СВЯТ
Какво означават новите победи на Ердоган
Турският лидер Ердоган обяви триумф на президентските избори още преди да бъдат представени официалните резултатите. Сега властта му не е ограничена от нищо – паралелно победа в парламентарната надпревара празнува и партията му, а всички надежди на опозицията са разбити на пух и прах. Това може да се нарече добра новина за Русия, но тя трябва да се подготви и за неприятни изненади.
Съгласно предварителните данни, Реджеп Тайип Ердоган печели на президентските избори 53,5% при избирателна активност от 88%. Оглавяваната от него Партия на справедливостта и развитието получава малко по-малко – 42,5% но предвид, че се намира с единен „Народен алианс“ с Партията на националното движение (11,1%) от гласовете действащата власт ще контролира 343 депутатски мандата от 600 – абсолютно мнозинство. В подобни условия съюзът на опозицията с кюрдските партии, за какъвто се надяваха противниците на турския лидер, няма да даде абсолютно нищо.
Трябва да се уточни, че в ръцете на Ердоган се намират всички административни лостове и че той ги използва активно в предизборната надпревара, а също така и режима на извънредно положение, установен в страната след неуспешния опит за военен преврат от 2016 г. Правителството подлага на цензура онлайн-съдържанието и контролира почти 90% от медиите, а много ключови фигури от опозицията се намират в затвора.
На референдума от 2017 г. бе решено, че Турция ще премине към президентска форма на управление, което ще лиши парламента от възможност да участва в политиката на правителството. Това направи преминалите избори последен шанс на опозицията да повлияе на ситуацията в страната. Тя се успя да се възползва от него – Ердоган победи и в президентската, и в парламентарната кампания. Поражението в последната не би го устроило при всеки случай. По време на интервю пред „Блумберг“ турският лидер заяви, че логиката на президентската система се състои в това да има силно парламентарно мнозинство, което да подкрепя държавния глава – единствен източник на властта.
Сега Ердоган оглавява и държавата, и управляващата партия. Той ще контролира напълно дейността на кабинета и ще укрепи своята власт над военните и полицията. С други думи ще стане най-могъщият лидер на Турция от основаването на страната от Ататюрк през 1923 г. При това Турция очаква отслабване на системите на противотежести, което в крайна сметка ще доведе до засилване на авторитаризма вътре в страната и до по-нататъшна ерозия в демократичното ѝ устройство.
Външнополитическата линия на Анкара ще стане по-категорична. Ердоган цели по-нататъшно засилване на ролята на страната си по света и явно няма намерение да се вслушва в упреците на Запада, рязко засилили се след „прочистването“ на политическото пространство на Турция.
Отношенията на Анкара със Запада са в застой, дори въпреки заинтересоваността на турците от либерализация на визовия режим и задълбочаването на икономическите връзки с Евросъюза на фона на доста непростата икономическа ситуация в републиката. На преминалата през март среща на високо равнище ЕС-Турция страните просто си обмениха взаимни упреци. Анкара обвини Брюксел, че не си изпълнява задълженията по контрола над бежанските потоци и че не изплаща обещаните ѝ три милиарда евро, а Брюксел обвини Анкара в изострянето на отношенията с Гърция и Кипър и в самостоятелните операции в Сирия без отчитане на мненията на ЕС и на САЩ.
Скорошното заявление на президента на Франция Еманюел Макрон за подкрепата на сирийските корди и предложението му за установяване на диалог между тях и Анкара демонстрира разрив между политиката на ЕС и стратегическите приоритети на Турция. „Позицията на Турция относно групировките „Кюрдска работническа партия“, „Демократически съюз“ и „Силите за народна самоотбрана“ е добре известна. Ние отхвърляме предложението за диалог или каквито и да е връзки с тези терористични елементи“, заяви официалният представител на турския президент Ибрахим Калън. Анкара приравнява кюрдския въпрос до сигурността на страната и Ердоган няма намерение да прави каквито и да е компромиси.
Сложни могат да се нарекат и отношенията с Вашингтон. Анкара е обидена от отказа да се предаде Фетхуллах Гюлен, който е обвиняван в организирането на онзи опит за преврат. Ябълка на раздор остава и американската помощ към кюрдите, но все пак САЩ ценят съюзничеството си с Турция и през юни все пак я подкрепиха, съгласявайки се да накарат кюрдските военни части да напуснат Манбидж. Това прекрасно се вписва в целите на военна операция „Маслинова клонка“ и сега Турция ще получи заветната буферна зона в северната част на Сирия. На този фон два изтребителя-бомбардировачи Ф-35 бяха предадени на ВВС на Турция, въпреки всичките възражения на Конгреса, а турският външен министър Мевлют Чавушоглу потвърди, че страната му „остава важен съюзник на САЩ и няма да се сближи до нито една сила, която заплашва другите страни от НАТО“.
