Наближава ли нова световна финансова криза?

Когато президентът Доналд Тръмп се срещне с колегите си на срещата на върха на Г-7 във Франция следващата седмица, една от любимите му теми ще бъде в дневния ред: огромният търговски дефицит на Съединените щати.

По-точно, френските домакини искат да обсъдят глобалните дисбаланси, включително дефицита по текущата сметка на САЩ, който е по-широк показател от търговския дефицит и включва стоки, услуги и инвестиционни доходи, както и съответните излишъци на Китай и в по-малка степен на Европейския съюз и Япония, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Дефицитите и излишъците са обичайно и нормално явление. „Това, което ни тревожи, са прекомерните дисбаланси“, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на дискусия през април.

Тези дисбаланси започват да изглеждат именно такива. По изчисления на МВФ общият размер на дефицитите и излишъците, които са двете страни на един и същи процес, е достигнал 3,7% от световния брутен вътрешен продукт през миналата година след продължителен спад от времето на глобалната финансова криза. До началото на 2000-те години този показател обикновено варираше между 1% и 3%.

Това поражда сериозни опасения. Дефицитите по текущата сметка изиграха роля в кризите, които обхванаха Латинска Америка в началото на 80-те години, Източна и Югоизточна Азия в края на 90-те, САЩ през 2007-2009 г. и еврозоната след 2009 г.

Тъй като всеки дефицит трябва да бъде финансиран чрез приток на капитал, независимо дали чрез банково кредитиране или продажба на акции и облигации, неговото разширяване може да бъде сигнал за дългов или инвестиционен балон, подхранван от чуждестранни средства. Имотният балон в САЩ например беше финансиран косвено чрез чужди капитали, насочени към ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити.

Днешните дисбаланси изглеждат различно. Макар годишните дефицити да са по-малки отпреди 15 години, те са по-устойчиви и по-дълбоко заложени в икономическото поведение на отделните държави.

Най-яркият пример са Съединените щати, чийто дефицит по текущата сметка от 1,1 трилиона долара е най-големият в света. Ако бъде попитан за причините, Тръмп вероятно ще обвини нелоялните търговски практики на други държави. Неговият отговор е въвеждането на мита.

МВФ обаче посочва в свое изследване от по-рано тази година, че митата представляват форма на микроикономическа индустриална политика, чието въздействие върху текущата сметка е минимално заради компенсиращи промени в инвестициите, потреблението, спестяванията или валутните курсове. През миналата година митата наистина ограничиха част от вноса, но бумът в сферата на изкуствения интелект увеличи търсенето на произведено в чужбина технологично оборудване и дефицитът се сви само незначително.

По-значим фактор за дефицита на САЩ е бюджетният дефицит, който поддържа прекомерни разходи и недостатъчни спестявания. Според МВФ бюджетен дефицит, равняващ се на 2% от БВП, увеличава дефицита по текущата сметка с около 0,5% от БВП.

Съединените щати не носят цялата отговорност за собствените си дефицити. Те се поддържат и от излишъците на други държави. Сред тях е Германия, чийто проблем е хроничното недоинвестиране, а най-вече Китай, който има най-големия излишък в света. Чрез огромния си износ Китай на практика принуждава търговските си партньори да поддържат дефицити.

Подобно на Тръмп, китайското ръководство поставя производството в центъра на икономическата си политика. За разлика от митата обаче китайската индустриална политика оказва реално влияние върху търговския баланс, защото е макроикономическа по своя характер. Анализът на МВФ показва, че Пекин използва валутни интервенции и контрол върху движението на капитали, за да поддържа юана подценен. Освен това стимулира инвестициите чрез политики, които ограничават потреблението на домакинствата и насърчават спестяванията. Така се подпомага износът и се потиска вносът.

Френският президент Еманюел Макрон би искал по време на френското председателство на Г-7 да бъде постигнато координирано решение на тези дисбаланси. По думите му без съгласувани действия съществува риск те да бъдат коригирани по хаотичен и болезнен начин.

На пръв поглед решението изглежда ясно: САЩ трябва да намалят бюджетния си дефицит, а Китай да реформира финансовата и фискалната си система.

