Свържете се с нас

АНАЛИЗИ

Новият световен ред на Тръмп

Avatar photo

Публикувано

на

Проблемите на САЩ са предизвикани от безизходицата на финансовата система на световната икономика.
Икономическият модел, който Доналд Тръмп се опитва упорито да построи, прилича на консервативно приближаване към модела на деловите отношения минимум от края на XIX век и едновременно като опит да се създаде откровен неоколониализъм с официална метрополия в лицето на САЩ.

Като нагледно потвърждение за това служи, например, заявлението на стопанина на Овалния кабинет на настоящата среща на високо равнище на НАТО, където той в открит текст поиска от европейските съюзници изплащане на данък в размер на не по-малко от четири процента от техния БВП ежегодно. В пари това са около 640 милиарда долара, лъвският пай от които, в представите на Белия дом, трябва да се изразходва за покупка на оръжие и оборудване изключително американско производство. И това при условия, когато от 27-те страни членки единствено Полша, Естония, Великобритания и Гърция изпълняват норматива от 2%. Разбира се, не се смятат самите САЩ, изразходващи за отбрана 3,61% от националния си БВП.

Казано направо позицията на Тръмп изглежда странна. Прокарвайки я година и половина той успя да разсърди буквално всички свои съюзници от колективния запад, а с ключовите изобщо се оказва в състояние на остра търговска война. Освен това рязкото противостоене не стихва и вътре в самите САЩ, където настоящият държавен глава се опитва едновременно и да заинтересува транснационалните корпорации да се върнат „у дома, в Америка“, и решително да ги задуши.

Подобно съчетание на противоположни послания получава името „Тръмпономика“ по аналогия с „Рейгъномиката“измислена и осъществена от друга американски президент. Говорейки за нея, експертите основно се съсредоточават върху обсъждането на очевидните парадокси и критиката на последствията, изпускайки при това системния смисъл от самото ѝ възникване. При цялата си външна ексцентричност Тръмп не прави впечатление, че е напълно неадекватен надувко. Във висшите ешелони сред богатите и успешните такива не се срещат.

В „Тръмпономиката“ присъства ясна вътрешна логика, само че лежи в стратегическата системна, а не тактическата плоскост и се поражда не от личността конкретно на Тръмп, а от обективните закони на голямата икономика.

Отказът от Бретън-Уудската система е закономерно явление. Задачата на всеки бизнес е да максимизира печалбите и да намали разходите. Докато е малък например, да речем частна пекарна или магазинче, възможностите за изпълняването на задачата са ограничени от редица други фактори. Когато той дораства до равнището на корпорация, степента за „отстраняване на проблеми“ се увеличава многократно. Бретън-Уудската система поставя долара в строгите рамки на златното обезпечение, по този начин принципно пречейки на ръста на корпоративните печалби във финансовия сектор, към края на 70-те години започнал превръщане в транснационална форма.

Всъщност, през 90-те години Америка не измисля глобализма, а просто пуска термина в публично обръщение. Тогава на практика процесът на глобализацията започва заедно с прехода към „Ямайската финансова система“ от 1976-1978 г. Именно тогава класическата форма на капитализма – пари-стока—пари се видоизменя до привичната днес схема – парите правят пари. Това звучи парадоксално, но стоката в нея се превръща във форма на досадна издръжка, подлежаща на съкращение. Идеалната корпорация на постиндустриалния свят става предприятието, което владее толкова пари, патенти и друг вид „авторски права“, при това още и териториално децентрализирано, тоест в своите ключови елементи на структурата да не попада под юридическата зависимост на друга държава.

Едрият бизнес вижда в това възможност да снижи данъчния натиск, което също винаги се отнася да областта на основните задачи за намаляване на издръжките. Както изчисляват експертите от Института за данъчна и икономическа политика (Institute on Taxation and Economic Policy, Вашингтон), към края на 2017 г. американските транснационални корпорации укриват на чуждестранни сметки около 2,7 трилиона долара, което е около 14% от БВП на САЩ. При средна ставка на корпоративния данък в Америка от 34% благодарение на „глобалната структура на собствеността“, „Гугъл“ в течение на повече от десет години плаща данъци от 6%, а лидерът на „оптимизацията“ – корпорацията „Яху!“ – изобщо 1,35%. Предвид съвкупния данъчен оборот само на петте водещи „оптимизатори“ от 12-13 трилиона долара, тяхната пряка изгода от глобализацията достига до най-малко 3,84 трилиона долара годишно.

Започналото от 80-те години масово пренасяне на фактическото производство „в евтините страни“, преди всичко в Китай не само позволява още повече да се снижи издръжката на производството, но и да се облекчи преходът на транснационалните корпорации към тази „разпределена структура на собствеността“, за чието постигане на дневен ред се оказва единствено легализацията. Не, не легализация на самите пари, а на обществено-правния статут на частната бизнес-структура наравно с държавата.

Към настоящия момент операциите на пазарите извън пределите на САЩ осигуряват юридически на американските ТНК, най-малко 40% от техния съвкупен оборот, а общият размер на лежащите в офшорните зони неразпределени печалби се оценяват на 30 трилиона долара, което с 50% превишава БВП на САЩ. Сума повече от достатъчна за оправдание на началото на скрита война срещу държавата като институт.

Нейната същност се свежда до коренно различие в подхода на държавата и корпорациите към пазара. За държавата пазарът не е просто територия, на която нещо се продава или произвежда. По точно това на първо място е територия и живеещите на нея хора, а вече след това бизнес и всичко останало, което и поражда у държавата неотменими социални задължения. В бюджета на САЩ сумарният дял на социалните разходи достига до 65,6%. Впрочем с неголеми различия в детайлите подобно е положението навсякъде. В Германия за социални програми се изразходват 68%, във Франция 60%. При това за държавата тези разходи са непроизводствени, в този смисъл, че те не носят печалба. Държавата изпълнява социална функция да преразпределя част от доходите вътре в обществото в полза на бедните. Доколко е добре или лошо това е отделен въпрос.