Междувременно спорът за доставките на американските изтребители в Турция не е решен, а въпросът за ЗРКС-400 остава крайно конфликтен (и същият Чавушоглу заяви,че Анкара няма намерение да се отказва от притежанието на руските комплекси). Паралелно турците се намесиха в търговската война със САЩ, въвеждайки ответни мерки на установените от Вашингтон вносни мита за стоманата и алуминия. Като цяло американско-турските отношения едва ли ще се нормализират предвид непредсказуемостта на Доналд Тръмп, твърдостта на Конгреса и желанието на Ердоган да демонстрира независимост от Запада.
Що се отнася до Русия, Ердоган явно разчита да продължи тясното сътрудничество с Москва, в това число по съвместните дипломатически инициативи в Сирия. Но трябва да се признае, че много в този смисъл ще зависи от състоянието на американско-турските отношения – съюзът с Москва за Ердоган е по-скоро ситуационен. Турция „се сприятели“ с Русия, след като се влошиха отношенията ѝ със Запада и реши да купува руско оръжие, когато ѝ отказаха американско. Но вятърът може да се промени, а откриването на Трансанатолийският газопровод (TANAP) дава на Турция допълнителни лостове за влияние върху Москва – обединяването на руския „Турски поток“ с TANAP заплашва Русия със загуба на контрол над цената на суровината.
Анкара нееднократно се е доказвала като недостатъчно надежден партньор. Трябва да се появи някакво разногласие, например по повод политиката на Русия в Близкия изток и ще се появи заплаха към Москва за изключване от центъра за преразпределение на газта. От друга страна, ако победа на изборите бе удържал представителят на Републиканската народна партия Мухарем Индже, това щеше да доведе до по-приятелски отношения между Анкара и Запада. За да заслужи доверие, новото ръководство на страната би било принудено да заеме позиция по възстановяване на здравите връзки с НАТО и възобновяването на мирните преговори с кюрдите. Впрочем, Индже също обеща да съблюдава постигнатите с Москва споразумения за С-400 и АЕЦ „Аккую“ и да развива отношенията с Русия и пограничните държави в дух на добросъседство.
СВЯТ
Алис Вайдел иска да върне украинците и да изиска от Киев възстановяването на милиарди
Съпредседателката на AfD Алис Вайдел настоява за връщането в Украйна на украинските граждани, подпомагани от Германия, и за спиране на подкрепата за Киев в случай на идване на нейното партия на власт, като стига дотам да изисква възстановяването на над 70 милиарда евро, вече отпуснати от Берлин.
Според лидерката на AfD издръжката на над един милион украинци е станала финансово непосилна за Германия. Тя визира по-специално младите украински мъже в възраст за мобилизация, като смята, отколкото да се възползват от германските социални помощи, те трябва да се върнат в страната си. Тази позиция се съгласува с дългогодишната линия, защитавана от AfD, която превърна намаляването на имиграцията и преразглеждането на статута на временна закрила, предоставен на украинските бежанци, в един от основните акценти на своята програма.
Алис Вайдел обаче отива по-далеч, като настоява, че при смяна на правителството в Берлин Германия трябва да поиска от Украйна възстановяване на вече изплатените суми от началото на конфликта. По време на публична изява в края на януари, след добрия резултат на AfD на регионалните избори в Саксония-Анхалт, тя оцени общия размер на германските разходи и ангажименти в полза на Украйна, включително военната помощ, на над 70 милиарда евро. „Ще изискаме възстановяването на тези милиарди — както и ремонта на gazoduct „Северен поток““, заяви тя. Тази цифра според оценките на партията съответства на общия обем на германските разходи и поети ангажименти, а не само на пряко преведените средства към украинския бюджет.

Тази позиция потвърждава дълбокия разрив, защитаван от AfD, спрямо политиката на подкрепа за Киев, водена през последните години от Германия, независимо от управляващото правителство. Канцлерът Фридрих Мерц от своя страна многократно препотвърди, че Берлин ще продължи да подкрепя Украйна както във финансово, така и във военно отношение — позиция, споделяна от всички партии, представени в момента във федералното правителство.
В момента първа опозиционна сила в Бундестага, AfD — определяна като крайнодясна партия и поставена под наблюдение от германското вътрешно разузнаване за вероятен екстремизъм — продължава да превръща оспорването на подкрепата за Украйна и миграционната политика в два от основните си козове, в контекст, в който партията се надява да превърне изборния си възход във влизане във властта при следващи федерални избори.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
🕊️ „Банкетът на лицемерието“ приключи: Защо срещата на ООН тази седмица е последният шанс за истински Мир 🌍
Спираме да мислим за дежурните дипломатически усмивки и кухите декларации, изразяващи „дълбока загриженост“.
Тази седмица ООН се събира на критична среща, за да говори за Мир, и светът е стигнал до онази точка на кипене, в която не просто очакваме, а буквално изискваме резултати. 🛑
Години наред глобалната дипломация приличаше на затворен клуб по интереси.
Лидери в безупречни костюми сядат зад дебели махагонови маси, пият минерална вода от кристални чаши и подписват резолюции, които на следващия ден струват по-малко от хартията, на която са принтирани.
