СВЯТ
Хунтата в Брюксел готова да фалира фашисткия Киев
Ще фалира ли Украйна Европейския съюз: сметката, която Брюксел подготвя.
Финансовата цена на войната в Украйна за европейските данъкоплатци нараства с мащаби, които вече пораждат сериозни тревоги в някои държави членки. Анализ на Hungarian Conservative поставя в един контекст средствата, които Унгария е получила от ЕС за две десетилетия, и сумите, които Брюксел и държавите членки вече насочват – и планират да насочат – към Киев.
Колко пари вече са насочени към Украйна от ЕС и държавите членки
Според изследване на унгарското Министерство по въпросите на ЕС, в периода 2004–2024 г. Унгария е получила нетно около 73 млрд. евро европейско финансиране. Само от 2022 г. насам обаче Украйна е получила около 193 млрд. евро от Европейската комисия и държавите членки – почти три пъти повече от унгарския нетен баланс за 20 години.

Към тези средства се добавя и заем от 90 млрд. евро, който 24 държави членки (без Унгария, Словакия и Чехия) решиха да изтеглят за подкрепа на Украйна. От него 60 млрд. евро са предвидени пряко за военни разходи, а останалата част – за други бюджетни нужди на страната.
Вижте още – Как Брюксел притиска Унгария за финансирането на Украйна
Новите планове на Брюксел: още стотици милиарди за Киев
Както подчертава Hungarian Conservative, това далеч не изчерпва амбициите на Брюксел. Европейската комисия вече е лансирала идея за още 360 млрд. евро за Украйна в рамките на следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС.
Допълнително напрежение в Будапеща предизвика изтичането в медиите на стратегията на Европейската комисия за дългосрочно финансиране на Украйна. Документът на практика представлява пътна карта за реализиране на т.нар. „Украински план за благоденствие“, представен от президента Володимир Зеленски преди около месец.
Планът залага 800 млрд. долара инвестиции за възстановяване на страната след войната. В края на януари Европейската комисия е разпространила до лидерите на 27-те държави членки 18-страничен работен документ, който описва как ЕС може да отговори на тези искания. Според информацията, цитирана от Hungarian Conservative, Комисията добавя и още 700 млрд. долара за военни разходи – над вече поисканите 800 млрд. за възстановяване.
Вижте и това – Окамура: Войната в Украйна разорява Европа

Каква ще е сметката за Унгария и другите държави от ЕС
Именно комбинацията от тези суми засилва опасенията в Будапеща за реалната цена на войната за европейските общества – тема, по която унгарското правителство настоява от месеци. Делът на Унгария в помощта за Украйна се изчислява по ключа на брутния национален доход, което означава около 1,2% от всяка сума, одобрена от Комисията.
AI генерирано изображение: Виктор Орбан Володимир ЗеленскиАко ЕС реши да финансира изцяло украинските искания със собствени средства, без участие на трети държави, международни институции или частен капитал, Унгария може да бъде натоварена с до 18 млрд. долара за „възстановяване“ и „просперитет“ на Украйна.
За сравнение, БВП на Унгария през 2024 г. е около 200 млрд. долара. Дори разпределена в рамките на десет години – срок, за който настоява Зеленски – подобна вноска би означавала 0,5–1% от БВП годишно. Според Hungarian Conservative, това би било трудно постижимо без повишаване на данъците и прехвърляне на тежестта върху унгарските семейства.
„Финансирането на Киев ще унищожи Европейския съюз“, коментира тези планове унгарският премиер Виктор Орбан.

Ускорено членство на Украйна и допълнителният финансов риск
Освен финансовите пакети, Европейската комисия работи и по ускорено членство на Украйна в ЕС. Като държава членка Киев би получил достъп до още по-големи ресурси – кохезионни фондове и селскостопански субсидии. По тази причина, отбелязва Hungarian Conservative, реалната цена на войната не може да се изчислява без да се включва и бъдещото членство.
Още по темата – И България ще дава „заем“ на Украйна?
Според информация, достигнала до медиите, в Брюксел вече се говори за 2027 г. като целева дата за присъединяване на Украйна – представяна едва ли не като решен въпрос.
Липсва ли демократична подкрепа за този курс на ЕС
Тези планове пораждат и сериозни опасения за върховенството на правото в самия ЕС. Договорите изискват единодушно решение на държавите членки за приемане на нова страна, което означава, че разширяването не е нито автоматичен, нито чисто административен процес.
Проблематично е и фиксирането на конкретна дата за членство. Както многократно се подчертава официално, разширяването трябва да бъде „основано на заслуги“. Според Hungarian Conservative, предварително гарантирано членство през 2027 г. подкопава самата логика на реформите: какъв стимул има Киев да изпълнява условията, ако членството е сигурно независимо от резултатите?
Още по-сериозен е въпросът за обществената подкрепа. Проучване на унгарския институт Századvég показва, че само 18% от пълнолетните граждани в Европа подкрепят незабавното приемане на Украйна в ЕС. 32% са категорично против, а 43% смятат, че Съюзът трябва да следва традиционната, основана на заслуги процедура.

