АНАЛИЗИ
Изток срещу Запад: новата битка за Европа
Събитието бе централно-европейска конференция, посветена на подривните кампании за дезинформация на Путинова Русия (които, впрочем, са съвсем истински, добре скрити и сравнително ефективни). Един от говорителите – американец – предупреждаваше, че европейските демокрации са заставени пред огромната опасност да се подадат на всичките изкушения на авторитарния популизъм, като дори имало вероятност да се отрекат от самата идея за демокрация под това измамно влияние. Американецът приведе пример в защита на тезата си за демократичния европейски колапс: медийният милиардер Адрей Бабиш, който с популистката си платформа е фаворит за спечелването на изборите в Чехия.
Доводите на американския говорител бяха посрещнати с тежка въздишка от европейски участник в конференцията. Той озадачено го попита: „Защо американците така обичат да преувеличават? Бабиш наистина има съмнително комунистическо минало и на пръв поглед не вдъхва много доверие, но той все пак служи като финансов министър на Чехия последните три години и това засега има благоприятно отражение върху икономиката. Най-вече печели гласове заради твърдата си позиция срещу имиграционните политики на ЕС. Също така си има неприятности със закона поради обвинения в корупция и то до такава степен, че е съвсем възможно това да го възпрепятства при съставянето на кабинет. Никой в Централна Европа не смята, че той ще сложи край на чешката демокрация. Подобни неиздържани твърдения единствено подкопават нашата критика към Путин.“
Нелош анализ и изключително далновидна прогноза. Преди месец партията на Бабиш излезе първа на изборите, но не съумя да намери коалиционни партньори и беше принудена да състави правителство на малцинство. Новият парламент за втори пореден път гласува да се снеме депутатския имунитет на Бабиш заради обвинения в корупция, което го постави в сериозна опасност. Още миналата седмица правителството му загуби вот на доверие и подаде оставка. В момента се състоят преговори за нова коалиция. Бабиш се оказа издръжлив и е силно вероятно отново да излезе като победител от новопоявилата се ситуация, но чешката демокрация се доказа не по-малко издръжлива и устойчива.
Повърхностното обяснение за събитията в Централна Европа гласи, че популисти подкопават ЕС и поставят демокрацията в страните си в сериозна криза. Още по-грубо казано: правителствата на т.нар. Вишеградска четворка все повече се доближават до авторитарния модел на управление. Но разгледано по-внимателно се забелязва и нещо друго. В първите си 20 години на съществуване тези млади демокрации откриха, че прекалено много лостове за влияние в обществото като съдилищата и медиите, въпреки че са в ръцете на пост-комунисти, все още са под контрола на правила, конституции и бюрокрации, създадени от комунистите в миналото. Тези млади демокрации всъщност вършат каквото се очаква от една демокрация: реформират институциите, за да прокарат политиките, които избирателите им, чрез своя вот, са посочили, че искат да видят приведени в действие.
И въпреки че възгледите им за граници, имиграция и култура са в разрез с принципите на Брюксел, нито хората, нито правителствата в тези държави са враждебно настроени към самия Европейски съюз. Те не желаят да го напуснат; искат да останат вътре и да върнат част от изгубената си власт, която според тях е била предадена на централизираните европейски институции. Даже в някои случаи са за повече европейска интеграция; пример за това е унгарският премиер Виктор Орбан, един от най-големите застъпници на идеята за обща европейска армия. Но всичките тези държави просто имат визия за една по-различна Европа, която се отнася с повече уважение към новите си и по-малки членове. За това и са започнали да работят заедно в групи като Вишеградската четворка, за да упражняват натиск върху Брюксел по-ефективно.
Наследеното от края на Студената война политическо статукво се пропуква и все още не е ясно каква нова система от партии и идеологии ще се издигне от неговите руини. Все още доста неща са под въпрос. Пост-комунистическата левица се разпада почти навсякъде: чешките социалдемократи получиха само седем процента на последните избори, а пък в Полша, съдейки от последните избори, левицата е пред изчезване, което от своя страна остави надпреварата за власт в ръцете на градската либерална партия „Гражданска платформа“ и консервативната провинциална партия „Право и справедливост“. Преди три години, пет партии от унгарската левица съставиха коалиция с надеждата да съберат възможно най-много гласове. Успяха да спечелят гласовете на една четвърт от избирателите в сравнение със събраните 20 процента от дясно-популистката партия на Йобик и 45-те процента на управляващите консерватори на Фидес. В Словакия избирателната надпревара е между дясноцентристка коалиция и бившият комунист, станал предприемач и много напомнящ на Бабиш, Роберт Фицо, който определяйки се сам като „популист“, засега доминира политическата сцена там.
Мейнстрийм дясно-либералните партии с пропазарни, проевропейски и социално „прогресивни“ платформи са изправени пред сериозна екзистенциална дилема. Дали да влязат в коалиции, включващи националисти и социални консерватори, неминуемо променяйки в процеса своята идентичност? Или да признаят, че са загубили и да отстъпят мястото си на по-традиционно настроените консервативни парти или даже на откровените популисти?
Управляващата партия в Полша, Право и Справедливост, засега се радва на подкрепа от почти половината население според последните социологически изследвания и има огромна преднина пред който и да е потенциален конкурент. В Чешката република и в Словакия център-дясното се очертава като сериозен претендент за властта, но партиите на традиционната десница губят все повече гласове за сметка на популистките им противници; това особено ясно се забелязва в Чехия. В Унгария Виктор Орбан успешно преобрази своята първоначално капиталистическа либерална партия в широк съюз от консерватори с доста разнородна платформа. Партията му силно държи на фискален консерватизъм и непоколебимост да изплати своя дълг към ЕС и МВФ, но също така се забелязват и силни националистически елементи, често преливащи в евроскептицизъм и икономически и социален интервенционизъм, както и до голяма степен протекционизъм що се касае до запазването на християнската културна идентичност на унгарското население.
Смело застъпвайки се за суров национален консерватизъм, особено що се отнася до имиграция, влиянието на Орбан значително се усеща в дясноцентристките партии из целия континент. Той е считан за главния фаворит да спечели на изборите през април тази година.
Ако се поровим малко по-дълбоко в идеите и аргументите, даващи тласък на тези нови партии и съюзи, откриваме една интересна симбиоза между политически идеи и културни светогледи. Забелязваме как държавите от Вишеградската четворка най-накрая ясно изразяват своето несъгласие да бъдат командвани и порицавани от Западна Европа и от европейския елит в Брюксел, който обмисля санкционирането на полското правителство. Това бе особено видно на полско-германския баскетболен мач след събитията в Кьолн, на който фенове разгърнаха плакат „Пазете жените си, а не нашата демокрация“.
Също така членовете на бившия комунистически блок са превъзмогнали сантименталната благодарност за това, че вече принадлежат в Европа и западния модерен свят и са готови да отстояват своите икономически интереси с по-малко задръжки в дискусиите на Европейския съюз. И не на последно място идва обстоятелството, породено от миналото им. Тъй като съвсем наскоро източноевропейските държави извоюваха своята независимост от Съветския съюз, те съвсем умишлено и съзнателно влагат огромно значение в националния им суверинитет и идентичност, и са готови да ги защитават.
Бившият американски министър на отбраната при управлението на Буш младши Доналд Ръмсфелд беше дал на тези новопоявили се европейски консервативни партии названието „Новата Европа“. Погледната през призмата именно на тази Нова Европа ортодоксалността на Брюксел представлява една „фалшива Европа“, съставена от олигархична политическа структура и стерилна, умъртвена култура, която дефинира всичко което не харесва като враждебно към либералната демокрация.
Тези централноевропейци искрено възприемат себе си за „истинската Европа“. Тя се състои според тях от неоспорима подкрепа за националната държава, семейството, разумна и далновидна политика, християнската религия и мажоритарната демокрация; те се разглеждат като много по-автентични носители на европейската държавна традиция. Споровете и битките им с Брюксел не са породени от предполагаемата им антиевропейска позиция, а се коренят в многопластовия дебат за истинското значение на понятието „европеец“.
Емануел Макрон напоследък също не се въздържа предложи своята собствена визия за Европа като единствената правилна. Той предупреждава централноевропейците, че „за държавите в Европа, които не следват привилата, ще има политически последици.“ Но не би следвало политиката да работи по този начин, още повече политика с претенция за демократичност. Нереалистично е да се предполага, че Франция, Германия и Белгия могат помежду си да поканят милиони имигранти в Европа и след това просто да инструктират другите държави да ги приемат. Държавите, които Макрон визира, искат именно подобни правила да се променят, както и утопичните предпоставки на които почиват.
Един полски депутат описа двете противопоставящи се страни по следния начин:“Западноевропейските общества разглеждат тези от Източна Европа, особено Полша и Унгария, като авторитарни режими, оглавени от крипто-фашисти. В същото време консерваторите в Полша и Унгария смятат, че Западна Европа е пропита с господство на една единствена идеология, цензура, идеологически комисари, липса на инакомислие и не на последно място – демократичен дефицит.
Нещата започват да се натрупват и ескалират. Подкрепен от Франция и Германия, Брюксел заплашва Полша и Унгария със санкции заради обвинения в отстъпване от демокрацията. Това представлява чудовищно преувеличение, имайки предвид как в двете държави се състоят разнородни политически кампании, улични протести, опозиционни медии и честни свободни избори. Те неоспоримо са демократични, при това много по-демократични от самия Европейски съюз.
Нека вземем пример. Аргументът на ЕС, че управляващата партия в Полша „Право и Справедливост“ е напълнила конституционния съд с нови хора пренебрегва факта, че миналите управляващи сториха същото, което всъщност доведе до ответната реакция на консерваторите. След като изгуби изборите, бившата управляваща партия преждевременно назначи пет нови съдии. Така 14 от 15 съдии щяха да са назначени от бившото правителство, ако не бяха заменени. След промените на Право и Справедливост, конституционния съд се състои от 9 съдии, назначени от Гражданска Платформа, и 6 съдии, назначени от Право и Справедливост.
По подобен начин, въпреки че Унгарската партия Фидес си спечели силна позиция в медиите (както един социалистически премиер посъветва Орбан да стори, след като последният му се оплака за левичарското господство в медиите), тя е далеч от пълен контрол. Нужно е само да си припомним отразяването на всички правителствени скандали миналата година от опозиционните медии. Медийната подкрепа на Орбан дори не е впечатляваща, ако се сравни със симпатията, която американските медии изразяват към партията на демократите.
На Макрон може да му се иска да си въобразява, че битката е ограничена до Изтока срещу Запада. Обаче общественото мнение в западноевропейските държави все повече клони към същата посокa – и партиите и правителствата трябва да отговорят адекватно. Франция, Италия и Испания вече имат свои собствени популистки партии, породени от грешките и недостатъците на традиционните леви и десни сили. В Гърция лява популистка партия състави правителство. Португалия има доста по-ляво правителство, отколкото би й се искало, тъй като двете популярни партии в страната се жертваха на олтара на еврото. Англия пък гласува за Брекзит. Колкото до политиката, имиграционен контрол вече е наложен из целия континент; едно примирение с реалността, което Брюксел дълго време отказва да стори. И списъкът продължава..
Това дълбоко обезсилва твърдението на Ангела Меркел, че нейните идеи представляват европейските ценности. Нещо, което се забелязва от тежките й трудности да състави нова коалиция след разочароващи резултати на последните избори. Ако Меркел е успешна в преговорите за новата предложена коалиция, християндемократичната й партия ще се поддаде още повече на „социалдемократизирането“, което първоначално провокира избирателите й да се обърнат към популизма като алтернатива. Също така още повече ще се изолира от надигащите се сили на националния консерватизъм.
Миналата седмица тя се срещна с австрийския си колега Себастиан Курц, който бе убеден, че „решението за имигрантския въпрос може да се намери в по-добра гранична охрана и по-засилена подкрепа за страните-източници на имигранти.“ Унгария препоръчва и се бори за подобна политика още от началото на кризата. Англия също. Както и Норвегия. Унгария е водеща сила в целия Европейски съюз в помагането на преследваните християни в Близкия Изток; проблем, който твърде дълго време се пренебрегва от международната общност. Нищо чудно, че централноевропейските държави са окуражени: ако нов европейски консенсус все още не е достигнат, то старият със сигурност се разпада.
