С едно изречение бившият командващ Въздушно-космическите сили на Русия Виктор Бондарев промени целия геополитически и военен пейзаж на планетата и накара САЩ да замръзнат от страх.

Бондарев, който сега е глава на Комитета на Съвета на федерациите за отбрана и сигурност съобщи, че в хода на държавната програма за въоръжаване за периода 2018 – 2025 г. „днес имаме в своя арсенал уникални стратегически бомбардировачи Ту-160, мощни балистични и крилати ракети от семейството на „Искандер“, ракетните комплекси Сармат, комплексите за ПВО С-400, междуконтиненталните балистични ракети, атомните ракетни крайцери с противокорабните хиперзвукови ракети „Циркон“ и ракетите за дънно базиране „Скиф“.

Шокът дойде от споменаването на последните ракети „Циркон“ и „Скиф“, тъй като с тях опитите за каквото и да било нападение срещу Русия губят всякакъв смисъл.

Имайки предвид, че такива супертайни не се разкриват случайно, значи, Бондарев изпълняваше поръчка да предупреди САЩ, че Русия вече разполага с мощно и опасно оръжие, а именно хиперзвуковият „Циркон“ и опасните подводни ракети „Скиф“.

Да започнем с „Циркон“.

На теория САЩ могат да воюват срещу Русия и с неядрени средства. Тяхната авиация е силна. Освен това могат да работят по Русия от безопасно разстояние с техните самолетоносачи. Флотът на Русия е по-малък, подводниците ще имат проблем да се приближат до бреговете на САЩ.

Тук обаче се намесва „Циркон“, която е противокорабна ракета, изравняваща шансовете. След старта тя рязко излита нагоре на 40-50 км, където съпротивлението на въздуха е минимално.Там ракетата преодолява разстоянието на целта за броени минути и пада върху нея отгоре. За сметка на огромната си скорост – до 8 пъти скоростта на звука, прехващането й е невъзможно. Освен това преди началото на падането активната радиолокационна глава за самонасочване точно определя положението на корабите и избира сред тях най-важния от цялата групировка, а именно самолетоносача, и нанася удар именно по него.

В самолетоносачната ударна групировка има и по-малки кораби. Обикновените противокорабни ракети от типа на „Калибър“, които достигат до самолетоносача в хоризонтална плоскост най-напред ще унищожат неголемите кораби за охрана, които с корпусите си прикриват самолетоносача. И само ако Калибрите се окажат достатъчно много част от тях ще достигне до целта № 1.

Ударът отгоре с „Циркон“ ще позволи да бъде унищожен основният кораб – самолетоносач с много малки разходи.Освен това в света няма ракета, която да може да прехване успешно апарат на скорост 5 маха, която е заявената скорост на „Циркон“. Но на изпитанията е развивал и до 8 маха. Всички съществуващи ракети на ПВО просто не са способни да набират отново хиперзвукова скорост след рязка смяна на направлението на движението.

Далечината на „Циркон“ засега не е ясна. Има данни, че могат да достигнат и до цели над 400 км.

Скоростта на звука, както е известно, е равна на 331 м/сек., във въздушното пространство. 8 маха се равняват на 2648 м/сек., т.е. почти за една минута тази ракета може да измине разстоянието от 160 км. Защитата срещу нея е невъзможна. При далечина до целта от 100 км ракетата стреля от упор. Това означава, че Тръмп има време за размишление от 150 секунди.

„Циркон“ се създаваше като противокорабна ракета и до неотдавна опитите ставаха на сушата. В началото на 2017 г. беше съобщено, че в близко време хиперзвуковата ракета ще бъде изстреляна и от морски носител, например от пусковите системи ЗС14, които се използват за „Калибър“ и „Оникс“. След въвеждане те ще попълнят и боекомплектите на тежките крайцери „Петър Велики“ и „Адмирал Нахимов“, подводниците от клас „Ясен М“ и перспективните „Хаски“. Серийното им производство ще започне през 2018 г.

На Запад паниката е огромна – най-бързата американска ракета, която отговаря за унищожаването на „Циркон“ може да унищожава ракети със скорост до 2300 мили/час. Това означава, че срещу руския „Циркон“ са напълно безполезни.

Да се опитаме да възстановим хронологията и да разберем за какво е нужен „Циркон“ и защо става основно оръжие на Русия срещу корабните и самолетоносачните групировки на САЩ.

На първо място е въпросът с какво най-новият ракетен комплекс се отличава от друго известно аеробалистично хиперзвуково оборудване, известно като 4202.

