БЪЛГАРИЯ
Проф. Иван Илчев: 3 март е символната межда между свободата и несвободата
По случай Националния празник 3 март се обърна към видния историк проф. Иван Илчев. Той бе ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ в два последователни мандата в периода 2007-2015 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2012 г. Проф. Илчев е специалист по нова и най-нова история на балканските народи. Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984 – 1986), Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990 – 1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999 – 2000). Бил е декан на Историческия факултет. Автор е няколко книги и на стотици научни статии.
– Проф. Илчев, преди стотина години Стоян Михайловски изрича думите „Българинът не е свободен: българинът е само освободен.“ Актуална ли е тази мисъл и за съвременния българин?
– За мен свободата е въпрос на вътрешен избор. Никой не може да ти попречи да бъдеш свободен. За съжаление, виждаме колко много са тези, които доброволно поемат зависимости, за да получат лични облаги, възможности за кариера, за обогатяване, за власт, колкото и нищожна да е тя.
– Какви са измеренията на 3 март днес и какво според Вас е най-главното, което трябва да знаем и да помним за тази историческа дата?
– За българина в онези години 3 март е символната межда между свободата и несвободата. За това, ако попиташ минувачите на улицата кога е бил Берлинският конгрес, който де юре възстановява България 99% вероятно няма да знаят. Същото е и с Търновската конституция, макар че тя поставя темелите на държавността.
– Готова ли е била Русия да води война с Турция, довела до Освобождението ни от турско робство?
– Историците много отдавна са доказали, че Русия влиза неохотно във войната, принудена от общественото мнение. Това че не е била подготвена напълно личи и от колебливите и нерядко непремислени действия през лятото и есента на 1877 г., когато е изоставена Стара Загора, допуснато е Осман паша да се укрепи в Плевен. Струва ми се, че не изтъкваме достатъчно ролята на българските опълченци при упоритата отбрана на Шипченския проход, когато русите сериозно обсъждат оттеглянето си на север от Дунав при едно евентуално поражение там.
– Проф. Илчев, какво попречи на българския народ да извоюва сам своята свобода? Можеше ли българската държавност да бъде създадена и институционализирана без намесата на руския император и без вмешателството на Великите сили?
– Силите са несравними. Черешово топче срещу оръдията на Круп. Обучена и добре въоръжена армия, която може да се придвижва „светкавично“ за онези времена по барон Хиршовата железница срещу „Хвърковатата чета“ на Бенковски – едва ли не най-многобройната организирана единица на въстаналите, която наброява малко над 130 души и има живот от една седмица. Или тази на поп Харитон и Петър Пармаков в Дряновския манастир, която е от около 200 души.
– Смятате ли, че благодарността, която на всеки 3 март България произнася към освободителите си – руснаци, финландци, поляци, украинци, румънци оформя у българина комплекс, че създаването на Третата българска държава не е чисто българско дело?
– Няма балкански народ, който да се е освободил сам.
Гърция и Сърбия получават свободата си след въстание и след Руско-турската война от 1828-29. Румънците след Кримската война, а окончателно след Руско-турската война от 1877-78. Черна гора и Сърбия стават независими след същата война. Албанците след Балканската война.
– Невъзможен блян ли бе Санстефанска България? Каква е ролята на руската дипломация, имайки предвид, че от една страна Санстефанският предварителен мирен договор е подписан от руския посланик в Константинопол граф Игнатиев, който казва, че сърцето му принадлежи на българите, а от друга страна Русия сключва тайни споразумения с Австро-Унгария, според които Петербург и Виена се съгласяват, че на Балканите няма да се създаде голяма славянска държава?
– Трудно е да се каже. Вярно е, че Русия подписва Санстефанският предварителен договор, знаейки, че великите държави, всяка от които има свои интереси в Османската империя и Югоизточна Европа, няма да го приемат. Руската дипломация нарушава дадената на Австро-Унгария дума, но това го правят всички държави, когато мислят, че ще им се размине. Да припомним, че Виена излъгва Санкт Петербург при сходни обстоятелства при анексията на Босна и Херцеговина през 1908 г.