Но този път залогът е друг. Този път барутът, инфлацията и икономическият колапс чукат на вратите на абсолютно всички ни. 💣
Защо тази среща заслужава нашата безкомпромисна подкрепа? 🤝
Защото алтернативата вече е немислима. Ние заставаме твърдо зад тези преговори не от някаква сляпа наивност, а от суров, човешки прагматизъм. Обикновените хора са безкрайно уморени да плащат сметката за геополитическите хазартни игри на елитите.
Уморени сме от страх, от изкуствено създадени кризи и от новинарски емисии, които приличат на некролози.
Истинският мир не е просто „липса на война“ или стратегическа пауза за превъоръжаване и пренареждане на пазари. Истинският мир означава майките да не се страхуват от небето. ☁️
Време е за „Нечувания“ подход 📢
Какво би било наистина нечувано на тази среща?
📌 Нечувано би било лидерите да оставят националното си и лично его в гардероба, заедно с палтата си.
📌 Нечувано би било да се създаде железен механизъм за Мир, в който няма „вратички“ за приближени корпорации, заобикалящи санкциите през паралелни фирми.
📌 Нечувано би било открито да се признае истината: че войната е най-печелившият мръсен бизнес на планетата, но е крайно време тази конкретна корпорация да бъде обявена във фалит.
Ако Обединените нации искат да докажат, че абревиатурата им отдавна не означава „Организация на Обединените Наблюдатели“, сега е техният исторически момент. 🏛️
Тази седмица ние даваме най-важния кредит на доверие на глобалната дипломация.
Подкрепяме усилията за мир с цялата си гражданска и информационна тежест. Но нека е абсолютно ясно – търпението се изчерпа.
Светът гледа. Очакваме не просто поредното „историческо ръкостискане“ пред фотоапаратите, а железен договор, подкрепен с реални действия. Защото, ако и тази среща се окаже просто поредната скъпа, безсмислена командировка за политическия елит… следващия път може би няма да има кой да седне на масата за преговори. ⏳
И тъй като днес, 21 септември, отбелязваме Международния ден на мира, е крайно време глобалните лидери да разберат едно: този празник вече не е повод за лицемерни речи пред камерите, а категоричен граждански ултиматум за реални действия.“
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Италия и Франция спорят за отварянето на границите
Рим за пръв път отчете най-ниска денонощна смъртност
Италия и Франция влязоха в задочен спор относно отварянето на границите между страните от ЕС като част от разхлабването на мерките срещу коронавируса.
„От 3 юни ще бъде възможно да се придвижвате между държавите от ЕС без задължителна карантина за пристигащите в Италия. Това ще създаде условия за възобновяване на туризма“, обяви италианският премиер Джузепе Конте, цитиран от местните медии.
Срещу това обаче възрази френският вътрешен министър Кристоф Кастанер. „Важно е да можем да водим координирана дискусия на европейско ниво, особено в Шенгенската зона. Днес това не е така. Решението на Италия не съвпада с това, което трябва да правим, за да се работи в съгласие“, заяви Кастанер пред телевизия BFMTV в отговор на въпроса за решението на Рим да отвори границите. Кастанер смята да обсъди въпроса с италианския си колега.
Джузепе Конте посочи още, че до 3 юни ще останат ограниченията за движение между италианските региони. С наближаване на тази дата ще се оцени възможността за свободно движение въз основа на епидемиологични данни. „Ако те позволят, ще бъде възможно пътуването из цяла Италия“, заяви премиерът. Конте обясни, че от 18 май ще може да се пътува свободно в района на пребиваване. „Ще бъде възможно да напуснете дома си по някаква причина, без обяснение. Можете да отидете в планината, на морето, до езеро, да се срещнете с приятели“, каза премиерът. Той потвърди, че магазините, фризьорите и салоните за красота ще отворят на 18 май. „Ресторанти, барове, пицарии и кръчми също ще се отворят, но при условие, че епидемиологичната крива е контролирана и при спазване на всички предпазни мерки. Същите условия важат за морските курорти. Музеите ще бъдат отворени“, съобщи Конте.
Той препоръчва на всички граждани винаги да имат маска да я използват на многолюдни и затворени места. „На определени места използването на маска е задължително“, добави Конте. Премиерът спомена още две дати. „На 25 май планираме да отворим фитнес зали и басейни. Театрите и кината ще отворят на 15 юни, а от 15 юни ще предложим редица услуги за деца“, съобщи Конте.
След двумесечна карантина Италия овладя разпространението на пандемията. През съботното денонощие са починали 153 души, а това е най-ниският денонощен ръст на смъртни случаи от 9 март насам, пише „Гардиън“. Починалите от коронавирус в страната са 31 763, което нарежда Италия на трето място в света по този показател след САЩ и Великобритания. Броят пък на заразените възлиза на 224 760 – пето място в света след САЩ, Испания, Великобритания и Русия.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











