ФОКУС
„Студена война 2.0“: САЩ и Русия тръгват по нов път в епохата на мареонетката Байдън
Нова Студена война ли ще ни докарат все по-заплетените отношения между Запада и Русия? Според някои наблюдатели напрежението между новия американски президент Джо Байдън и дългогодишния стопанин на Кремъл Владимир Путин ще доведе именно до ново разделяне на света на геополитически блокове.
Днес Желязна завеса няма, но пък не липсват фронтове на сблъсък между Москва и Вашингтон – на полето на политическата реторика, в енергетиката, във военната сфера и в опитите за разширяване на сферите на влияние.
През последните повече от 10 г. – поне от войната в Грузия насам, Русия укрепва позициите си в своята „близка чужбина“, а възходът на националистически и популистки партии в ЕС ѝ даде допълнителни съюзници въпреки острото осъждане в Брюксел на украинския конфликт. Какво се променя с идването на Байдън, който заяви курс на връщане на САЩ на международната сцена?
Професор Нинке де Деухд, която изучава политиката на бившите съветски републики смята, че сегашната ситуация не може да бъде дефинирана лесно: „Отношенията между Америка и Русия се разпадат, въпреки това не смятам, че стигнат степента на Студента война.“
Затова и тя използва друг термин – „Студена война 2.0“.
Накъде ще тръгне Русия
Прецедент за руско-американските отношения беше положителният отговор на Байдън на въпроса смята ли Путин за убиец. Остро звучат и думите на американския президент „бъдете подготвени за нашия отговор“. Така Байдън се изрази по темата за руското вмешателство в изборите и директно заплаши Кремъл.
В дипломацията тактиката на Байдън се нарича демарш – изява на силно недоволство спрямо политически партньор, но без предприемане на конкретни действия. Засега.
Спонтанен отговор или премислена тактика бяха думите на Джо Байдън? Според професор Де Деухд, намеренията на Байдън нямат значение. Това, което е важно, е как Путин ще възприеме тези думи и каква ще бъде реакцията на Кремъл.
На фона на рушащите се американско-руски отношения връзката между Москва и Пекин се затопля. Близкото сътрудничество между Русия и Китай е подтикнато не само от по-суровата външна политика на Байдън, а и от общите интереси на източните сили. Антиамериканската реторика на Китай и Русия е основната база на тяхното сътрудничество. Източните страни приемат западните технологични и икономически достижения, но отхвърлят американския натиск за демократизация.
Общите енергийни проекти и военното сътрудничество също допринасят за затоплянето на техните отношения. Русия и Китай намекнаха за потенциални съвместни действия на въоръжените си сили, като заедно те превъзхождат американската армия по численост в съотношение две към едно.
Междувременно, Русия увеличи експорта на горива към Китай, като така двете държави отново се разграничиха от Запада и сигнализираха своите все по-близки отношения. Това идва на фона на несигурното бъдеще на насочени към Европа енергийни проекти като „Северен поток 2“ и продължението на „Турски поток“.
Основната роля, която Русия заема в енергетиката на Китай, показва, че двете сили са подготвени за дълготрайно рушащи се отношения с Америка.
Този контекст е нужен, за да разберем защо една думичка, произнесена от Байдън, предизвика такъв политически скандал.
Г-7 и трудната тема за Крим
В същия ден, в който Байдън определи Путин като убиец, държавите от Г-7 осъдиха руската окупация на Крим и настояха Русия да спазва правата на човека. Това бе сторено по повод 7-годишния юбилей от анексията на полуострова.
„Това само ще допринесе за патовата ситуация“, коментира професор Де Деухд.
Промяната в отношението към Москва след рокадата в Белия дом е видима. Именно поради анексирането на Украйна, Групата на осемте се превърна в Групата на седемте като премахна Русия (по времето на Барак Обама – б.р.), но през 2019 г. администрацията на бившия американски президент Доналд Тръмп подкрепи завръщането на Русия и подновяването на Г-8.
С външната политика на Байдън сега това изглежда почти невъзможно.
Украйна е само една част от пъзела на нарастващото напрежение между Русия и Америка. Освен ценна геополитически, бившата съветска република е терен за идеологическия сблъсък на Запада с Изтока.
Студена война – 2.0 или не, всички тези събития са ясна индикация за едно: крехките отношения между двете суперсили навлизат в нов етап.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