На първо място, „Циркон“, за разлика от 4202, изпълнява целия полет в атмосферата на Земята значително под „линията на Карман“, условната граница между атмосферата на Земята и Космоса.

На второ място, ако 4202 е стратегическа система, позволяваща да се поразяват цели на разстояние хиляди километри, 3М22 е противокорабна ракета, която е развитие на линията на противокорабните ракети „Базалт“ – „Гранит“ – „Оникс“, и унищожава надводни и наземни цели на далечина 300-400 км.

Околната среда поставя пред „Циркон“ сурови ограничения, както за конструкцията, така и за агрегатите. На хиперзвукови скорости съпротивлението на въздуха е такова, че върху ракетата действат не само ударни сили, но и високотемпературен поток, нагряващ отделни участъци от конструкцията до няколко хиляди градуса. И колкото по-ниска е височината на полета, толкова по-големи са натоварванията върху ракетата.

Освен това „Циркон“ не само трябва да долети до определения район, но и да открие целта, да преодолее въздушната отбрана на противника и радиоелектронните смущения, да се ориентира към нужния обект и да го порази. Заради това изискванията към системата за управление и насочване на най-новата ракета също са много високи.

На крайния участък на траекторията тя открива и идентифицира целта с радиолокационната самонасочваща се глава.

Първите данни за ракетния комплекс на хиперзвуковата противокорабна ракета „Циркон“ 3К22 се появиха в края на 2011 г.В края на 2012 г. беше изготвена конструкторската документация, и започна изработката на технологията на производството на лазерните и оптикоелектронни системи за приемно-предаващото устройство. Но изведнъж „Циркон“ изчезна от откритите източници. През лятото на 2012 г. бяха извършени изпитания на хиперзвукова крилата ракета с въздушно базиране от бомбардировача Ту22М3. През септември 2013 г. беше съобщено, че в Русия вървят работи по хиперзвукови апарати, изпълняващи полет в атмосферата, които развиват скорост от 4,5 маха.

След 2013 г. ракетата отново изчезна от откритите източници, но есента на 2015 г.неочаквано се появи в проекта за модернизиране на ракетния крайцер „Адмирал Нахимов“, който получи десет универсални пускови установки, всяка от които е за осем ракети калибър П800 Оникс и 3К22, т.е. „Циркон“.

През март 2016 г. стана ясно, че на изпитателната платформа в Архангелска област се е появил „Циркон“. Хиперзвуковата ракета вече е в метал и са започнали изпитанията на наземен стартов комплекс, т.е. стана апробацията на 3К22 и на самата ракета 3М22.

През февруари стана известно, че 3К22 ще влезе на въоръжение на още един атомен ракетен крайцер „1144 Петър Велики“.

Един от носителите на „Циркон“ ще стане и подводницата от пето поколение „Хаски“. Новата подводница се проектира на една базова платформа в два варианта – многоцелева, за борба с подводниците на противника, и противосамолетоносачна, въоръжена с крилати ракети, в това число и с „Циркон“.

Хиперзвуковите ракети, влизащи в състава на комплекса 3К22 „Циркон“ ще бъдат предназначени за модернизираните тежки атомни ракетни крайцери „Адмирал Нахимов“ и „Петър Велики“.

Модернизираните крайцери ще имат до десет пускови системи 3С-14, които освен „Циркон“ могат да изстрелват „Оникс“ и „Калибър“, чиято скорост в момента надвишава два пъти скоростта на звука.

„Циркон“, със своите тактико-технически характеристики, ще превъзхожда „Калибър“ и „Оникс“. По-просто казано „Циркон“ прави най-новият американски самолетоносач „Джералд Форд“ куп желязо.

„Джералд Форд“ е най-скъпият в историята на САЩ и трябва да замени „Ентърпрайс“. В САЩ ще строят 10 сестри на „Форд“ с темпо по един на всеки пет години. „Форд“ ще струва 15 милиарда долара, но според експертите възможно е да се превърне в най-скъпия морски гроб, тъй като Русия и Китай със своите нови ракетни системи с голям радиус ще могат да нанасят удари от хиляди километри.

Всъщност златният век на самолетоносачите на САЩ завърши в момента, в който Русия постави на бойно дежурство на своя бряг ракетните комплекси с голяма далечина „Бастион“.