Друг възможен вариант е модел, подобен на Споразумението от Плаза от 1985 г., когато страните от Г-5 се договориха доларът рязко да отслабне спрямо германската марка и японската йена. В следващите години дисбалансите значително намаляха.

Днес доларът остава надценен според редица показатели, докато китайският юан е подценен поне с 15%, смята Джоузеф Ганьон от Института за международна икономика „Питърсън“. Бившите икономически съветници на правителствата на САЩ и Франция Брад Сетсър и Шахин Вале наскоро написаха, че премахването на „дълбоките валутни подценявания е единствената политическа промяна, която би върнала пряко баланса в световната търговия“.

Засега обаче нито едно от тези решения не изглежда вероятно. Причината не е само, че Китай не е член на Г-7. Вашингтон обвинява други държави, най-вече Пекин, за собствените си проблеми, докато китайското ръководство не вижда причина да променя политика, която според него дава резултати. МВФ, който има задачата да следи за подобни дисбаланси, не разполага с реални механизми да ги коригира.

„Дискусията за международните дисбаланси е свързана най-вече с безотговорните политики на Китай и САЩ“, заяви през април президентът на Института за международна икономика „Питърсън“ Адам Поузън. „Влиянието на надзора на МВФ върху двете най-големи икономики в света, двете най-големи ядрени сили и два от четиримата най-големи акционери във фонда е ограничено.“

Ако координираните действия на правителствата не успеят да коригират тези дисбаланси, възможно е това да стане едва след нова криза.

Историческите примери не дават еднозначен отговор. Финансовите кризи в Латинска Америка и Азия бяха предизвикани от фиксирани валутни курсове, които насърчаваха трансграничното кредитиране. Последвалите девалвации доведоха до банкови сътресения. Подобни процеси стояха и в основата на кризата в еврозоната, макар единната валута да оцеля. Имотният балон в САЩ пък беше финансиран основно чрез частен дълг.

Днес повечето валути се търгуват при плаващи курсове. В свое изследване икономистът от Масачузетския технологичен институт Кристин Форбс и нейни колеги отбелязват, че през последните години САЩ финансират голяма част от дефицита си чрез продажба на акции на чуждестранни инвеститори. Само през миналата година този поток е достигнал рекордните 736 милиарда долара.

Добрата новина според „Форбс“ е, че евентуален срив на фондовите пазари, например вследствие на разочарование от развитието на изкуствения интелект, би намалил реалната стойност на задълженията, които САЩ са поели към чуждестранните инвеститори. Това би могло също така да отслаби долара и да помогне за свиване на дефицитите. Лошата новина е, че загубите за инвеститорите могат да се прехвърлят към облигационните и валутните пазари.

Икономистите често посочват Споразумението от Плаза от 1985 г. като пример за успешна международна икономическа координация. По-рядко се напомня, че инфлационният натиск, породен от това споразумение, допринася за борсовия срив през 1987 г.

Надзорният съвет на Националния осигурителен институт ще утвърди процента, с който от 1 юли се увеличават пенсиите, отпуснати до края на 2025 г.

Осъвременяването ще бъде 7.8% и ще се извърши по т.нар. швейцарско правило.

Разходът за увеличението до края на годината е 513.1 млн. евро.

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 322.37 евро на 347.51 евро.

Как се изчислява увеличението
По закон пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват всяка година от 1 юли.

Процентът се определя с решение на Надзорния съвет на НОИ.

Формулата включва 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от средногодишната инфлация за предходната календарна година.

За тази година отчетените параметри са 12% ръст на средния осигурителен доход и 3.5% средногодишна инфлация. Така се формира увеличение от 7.8%.

Covid добавката остава в базата
НОИ ще приложи швейцарското правило в класическия му вариант.

Това означава, че при вече отпуснатите пенсии Covid добавката, която от 2022 г. е част от основната пенсия, ще участва в осъвременяването.

До този вариант се стигна, след като „Прогресивна България“ се отказа от предложението Covid добавката да не бъде включвана в индексацията.