Основното се състои в друго: бизнесът, особено най-едрият, в лицето на ТНК, разглежда пазара не само като източник на печалби, но и не се смята за задължен да носи някакво социално натоварване, смятащи данъците за нещо, изискващо максималната възможна оптимизация. Свои, тоест такива, в чиято полза се извличат, а след това и разпределят печалбите, бизнеса смята единствено малко на брой съсобственици (собственици на големите корпорации по света са по-малко от една стотна от процента на населението на страните, към които те се отнасят юридически) и с големи уговорки своя производствен персонал, също съставящ незначителен дял от населението. Например числеността на щата на корпорацията „Гуугъл“ съставя едва 57 148 хил. души, докато населението на страните, в които корпорацията „заработва пари“ превишава милиард и половина души.

За изминалите почти 40 години ТНК значително са напреднали в разпространяването на доста изгодния за тях глобален модел на икономиката и по този начин се превръщат вече не само в социално-икономическа но и системна държавна заплаха за всички страни по света. С единствената разлика, че за повечето пазари, те са чужденци, позволявайки им така логически да обосновават въвеждането на протекционистки мерки за защита на „родния производител“.

Но в действителност зад тази фасада стои не протекционизмът като такъв. Той е просто инструмент за пресичане на опитите на едрия корпоративен бизнес да излезе изпод подчинението на държавата като социална институция. В детайлите частните решения могат да се различават помежду си. В Русия се осъществява един комплекс мерки, докато в Китай – друг. Но всъщност става дума за едно нещо – за ликвидацията на основите на глобализма.

На Китай в този смисъл му е по-лесно. Според данните от 2014 г. той съсредоточава в себе си 50% от световното промишлено производство, в това число 45,1% от корабостроенето, 60% от производството на цимент, 63% от производството на обувки, 70,6% на мобилните телефони, 80% от производството на климатични инсталации и енергоспестяващи лампи. Русия, с нейния дял от 3,7 от световния обем, се намира в значително по-лошо състояние, но също противостои на глобализма доста успешно. Каквото и да говорят критиците.

А за Тръмп наложилото се положение е пределно критично. Устройството на държавния модел на САЩ изначално се отличава с най-високата на света степен на частно-държавно срастване. Противостоящите му корпорации не просто са „свои“. В Щатите вече отдавна е сложно да се разбере къде приключват държавните интереси и започват частните. Нагледен пример на тази каша е употребата на държавни затворници в частния бизнес. От друга страна тези „свои“ се оказват по-зле и от чуждите. В резултат на това президентът на САЩ е принуден едновременно да решава три пряко противоречащи си задачи, които общо формират външната страна на модела на неговата „Тръмпономика“.

На първо място, ако не се поправи отрицателното външнотърговско салдо, то в следващото едно десетилетие САЩ ще бъдат разорени. Дори имайки формално безплатна „печатница за пари“ държавата въпреки всичко харчи за обслужване на държавния дълг 1,6% от бюджета си. На фона на целия бюджет като цяло това не е много, но ако се отчете никак не снижаващия се в него дял на социалните разходи, то свободните пари в него остават само една трета и на техния фон настоящата сума за обслужване на дълга вече съставя една десета. Освен това заради тази трета се финансира държавният апарат, външната и вътрешната политика, пропагандата, образованието, спасителните служби и най-важното – армията и националната сигурност. С други думи там още сега парите свършват за „обслужването на безплатния дълг“.

Но същевременно и на второ място корпорациите трудно могат да бъдат принудени да върнат производството си в Америка насила. Те, както и бароните по време на крал Джон Безземни, искат в замяна големи преференции в значително степен нивелиращи основната цел на процеса – разширяването на данъчната база на държавата. За поддържането на американската икономика на повърхността се изисква запазването на външната видимост на нейното финансово благополучие, а значи и предоставянето на инвеститорите на широка гама преимущества в сравнение с другите пазари. В това число гаранции за неприкосновеността на капитала от офшорен произход. Разбира се, изключително американски. А именно тяхното изкореняване е втората основна системна задача на „Тръмпономиката“.

И така се поражда третата задача. За да се произвеждат стоки, трябва да се намери на кой да се продават. Но пазарите отдавна и плътно са поделени. За освобождението на място за стоките американски произход трябва някой на първо място да бъде изтласкан. Това поражда проблем, защото ключовите пазари, освен американския са останали само два на света – европейския и китайския. Пекин защитава своя достатъчно успешно. Което предопределя неизбежността на опита на американската икономическа експанзия към Европа и откровеното раздразнение на Тръмп от явното нежелание на европейците да капитулират пред Америка. А тъй като и сроковете го притискат силно, а и са му нужни спешни пари, той трябва да разговаря със съюзниците като с вече бивши съюзници.

Именно това наблюдаваме и сега. Разпада се не просто светът на глобалното доминиране на Америка. Катастрофира самата транснационална глобална система на икономиката. И този процес е закономерен. А „Тръмпономиката“ е само един от вариантите на частните прояви на процеса. И нищо повече. Друг е въпросът, че на нейна смяна ще е необходимо създаването на някаква друга световна финансова конструкция. Но в момента засега не се наблюдават дори и най-общите ѝ черти. Следователно и самата текуща криза ще продължава. Тя няма да приключи дори и при прекия банкрут на Америка.

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Avatar photo

Публикувано

на

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Avatar photo

Публикувано

на

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял ​​мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Avatar photo

Публикувано

на

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨

Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️

Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна

В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва

Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство

‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени