СВЯТ
В Щатите възрастните хора ще измират на работните си места!
На пенсионерите в САЩ им предлагат работа до смърт
Възрастните граждани на САЩ са заплашени от такава нищета, като по времето на Великата депресия. Парите за държавни пенсии привършват, а самите американци вече не могат да натрупат достатъчно спестявания за старост. Какво се случи с някога идеалната система, от която съветваха нееднократно Русия да взема пример?
Доскоро пенсионната система на САЩ се смяташе за една от най-добрите на света. Бодрото старче със загар, което дели времето си между плажовете във Флорида и пътуванията по Карибите – такава бе представата на света за американския пенсионер. Но времето премина, многочисленото поколение на бейби-бумърите се състари и уж наложената система започна да се задъхва.
Американската пенсия има три източника, три съставни части. На първо място – изплащането на социална сигурност – 600-800 долара месечно, които всеки работник може да получи, ако работодателят му е плащал застраховка най-малко 10 години. Втората част са спестяванията, правени от работниците съвместно с работодателите – обикновено ги наричат план „401к“ (има се предвид, че по време на трудовата дейност може да се пести за старост, а тези пари да се изтеглят от сметката след 59-годишна възраст). Накрая са индивидуалните спестявания на гражданите – вложенията в акции, в недвижимо имущество или в брой под дюшека.
Когато започва да се пенсионира крайно многочисленото следвоенно поколение, се оказва, че в системата за социална сигурност чисто и просто не стигат пари. Само за последната година дефицитът е в размер на около трилион долара. Оптимистите смятат, че социалните пенсии ще бъдат радикално намалени до 2034 г. Песимистите настояват, че системата ще фалира още след осем години. Същата съдба ги чакат и медицинските застраховки „Медикер“.
С плана „401к“ също има проблем. През 70-те години търговските компании предлагат на своите служители пенсионни планове с „установени изплащания“ – тоест работодателите внасят пари за сътрудниците, което помага да им се облекчи данъчното бреме. Но в началото на 80-те години се осъзнава, че за тях е значително по-изгоден план с „установени вноски“, които самият работник трябва да прави.
Ако през 1980 г. 38% от работещите американци използват пенсионни планове с установени изплащания, то към 2008 г. такива късметлии са едва 13%. По отношение на установените вноски статистиката е противоположна. Аналитиците съветват до 60-годишна възраст да натрупаш най-малко седем годишни заплати, но за повечето американци това е неизпълнима задача. Днес средните спестявания на 40-45 годишните по този план са едва 14 500 долара – тези пари не стигат за бъдещия пенсионер дори и за година.
Много пенсионни планове рухват по време на рецесията от 2008 г. Фирмите фалират, сътрудниците се оказват на улицата, изчезват спестяванията им за пенсия, внасяни от работодателите. Само за втората половина на 2008 г. системата „401к“ олеква с 2,4 трилиона долара.
Що се отнася до индивидуалните спестявания, тук трудещите се също са се натъкнали на проблеми. Вложенията в акции често се оказват рисковани – спомняме си какво струваше крахът на доткомите през 2000 г. След рухването на акциите на интернет-компаниите бъдещите пенсионери побързаха да инвестират в недвижимо имущество. Стойността на домовете рязко излетя, на пазара се образува поредният балон и в крайна сметка това доведе до Великата рецесия. Те трябваше да продават домовете, при това на сериозна загуба.
Към днешна дата ситата старост не огрява и половината от американските домакинства. Това се дължи на стагнацията на ръста на заплатите, който стиган за свързване на двата края и с оттеглянето на работодателите от отговорността за техните служители. Прекариатът припечелва от работа на свободна практика и тези нови лумпени дори не могат да си мечтаят за социален пакет. В резултат на това 35% от американските възрастни имат спестени по-малко от хиляда долара, а 34% нямат никакви спестявания.
Особена опасност са рязко увеличените разходи за медицински услуги и лекарства. Попаднали веднъж в болницата, възрастните американци често са принудени да предоставят на клиниката всичко, което са успели да спасят за цял живот. Остава им единствено да се надяват на помощта на децата, но те имат своите собствени трудности с работата и често просто няма как да подкрепят старите хора.
Особена група сред пенсионерите са тези на държавна служба – полицаи, учители, пожарникари, съдии. След като са придобили опит, тези държавни служители могат да разчитат на наистина добра държавна пенсия – от 2000 долара на месец. Въпреки това, 22 милиона държавни служители съставляват само 14% от активното население на САЩ. По-голямата част от гражданите работят за частни компании и на възраст 65-67 години (времето на пенсиониране в САЩ не зависи от пола, а от годината на раждане) те са близо до пълен банкрут.
Разказите за по-възрастните американци, опитващи се да оцелеят в кризата в пенсионната система, станаха популярна тема за отразяване. Така, 76-годишната Роберта Гордън от Калифорния заяви пред списание „Атлантик“, че е работила почти през целия си живот, опитвайки най-различни професии – тя е била чистачка, гувернантка, дистрибутор, библиотекар. Често нейните работодатели не са плащали на социалноосигурителната система, а сега тя получава само 915 долара на месец. Извън САЩ това е много добра сума, но високата цена на живота в Калифорния прави Роберта на практика мизерстваща. Само наема на апартамента ѝ струва 1040 долара на месец.