За да нанесат удар по обекти на противника американските изтребители „Х/А 18“ /40 на борда/ трябва да излетят от „Джералд Форд“ на около 400 мили от обекта на бъдещия удар. Но да стигне до такова разстояние от руския бряг американската самолетоносачна група няма да може, тъй като още далеч в океана тя ще бъде атакувана от бомбардировачите Ту-22М3 с ракети Х-22, приети на въоръжение още по времето на СССР. Всеки Ту-22М3 може да носи до три такива ракети. Една от тях е с ядрена бойна глава. Далечината на стрелбата на Х-22 е до 4000 км, като далечината на полета на самолета носител е практически неограничена, тъй като се предвижда зареждане във въздуха.

Ако американският флот избегне този удар срещу него ще започнат да действат бреговите „Бастион-П“, с противокорабни крилати ракети П800 „Оникс“. В момента „Бастион“-и има под Севастопол, Анапа, на Колския полуостров, Нова земя, на Курилските острови. В близко време ще се появи под Калининград и на Камчатка.

Но всички те ще са несравними с крилатите ракети 3М22 „Циркон“.

С „Циркон“ Русия ще покрие световен океан, като американските самолетоносачи ще си стоят в пристанищата, но и там няма да са в безопасност.

Трябва да се предполага, че с „Циркон“ руските инженери са успели да решат минимум три сложни задачи:

намерили са начин да преодолеят разрушението на корпуса на ракетата от прекомерното нагряване заради съпротивлението на въздуха;успели са да неутрализират плазмения облак, появяващ се около този толкова бърз обект, което води до загуба на контрола над ракетата;успели са да създадат специално за хиперзвуковите ракети нов вид гориво Децилин-М.

Хипервойната навлезе в нов етап. На сцената е едноличен лидер – хиперзвуковата Русия, която скоро ще бъде единствената страна в света, която може в течение на половин час да унищожи всяка точка на планетата даже без да използва ядрено оръжие.

По-просто казано новото хиперзвуково оръжие обърка всички планове на Пентагона. САЩ и НАТО са в шах, защото тази и други подобни ракети, които се разработват в неядрения си вариант са именно онова оръжие на „мигновения глобален удар“, с което САЩ отдавна плашеха целия свят.

Но САЩ се оказаха неспособни да създадат за своя глобален удар ракета с нужните характеристики – далечина, скорост, точност и надеждност, а „изостаналите“ след 1990 г. руснаци за своя отговор я създадоха и сега могат да нанесат подобен удар срещу САЩ.

Целият свят знае, че такова оръжие Москва вече има в неядрено въоръжение. Само една тежка шахтена „Сармат“, е напълно достатъчна за нанасяне на неприемливо поражение на САЩ. Повтаряме – само една ракета. Междуконтиненталните балистични ракети летят със скорост 25 Маха. Но това правят в Космоса, т.е. в безвъздушно пространство на височини, в които няма въздух и съпротивление на въздуха и има възможност за аеродинамично маневриране и управление на полета.

Военните самолети това правят на височина от 20 до 25 километра, а космическите апарати – на височина не по-малка от 140 км /параметрите на ниската орбита/. Промеждутъкът от височина между 20-25 и 140-150 км се оказва недостъпен за военно използване. Но именно този диапазон на височината – достъпен само за хиперзвукови летателни апарати, е с фантастични перспективи за бойната ефективност.

Хиперзвуковата ракета, летяща с огромна скорост, може да порази всяка точка на планетата в течение на един час, като, благодарение на своето качество да маневрира и коригира курса по време на целия полет, може да удари целта с точност до един метър.

Движейки се в плазмен облак ракетите остават максимално скрити и абсолютни невидими за системите за противоракетна отбрана. Никаква ПРО на САЩ. Заради това тези ракети превъзхождат всички образци оръжие, в това число и термоядрените боеприпаси.

Хиперзвуковият полет е незабележим не само за съвременните средства за радиолокация. В обозримо бъдеще даже не се предвижда създаването на средства за прехващане на подобни ракети.

Заради това със своето значение за стратегическата военна борба, този хиперзвуков пробив може да се сравни само със създаването на атомната бомба.

Това означава, че налице е нова стратегическа ситуация в света с огромно превъзходство на Русия над САЩ. Появата на серийните образци на хиперзвуковото оръжие ще извърши във военното дело истинска революция. Първият, който въведе на въоръжение тези летателни апарати, ще получи по същество абсолютното оръжие, което ще решава всякакви стратегически задачи за кратко време и с минимални разходи. Ще може бързо и безнаказано да унищожи военно-политическото ръководство на всяка страна, например на САЩ, което не само няма да има никаква отбрана, но и няма да усети кога ще се изпари. Същото се отнася и за инфраструктурата на държавното управление и ключовите военни и икономически обекти.

По-просто казано – за един момент може да бъде обезглавен всеки противник и да бъдат парализирани неговите способности за съпротива и ответе удар.

