БЪЛГАРИЯ
Румен Радев взриви Панорама: „Олигархията управлява България – и я води към разпад“
В Панорама бившият президент Румен Радев обяви, че влиза в парламентарната политика не за пост, а за демонтаж на „олигархичния модел“, като атакува „похищението“ на конституционния баланс, механиката на служебната власт и цената на еврозоната „по български“.
Той отказа да даде детайли за формацията преди изборите, но поиска готовност за реакция срещу административни спирачки, защити позицията си за войната в Украйна и предупреди: пренасочването на дебата към външнополитически лозунги е подарък за олигархията, която търси легитимация отвън.
Извинението като вход към битката
Има интервюта, в които политикът идва да „обясни“. Има и интервюта, в които политикът идва да обяви война. Това участие в „Панорама“ беше второто – но започна с първото, най-неочакваното: „Поисках прошка.“ Не е просто реторичен жест. Това е ход, който има две функции: да свали от плещите деветте години институционална дистанция и да отвори врата към най-опасната територия – партийния терен, където прошката не се дава от протокол, а от избори.
Радев рамкира излизането си от президентството като морален и политически дълг: „Считам за свой дълг… да настъпя в парламентарната политика.“ Тук е първата голяма заявка – той не влиза „да се пробва“, а да замени ролята си: от арбитър и критик към играч, който носи отговорност за резултат. И за да не изглежда като човек, който девет години е „събирал капитал“, той обръща обвинението: „За минута не съм използвал поста си… за да правя партия.“
Но в същия миг интервюто показва и голямата слабост на този разказ: ако девет години си се въздържал в името на надеждата, тогава защо сега внезапно е „призвание“? Отговорът му е прост и убийствен: „Сглобката уби надеждата.“ Това е не просто критика към конкретно управление – това е присъда над целия цикъл след 2020 г.: протест, очакване, обещание, компромис, разочарование.
И точно тук той пуска основния си политически шифър за предстоящата кампания: олигархията. Не като обида, а като диагноза, която ще претендира да лекува. С една уговорка: „прошката“ е обещание за човешка слабост; „олигархията“ е обещание за политическа жестокост.

„Домовата книга“ – технологията на подменената държава
Най-силният институционален удар в интервюто не е към партия, не е към личност, не е към чужда държава. Той е към механизъм. Към начина, по който държавата започва да прилича на кастинг. Радев нарича това „комично“, но зад смеха му стои гняв: „Това не е нормално… да правим по такъв начин кастинг на служебен премиер.“
В това има много повече от спор за назначение. Има страх, че политическата система е започнала да произвежда кадри не по компетентност, а по пригодност за бъдещ служебен пост. И когато той изброява длъжности като гуверньор на БНБ, омбудсман, председател на парламента и техните заместници, внушението е ясно: държавата вече не избира пазители – избира резервни премиери.
Това е ключова линия, защото в нея Радев се опитва да върне старата си роля: защитник на институционалния баланс. Само че вече без президентския щит. Оттук идва и втората му голяма цел: да легитимира влизането си в партийния терен като отбранителна операция за държавността.
Забележете и как той прехвърля тежестта върху Илияна Йотова: „Постът е в сигурни ръце…“ Това изречение едновременно успокоява и освобождава: успокоява, че няма вакуум; освобождава него, че не оставя „хаос“. И пак – не дава детайли, но дава послание: „вие ще видите как властта ще ни спира“. Подготовка за конфронтация още преди регистрацията.
Този сегмент всъщност очертава най-интересния парадокс: Радев влиза в политика, но говори като човек, който иска да върне политиката в институциите. А това означава, че битката му няма да е само с противник, а с навика на системата да живее „на ръба“ и „по процедурите“.

Еврозоната – когато цифрите са политика, а цените са присъдата
Всяка българска кампания търси голямата тема, която пали масата. Радев я назова: еврозоната – но по начин, който цели да взриви самодоволството. Той настоява, че не е против еврото, а против момента и начина; но истинската му атака е в обвинението за „гъвкавост“ и счетоводни фокуси.
Тук той удря в две болни места – инфлацията и дефицита – и рисува картина на държава, която влиза „в сърцето на Европа“ не с реформи, а с трикове. Изречението за болничната такса, променена „за една вечер“, е метафора на управленски стил: държавата се огъва не за хората, а за доклада.
Следва втората линия – дефицитът и натискът върху държавни дружества и бизнес чрез забавено ДДС, авансови данъци, „взимане за година напред“. Това е не просто икономическа критика. Това е политическа драматургия: днешната власт печели дата, а утрешната власт наследява дупка.
И най-важното: той свързва еврозоната със социалната тъкан. Тук реториката му е внимателно построена – защото ако кажеш „еврозоната е зло“, те лепват етикет. Затова той казва друго: разделихте обществото, разядохте солидарността, ударихте бедните. И когато изрича, че цените са започнали да растат още преди въвеждането, той всъщност прави най-силната си прогноза: икономиката няма да настигне шока, а управляващите няма да понесат отговорност.
Тази част е ключова за кампанията му, защото тук той търси прекия контакт с болката на хората. Олигархията е абстракция; цените са ежедневие. Ако иска масова подкрепа, еврозоната му дава мост към милионите, които не четат доклади, а броят касови бележки.