От друга страна всички балкански държави започват своето съществуване на част от етническата си територия. От тази гледна точка българите дори са в облагодетелствано положени, защото в Княжество България и Източна Румелия различни степени на свобода получават 2/3 от българите – много повече от гърците, сърбите или румънците в началото на новата им история.
От уменията на държавниците щеше да зависи дали ще бъде постигнато националната обединение и за наше съжаление българските държавници се показаха неумели.
– Толкова години след Освобождението на България по-далечни или по-близки са България и Русия и какво днес сближава и отдалечава двата народа?
– Понякога се учудвам на латентното русофилство, което още го има в България – особено при някои от нашите политически партии. Няма никаква славянска солидарност – да погледнем Русия и Полша. Няма близост на културите и езика – да погледнем Украйна и Русия. Няма помощ на християните срещу мюсюлманите – да погледнем Кавказ. Има логични интереси на велика сила, която никога в историята си не се е съобразявала с интересите на никой малък народ. Не са го правили и другите велики сили, така че внимателно трябва да слагаме на везните нашите интереси и руските и внимателно да търсим изгодния за нас път.
– През последните години сякаш стана „модерно“ българските държавници, ако в случая можем да използваме това определение за хората, които са на висши постове, да използват националния и официалните празници за лични политически битки, които всъщност водят не до обединение, а до разединение на народа. Как бихте коментирали подобно поведение?
– Като напълно обичайно за политиците, които не се свенят от нищо, за да получат изгода.
– Защо според вас някои съвременни български политици противопоставят „еврофилията“ на „русофилията“ – възможно ли е европейската ориентация на държавата да не означава непременно отхвърляне на Русия?
– Мисля, че на този въпрос отговорих по-горе – „филствата“ и „фобствата“ говорят за ниското самочувствие на един народ и е крайно време да ги загърбим.
– Като историк как бихте коментирали съвременната външна политика на България – има ли страната ни ресурса да води такава политика, която действително защитава националните интереси или България не може да се освободи от синдрома да следва Големия брат?
– За съжаление, много малко са държавите в Европа, които наистина имат ресурсите да защитават напълно националните интереси, но това не пречи да се възползваме максимално от това, с което разполагаме и да не се оставяме да ни налагат неизгодни за нас решения.
– За втора поредна година заради пандемията властите отменят масовите тържества на символния връх Шипка. Как според Вас всеки един от нас би могъл да отбележи празника без да участва в масови прояви.
– Трудно ми е да отговоря, защото съм интровертен по характер и публичните изяви винаги са ми били чужди. А и от психологическа гледна точка е трудно да бъдем емоционално толкова обвързани със събитие, колкото и то да е епохално важно, когато е станало преди близо век и половина.
БЪЛГАРИЯ
Цветанов като олицетворение на корупцията. И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ
Цветанов като олицетворение на корупцията.
И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ.
Наистина висок стандарт!
Само дето германските журналисти са в грешка, че му е прекъсната кариерата. Напротив, напротив, така би било в Германия и навсякъде по света.
Не и в Мутроландия.
Хубаво е това да се прочете и от Европол, защото върху тях също пада петното.
„КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Да живееш по-хубаво, на български
Политици от най-високите постове си купиха луксозни апартаменти в столицата на цени като в Алди (нещо като Лидъл).
София – най-известният ловец на сделки в България, Цветанов, изглежда, не е измъчван от угризения или вина. Той не е извършил никакво престъпление и няма „за какво да се срамува“, увери Цветан Цветанов няколко дни преди да подаде оставка от поста на ръководител на фракции на управляващата партия ГЕРБ и да подаде оставка в парламента на София.