САЩ отдавна водеха мащабна разработка на принципно нови средства за военно-въздушно космическо нападение, като имат намерение на рубежа на 2020 г. да преминат към използването на принципно нов клас въоръжение при доставянето на високоточни бойни глави до целта. На първо място става дума за развитието на хиперзвукови балистични ракети, както в ядрен, така и в конвенционален вариант.

Но американците, въпреки старанията си, не успяха да създадат даже експериментален прототип на това оръжие. Руснаците обаче успяха да създадат не само прототип, но и пълноценен образец, който е готов за влизане в серийно производство.

Това разбраха и в САЩ и паниката е тотална.

Така стигаме до дънната стратегическа ракета „Скиф“ на въоръжение в руския военноморски флот.

„Скиф“ е оръжие, отнасящо се към ядреното, най-замаскирано от всички видове.

Ракетата „Скиф“ ще бъде разполагана на дъното на достатъчна дълбочина и дълго време ще бъде на постоянно дежурство, очаквайки команда за старт и в нужния момент ще се изстрелва и поразява наземни и морски обекти. Командата най-вероятно се подава от спътници или при определени условия. Това ще става автоматически, като акт на възмездие.

Официалната причина за създаването на тази ракета не е известна. Но поставянето на такива ракети в няколко района на дъното на океана ще им позволи в нужния момент да поразяват стратегически цели на противника без участието на подводници.

Стратегическите атомни подводници, носещи стратегически ракети, са уязвими срещу противоподводните системи на противника. Достатъчно е да се открие подводницата и в нужния момент лесно може да се предотврати пускът на ракетата. Но дънната ракета „Скиф“ е за противника практически незабележима.

Поставянето на дъното на „Скиф“ вероятно се извършва от подводницата „Саров“, специално преоборудвана за тази цел. В носовата част на „Саров“ има торпеден апарат с увеличен диаметър – около 1 метър и балистични цистерни, които трябва да компенсират тежестта на изстреляната ракета и да поддържа подводницата в устойчиво положение.

Засега подробностите за „Скиф“ са държавна тайна, но не е изключено да се разработват в рамките на програмата „Възмездие“ известна като „Мъртва ръка“ и „Периметър“.

Първите изпитания на „Скиф“ бяха през 2008 г. През 2013 г. ракетата беше предадена за държавни изпитания и сега е приета на въоръжаване. „Скиф“ най-вероятно не е нещо уникално и е модификация на известната вече междуконтинентална балистична ракета с морско базиране „Синева“ или „Лайнер“. „Скиф“ не нарушава договора за морското дъно, тъй като той не се отнася за териториалните води на Русия в които например влиза Бяло море с дълбочина до 343 метра или другите крайбрежни морета, Северния ледовит океан и т.н.

Дънната ракета „Скиф“ е балистична ракета с голяма далечина. Тя се съхранява на морското дъно в специален контейнер, изолиран от налягането и осигуряващ връзка с пункта за управление. При подаване на сигнала контейнерът се продухва като при подводниците, изплува и достига до 50 метра под водата, откъдето стартира както от борда на подводница.

Технически проблем е било създаването на платформа за ракетата, в която тя може да се намира дълго време – десетилетие или повече, в агресивна морска среда, която разяжда металите.

Освен това, контейнерът с ракетата трябва през цялото време да се намира в работоспособно дежурство, без каквото и да било техническо обслужване. Това означава, че е извършена голяма работа по всички сегменти са подводния комплекс.

Задачата за скритостта на „Скиф“ се решава просто. Подводницата носител – „Саров“ или „Лошарик“, стига под водата до зададената точка и изхвърля контейнера. Никакви монтажни работи не се изискват, тъй като контейнерът ляга на дъното. При получаване на командата пуск с частично продухване той заема вертикално положение, след което продухването продължава и контейнерът започва да изплува. Изстрелването на ракетата от контейнера с помощта на твърдогоривен ускорител става на дълбочина 50 метра.

Експлоатацията на „Скиф“ след поставянето на бойно дежурство е абсолютно безплатно.

Ако Русия разположи „Скиф“-ове в дежурство в арктическия шелф времето за долитане до САЩ ще се съкрати. Това е важно, ако например САЩ излязат от Договора за средните и малки ракети.

„Скиф“ се споменава и като оръжие на „страшния съд“, наред с „Периметър“ или „Мъртва ръка“.

