СВЯТ
Шест години след превръщането на „Света София“ в джамия: какво се промени?
Шест години след като храмът „Света София“ в Истанбул престана да бъде музей и отново стана джамия, споровете във връзка с това решение не са приключили.
Решението на турските власти от юли 2020 г. бе посрещнато с възторг от консервативните среди в Турция и с много голяма тревога от християнския свят, ЮНЕСКО и редица други международни организации.
„Света София“, изградена като християнски храм през 6-и век, е превърната в джамия след превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г.През 1934 г. „Света София“ престава да е действащ мюсюлмански храм и е обявена за музей с указ на основателя на съвременната Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк. 86 години по-късно, на 10 юли 2020 година, с решение на Държавния съвет е отменен статутът й на музей. На 24 юли 2020 година с внушителна ислямска церемония с участието на президента Реджеп Тайип Ердоган бе отслужен първият от 86 години намаз в храма.
До юли 2020 входът за храма бе платен. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обеща, че когато статутът на обекта се промени от музей в джамия, входът ще бъде безплатен за всички. Така бе обаче само през първите няколко години.
В началото на 2024 г. министерството на културата и туризма на Турция обяви, че таксата за посещение на чужденци в храма „Света София“ в Истанбул става 25 евро. Няколко месеца по-рано министърът на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой бе съобщил, че посещението ще стане платено за чуждестранни туристи, а за турските граждани влизането с цел поклонение ще бъде безплатно.
Парадоксът е очевиден. За мюсюлманите, които идващи, за да се молят, достъпът до джамията е безплатен.За чуждестранните туристи, желаещи да видят известните византийски мозайки, входът е 25 евро. Срещу тази такса посетителите получават достъп до малка част от храма (в горната му част). Основното му пространство е запазено за богослужение и не е част от туристическия маршрут. Християнските мозайки не са унищожени, но те са закрити.
Междувременно заместник-главният мюфтия на Истанбул Ариф Джевлек съобщи тази седмица пред държавната Анадолска агенция, че през последните шест години „Света София“ е била посетена от 30 милиона души.
На практика може да се говори за някаква двойственост по въпроса за „Света София“, която функционира едновременно като действаща джамия и като една от най-посещаваните туристически забележителности в света.
По-слабо известен факт е, че през последните години в Турция редица сгради на бивши църкви са загубили статута си на музеи и са превърнати в джамии (включително в Трабзон и Изник). Фреските и мозайките с изображения на християнски светци в тези катедрали са били закрити със завеси и други покрития, а върху орнаментите на пода има килими.
„Няма достатъчно доказателства, че Турция е разработила устойчиви практики за опазване на културни обекти, които се прехвърлят под управлението на ислямски организации. Няма доказателства, че тези практики отговарят на стандартите на ЮНЕСКО“, обясни преди време пред БиБиСи професор Питър Петкоф от Оксфордския университет.
Междувременно от турското министерство на културата и туризма съобщиха тази седмица, че реставрационните дейности в „Света София“ продължават.
Шест години след решението на турските власти за превръщане на храма в джамия „Света София“ остава място, където се срещат три различни свята – християнството, османското ислямско наследство и съвременният масов туризъм. А входната такса от 25 евро символично показва, че днес достъпът до историята има и своя цена.
СВЯТ
Разкъса се европейският политически чадър, на който управляващите разчитаха
„Отива си Европейската комисия, на чието благоволение се радваха Борисов и ГЕРБ“, отчете политологът
Разкъса се външният европейски политически чадър, на който управляващите разчитаха. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов.
Той прогнозира, че скоро ще се посипят гръмотевици върху „рекордьорите на европейските постижения“.
Проблемите с властимащите не са си отишли, обясни той, като уточни, че те продължават да циркулират и се превръщат във водовъртеж, който скоро ще засмуче настоящото управление.
Проф. Маринов коментира причините за опитите на премиера Бойко Борисов за отклоняване на резултатите от доклада на ЕК.
„Той опровергава всичките му твърдения колко добре се развива България и колко високо се цени неговото правителство в Европа. Докладът на ЕК излезе по скандален начин, той беше отложен за след изборите. Той подсказва какво ще се случи оттук нататък. Отива си Европейската комисия, на чието благоволение се радваха Борисов и ГЕРБ“, отчете политологът.
„Най-вероятно в следващия мандат на Комисията ще има сериозни и показни мерки за въдворяване на ред и законност сред най-несправящите се в това отношение държави. България е много удобен кандидат, за да бъде наказан някой“, обясни проф. Александър Маринов.
Той каза още, че разправиите около партийните субсидии няма да отклонят общественото внимание от останалите проблеми в държавата. Безконтролното харчене на допълнителните пари, които харчат депутатите, също трябва да бъде повдигнат, защото няма механизъм, по който да се отчетат тези средства, добави политологът.
СВЯТ
Ще прекратим наблюдението над България ако изпълни препоръките ни
Ще прекратим наблюдението над България ако изпълни препоръките ни
Европейската комисия заяви днес, че се запазва целта да се прекрати наблюдението над България до есента, но при условие, че се изпълнят препоръките към страната ни.
Мога да потвърдя, че целта, поставена от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в началото на мандата, е да прекрати наблюдението до края на мандата (31 октомври – бел. кор.). Естествено, изпълнението от България на всички изисквания е решаващо, заяви говорител на комисията, цитиран от БТА. Говорителят поясни, че по изпълнението на препоръките от последния доклад от миналата година по механизма за наблюдение се оценява какво остава да бъде извършено, за да се изпълни обещанието на Юнкер.
Говорителят направи този коментар в отговор на въпрос, свързан със заявката на министъра на правосъдието Данаил Кирилов да се оттегли, ако тази година наблюдението над нашата страна не отпадне.
Припомняме, че на 5 юни ЕК препоръча на България да предприеме следните действия, които очевидно Комисията има предвид:
Да подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда.
Да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство.
Да гарантира стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватната оценка на активите, включително банковите обезпечения, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми.
Да гарантира ефективен надзор и прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари.
Да укрепи небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане наоснован на риска надзор, изпълнение на приетите наскоро насоки за оценка и осъществяване на надзор на групово равнище.
Да изпълни предстоящата пътна карта за справяне с установените пропуски в нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност.
Да насърчава стабилността на сектора на автомобилното застраховане чрез преодоляване на пазарните предизвикателства и оставащите структурни слабости.
Да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като отчита регионалните различия и подобрява бизнес средата.
Да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения.
Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение.
Да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и по-ефективно подпомагане на минималните доходи.
Да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.


СВЯТ
В Кремъл разкриха детайли от неформалния разговор между Путин и Си Цзинпин
В Кремъл разкриха детайли от неформалния разговор между Путин и Си Цзинпин
По време на неформалните срещи и разговори между президента Владимир Путин с чуждестранните лидери, включително с ръководителя на Китай Си Цзинпин, понякога са били съгласувани позициите помежду им по най-важните въпроси, заяви прессекретарят на президента Дмитрий Песков.
„По време на такива срещи често става въпрос за много важни неща, както за двустранните отношения, така и за международните отношения“, заяви Песков.
„Понякога такива разговори стават по-ценни от гледна точка на съдържанието, отколкото официалните преговори“, заяви Песков.
В четвъртък Путин показа Санкт Петербург на китайския лидер. Политиците си направиха разходка с лодка, а руският президент бе гид за китайския си колега.
„Цялата програма, особено неформалната ѝ част, е изтъкана от такива, да кажем, акценти. За Путин това е особено важно, защото той показа любимия си роден град“, отбелязва Песков.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