Прекъсването на кариерата на най-властния политик в България след премиера Бойко Борисов се дължи на съмнителен бизнес с недвижими имоти: За една четвърт от пазарната стойност е закупил шефът на предизборната кампания на ГЕРБ миналия юни, луксозен апартамент с площ 240 квадратни метра в планинския квартал Изток. В навечерието на предстоящите през май европейски избори, управляващата партия ГЕРБ бе настигната от разрастващия се корупционен скандал, който вече изложи на опасност четирима от нейните членове. Освен Цветанов министърът на правосъдието и бившата кандидат-президент Цецка Цачева, заместник-министърът на спорта Ваня Колева и зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов подадоха оставка.
Лукс на ниска цена
Причината: техните евтини покупки на жилища в компанията за недвижими имоти Артекс подозрително се доближават до корупция. Следователите подозират, че политиците от правителството са “позлатили“ подкрепата си на строежа на новия луксозен офис – и жилищен комплекс,носещ наименованието „Златен век“. Цветанов предполагаемо е заплатил само 627 евро на квадратен метър за т.нар. си евтина бърлога, въпреки че нейната действителна стойност се оценява на 2500 до 3500 евро на квадратен метър. Прокуратурата и Националната агенция за борба с корупцията в момента разследват дали бившият министър на вътрешните работи е извършил престъпление.
Претръпналият към скандали Цветанов обаче вижда себе си преди всичко като жертва. Твърденията не са нищо повече от част от преднамерената „кампания на лъжата“ в навечерието на предстоящите европейски избори. Той беше „политическото лице“, което трябваше да бъде маркирано точно преди изборите. Всъщност скандалът с „Апартментгейт“ може да струва европейските избори на неговата партия, който понастоящем води с около 35%, според проучвания на общественото мнение.
Радиостанция разкрива истината
Но това по никакъв начин не е Опозицията, както се предполага от Цветанов, а именно Радио „Свободна Европа“, след 15-годишната почивка от началото на работата си. Радиото извади на светло съмнителната сделка с недвижими имоти на ловеца на сделки на ГЕРБ. Според софийския анализатор Стойчо Стойчев скандалът едва ли ще има последствия, свързани с изборите. Много популярният в партията си Цветанов ще остане на политическата трибуна на България и особено ключова фигура на ГЕРБ.
Това изглежда се потвърждава. Цветанов си отива – и остава в същото време. Всъщност, той е отстъпил само като лидер на фракциите, но като ръководител на кампанията и заместник-шеф на партията довереникът на Борисов ще продължи да действа. Коментаторите на българските медии говорят подигравателно, след британското отлагане на Брекзит, за българския „Цвекзит“.
Богомил Бонев
БЪЛГАРИЯ
Александър Йорданов по стъпките на „Майката на нацията“
Александър Йорданов вече става проблем за кампанията на ГЕРБ, макар и тя още да не е започнала.
Шестият в общата евролиста ГЕРБ-СДС фокусира медийното внимание и общественото недоволство засега по две основни причини: ястребското му отношение към Русия, което влиза в противоречие с политиката на правителството на Борисов и подигравателното му отношение към самия премиер Борисов, когото до вчера наричаше „селски хитрец“ и премиер-мимикрия“, а днес вече е „целунал ръка“ на същия този Борисов, за да го направи евродепутат.
Това публиката не прощава!
Само за два дни, откакто се завърна на политическата сцена, бившият председател на 36-ото Народно събрание и бивш посланик в Полша и Македония, обходи всички телевизии и резултатът от изявите му е потресаващ – присмех, подигравки, окарикатуряване.
Щом Ал. Йорданов се появи в някое тв студио, водещите от вратата го почват с цитати от собствените му словоизлияния, той естествено влиза в обяснителен режим, където ту се самоопровергава и става смешен, ту пък крайно неуместно се защитава, от което в края на краищата се получава една комична сценка. Тя пък после намира своето продължение в социалните мрежи, където преливат възторзи от рода на „Днес е един смешен ден за българската демокрация“.
И оценката вече е дадена!
Никой не пита за останалите членове в евролистата, където има стойностни, млади хора, самонаправили се, красиви, утвърдили се, без политическа проекция – особено във втората половина на листата. Тях никой не ги търси, никой не ги показва. Познатите, които са на челните места, пък са скучни, защото са обиграни, а езикът им е стерилен.