Ако Роберта се разболее, тя ще трябва да плати за лечението от собствените си спестявания повече от осем хиляди, преди застраховката да започне да действа. Следователно, тя „се опитва да не се разболява“, а в събота работи в местен магазин за хранителни стоки, получавайки 50 долара на ден. Освен това тя получава безплатна храна в хранителната банка на местната църква.
67-годишната Дебора Бело 30 години работи като сервитьорка, получава от социалното осигуряване дори още по-малко – 778 долара. Тя все още трябва да работи на пълен работен ден, но няма достатъчно пари, дори да си купи телевизор.
Пенсионната криза в Америка особено удари жените. Малките, не винаги бели заплати и годините на отглеждане на деца водят до факта, че в напреднала възраст те буквално трябва да оцеляват. Децата биха се радвали да помогнат, но самите те нямат достатъчно пари.
Пенсионерите виждат единственият изход в това да се трудят и след излизане в пенсия. Ако през 2000 г. в САЩ има само 3% работещи пенсионери, сега те са вече 12,4%. Впрочем, това не спасява от рязкото снижаване на жизненото равнище – на старците се предлагат единствено нископлатени и нестабилни работни места.
Експертите прогнозират, че ако настоящата тенденция продължи, една трета от пенсионерите от поколението на бейби-бумърите скоро ще падне под линията на бедността. Това ще повтори положението от времената на Голямата депресия.
Не всички възрастни хора успяват да запазят дори покрив над главите си. Ако през 1990 г. само 11% от американските бездомни хора са на възраст над 50 години, до през 2016 г. делът им се е увеличил до 50%.
Застаряващото населението не само, че мизерства, но и повлича следващите поколения към икономическото дъно. Вместо да инвестират в децата си, американците са принудени да изразходват всичките свободни пари за своите родители. Това заплашва не само икономиката на страната, но и целия американски начин на живот. Работете, докато не умрете – така изглежда за мнозинството съвременната версия на пенсионната система на САЩ.
СВЯТ
Алис Вайдел иска да върне украинците и да изиска от Киев възстановяването на милиарди
Съпредседателката на AfD Алис Вайдел настоява за връщането в Украйна на украинските граждани, подпомагани от Германия, и за спиране на подкрепата за Киев в случай на идване на нейното партия на власт, като стига дотам да изисква възстановяването на над 70 милиарда евро, вече отпуснати от Берлин.
Според лидерката на AfD издръжката на над един милион украинци е станала финансово непосилна за Германия. Тя визира по-специално младите украински мъже в възраст за мобилизация, като смята, отколкото да се възползват от германските социални помощи, те трябва да се върнат в страната си. Тази позиция се съгласува с дългогодишната линия, защитавана от AfD, която превърна намаляването на имиграцията и преразглеждането на статута на временна закрила, предоставен на украинските бежанци, в един от основните акценти на своята програма.
Алис Вайдел обаче отива по-далеч, като настоява, че при смяна на правителството в Берлин Германия трябва да поиска от Украйна възстановяване на вече изплатените суми от началото на конфликта. По време на публична изява в края на януари, след добрия резултат на AfD на регионалните избори в Саксония-Анхалт, тя оцени общия размер на германските разходи и ангажименти в полза на Украйна, включително военната помощ, на над 70 милиарда евро. „Ще изискаме възстановяването на тези милиарди — както и ремонта на gazoduct „Северен поток““, заяви тя. Тази цифра според оценките на партията съответства на общия обем на германските разходи и поети ангажименти, а не само на пряко преведените средства към украинския бюджет.

Тази позиция потвърждава дълбокия разрив, защитаван от AfD, спрямо политиката на подкрепа за Киев, водена през последните години от Германия, независимо от управляващото правителство. Канцлерът Фридрих Мерц от своя страна многократно препотвърди, че Берлин ще продължи да подкрепя Украйна както във финансово, така и във военно отношение — позиция, споделяна от всички партии, представени в момента във федералното правителство.
В момента първа опозиционна сила в Бундестага, AfD — определяна като крайнодясна партия и поставена под наблюдение от германското вътрешно разузнаване за вероятен екстремизъм — продължава да превръща оспорването на подкрепата за Украйна и миграционната политика в два от основните си козове, в контекст, в който партията се надява да превърне изборния си възход във влизане във властта при следващи федерални избори.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
🕊️ „Банкетът на лицемерието“ приключи: Защо срещата на ООН тази седмица е последният шанс за истински Мир 🌍
Спираме да мислим за дежурните дипломатически усмивки и кухите декларации, изразяващи „дълбока загриженост“.
Тази седмица ООН се събира на критична среща, за да говори за Мир, и светът е стигнал до онази точка на кипене, в която не просто очакваме, а буквално изискваме резултати. 🛑
Години наред глобалната дипломация приличаше на затворен клуб по интереси.