За какво става дума:

През 2014 г. президентът на Русия Владимир Путин е издал заповед „Мъртва ръка“, която не беше използвана от 26 септември 1983 г., когато съветската система за ранно предупреждение за ядрена атака два пъти съобщи за изстрелване на балистични ракети „Минитмън“ от бази в САЩ.

Системата „Мъртва ръка“ беше най-страшният отговор от времето на СССР срещу евентуална ядрена атака на САЩ или НАТО.

Ако Путин е издал заповед „Мъртва ръка“, това е отговора на плановете на САЩ и НАТО за война срещу Русия.

Следим тази тема от доста време.

Става дума за факта, че Русия притежава чудовищно оръжие на възмездието, което гарантира ответен ядрен удар по противника даже в случай, че в Москва вече няма да има кой да вземе решението за този удар. Уникалната система контраатакува автоматично, безотказно и апокалиптично.

Да си представим най-страшния вариант.Светът, балансиращ на ръба на войната, рухва. Срещу Русия, САЩ нанасят изпреварващ ядрен удар, чиято цел е да бъдат унищожени нейните ядрени сили. Руските ракети, стартиращи от шахтови пускови установки, от подводници и самолети, основните ядрени сили, мегаполиси, промишлени и военни центрове, пунктовете за управление са унищожени с един масиран удар на САЩ. Могъщият си ядрен арсенал Русия просто не е успяла да използва. Заповедта не е стигнала до ядрения център. Ядрените сили на Русия са слепи, неми и неподвижни.

Но в този момент става нещо невъобразимо. Унищоженият „завинаги“ руски противник оживява. Хиляди ракети се изстрелват към западните страни, пробиват новата ПРО на САЩ и изтриват от лицето на Земята големите градове, военни бази, промишлени центрове и т.н.

Така работеше по времето на СССР системата „Периметър“, наречена „Мъртва ръка“. Тя изстрелва автоматично ответен ядрен удар. Гарантира старта на балистичните ракети от подводно, надводно и шахтено базиране, даже когато противникът е унищожил всички пунктове, даващи заповед за ответна атака.

Системата влезе на бойно дежурство през 80-те години. През 90-те години, в рамките на СНВ-2, беше свалена от дежурство и какво става с нея е неизвестно. Според някои данни тя отново е била включена след изтичането на срока на действие на СНВ-1 през декември 2009 г.

Вероятно системата има собствени независими командни пунктове – 4, които са разположени на големи разстояния един от друг и дублират своите функции. В тях действа главната и секретна част на „Периметър“ – автономна, контролна командна система. Това е сложен програмен комплекс, създаден на базата на изкуствен интелект, който може да прави собствени изводи дали става ядрено нападение срещу Русия. При отсъствие на редови сигнали от нормалните командни пунктове на стратегическите ядрени сили „Периметър“ пуска в действие операцията „Апокалипсис“. От шахтите се изстрелват командните ракети 15А11, създадени на базата на междуконтиненталната ракета УР-100 (стартова маса 71 тона, далечина на полета – 11 000 км, две степени, течногоривен двигател).

Тя носи особена глава. Това е радиотехническа система. Когато ракетата лети над територията на страната – изпраща пусковите кодове за целия ядрен ракетен комплекс и в един момент мъртвите подводници оживяват. От шахтите им излизат континенталните ракети. Същото става с мъртвите ракетни шахтени установки и стратегическата авиация.

„Периметър“ е особено устойчива срещу всички поразяващи фактори на ядреното оръжие. Извеждането й от строя е практически невъзможно.

„Периметър“ отначало беше проектирана като напълно автоматична и автономна. В случай на масирана атака срещу СССР тя можеше сама да взима решения за ответен удар без участието на хора, даже от висшата военна и партийна върхушка.

В състава на системата влизаха многобройни прибори за измерване на радиацията и сеизмични колебания. Тя беше свързана с радиолокационните станции за далечно откриване, със спътниците за ранно предупреждение за ракетно нападение и т.н. Тази система даваше реалните гаранции за отказ на САЩ от концепцията за превантивния ядрен удар по СССР.

При мащабно нападение с използването на ядрено оръжие, потвърдени от споменатите системи, „Периметър“ автоматически преминава в бойна готовност и започва да следи оперативната обстановка. Ако системите му открият достатъчно достоверно масирания ядрен удар и ако самата система за определено време загуби връзка с основните командни пунктове, ако те са били унищожени, тя инициира пуска на командните ракети. След командата всички ракетни комплекси автономно изстрелват своите балистични ракети, осигурявайки ответен удар по противника, даже в случай на гибел на целия личен състав на армейското командване и държавната върхушка.

Заради това системата беше наречена „Мъртва ръка“.