Това не означава фалит, но е сигнал за проблем

Очаква се страната ни да влезев процедура в прекомерен дефицит заради нахвърлянето на лимита от 3% бюджетен дефицит спрямо БВП.

„Процедурата по свръхдефицит не е просто административна мярка от Брюксел. Това е предупреждение, че държавата харчи повече, отколкото икономиката може устойчиво да понесе. Когато дефицитът се превърне в навик, дългът започва да расте бързо, а сметката винаги се плаща от хората — чрез данъци, инфлация, по-скъпо финансиране или по-малко публични услуги“, коментира Макс Баклаян, основател на Tavex и финансов експерт.

Според предварителните данни за 2025 г. бюджетният дефицитът достига 3,5% от БВП, при 3,0% година по-рано. В същото време държавният дълг на България нараства от 23,8% от БВП през 2024 г. до 29,9% през 2025 г.

Това не означава фалит, но е сигнал за проблем. Публичните финанси излизат извън рамката на устойчивата бюджетна дисциплина. Страната ще бъде поставена под засилен фискален мониторинг от страна на европейските институции. България е изправена пред няколко избора – или да ограничи разходите, или да увеличи приходите, или да продължи да финансира дефицита с нов дълг. И трите решения имат цена, която в крайна сметка се поема от гражданите и бизнеса.

„Държавният дълг често звучи като далечна статистика, но всъщност това е бъдещ доход, който вече е похарчен. Колкото повече дълг се трупа днес, толкова по-малко свобода ще има утре — за инвестиции, за по-ниски данъци, за по-добра инфраструктура и за реално увеличение на доходите. България все още има сравнително ниска дългова тежест спрямо много държави в ЕС, но точно затова е важно да не пропуснем момента, в който тенденцията започва да се обръща“, допълва Баклаян.

За гражданите ефектът от подобна процедура няма да се усети като еднократно събитие, а като по-дълъг период на ограничена бюджетна свобода. Възможни са замразяване или по-бавен ръст на заплатите в публичния сектор, ограничаване на част от разходите, отлагане на проекти и по-строг контрол върху новите ангажименти на държавата.

Ако дефицитът продължи да се финансира чрез нови заеми, това може да доведе и до по-високи разходи за обслужване на дълга в бъдеще.

От Tavex посочват, че в подобна среда финансовата грамотност става още по-важна. Гражданите трябва да разбират не само личните си финанси, но и как държавните решения влияят върху покупателната способност, данъците, инфлацията и дългосрочната икономическа стабилност.

Реалните заплати в няколко развити страни са започнали да намаляват на фона на енергийната криза, причинена от конфликта за Иран и прекъсванията на корабоплаването през Ормузкия проток, съобщи Financial Times (FT).

Инфлацията в САЩ се е ускорила до 3,8% на годишна база през април, докато средните почасови доходи са се увеличили с 3,6%.

Това означава, че ръстът на цените е надвишил ръста на заплатите за първи път от 2 години.

Подобна ситуация се развива и във Великобритания, където ръстът на реалните заплати през първото тримесечие е бил близо до нула.

В еврозоната енергийната криза заплашва и възстановяването на доходите на домакинствата след скока на инфлацията през 2022 г.

Главният икономист на KPMG за САЩ, Даян Суонк, заяви пред FT, че конфликтът за Иран нарушава веригите за доставки и ще продължи да покачва цените, дори ако Ормузкият проток скоро се отвори.

Според Клаус Вистесен, анализатор в Pantheon Macroeconomics, реалният ръст на заплатите в страните от еврозоната може да се доближи до нула през 2026 г.

Увеличение няма да има до 2029 г.

От 1 август тази година максималният осигурителен доход ще се увеличи на 2300 евро. Това равнище ще се запази за периода 2027-2028 г. Това са данните от указанията за изготвяне на Бюджет 2026, дадени от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев.

В момента таванът на осигуровките е колкото беше през 2025 г. – 2111,64 евро, поради липсата на бюджет. Увеличението му вече беше обявено от финансовия министър по-рано тази седмица. То е със 189 евро, или почти 9%.

Подробности за следващите две години обаче не са давани. При минималните осигурителни прагове се залага ръст от 5%, което означава, че най-ниският трябва да се увеличи от 550,66 евро сега на 578,19 евро при 620,20 евро минимална заплата. За праговете в указанията няма детайли за следващите години.

Праговете не променят изискването осигуряването да е върху реалните доходи – т.е., то не може да пада под минималната заплата за съответната година.

Според последната средносрочна бюджетна прогноза, ревизирана през декември от кабинета на Росен Желязков след силната обществена реакция срещу планираното увеличение на осигуровките, максималният осигурителен доход трябваше да нараства поетапно всяка година.

За 2026 г. беше предвидено той да достигне 2300 евро, размер, който сега предлага и Прогресивна България. По план през 2027 г. таванът трябваше да се повиши до 2505 евро, а през 2028 г. до 2659 евро.