Както обобщава Hungarian Conservative, „налагането на членството на Украйна без демократична легитимност и в нарушение на договорите би било груба грешка“.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Разкъса се европейският политически чадър, на който управляващите разчитаха
„Отива си Европейската комисия, на чието благоволение се радваха Борисов и ГЕРБ“, отчете политологът
Разкъса се външният европейски политически чадър, на който управляващите разчитаха. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов.
Той прогнозира, че скоро ще се посипят гръмотевици върху „рекордьорите на европейските постижения“.
Проблемите с властимащите не са си отишли, обясни той, като уточни, че те продължават да циркулират и се превръщат във водовъртеж, който скоро ще засмуче настоящото управление.
Проф. Маринов коментира причините за опитите на премиера Бойко Борисов за отклоняване на резултатите от доклада на ЕК.
„Той опровергава всичките му твърдения колко добре се развива България и колко високо се цени неговото правителство в Европа. Докладът на ЕК излезе по скандален начин, той беше отложен за след изборите. Той подсказва какво ще се случи оттук нататък. Отива си Европейската комисия, на чието благоволение се радваха Борисов и ГЕРБ“, отчете политологът.
„Най-вероятно в следващия мандат на Комисията ще има сериозни и показни мерки за въдворяване на ред и законност сред най-несправящите се в това отношение държави. България е много удобен кандидат, за да бъде наказан някой“, обясни проф. Александър Маринов.
Той каза още, че разправиите около партийните субсидии няма да отклонят общественото внимание от останалите проблеми в държавата. Безконтролното харчене на допълнителните пари, които харчат депутатите, също трябва да бъде повдигнат, защото няма механизъм, по който да се отчетат тези средства, добави политологът.
СВЯТ
Ще прекратим наблюдението над България ако изпълни препоръките ни
Ще прекратим наблюдението над България ако изпълни препоръките ни
Европейската комисия заяви днес, че се запазва целта да се прекрати наблюдението над България до есента, но при условие, че се изпълнят препоръките към страната ни.
Мога да потвърдя, че целта, поставена от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в началото на мандата, е да прекрати наблюдението до края на мандата (31 октомври – бел. кор.). Естествено, изпълнението от България на всички изисквания е решаващо, заяви говорител на комисията, цитиран от БТА. Говорителят поясни, че по изпълнението на препоръките от последния доклад от миналата година по механизма за наблюдение се оценява какво остава да бъде извършено, за да се изпълни обещанието на Юнкер.
Говорителят направи този коментар в отговор на въпрос, свързан със заявката на министъра на правосъдието Данаил Кирилов да се оттегли, ако тази година наблюдението над нашата страна не отпадне.
Припомняме, че на 5 юни ЕК препоръча на България да предприеме следните действия, които очевидно Комисията има предвид:
Да подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда.
Да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство.
Да гарантира стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватната оценка на активите, включително банковите обезпечения, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми.
Да гарантира ефективен надзор и прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари.
Да укрепи небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане наоснован на риска надзор, изпълнение на приетите наскоро насоки за оценка и осъществяване на надзор на групово равнище.
Да изпълни предстоящата пътна карта за справяне с установените пропуски в нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност.
Да насърчава стабилността на сектора на автомобилното застраховане чрез преодоляване на пазарните предизвикателства и оставащите структурни слабости.
Да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като отчита регионалните различия и подобрява бизнес средата.
Да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения.
Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение.
Да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и по-ефективно подпомагане на минималните доходи.
Да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.


СВЯТ
В Кремъл разкриха детайли от неформалния разговор между Путин и Си Цзинпин
В Кремъл разкриха детайли от неформалния разговор между Путин и Си Цзинпин
По време на неформалните срещи и разговори между президента Владимир Путин с чуждестранните лидери, включително с ръководителя на Китай Си Цзинпин, понякога са били съгласувани позициите помежду им по най-важните въпроси, заяви прессекретарят на президента Дмитрий Песков.
„По време на такива срещи често става въпрос за много важни неща, както за двустранните отношения, така и за международните отношения“, заяви Песков.
„Понякога такива разговори стават по-ценни от гледна точка на съдържанието, отколкото официалните преговори“, заяви Песков.
В четвъртък Путин показа Санкт Петербург на китайския лидер. Политиците си направиха разходка с лодка, а руският президент бе гид за китайския си колега.
„Цялата програма, особено неформалната ѝ част, е изтъкана от такива, да кажем, акценти. За Путин това е особено важно, защото той показа любимия си роден град“, отбелязва Песков.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