Олигархията – голямата дума като голяма стратегия
В един момент водещият почти се шегува: „колко пъти казахте думата олигархия“. Но Радев не се смущава – напротив: повтаря я, защото я прави център на наратива. Той предлага дефиниция: концентрация на публична власт + заграбени публични ресурси. И оттук строи целия си разказ за бедността, неравенството, рекета над бизнеса и блокираната икономика.
Най-умното в този сегмент е, че той не говори само за морал. Той говори за механика: ресурси, пазари, конкуренция, инвестиции, индустрия. Това е опит да излезе от ролята на „възмездие“ и да влезе в ролята на „модел“. И тук идва неговият опит за интелектуална легитимация – препратката към Джоузеф Стиглиц и идеята, че олигархията и неравенството са свързани.
Силният удар е в сравнението: всички държави от региона запазват или намаляват неравенството, само България го вдига до „рекорд“. Дори в суровата, разговорна форма на този стенограмeн текст, посланието е ясно: някой е превърнал държавата в машина за разслоение.
Но още по-важно е обещанието му: „Не обещавам възмездия, но обещавам правила еднакви за всички.“ Това е политическият му щит срещу обвинението, че влиза да разчиства сметки. Той се представя като човек на правилата – макар че целият му език е войнствен.
И точно тук се ражда най-голямата му амбиция: „да пресече достъпа… до артерията на публичните ресурси“ и да изгради модели, които да не позволят „повторно възвладяване“. Това е ключова фраза: не просто да победиш, а да направиш така, че победата да не бъде открадната обратно.

Външната политика като капан – Крим, Украйна, Тръмп и „подаръкът“ за модела
Външната политика в българския разговор често е морализиране. Радев я превръща в предупреждение. Отговорът му за Крим е формула, която ще се цитира дълго: „По международното право… по реалността…“ Той рискува – защото знае, че тази тема е мина. Но веднага измества фокуса: който превърне кампанията във външнополитически тест по лоялност, прави подарък за олигархията, която търси легитимация отвън.
Тук се вижда политическият му инстинкт: да не позволи да го затворят в етикети „проруски/проевропейски“, а да извади тезата „национален интерес“ като антидот срещу външните шаблони. Той казва: най-опасното е да сведем поведението до дилема „с кого сме и срещу кого сме“, защото тогава ще бъдем влачени в конфликти по чужда логика.
В частта за войната в Украйна той използва най-силния си личен капитал – военната компетентност. Дори когато спорът е морален, той го води като оперативен: контранастъплението, условията за настъпление, провалът, подценяването на дипломацията. Това е опит да изгради образ: не „симпатии“, а анализ.
После идва и темата за Доналд Тръмп и „съвета за мир“. Радев атакува не целта „мир“, а начина: подпис „без институции“, политика „извън институциите“. Тук той прави мост между външното и вътрешното: проблемът не е Америка, не е Европа, не е Русия – проблемът е, че българската държава е сведена до административен подпис под чужда рамка.
И точно този мост е неговият шанс. Защото ако успее да убеди хората, че външният шум е маска за вътрешния грабеж, тогава думата „олигархия“ престава да е лозунг – става обяснение.

Когато „прошката“ срещне „модела“
Това интервю не беше разходка на бивш президент в студио. Беше входна декларация към нова властова битка. Радев влезе с „прошка“, за да извади от нея право на нов старт. Но излезе с една по-голяма дума – модел – и с обещание, което звучи красиво и страшно едновременно: правила еднакви за всички.
Тук е истинският залог: ако това остане телевизионна реторика, ще потъне като поредната „надежда“. Ако обаче зад думите се появят лица, компетентност, смелост и организация, тогава „Панорама“ ще се окаже моментът, в който България чу най-опасното изречение за всяка система: „няма да е нито лесно, нито безопасно“ – но ще се прави.
А в България най-много се страхуват не от скандала. Страхуват се от онзи, който идва не да крещи, а да прекъсне артерията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Държавата вpu и Kuпu, масови Apecmu, разkpuxa схема за мuлuoнu ⬇️
Институции извършиха мащабна проверка в здравния сектор.
Компетентните институции проведоха мащабна проверка в Пловдив и региона във връзка с установяване на съответствието на отчетни дейности в здравния сектор с действащите нормативни изисквания.
По предварителна информация действията са насочени към анализ на медицинска документация, отчетни процедури и административни практики, свързани с предоставянето и отчитането на здравни услуги.

