КОМЕНТАР
Умът, патките и държавата: защо силните общества се изграждат с разум, а не със сила
Умът, патките и държавата: защо силните общества се изграждат с разум, а не със сила.
Фразата „Ум царува, ум робува, ум патки пасе“ е болезнено точна диагноза за състоянието на всяко общество, което е изгубило уважението си към знанието, образованието и интелекта. В текста на Станислав Стратиев, написан преди десетилетия, прозира не просто сатиричен поглед към българската действителност, а пророческо предупреждение за бъдещето на една държава, която заменя разума със сила, компетентността с връзки и морала с алчност.
Най-голямата трагедия за една нация настъпва тогава, когато умните хора престанат да бъдат двигател на обществото и започнат да бъдат негови слуги или жертви. Когато знанието не се цени, а се подиграва; когато образованието не носи престиж, а бедност; когато интелигентният човек е принуден да оцелява, вместо да създава — тогава държавата неизбежно започва да деградира. Именно това описва Стратиев чрез метафората за „патките“, които пасат ума: посредствеността, грубата сила и бездуховността започват да диктуват правилата.
Историята многократно е доказала, че силна държава не се изгражда с мускули, страх и показна власт, а с инвестиция в човешкия потенциал. Великите общества са онези, които разбират, че богатството не идва от заграбване, а от съзидание; не от временна сила, а от устойчиво знание. Държави като САЩ, Германия, Япония, Южна Корея са пример за това как успехът идва чрез подкрепа на науката, технологиите, предприемачеството и свободната мисъл. Там умът не пасе патки — там умът управлява икономиката, създава иновации и определя посоката на развитие.
Особено болезнен е въпросът за „изтичането на мозъци“, засегнат в текста. Когато най-образованите, най-способните и най-талантливите напускат родината си, това не е просто демографски проблем — това е присъда над бъдещето на държавата. Нито една страна не може да просперира, ако прогонва интелекта си и оставя управлението в ръцете на посредствени, корумпирани и некомпетентни хора. Когато умът заминава, остават само онези, които умеят да консумират, но не и да създават.
Критиката в текста е насочена не само към политиците или олигарсите, а към цялото общество, което допуска това обезценяване на интелекта. Защото деградацията започва тогава, когато народът сам избира удобното пред правилното, шумното пред умното и популизма пред компетентността. Демокрацията не гарантира просперитет сама по себе си — тя изисква зряло общество, което умее да разпознава стойностните лидери и да изисква отговорност от тях.
Днес, повече от всякога, думите на Стратиев звучат актуално. Светът навлиза в епоха на изкуствен интелект, дигитална икономика и глобална конкуренция, в която ще оцелеят не най-силните физически, а най-умните, най-образованите и най-адаптивните общества. Народ, който пренебрегва знанието, сам избира изостаналостта.
Следователно силна държава се става тогава, когато умът отново започне да царува. Когато учителят е уважаван повече от мутрата, когато ученият е по-ценен от олигарха, когато младият талант има причина да остане и да се развива в родината си. Ако не направим този избор навреме, предупреждението на Стратиев ще се превърне не в метафора, а в окончателна реалност.
Христо Кенаров
„БЪЛГАРИЯ Е НА И ЗА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ”
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
„Субсидия един лев“. Все едно Цветанов да говори за гарсониери!
„Субсидия един лев“. Все едно Цветанов да говори за гарсониери!
Бойко, как без пари си направил ГЕРБ?
ГЕРБ прибра почти четвърт милиард от субсидия и много милиарди ограбени и одрани от гърба на българите и бизнеса през последните 10 години. И сега говориш за „субсидия един лев“. Все едно Цветанов да говори за гарсониери!
Единствено вярно е, че ти лично не си дал и един лев! Само си прибирал. Твоите копои обикаляха фирмите по списък и изнудваха всеки работодател за пари. Така, както ти го правеше преди години по магазините и кръчмите. Както правите и до сега! Забрави ли Фидосова? А Флоров? А Цветанов?
Питай монтанчани как ГЕРБ са правили избории откъде са парите. Питай и варналии, и пловдивчани, и видинлии!
Питай Тошев, как ходеше с фирмаджии до банките, за да изтеглят пари за ГЕРБ, а хората им оставаха без заплати!
А помниш ли, че изнудваше и печатниците да ти печатат плакатите, а после твоите маймуни забравяха да платят и ако някой се обадеше, му затваряха печатницата! Питай Евгени в
Благоевград, още си пази твои плакати, за да ги плюе вечер.
А как рекетираше хората да внасят пари заради участието в листите ти? На избираемо място – 50 000, следващите по 30 000, а последните по 15 000. Мой приятел, който бе в листата на ГЕРБ-Видин през 2009 г., още си плаща кредита, с който ти финансира „безплатната“ кампания!