Меркел и Макрон сами се определиха като защитници на либералната демокрация и ЕС от настъплението на популизма. Меркел беше свидетел как Германия решително зави към популизъм и въпреки изборната победа на Макрон, чиято платформа се състоеше от проевропейски идеи като глобализация, мултикултурализъм и твърда подкрепа за ЕС, той спечели изборите чрез класическа популистка кампания. Основа собствена „лична“ политическа партия, обяви се срещу мейнстрийм „режима“ на главните политически сили, и предложи мътна симбиоза между десни и леви политики. Управлението му също не е лишено от популистки прийоми. Най-видното е неговата все по-твърда позиция относно имиграцията. Ако Меркел се провали в борбата си срещу популизма, то Макрон със сигурност се опитва да го „опитоми“ с надеждата да го обезвреди.
Независимо дали Макрон цели да се противопостави на популизма или да го обезвреди, проблемът остава един и същ. Освен ако елитите не започнат да се отнасят към други хора и социални единици като с равни в демократична система, то ние ще продължим да наблюдаваме упорити конфликти. Философът Пиер Мане смята, че европейската политика ще се сведе до съревнование между незаслужаващ уважението ни национал-популизъм и един арогантен космополитен центризъм. С други думи, между популистката демагогия и фанатизмът присъщ на центъра.
В Стария свят, белязан от политическото разделение на ляво и дясно, и двете страни фундаментално бяха приели неизбежната победа на едната от двете. Но в момента наблюдаваме центрисТки естаблишмънт в Европа, който не търпи каквото и да е оспорване на властта си и от двете страни. И когато дойдат на власт негови противници, първо ги заклеймява като нелегитимни или екстремисти, а след това търси упражняването на наднационален юридически и политически натиск, за да ги „обуздае“ или свали от власт. Но имайки предвид реакцията на европейските избиратели, тази тактика засега не е сработила. Англия на Брекзит може да се окаже страничен наблюдател, но можем да сме сигурни, че са положени основите на новата битка за Европа.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.
Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.
В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.
А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Защо във Фантастико заплатите са изключително малки?
🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“
Хутите атакуваха Саудитска Арабия
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Капризното нещо наричащо се Брижит Макрон отново направи Еманюел за смях
Отива си още една легенда
Отива си още една легенда
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Ще се стовари ли с пълната си сила делото „RICO“?
И доказалата, че е неграмотна Ризова падна жертва на Барбароса
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Василев взриви Пеевски: Върни парите в КТБ за Техномаркет, София прес, Булгартабак и издръжката на Левски!
ИЗВЪНРЕДНО! МЛАДЕН МАРИНОВ: ВСИЧКИ ПРОТЕСТИРАЛИ ДНЕС В СОФИЯ ЩЕ БЪДАТ ГЛОБЕНИ ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА МЕРКИТЕ, А ОРГАНИЗАТОРА НА СЪБИТИЕТО ЩЕ БЪДЕ ПОДВЕДЕН ПОД СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ!
Борисов, ЦК, министрите и депутатите си върнаха мазните заплати!
Повечето медии останаха „глухи“ и „слепи“ за многохилядния протест
Хиляди викат ”Оставка” под прозорците на Борисов, а ”Мафия” под тези на Горанов
ЕКСКЛУЗИВНО! Борисов подава ОСТАВКА! Ето кой ще е новият премиер
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...
Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна
В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...
Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва
Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...
ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство
‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...
САЩ и Китай на прага на сериозен конфликт
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️
ОБАМАГЕЙТ: Тръмп с обвинения за най-голямото престъпление в историята на САЩ
Съдейки по изявленията, САЩ се готвят за война с Русия
„Защо вие, украинците, просто не свалите режима на Зеленски и не сложите край на войната?“
Народа в Щатите се вдигна с оръжие в ръка!
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!