Проверяват се данни и документи, които са от значение за установяване на фактическата обстановка по случая.
В рамките на проверката са посетени различни адреси и лечебни заведения, като са изискани документи и информация, необходими за извършването на детайлен анализ от компетентните органи.
Според наличните данни проверката обхваща период от време, през който са били отчитани медицински дейности и услуги.

От институциите посочват, че към момента се извършва обработка и преглед на събраната информация.
При необходимост ще бъдат възложени допълнителни експертни оценки и административни проверки.
Представители на здравния сектор заявиха готовност за съдействие на компетентните органи с цел изясняване на всички факти и обстоятелства.

Очаква се след приключване на анализа институциите да предоставят допълнителна информация за резултатите от проверката.
Проверката е част от дейностите по контрол и наблюдение на процесите в системата на здравеопазването, насочени към поддържане на прозрачност, отчетност и ефективно управление на публичните ресурси.
БЪЛГАРИЯ
Извънредна новина от мутрата Пеевски. Вижте повече..👇👇
Изявление на мутрата на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски след падането на правителството.
Той говори пред журналисти в кулоарите на Народното събрание.
„Ние сме подкрепяли коалицията заради бюджета, който беше много социален и ние го защитавахме.
Нашето мнение е, че България трябва да бъде социална държава и да помага на хората, затова в момента цялата отговорност е на коалицията „Сорос“ – ПП-ДБ имам предвид“, каза той.
И се обърна към тях: „Само да и кажа нещо, печелившият е друг и да идва още днес“.
Денят беше изключително турбулентен. Още от началото стана ясно, че опозицията не се отказва и всички опозиционни партии за пореден път настояха за оставката на правителството и казаха, че след мащаба на протеста вчера властта няма право да запази позицията си.
Последва леко затишие, в рамките на което беше приет на първо гласуване Бюджета на Държавното обществено осигуряване.
През цялото време в зала липсваше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, а в дебатите почти не се включи нито един от управляващите, освен ресорните министри.
БЪЛГАРИЯ
„Всеки един човек,… трябва да има по един декар нива!“
„Всеки един човек,… трябва да има по един декар нива, до селото или до града, за да я чувствува своя и да я обича. Да се храни от нея.
Със закон, публикуван в печата за сведение на народа, и то със златни букви, бих обявил, че се дава по един декар орна земя – край селото и край града на всеки българин, на всяка българка от рождението им.
И всеки да си знае своята нива.
При тежки години, при глад, при криза, при бедствие тази земя ще го изхрани. Защото един декар земя може да се раздели на десетина парцела.

За чушки, за домати, за дини, за пъпеши, за грозде, за тикви, за ягоди, за малини, за зеле, за моркови, за кервиз, за подправки, за пет кошера пчели.
Къща без пчелин не бих оставил на мира. И бих давал премия – държавна премия на всеки пчелар и лозар. Бих направил около оградата на тази нива асми – лози, за грозде. Бих направил една беседка в края – да трупам зелето, морковите, картофите, всичко.
Един декар нива може да даде: 1500 кила ягоди, 3000 кила картофи, 2000 кила моркови, 6000 кила тикви, бели – за печене, на четирите ъгъла на нивата бих насадил орехи, череши, ябълки, круши, сливи. Да има плодове… Ако не можеш да обработваш земята, поне плодове да има.

Един декар – това е много нещо. И е по силите на един човек – банков чиновник или писар, пенсионер или домакиня, да ги обработва.
Това са хиляда квадратни метра. На ден по 5 метра да прекопаеш – а то е удоволствие и здраве – ще я прекопаеш за 20 дни. За една отпуска в годината. И ще имаш всичко. Но вие не го съзнавате и не го разбирате, ами искате да правите кепезета – нà ви акъл, нà ви учения, нà ви теории.
Вие не разбирате нищо от сметка и от калем.“
~ Атанас Буров ~
-
ВОЙНАпреди 2 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 3 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