А Фаса забрави ли го? А ботевградския тигър, дето ти донесе чантата с „шестте нули“ ? А свищовския ти любимец? Ами Цветанов е още жив, питай него. Питай го дали някога е платил в заведение, дето събираше „актива“ по места? Питай го кой е плащал. Този боклук е прибрал от бизнеса повече пари от НАП!
Питай и за фалшивите фактури, с които ГЕРБотчиташе разходи, а партийните ти мишки по офисите крадяха парите! Как учредителите в началото даваха пари за дейност и кампания, а спуснатите от Цветанов парашутисти тъпчеха парите по джобовете си, без документи и отчети!
Питай Цецо и за мутрите във всяка област, които наричахте ПР-и и които прибираха по 40 000 на калпак, откъде са парите? Щях да забравя, питай и Пеевски. Кой ти плащаше телевизионните клипове и участия? Той не е забравил! Питай и Вальо Златев, и Цветан Василев, и Цеко Минев, и ТИМ-аджиите питай, и Стоичков го питай, а и Слави може да те подсети колко „безплатен“ е бил ГЕРБ. През 2009 г.
ГЕРБ имаха регистрирани почти 30 000 застъпници, без да броим наблюдателите. По 40 лева на човек, това са 1 200 000 само за тях, ти милионите май не ги броиш за пари?! Или понеже не си ги дал ти, значи е безплатно?! А откъде са парите? От БОЕЦ питахме и прокуратурата и… се оказахме ние разследваните!
За съжаление „безплатно“ няма и народът плати жестока цена за твоето управление. България загуби децата си, над милион и половина млади хора избягаха от мутризацията и бойковизма. Мафиотизирани институции, зверска корупция, мизерия и отчаяние.
Дори престоя ти в затвора пак ние ще платим. Но това ще го платя с удоволствие и се надявам да го плащам дълго! Имаш думата ми! БОЕЦ няма да спрем докато не изринем мафията от властта. Битка за свобода и справедливост срещу престъпният режим на мутрите и ченгетата. Режима на Борисов, Пеевски и Цацаров.


КОМЕНТАР
Лъсна и най-големият имот на лицето Борисов
Лъсна и най-големият имот на лицето Борисов
Скандалът с имотите на властта не само че не стихва, както се надяваше лидерът на ГЕРБ и премиер на България индивида Борисов, а всъщност пламва още по-силно и ярко. В него вече с двата крака влезе и самият министър-председател.
Общо журналистическо разследване на български медии, които не са част от кръга на медийно влияние на Делян Пеевски (EXPRESS също е сред участвалите в проучването медии – отдавна вече бяхме разобличени като чуждо за Пеевски тяло), разкри шокиращи по принцип, но всъщност отдавна публична тайна факти за най-големия политически имот в България – този на Борисов.
Съгласно данните от края на миналата година, заплатата на лицето Борисов е вече около 8000 лева месечно. В декларацията си от 2017 година Борисов не е декларирал нищо ново като имот – нито собствен, нито чужд, нито е прехвърлял имущество. Всъщност от 2008 година насам, той няма деклариран имот извън парцел от 462 кв. метра в Банкя, купен със заплатата му и на стойност 3497 лева, както и 450 кв. метра в квартал „Драгалевци“ на стойност 95 000 лева, отчуждени безвъзмездно.
Оказа се обаче, че Борисов има още един имот. Той е голям 110 993,6 кв. километра(т.е. почти 111 хиляди квадратни километра), а последната засега вноска по него, направена през 2017 година, е 29 905 000 лева – по данни на „Отворен парламент“. Тази вноска е доста по-малка от предишната, която е от 2015 година – 50 551 000 лева. Назад във времето личи каква е третата вноска – 26 444 000 лева, от 2014 година. Периодично вноски за десетки милиони са правени от 2009 година насам. Въпросът е, че тези плащания всъщност са официални, по банков път – а определено около 150 000 000 лева за 110 993,6 кв. километра изглежда много изгодна сума (около 1351 лева на кв. километър, а един кв. километър е 1 000 000 кв. метра и цената става 1/13 част от 1 стотинка), предвид и цените, за които стана въпрос относно апартамента на Цветанов – 2600 лева на квадратен метър, при платени около 630 лева на квадратен метър от втория човек в ГЕРБ
Оказва се, че съсед на Борисов до колосалния му имот е Доган. Става въпрос за човека със запазена търговска марка „Доган“ – ® Доган. Съседските отношения не са много добри, защото ® Доган често-често си минава както си иска през имота, даже не се извинява, пък и Борисов за толкова години владение само веднъж поиска извинение и то не точно от ® Доган, а от портиера му Чавушоглу. Дали скоро няма да има имотен спор на високо ниво т.е. „Сараи“ – предстои да разберем.