Гъделът за медиите е Ал.Йорданов, защото публиката с настървение се забавлява с него. Той е камъчето в обувката на ГЕРБ.
Какво печели и какво губи ГЕРБ от тази кандидатура?
За първи път ГЕРБ влиза в предизборен съюз. Досега партията на Борисов винаги си е била самодостатъчна. Този път, вероятно умората от 10 години на власт, я някара да направи опит да обнови облика си, залагайки на романтичния спомен от миналото, когато синьото беше надежда, промяна и упование. Няма лошо!
Политиката обаче се прави за хората и от хората.
Ако споменът от миналото няма препратки към бъдещето за нещо по-добро, то той си остава само една емоция.
А Ал. Йорданов е миналото с похвалните статии за Живков, после с лупингите в зората на демокрацията, с недотам „дипломатичните“ си истории като посланик, с пещерния си антикомунизъм, с русофобството си, което отблъсква, със слагачеството си, което мнозина оприличават на ветропоказател.
Всичко това е архаизъм.
Никой не споменава заслугите му нито за демокрацията, нито за отношенията ни с Македония.
Би трябвало ГЕРБ да са си направили калкулацията – колко стари седесари ще привлекат със трибуквието СДС и колко гербери ще отблъснат с фигурата на Големия Ал, както наричаха навремето „видният отвсякъде радикалдемократ“. Може би са разчитали на образния му пиперлив език, но засега точно този език по-скоро му пречи, отколкото да му носи ползи. Може би са очаквали, че той ще предизвика умиление или някаква нова синя вълна от възторзи.
Нищо такова не се случва.
Миналото на Ал. Йорданов не носи позитив.
Точно обратното.
Така, както е тръгнал, шестият в евролистата на ГЕРБ-СДС упорито върви по стъпките на „Майката на нацията“, което предвещава резултат, който може да изненада ГЕРБ така, както се случи в нощта на 13 ноември 2016 година. Ефектът от клетвите му срещу Русия може да се сравни с ефекта от сълзите на „Майката на нацията“, бликнали от спомена ѝ за комунизма, „нанесъл“ удар върху семейството ѝ – същия комунизъм, който тя пламенно е защитавала с червената си партийна книжка.
Днес това изглежда ретро. Младите не го разбират. В Европа отдава не се говори за комунизъм-антикомунизъм.
Евроизбори 2019-а са битка за бъдещето, за нова Европа като отрицание на днешната, която изкопа новата „демократична“ бездна между елит и народ.
Цяла Европа се тресе от протести срещу статуквото, което роди възпроизвеждащата се бездушна брюкселска чиновническа армия. Навсякъде изборите се печелят от противници на това статукво. Навсякъде хората избират „неполитичните“ политици.
Дори Турция се разклати от мощната вълна на промяната. Хората си искат реалния живот – днес и сега – и изобщо не се вълнуват от сенките на миналото.
И да изправиш в тази възраждащата се Европа миналото да ти носи знамето, е липса най-малкото на далновидност.
Но, в края на краищата решават избирателите.
Те пък може да си харесат Ал. Йорданов…
БЪЛГАРИЯ
Властта засмърдя! Да сменяме пелените – започнахме на 14-ти май!
Tърпението на Възражданe свърши. Три години след учредяването на Възраждане понасяме онова, за което Макиавели предупреждава: „Инициаторът на нова система има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции.”, пишат в своя позиция от партия Възраждане.
Тази враждебност към Възраждане придоби уродливи измерения. Като се започне от неверни данни, обидни прякори, манипулирани репортажи и се стигне до физическа репресия и психотерор. Чашата преля и Възраждане няма да търпи повече подобни действия. Ще приложим силата на правосъдието върху всички разпространители на неверни твърдения, независимо от техните партийни и бизнес покровители!, пишат още от партията.