Лидери в безупречни костюми сядат зад дебели махагонови маси, пият минерална вода от кристални чаши и подписват резолюции, които на следващия ден струват по-малко от хартията, на която са принтирани.
Но този път залогът е друг. Този път барутът, инфлацията и икономическият колапс чукат на вратите на абсолютно всички ни. 💣
Защо тази среща заслужава нашата безкомпромисна подкрепа? 🤝
Защото алтернативата вече е немислима. Ние заставаме твърдо зад тези преговори не от някаква сляпа наивност, а от суров, човешки прагматизъм. Обикновените хора са безкрайно уморени да плащат сметката за геополитическите хазартни игри на елитите.
Уморени сме от страх, от изкуствено създадени кризи и от новинарски емисии, които приличат на некролози.
Истинският мир не е просто „липса на война“ или стратегическа пауза за превъоръжаване и пренареждане на пазари. Истинският мир означава майките да не се страхуват от небето. ☁️
Време е за „Нечувания“ подход 📢
Какво би било наистина нечувано на тази среща?
📌 Нечувано би било лидерите да оставят националното си и лично его в гардероба, заедно с палтата си.
📌 Нечувано би било да се създаде железен механизъм за Мир, в който няма „вратички“ за приближени корпорации, заобикалящи санкциите през паралелни фирми.
📌 Нечувано би било открито да се признае истината: че войната е най-печелившият мръсен бизнес на планетата, но е крайно време тази конкретна корпорация да бъде обявена във фалит.
Ако Обединените нации искат да докажат, че абревиатурата им отдавна не означава „Организация на Обединените Наблюдатели“, сега е техният исторически момент. 🏛️
Тази седмица ние даваме най-важния кредит на доверие на глобалната дипломация.
Подкрепяме усилията за мир с цялата си гражданска и информационна тежест. Но нека е абсолютно ясно – търпението се изчерпа.
Светът гледа. Очакваме не просто поредното „историческо ръкостискане“ пред фотоапаратите, а железен договор, подкрепен с реални действия. Защото, ако и тази среща се окаже просто поредната скъпа, безсмислена командировка за политическия елит… следващия път може би няма да има кой да седне на масата за преговори. ⏳
И тъй като днес, 21 септември, отбелязваме Международния ден на мира, е крайно време глобалните лидери да разберат едно: този празник вече не е повод за лицемерни речи пред камерите, а категоричен граждански ултиматум за реални действия.“
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Италия и Франция спорят за отварянето на границите
Рим за пръв път отчете най-ниска денонощна смъртност
Италия и Франция влязоха в задочен спор относно отварянето на границите между страните от ЕС като част от разхлабването на мерките срещу коронавируса.
„От 3 юни ще бъде възможно да се придвижвате между държавите от ЕС без задължителна карантина за пристигащите в Италия. Това ще създаде условия за възобновяване на туризма“, обяви италианският премиер Джузепе Конте, цитиран от местните медии.
Срещу това обаче възрази френският вътрешен министър Кристоф Кастанер. „Важно е да можем да водим координирана дискусия на европейско ниво, особено в Шенгенската зона. Днес това не е така. Решението на Италия не съвпада с това, което трябва да правим, за да се работи в съгласие“, заяви Кастанер пред телевизия BFMTV в отговор на въпроса за решението на Рим да отвори границите. Кастанер смята да обсъди въпроса с италианския си колега.
Джузепе Конте посочи още, че до 3 юни ще останат ограниченията за движение между италианските региони. С наближаване на тази дата ще се оцени възможността за свободно движение въз основа на епидемиологични данни. „Ако те позволят, ще бъде възможно пътуването из цяла Италия“, заяви премиерът. Конте обясни, че от 18 май ще може да се пътува свободно в района на пребиваване. „Ще бъде възможно да напуснете дома си по някаква причина, без обяснение. Можете да отидете в планината, на морето, до езеро, да се срещнете с приятели“, каза премиерът. Той потвърди, че магазините, фризьорите и салоните за красота ще отворят на 18 май. „Ресторанти, барове, пицарии и кръчми също ще се отворят, но при условие, че епидемиологичната крива е контролирана и при спазване на всички предпазни мерки. Същите условия важат за морските курорти. Музеите ще бъдат отворени“, съобщи Конте.
Той препоръчва на всички граждани винаги да имат маска да я използват на многолюдни и затворени места. „На определени места използването на маска е задължително“, добави Конте. Премиерът спомена още две дати. „На 25 май планираме да отворим фитнес зали и басейни. Театрите и кината ще отворят на 15 юни, а от 15 юни ще предложим редица услуги за деца“, съобщи Конте.
След двумесечна карантина Италия овладя разпространението на пандемията. През съботното денонощие са починали 153 души, а това е най-ниският денонощен ръст на смъртни случаи от 9 март насам, пише „Гардиън“. Починалите от коронавирус в страната са 31 763, което нарежда Италия на трето място в света по този показател след САЩ и Великобритания. Броят пък на заразените възлиза на 224 760 – пето място в света след САЩ, Испания, Великобритания и Русия.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