Новите пенсии обаче няма да включват такава добавка.

Социалната пенсия също се увеличава
На заседанието ще бъде разгледан и проектът за нов размер на социалната пенсия за старост.

Предложението е тя да се увеличи със същия процент — 7.8%.

Така размерът ѝ ще се повиши от 170.51 евро на 183.81 евро от 1 юли.

Социалната пенсия за старост служи като база за определяне на други пенсии и добавки, несвързани с трудова дейност. Затова увеличението ѝ ще доведе и до ръст на част от тези плащания.

Избират ново ръководство на Надзорния съвет
Надзорният съвет на НОИ ще избере и нов председател, както и двама заместник-председатели.

Постовете се заемат на ротационен принцип за срок от една година от представителите на държавата, бизнеса и синдикатите.

Сега председателското място трябва да бъде от квотата на държавата.

В нея вече е включена и новият министър на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

Редактор: Стефан Коев

• В десет държави членки годишните нетни доходи са под 20 000 евро.

Нетното възнаграждение на работещите се различава значително в отделните части на Европа, като годишните нетни доходи варират от под 13 000 евро до над 54 000 евро.

Макар че корекцията спрямо разходите за живот намалява разликите между Източна и Западна Европа, съществените неравенства остават. Според последните данни на Евростат служител със средна заплата в Люксембург получава над четири пъти по-висок нетен доход от работник в Унгария, преди Еuronews.

За неженен човек без деца, получаващ средна заплата, годишните нетни доходи варират от 12 967 евро в Унгария до 54 260 евро в Люксембург. Средната стойност за Европейския съюз през 2025 г. е 26 929 евро.

Нетният доход представлява сумата, която остава след приспадане на данъците и социалноосигурителните вноски, а при домакинства с деца в изчисленията се включват и семейните помощи. Разликите между страните се обуславят от нивата на заплащане, данъчните режими, осигурителните системи и социалните политики.

Сред държавите с най-високи нетни доходи в ЕС лидер е Люксембург с 54 260 евро годишно. Следват Ирландия с 44 263 евро и Дания с 41 981 евро. Над 30 000 евро нетен доход отчитат още Нидерландия, Белгия, Швеция, Финландия, Германия и Франция. В същото време Испания и Италия остават под средното за ЕС равнище, като нетните доходи там са съответно 25 263 евро и 24 471 евро годишно.

В десет държави членки годишните нетни доходи са под 20 000 евро. Най-ниските стойности са регистрирани в Унгария, Румъния, Гърция, Словакия и Полша. Към тази група се нареждат още Латвия, Хърватия, Литва, Чехия и Португалия. Естония, Словения, Кипър и Малта се позиционират между 20 000 евро и средното за ЕС ниво.

Отбелязва се също, че България е имала най-ниските нетни доходи в ЕС през 2024 г., но данните не са включени поради необходимост от допълнително потвърждение от Евростат.

Когато се отчетат разходите за живот чрез показателя покупателна способност (PPS), различията между държавите намаляват. Докато в номинално изражение доходите в най-богатата страна са 4,2 пъти по-високи от тези в най-бедната, след корекцията разликата се свива до 2,3 пъти. В тази класация Люксембург остава начело, а Гърция заема последното място. Румъния и Полша значително подобряват позициите си, докато държави като Дания губят места. По-ниските разходи за живот в Източна Европа частично компенсират по-ниските заплати и намаляват икономическата дистанция между Изтока и Запада.

Семейните помощи също оказват съществено влияние върху нетните доходи. При сравнение между сам човек без деца и семейство с един работещ родител и две деца Германия се откроява като най-щедрата държава, като нетният доход нараства с 53% – от 31 000 евро до 47 424 евро годишно. Значително увеличение се наблюдава и в Полша, Белгия и Австрия. Сред големите икономики Испания отчита най-малка разлика – едва 13%, докато Франция и Италия са съответно с 26% и 25%. Най-слаб ефект от семейните помощи се отчита в Кипър, Финландия и Швеция, въпреки че подкрепата за семействата там може да се предоставя и чрез други механизми.