдад пристига Алексей Косигин. Дружбата със СССР позволява на Багдад да превъоръжи армията си. Но през втората половина на 70-те години иракските специални служби, които са ръководени лично от Хюсеин започват да преследват комунистите. Редица членове на Иракската комунистическа партия са екзекутирани и ИКП, обвинена, че работи в полза на чужди държави, става нелегална. С цената на раздялата със Съветския съюз Саддам укрепва режима на личната си власт.
Към този момент той вече придобива статута на регионален лидер – носител на големия панарабски проект. Подпората в лицето на съветите и съветският проект му пречат.
Алтернативен проект представлява победилата в съседен Иран Ислямска революция. Техеран подкрепа шиитските групировки в Ирак и през 1980 г. Хюсеин започва Иракско-иранската война. По време на бойните действие и двете страни използват оръжие за масово поразавяне. Но източниците на иракското оръжие са наистина интересни.
САЩ застават на страната на Багдад в иранско-иракския конфликт. Но след завземането на американското посолство в Техеран и 15-месечната драма със заложниците не може да е иначе. В пълно съответствие на логиката „врагът на моя враг е мой приятел“ през 1982 г. Вашингтон премахва Ирак от списъка със страните, подкрепящи тероризма. Година по-късно се състои среща на Хюсеин с Доналд Ръмсфелд (Същият този Ръмсфелд, който през 2003 г. оглавява Пентагона и управлява военната операция против Ирак). След година дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати след арабско-израелските войни са възстановени.
За да избегнем подозрения за предразсъдъци, ще предоставим думата на западните източници. Би-Би-Си съобщава: „Рейгън реши да не допусне разгрома на Ирак и започна да го снабдява с разузнавателни данни за разположението на иранските войски… правителството на САЩ знае в този момент, че иракската войска ежедневно използва срещу иранците отровни вещества. Вашингтон не приветства тези методи, но и не възразява особено… Директорът на ЦРУ Уилям Кейси организира тайни доставки на Ирак на касетъчни бомби, за отразяване на иранските атаки… Американските фабриканти доставят на Ирак голямо количество химикали и стоманени тръби, които могат да се използват и за военни цели… В средата на 80-те години министерството на търговията на САЩ издава лиценз за продажбата на Ирак култура от антракс“.
А на химическата атака срещу кюрдските селище в Северен Ирак властите на САЩ не просто си затварят очите, а ЦРУ провежда разследване и изфабрикува доклад, съгласно който пострадалите населени места са били подложени на нападение от страна на Иран.
Така американците сами превръщат Саддам в „лошо момче“. А манипулациите с обвиненията за използване на оръжие за масово поразяване са нещо обичайно за тях.
„Лошо момче“
Иранско-иракската война завършва така, че страните се връщат на първоначалните си позиции. Но продължителният конфликт сериозно разклаща икономиката на Ирак. За да оправи положението, Хюсеин решава да окупира богатия петролодобиващ Кувейт, което е и осъществено в хода на военна операция между 2 и 4 август 1990 г.
Иракският лидер разчита, че това „своеволие“ ще му се размине – ще му помогне статута на фактически съюзник на САЩ, при това такъв съюзник, в чийто гардероб има общи и обвързващи скелети. А същевременно Америка, както и преди, се нуждае от противовес на Иран в региона. Но тези изчисления не се оправдават: геополитическата ситуация рязко се изменя – окупацията на Кувейт предизвиква прекъсвания в доставките на петрол на световния пазар, а иракската групировка на границата със Саудитска Арабия силно нервира американските съюзници.
През ноември 1990 г. Съветът за сигурност одобрява операция по освобождението на Кувейт и скоро силите на международната коалиция начело със САЩ изтласкват иракските войски от територията на тази страна. Освен това Съветът за сигурност налага на Багдад редица санкции, искайки в това число той да унищожи ракетните си съоръжения и оръжия за масово поразяване.
От тогава САЩ старателно формират от Ирак основното световно плашило, обвинявайки Хюсеин, че преследва опозицията, че провежда репресии, че подкрепя световния тероризъм и че продължава да работи по създаването на оръжия за масово поразяване.
През 1998 г. иракският ръководител изгонва от страната наблюдателите на ООН. Това импулсивно действие единствено налива масло в огъня. Всеки знае какво се случва след това.
Трудно е да се каже дали наистина във Вашингтон вярват, че на територията на Ирак се изготвя оръжие за масово поразяване. При всеки случай, обиденият Саддам се възприема като заплаха, ако не за самите САЩ, то за техните съюзници в региона, още повече че той наистина изпъква с краен антиамериканизъм и в своите речи използва примитивна религиозна риторика, призовавайки за най-лошото върху главата на САЩ.
Междувременно в Ирак се запазва светски режим, в неговото правителство влизат християни, а ислямистките терористични групировки на негова територия се смазват твърдо и дори жестоко.
Съдейки се потвърдените факти, оръжието за масово поразяване на територията на Ирак все пак е унищожено под контрол на ООН. А „доказателствата“ за наличието му, демонстрирани от Държавния секретар на САЩ Колин Пауъл на заседанието на Съвета за сигурност на ООН през февруари 2003 г. се оказват фалшифицирани.
***
Никой от политиците, извършили агресия срещу суверенна държава въз основата на изфабрикувани обвинения, не е понесъл отговорност. Всички те са уважаем политически пенсионери и почиват на лаврите си. И другите резултати от демократизацията на Ирак са подобни.
Централната власт не контролира значителни части от територията на страната, на която действат терористични организации и продължава гражданска война. Броят на жертвите в конфликта, течащ от 2003 г. насам, е неизвестно – ясни данни отсъстват, както и отсъстват държавни органи, способни да провеждат преброявания на населението. Разрушена е инфраструктура, ликвидирана е системата за здравеопазване, унищожени са учебните заведения, разграбени са музеите, процъфтява търговията с роби.
Въпреки това Вашингтон както и преди не изоставя идеята да устрои нещо подобно в Сирия. Отработената схема не се губи.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