* Материалът не представлява реална новина и е поздрав за всички читатели на EXPRESS за Деня на шегата – 1 април. Като всяка добра шега обаче в него има и зрънца истина, които да провокират размисъл.
КОМЕНТАР
Отчаяните конвулсии на Диктатора!
Борисов не слиза от джипката. Обикаля села и паланки, снима се с хора, къпе се в народна любов, цигански оркестър му свири на ухо: „старото се уволнява, зайците реват“… Децата го гледат като „селебрити“, жените виждат в него „секс символ“, мъжете искат да му стиснат ръката и да го потупат като стар приятел. С едно заглавие: „Значи, умирам за тоз Бойко, беее…“, както се изрази жителка на ромска махала край село Тича.
Мнозина, които смятат себе си за „бойколози“, виждат връщането на Борисов към неговото първородно начало в политика,… когато отново бе сред хората. Той се върна там, откъде започна. Което говори, че е изправен не пред някаква обикновена конюнктурна криза, свързана с решаването на управленски или битов проблем… например да натрие носа на БСП на изборите. А има нещо по-дълбоко, което е заседнало в неговия личен, интимен свят. Бойко Борисов осъзна, че не е безсмъртен.
Общественото земетресение, предизвикано от „Апартаментгейт“, принуди Борисов да вземе тежки решения в партията. От ролята си на „международник“ и „обединител на Балканите“ той се върна в своята политическа младост. Инстинктивно пое в свои ръце дори кормилото на автомобила, в който допреди го возеха от НСО. Сам взе лопата да чисти авгиевите обори в своята партия, отстрани хора от „вътрешния кръг“, разжалва първия си офицер Цветан Цветанов. А всъщност последното като че ли предизвика най-много колебания у Борисов. Това е драма, сравнима с Дон Кихот да се раздели със своя Санчо Панса. И не знае какво оръженосецът е взел със себе си –дали не таи мъст, отложена във времето.
Политиката като маратон
Бойко Борисов много добре знае, че властта не е вечна. Тя е обвързана и с физическото здраве. Защото политиката е маратон. Спринтьорите нямат място в нея. Оцеляват тези, които генерират сила на дълги разстояния. А с възрастта тази сила се изчерпва. И макар и да кипи от енергия, лидерът на ГЕРБ достига върха на всяка човешка екзистенциална крива. В зрелостта се прави оценка на миналите години. Но често тези моменти водят до усещане за криза. А в моментите на своето усамотение човек остава с най-мрачните си мисли за неизбежния край. Някои се опитват да не си задават въпроси, защото това означава участие в разрешаването им. Други търсят решение в настоящето и за тях само то има смисъл. Живее се тук и сега.
Можем само да гадем какви мисли се прескачат и надиграват в света на човека Бойко Борисов, когато остава сам в своята самота. В моментите, когато по борисовски седи „сам като куче“ в къщата в Банкя, за която казва: „там съм роден и там ще умра“.
И затова периодично лидерът на ГЕРБ припомня на глас историята на Тодор Живков.
„Беше ми любопитно да видя как живее един човек, който е управлявал 30 г. И какво му се случва. После имах възможност да гледам и възхода на Царя и как падна… Български политик в историята приживе няма одобрен. Така че за разлика от другите аз знам изхода. Но няма да допусна да си отидем като маскари“, раказва Борисов. И обещава: „Изкарвам си мандата, прибирам се в партията и ще дам път на много млади хора.“
Страх да не бъде забравен
„Бъдещето е на младите“, често обичат да казват партийните водачи. „Но не и настоящето“, поправят ги старите апаратчици в коридорите на партийните централи. За да запази себе си, Борисов ще се стреми да контролира настоящето. Ще търси компенсанции за поддържане на своята политическа младост – като футболист ще бие дузпи, докато не вкара, като партиен лидер ще подмени лицата на ГЕРБ и прелее млада кръв в редиците на партията, когато е несигурен в своите решения, ще се гмурне в морето от народна любов и ще се снима с всеки, който го обожава. Защото за първи път, откато вече десет години е в голямата политика, Бойко Борисов разбра, че не е вечен.
Оставащата част от мандата му ще минава под знака на тази осъзната „преходност“. Вероятно Борисов ще има все по-малко доверие на обкръжението си, вероятно няма да допусне нов Цветанов толкова близо до себе си и до партийните дела. Ще се нагърбва лично с все повече оперативни задачи и отговорности, за да не допусне „да си отидат като маскари“. Един все по-самотен Борисов, пристъпващ все по-неумолимо в своята есен.



-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