Вижте останалата част от позиията на „Ввъзраждане“:
Особено нетърпимо е изливането на мръсотия върху лидера на Възраждане – д-р Костадин Костадинов. Поне да бяха по-изобретателни авторите на клевети и прякори по негов адрес. Защото, ако д-р Костадинов е “уж свързван с Русия”, то какъв е Борисов, чиято фирма ИПОН става фактор, след като в края на 90-те години получава от руската фирма „Лукойл” договор за охрана на нейните тръби и съоръжения. (грами на Дж.Байърли, 2006 год.).
Какъв е Иван Костов, който даде „Нефтохим” – Бургас на Лукойл, когато в същото време е имало други купувачи по думите на Петър Стоянов. За получени от д-р Костадинов „митични руски пари” няма нито един аргумент. Но за милионите рубли, взети от управляващите – документи бол.
В същото време за милионерите рубладжии се мълчи точно толкова, колкото и за грантаджиите. Американските бази и самолетите F – 16, които са само на чертеж, но са платени милиарди за тях, са дребнотемие за авторите на компромати срещу Възраждане. Към престъпните мераци на политическите брокери за облагодетелстване с рубли и долари се присъединяват и евромилионерите. С къщи за гости, хотели, обществени поръчки. А напоследък и с ваксините за Ковид 19.
Всичко това се замита под килима, но за Възраждане е впрегнат целият репресивен апарат – Сметна палата, ГДБОП, СДВР, МВР и медии. Ще посочим само два от многобройните случаи на репресия срещу лидерите на Възраждане. Инж. Николай Дренчев, организационният секретар на Възраждане, е офицер от българската армия, бивш военен пилот на изтребител МиГ-23 МЛД, успешен предприемач и баща на шест деца. На 28-ми март 2020 г. от 10.00 ч. беше призован за разпит в ГДБОП. После на 5 май 2020 г. в СДВР. И за двата разпита поводът е един -фейсбук статус, в който споделя преживяванията на симпатизант на „Възраждане”, опитващ се да получи медицинска помощ в три големи столични болници.
На 30-ти март тази година е призован за разпит в СДВР и д-р Костадин Костадинов – председател на Възраждане. Причината – изказана позиция по политическа тема в предаването „Делници с Николай Колев“ по телевизия „Евроком”. И още, и още…
Върхът на наглостта беше репортажа на така наречения „разследващ” журналист Васил Иванов. Манипулативни кадри, показващи огромен имот, а всъщност домът на д-р Костадинов е само единият ъгъл на огромната постройка. За кредита даже няма и да говорим. Само ще отбележим, че шест /!/ пъти Възраждане е одитирано от Сметната палата. И няма нито едно закононарушение в разходите, направени от субсидията! Ето защо Възраждане очаква въпросният журналист да направи със същото настървение репортаж за къщата в Барселона, сараите на Доган, имотите на депутати – бизнесмени. Бивши и настоящи.
Възраждане е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина заради организирания национален протест на 14-ти май. Заради заканите, че Възраждане няма да работи под диктата на Вашингтон, Москва и Брюксел! Че ще работи с тях под условие – ако е защитен българският интерес ! И ако българите дадат доверието си на Възраждане. Заради системното и целенасочено дискредитиране срещу нас, Възраждане слага край на търпението.
От този момент нататък всяка клевета, всеки компромат, всяко деяние, уронващо авторитета на д-р Костадинов, на неговите колеги, на самата организация, ще срещнат отпор с документи и факти, които притежаваме. С всеки автор на зловредни послания, снимки, публикации, твърдения – ще се срещнем в съда. За предприетите от Възраждане действия българската общественост ще бъде информирана.
Възраждане вярва в справедливостта на съда, в инстинкта на българите да разпознават честния от подлеца, както и в тържеството на истината, което рано или късно настъпва. Възраждане споделя казаното от неизвестен автор, че „Общото между политиците и пелените е, че и двете трябва да бъдат сменяни редовно и то по една и съща причина”.
Сегашното управление твърде много засмърдя ! Време е да сменяме пелените !Започваме на 14-ти май! И ще продължим, докато не се разнесе тази зловредна политическа миризма ! .
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











